Армения и иранският свят I – V век

Увод на книгата „Армения и иранският свят I – V век“

Прието е или направо задължително е, когато се пише научен труд върху дадена тема, да се направи повече или по-малко подробен обзор на литературата по въпроса и съществуващите теории и спорове. Нещо, което в настоящия случай е трудно за осъществяване. Не заради друго, а защото въпросът за ирано-арменските отношения и културното и общественото влияние на иранския свят върху арменците между I и V век, а и в предходните столетия, е слабо разработен. Една от причините за това несъмнено е ограничената изворова база, но тя не е толкова оскъдна, че да служи като извинение за избягването на изследването на тази тематика. Истинската причина е тази, че арменистите от Армения заобикалят като неудобен въпроса за ирано-арменските отношения и културното влияние на иранския свят върху арменците между I и V век, а и в предходните столетия, защото той не обслужва политическите интереси на арменската държава.

В Задкавказието и сега има твърде много взаимни претенции и исторически сметки за уреждане (повече от тук, на Балканите), някои от които са с давност векове, а други датират само от 2 десетилетия и затова в действителност науката в този регион по-скоро служи на политиката, отколкото на академичната безпристрастност – явление, което се засилва правопропорционално с отдалечаването на изток от Гринуичкия меридиан. Армения, която е страната с най-древна държавност в Задкавказието и която (подобно на България) граничи сама със себе си и обхваща днес само 10% от древната си територия, е избрала позицията на духовен водач в региона от Античността насам и на страна със своя самобитна култура. По тази причина изследвания, установяващи значително или огромно културно и обществено влияние на иранците върху древните арменци, не се насърчават. Нещо повече, тъй като през последните двадесетина година Арменската република има да решава редица сериозни политически, икономически и демографски проблеми, свързани основно с Турция и Азербайджан, страната се намира в състояние на засилен патриотичен и национален подем. Които от своя страна се нуждаят от съответно идеологическо намагнетизиране. Такова са например опитите на научни и ненаучни (сиреч любителски) кръгове в Армения, опирайки се на опасно подвеждащи звукови прилики на етноними, да представят арменците като коренно население на земите между река Ефрат и Азербайджан, обитавали района още преди 4000 или 5000 години. Това е и причината в Армения (и като че ли само там) на голяма почит да е теорията на Т. Гамкрелидзе и В. Иванов, съгласно която праиндоевропейският език и индоевропейците се били формирали в земите на Арменското плато и оттам започнало разселването им. Така арменците като индоевропейци се оказват и първите индоевропейци и се превръщат и в единствения днес индоевропейски преден пост и бастион в региона. Точно в това идейно и идеологическо русло (ако се чете между редовете) са например научните разработки на водещия в момента в Армения фолклорист Армен Петросян, който почти напълно пренебрегва иранския пласт в арменската митология и фолклор, като влага цялата си енергия в търсенето (кога успешно, кога неуспешно и изкуствено) на най-древните индоевропейски и предноазиатски пластове в тях с очевидната цел да се изтъкне културната самобитност на древните, а оттам и на съвременните арменци. Самият Петросян признава, че подходът му „коренно се различава от паниранския подход на някои съвременни западни арменоведи (Н. Гарсоян, Дж. Ръсел), което прави невъзможна плодотворната дискусия. Очевидно е, че арменската митология и епос не могат да бъдат разглеждани изключително като терен за ирански изследвания и ирански реконструкции, което, разбира се, не оспорва ролята на иранското влияние.“

Търканията между „западната школа“ и „арменската школа“ са дотолкова сериозни, че например арменският историк Армен Айвазян без каквото и да е стеснение говори за „фалшивата западна арменистична школа“. Тази рязка позиция, сведена до елементарното „който не е с нас, е против нас“, се храни от соковете на реалното или допълнително подсилваното чрез самовнушение чувство за обсадно положение, доминиращо арменското общество след войната за Планински Карабах. В резултат на нея арменците се оказват в международна политическа и икономическа изолация – на запад и изток са враждебните Турция и Азербайджан, с които в обозримо бъдеще Армения няма да се помири, а на север е Грузия, с която заради арменското малцинство, намиращо се на нейна територия, Ереван също е в хладни отношения. В такава обсадна атмосфера арменците реагират, като гледат с възмущение и обида на всяка публикация или позиция, която не подкрепя тяхната национална гледна точка и кауза, и автори като Джеймс Ръсел, защитаващи позицията за голямото влияние на иранците върху древноарменската култура и религия, дори биват определяни като арменофоби. На което Ръсел на свой ред отвръща с един доклад през 2002 г., в който заклеймява „теориите на конспирацията, ксенофобията и ултранационалистическата псевдонаука, които все повече овладяват основното течение на арменологията в република Армения“.

Критикуван или не, недолюбван или харесван, професорът от Харвардския университет Джеймс Робърт Ръсел е първият учен, публикувал през 1987 г. специализирано изследване върху древните ирано-арменски културни връзки и в частност върху арменския зороастризъм. Книгата е написана на високо професионално ниво и дори 25 години след излизането ѝ продължава да бъде класически труд по въпроса за религията на древна Армения. Интересни наблюдения за иранските и арменските институции има при Мари-Луиз Шомон, а у Анатолий Новоселцев – ценни паралели и попадения по темата за феодализма и социално-икономическите отношения в иранските земи, Задкавказието и Армения. Известни „залитания“ в иранска посока могат да се открият и в книгата „Арменците“ на Ан Редгейт.

От арменска страна единственото специализирано изследване върху ирано-арменските връзки е дело на ираниста Едуард Хуршудян. Неговият професионално написан труд „Армения и Сасанидският Иран“ обаче е концентриран върху по-късен период – V – VII век, както и върху лингвистичните въпроси свързани с редица ирански титли, възприети и от древните арменци. Впрочем Хуршудян без колебание признава огромното влияние на иранците парти върху древноарменската държавност. Друг арменски автор, засегнал отделни страни на ирано-арменските отношения, без обаче да ги е систематизирал в монография, е големият арменски ориенталист и арменист Николай (Никогхайос) Адонц. Неговата книга „Армения в епохата на Юстиниян“, излязла за първи път на руски в далечната 1908 г. и преведена на арменски едва през 1987 г., и сега продължава да бъде класическо изследване върху арменската аристокрация и ранен феодализъм от аршакидската и постаршакидската епоха. Епизодични въпроси от армено-персийските политически отношения през III – IV век са засегнати в статии на С.Т. Еремян и А.А. Мартиросян, както и в поостарялата студия на Кирил Турманов върху арменските Аршакиди през III век.

С това като цяло се изчерпва специализираната литературата, посветена на културното и общественото влияние на иранците върху арменците в периода I – V век и в следващите едно-две столетия. Фактически до този момент в света (!) са написани 2 (две!) специализирани монографии, посветени на ирано-арменските културни и обществени отношения – на Джеймс Ръсел и на Едуард Хуршудян. Настоящият труд е третата в света монография по въпроса и има амбициозната цел да надхвърли тематично предишните две, като разработи много по-задълбочено въпросите за обществения строй на Армения под властта на Аршакидите и за предхристиянската религия в страната и мястото ѝ в контекста на общоиранската религиозна проблематика.

Липсата на значителна като количество и качество литература по темата намери логично отражение в съотношението на изследванията спрямо изворите в „Армения и иранският свят I – V век“ – броят им е съответно 97 към 61. В случая неволята се оказа добродетел, защото липсата на изследвания ме насочи направо към директна работа с изворите. Тук е мястото да уточня, че всички преводи на откъси от арменски средновековни автори в „Армения и иранският свят I – V век“ съм направил по печатните или онлайн изданията на текстовете им на староарменски и средноарменски език. Поместването на голям брой и обширни откъси от съчиненията не само на арменски, но и на антични автори е направено с идеята, че настоящото изследване вероятно ще е единственото място, където те могат да бъдат открити в превод на български (за арменските това е 100% сигурно), тоест тук деликатно е даден път и на лек христоматиен елемент.

Когато замислях структурата и формата на изследването, съвсем съзнателно целях да избегна традиционния модел на работа, възприет от учените в Армения, тоест стремях се да избегна арменоцентризма, през чиято призма се разглеждат събитията, явленията и процесите и който автоматично ограничава мисленето и научните търсения. Напротив, изследването е построено така, че арменската проблематика да бъде поставена в контекста на иранската (мидийска, партска и персийска) и римо-иранската (що се отнася до политическите отношения). За да бъде пълен анализ, трудът се спира не само върху основното източно и югоизточно мидийско-парто-персийско направление на аналогии и връзки, но и върху северноиранското, тоест върху алано-масагетския вектор отвъд склоновете на Кавказ, който традиционно стои на заден план в арменистиката поради оскъдицата на данни. Този комплексен подход позволява да се установят неподозирани закономерности, процеси и явления, породили се в недрата на иранското общество при управлението на династиите на Ахеменидите, Аршакидите и Сасанидите, дали неочаквано отражение и върху обществото, културата и политическите съдбини на древна Армения между I и V век, а и през по-ранните столетия.

Структурно и хронологично „Армения и иранският свят I – V век“ започва с възхода на мидийците през VII век и ранните ирано-арменски връзки, в т.ч. и династични, както и с кратка история на арменците от VI до I век пр.Хр. Тази глава, както и следващата, посветена на възхода и ранната история на Партската империя, са един вид разширено въведение в тематиката и в хронологичната рамка I – V век. Изобщо историческата част от изследването е значителна. Причината е не само необходимостта от очертаването на историческите и политическите рамки на процесите и явленията, но и желанието ми да предложа на българските читатели и колегите от академичната общност една качествена и подробна история на Армения за периода 66 – 428 г., за които информацията на арменски език е недостъпна по разбираеми причини.

Същинският анализ обхваща важни въпроси като влиянието на иранския (староперсийски и партски) държавно-управленски модел върху арменския от епохата на Арташесидите и най-вече Аршакидите, изграждането на аристократичната йерархия след 66 г. по партски образец със всички придружаващи го ефекти като например практиката на кръвосмешението сред висшите класи с цел създаване на господарска раса. Особено важно място е отделено на вътрешнорелигиозното и оттам политическото (или обратното – политическото и оттам вътрешнорелигиозното) противопоставяне сред самите иранци – на конфликта между изповядващите ортодоксален маздеизъм (зороастризъм) перси и изповядващите схизматичен или направо еретичен маздеизъм (зурванизъм) парти и мидийци, които се оказват и политически врагове от III век нататък. В този титаничен сблъсък съществена роля играе и древният арийски култ към слънчевия бог Митра, неотделим от зурванитската форма на маздеизма, както и от ранното манихейство. Армения, която от VI век пр.Хр. до покръстването си през 301 г. спада духовно към мидийско-партската зона, след 227 г. се оказва в двоен конфликт с персите – политико-династичен и религиозен. Този сблъсък след 301 г. продължава да бъде политико-династичен и религиозен, но вместо митраизмът и зурванизмът след тази дата на персийския ортодоксален маздеизъм в Армения се противопоставя християнството. Което впрочем, противно на установените през XIX век мисловни стереотипи, се налага доста трудно и бавно в Армения.

В „Армения и иранският свят I – V век“ е заложено на интердисциплинарния и мултидисциплинарния метод – историческите факти и анализи подкрепят културологичните и им служат за събитийно-хронологична канава, вторите пък са подкрепени от лингвистичните, а последните се комбинират с историческите. Или пък лингвистичните данни се съчетават с исторически, както и обратното. Накратко, изваждането на един от компонентите (обществознание-културология, история и лингвистика) би попречило да се очертае цялостната картина така, както липсата на един-единствен елемент би попречило да се сглоби кубчето на Рубик. От друга страна обаче именно интердисциплинарният и мултидисциплинарният метод са и плюсът на настоящия труд, защото данните, анализите и заключенията в него могат да бъдат използвани както от специалисти, изследващи обществото и културата на предислямския Иран, на древна Армения и на Задкавказието, така и от такива, които работят в областта на историята на древна Предна Азия, Задкавказието, Иран и Римската империя, а и от учени, занимаващи се с история на религиите и църковна история. Езиковедският пласт в „Армения и иранският свят I – V век“ на свой ред би бил от полза на лингвистите. Иначе казано, настоящата работа е интердисциплинарна както като метод, така и като читателска аудитория.

Обаче едно изследване би било самоцелен труд, ако се ръководи от принципа „наука заради самата наука“ и не е достъпно и разбираемо и за хора, които не принадлежат към академичните среди, тоест студенти и любознателни читатели. По тази причина и с идеята, че в науката винаги трябва да има елемент на демократизъм, сиреч тя да не води саможиво битие, затворена зад непристъпните стени на цитаделата на свръхакадемизма, а да е сведена до ниво разбираемо от повече хора, без от това да страда качеството ѝ, съвсем съзнателно реших да избегна бездушния и наситен с чуждици академичен стил на писане, като заложа на по-образна и дори донякъде белетристична форма на изложение. И така, приятно четене.

Петър Голийски

Съдържание на книгата „Армения и иранският свят I – V век“

I. Увод / 7

II. В очакване на Аршакидите / 14

III. Иранската реконкиста / 50

IV. Тиридат пристига в Армения / 78

V. „По наш образ и по наше подобие“ / 119

VI. Митра срещу Ахура Мазда / 212

VII. Светият кръст и Свещеният огън / 326

VIII. Сасан сразява Аршак / 371

IX. Сънят на Навуходосор / 386

X. Библиография / 401

XI. Приложения / 408

XII. Карти / 414

XIII. Summary / 418

Творчески колектив на книгата „Армения и иранският свят I – V век“

Автор: д-р Петър Голийски

Коректор: Елена Алекова

Предпечат: Елена Алекова

Дизайн на корицата: Петър Добрев

Печат: DIRECT SERVICES

Детайли за книгата „Армения и иранският свят I – V век“

Име на книгата: „Армения и иранският свят I – V век“

ISBN: 978-954-378-101-0

Автор: д-р Петър Голийски

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2013 год.

Език: български език, с резюме на английски език

Корици: меки корици

Формат: 16 / 70 / 100

Размери: 16.4 x 23.4 см

Страници: 424 стр.

Тегло: 0.300 кг

Представяне на д-р Петър Голийски – автор на книгата „Армения и иранският свят I – V век“

Петър Голийски е роден на 4 август 1976 г. в град Троян. Завършил е езикова гимназия в Ловеч през 1995 г. През 2000 г. завършва арменска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През април 2005 защитава докторска дисертация на тема „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието". Води учебни занятия като главен асистент в секция „Арменска филология“ в катедра „Класически Изток“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на историята и митологията на дунавските и волжките българи преди приемане на християнството, респективно на исляма, както и в областта на историята и културата на народите от района на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгата „Зиези, от който са българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология“. Има публикации в сборници и периодични издания.