КОЙ Е ДЖОН ВИНСЕНТ АТАНАСОВ?

Какво би представлявал съвременният свят без компютъра? Признаван и отричан, днес той постепенно се превръща в ежедневен инструмент от битиета на човека в т.нар. ера на информацията. Малцина обаче знаят, че във вените на създателя на компютъра тече българска кръв. Това е Джон Атанасов – гениалният американски откривател, който се гордееше със своя български произход
Джон Винсент Атанасов е роден в Хамилтон на 4 октомври 1903 г., щат Ню-Йорк. Баща му – Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, България. Той е сирак от Априлското въстание на българите срещу Османската империя през 1876 г. През 1889 г. 13-годишният Иван Атанасов емигрира в САЩ заедно с чичо си. Жени се за Айва Лусена (Iva Lucena), учителка по математика – това е майката на откривателя.
Джон е първото от 10-те деца в семейството. Скоро след неговото раждане, Иван Атанасов старши започва работа като електроинженер в Остин, впоследствие и в Брюстър, щата Флорида, където Джон Атанасов младши завършва училище. Домът на семейството му в Брюстър е първата електрифицирана къща, в която някога са живели. Едва 9 годишен, Джон поправя дефектни жици в лампите на верандата.
Джон Винсент Атанасов бил добър ученик. Интересувал се от бейзбол, до деня в който неговия баща му показва логаритмичната линия, която купува за инженерната си работа. Линийката го завладява напълно. Джон внимателно се запознава с инструкциите и е удивен от факта, как с нейна помощ успява да получи верни отговори. Скоро баща му разбира, че няма непосредствена нужда от логаритмичната линия и тя е забравена от всички, с изключение на малкият Джон Атанасов. Той се впечатлява от математическите принципи, които стоят зад работата на линийката – логаритмите и тригонометричните функции. Няколко месеца по-късно даровитото 9-годишно момче е напреднало изключително много в заниманията си. През това време научава от майка си за бройните системи с основи различни от 10, което го насърчава да изучава и двоичната. Това са първите стъпки на бъдещия откривател по сложната пътека на математиката.
Джон Атанасов завършва средният курс за две години с отличие по математика и природознание. Мечтата на младежа е да стане физик. С тази мисъл през 1921 г. Джон постъпва в университета в Гейнсвил в щата Флорида, но със специалност електроинженерство, защото желаната от него специалност не била застъпена в учебния план на университета. Междувременно той проявява интереси към електроника и сложните системи на висшата математика.
Джон Атанасов получава бакалавърската си степен в университета на Гейнсвил (1925), магистърска – в Щатския университет на Айова (1926), а докторска (физико-математически науки) – в Университета на Уискънсин (1930). Впоследствие Атанасов става асистент-професор по математика и физика в университета на Айова в гр. Еймс, където работи до 1945 г.. Високите познания в тези области му позволяват да започне да експериментира с електронни лампи и радио-електроника. Неговата дисертация "Диелектричната константа на хелия" е свързана с голям брой сложни изчисления. Изморителните часове пред механичния калкулатор "Монро" (който бил от най-добрите за времето си) накарали младият учен да се замисли върху идеята за по-съвършена изчислителна машина. След като получава доктората си по теоретична физика през юли 1930, Джон се връща в Айова, решен да опита да създаде по-добър и по-бърз модел на изчислително устройство.