СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ – СЪРАТНИЦИ!
На 22 март 1997 г. акуширахме раждането на ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ. Знаете, че всяко щастливо раждане има и своята любовна предистория.
За бай Йордан Вълчев – кавалер на два ордена за храброст, това начало е някъде по фронтовете на Втората световна война, после в лагера Куциян, а оттам в българските училища, където като някой нов Паисий бие камбаната, че българската история е друга!
За Милен Люцканов началото на прозрението е някъде в библиотеките на Москва през ранните 80-г., а след това в срещи с бай Йордан.
За мен това начало поставям през декември 1982 г., когато в един паметен студентски тост пред Политбюро на ЦК на БКП казах, че за нас измерител на успеха ни е силата на българския паспорт в Европа.
Днес, след 1 януари 2007 г. това звучи доста пророчески. През 1994-6 г. дойдоха плодотворните срещи с Милен Люцканов и бай Йордан. През лятото на 1996 г. с Нешка Робева заведохме Милен на изпит по древна българска история при леля Ванга и той го издържа блестящо. Тя ни каза, че делото е добро, посоката е правилна и да работим здраво.
През есента на 1996 г. се роди първият Вечен календар на Българите, а днес са вече 11 поредни издания.
Митко Димитров има един щастлив пролетен ден на 1997 г., когато сутринта подхвана тънка книжка за непознатата история на България и към ранния следобед огромната му родолюбива енергия вече беше отприщена за работа. Идеята му за регистрация на фондация „Св. Димитър“ трансформирахме в идеята за ТАНГРА ТанНакРа.
Като добра орисница се появи полковник Калчо Таушанов, сега вече генерал, който с вдъхновение изписа Устава и Фондацията се роди – и не случайно на 22 март.
За новородения ни български юнак имахме нужда от вещи и мъдри учители – заедно трябваше да го отраснем.
Първи повярва в нас и в каузата професор Георги Бакалов. Неговият авторитет стана гаранция пред професор Александър Фол, а след това и пред професор Георги Марков.
Целите бяха и са изключително високи:
Първо, да се възроди истината за историческото място и значение на Българите в световната цивилизация и култура.
Второ, да се информира световната общественост за мястото, ролята и значението на цивилизацията на древните Българи.
Трето, да бъде дописана Паисиевата история и показана на света.
За първата година на Фондацията издадохме и първата книга – “Български огнища на цивилизация на картата на Евразия” от ст.н.с. Петър Добрев. Тя положи началото на поредицата “Българска вечност”, която стигна вече до номер 63. Те са пред Вас.
Като научно предизвикателство заложихме термина „българска цивилизация“. Юнакът боза 9 години. Професор Александър Фол пред самата си ненавременна кончина, сякаш символично, постави подписа си под забележителния том БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ (THE BULGARIAN CIVILISATION). Тази книга синтезира труда на целия предхождащ и днешен елит на българските историци, повечето от които са сред нас тази вечер.
За научните достижения ще кажат хората, по-знаещи от мен, а и времето ще оцени. На този етап само ще отчетем, че символично дописваме Паисиевата история и я представяме на света. Нейният втори том вече е факт.
С особена отговорност окуражаваме и подпомагаме млади изследователи да защитават докторати. Организирахме и финансирахме провеждането на 5 научни конференции съвместно с Института по история на БАН и с Историческия факултет на Софийския университет.
Мотивирахме и увлякохме Ротарианското движение на България и Тамплиерите в мощна акция за снабдяване с необходимите карти по история на хиляди училища, включително всички български училища зад граница. В акцията се включиха една българска банка, на която клиентите са скъпи, много фирми и наши приятели. В това и много други начинания се стремим да сме от полза на Агенцията за българите в чужбина, председателствана от доц. Пламен Павлов, а сега – от г-жа Деница Христова.
С нови знания и с ново национално самочувствие направихме редица учебни помагала по история. Вече няма учебник от новото поколение, в който да не се отбелязва съществуването на древнобългарския календар.
Някак съвсем естествено след девет години бозане нашият юнак укрепна и се хвърли в политически битки. Искаха да ни подменят представите за велики българи и си го получиха; искат да ни подменят избирателния вот, за да печелят власт и пари за сметка на националния интерес и тепърва ще усетят нашата воля. Нехаят за възпитанието на нацията, тихо наблюдават как се топи тя демографски, раздирана от етническо напрежение, как опустяват нивите ни, как изтича кръвта ни към фабриките в странство - всичко това са каузи на нашия войн-багатур.
Като всеки приказен юнак и той събира дружина – силни и можещи мъже и жени, отдадени на общото дело. Това са нашите автори, също и надарените ни художници-илюстратори. Гръбнакът на издателския процес са великолепните ни специалисти по предпечат и коректорите, които бдят за чистотата на текстовете. Благодарим на гвардията от печатари, които обслужват издателската ни страст и често пъти дълго и търпеливо изчакват дължимите плащания. За да стигнат до читателите, принос имат и всеотдайните ни разпространители.
Без съмнение, имаме лице пред света, защото над текстовете неуморно се трудят нашите изключителни преводачи. Уникална е поредицата ни “Българите и Другите” под общата редакция на проф. Александър Фол, която излиза на английски, испански, италиански, арабски. Позволяваме си да издаваме и на японски, китайски и хинди.
Издателство ТАНГРА ТанНакРа в момента е най-големият производител на пътеводители за България и на книги за България. Осъществяваме отлично партньорство с Агенцията по туризъм вече от дълги години. Желаем успех на новото ръководство.
Дарихме на различни институции книги за десетки хиляди левове. Чрез Народната библиотека “Кирил и Методий” изданията ни стигат до 30 и повече библиотеки по цял свят.
Ще Ви споделим под секрет – най-трудно се правят смислени сувенири с послание към чужденците. Наш принос към българската държавност е, че осмислихме и наложихме меча на кан Кубрат като национален символ.
Особено важно е сътрудничеството ни със Синдиката на българските учители, оглавяван от госпожа Янка Такева. Изцяло сме на разположение на гилдията на учителите по история, вещо ръководена от доц. Румяна Кушева.
И когато ни питат “Как сте? Какво правите?”, ние нашега и сериозно отговаряме: “Правим неща за вечността, а именно деца за България, книги за България и паметници за Българи – засега този на Джон Атанасов”. А също паметни плочи на проф. Геза Фехер и на бай Йордан Вълчев. Наченали сме и “Златна книга на приятелите на България”.
Скъпи българи!
Онези стотици загрижени и отзивчиви към проблемите на Отечеството хора, които изпълват тази тържествена зала, обаче, са нашите съратници – делови хора от фирмите и банките, журналисти, учители, държавни служители, политици – всички, за които името България днес значи точно това, което е означавало за Аспарух, Левски, Ботев и Вазов. Ето това е може би невидимото чувство, което витае сред нас и ни обединява по уникален български начин. Не ви ли се струва, че независимо от 21-ви век и съпътстващата го глобализация, независимо от сакралната, но само довчера дата 1 януари 2007 г., България е по същия древен, средновековен и възрожденски начин уникална за всички нас? И не намалява тревогата ни, че нещата не са както трябва, че често пъти липсва морал и достойнство в нашето ежедневие, че младата част на нацията е в ценностна безпътица, че не можем да се отплатим за саможертвата на Кочо Честименски, който прободе до смърт жена и рожба!
Ако това чувство е живо и тревожно в душите ни, значи работата на ТАНГРА ТанНакРа трябва да продължи! И тя ще продължи!
Би било фалшиво да Ви благодарим – би било неуместно да ни ръкопляскате. Ние сме едно неделимо цяло, острието на най-благородна кауза, наречена България и българска нация – ценност за цивилизования свят, стига първо ние сами отново да повярваме в историческата си мисия.
Нашите отношения са като на фронта – но когато войната е истинска, а не на платени рейнджъри във военни кампании в чужди земи. В истинската битка никого не награждават, защото никой не жертва живот за награди. На фронта Удостояват – за защитено Достойнство.
Затова ние Ви удостояваме, скъпи съратници с нашето най-дълбоко уважение!
Приемаме като висша награда Доверието, с което ни удостоявате!