ЗА ВЪПРОСИ И ПОРЪЧКИ
0879 142 112

Меню
Меню
Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)
Книгата "Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)"
Безплатна доставка

Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)

Книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“ е уникално издание, реализирало мечтите на поколения български историци. Чрез 170 карти и допълващи ги илюстрации е показан погледът на старата европейска картография върху земите на дунавските българи от Средновековието до Новото време. Атласът е двуезичен (на български и английски), което предоставя възможност на чуждестранни учени, студенти, журналисти, политолози, дипломати и др. да се запознаят с българската история и с ролята и мястото на българите и България в изграждането на европейската цивилизация.

  • Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание
  • Език: паралелен текст на български и английски език
  • Корици: твърди корици
  • Размери: 24 x 34.5 см
  • Страници: 586 стр.
  • Пакетиране: индивидуално пакетиране
  • Обща редакция: проф. дин Александър Фол, проф. дфн Атанас Стаматов
  • Съставител: Димитър Стоименов
  • Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Моля, първо изберете разновидност.
120,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност
В наличност

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРА ТанНакРаБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРА ТанНакРаБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА ТанНакРа14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Към читателите на книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“

Уважаеми Читателю,

В ръцете си държиш една сбъдната мечта на няколко поколения историци. Идеята за издаване на атлас от стари карти за Българите и техните земи съществува от почти едно столетие. Първият и единствен сериозен опит е направен през 1917 г. от Димитър Ризов с неговия труд „Българите в техните исторически, етнографски и политически граници (679-1917)“, претърпял няколко издания.

Включените в атласа 170 карти и планове са най-важната част от съществуващите и засягащи Българите и България, като много от тях се публикуват за първи път. За основа на настоящия атлас послужи богатата сбирка от над 1000 копия и оригинали на стари карти, събирани в продължение на близо 30 години от чуждестранни архиви и библиотеки, както и Колекция „Д-р Симеон Симов“, притежание на Централния държавен архив към Държавна агенция „Архиви“.

Картите са групирани според възприетото в географията деление по видове както следва: карти на света; морски карти; политически и административни карти; пътни карти; военни карти; исторически карти; етнографски карти; църковни, физико-географски и търговски карти. В някои случаи тази класификация може да се приеме за условна, защото старите картографи са се стремили да дават информация от различно естество. Картите са подредени в хронологичен ред по време на тяхното изработване от III в. сл.Хр. до 1900 г. Само в раздела за исторически карти те следват събитийната последователност в историческия процес.

В пояснителния текст към картите са представени и авторите им с кратки данни за техния живот и дейност като представители на утвърдени картографски школи – италианска, каталанска (каталонска), португалска, холандска, немска, английска, френска и др. Заглавията на картите в случаите, когато са извънредно обстойни – са предадени съкратено във вид на анотации. Имената на авторите са транскрибирани на български език според тяхната националност. Названията на областите, селищата, етносите и останалата географска номенклатура са предадени в оригинал, както са изписани на картите, и поставени в скоби след българския им превод. Приложени са хронологична таблица, речник на основните картографски термини и понятия и именен показалец.

Атласът започва с шест въвеждащи карти, чрез които се маркират ориентирите в „големия разказ“ за Българите. В тях е снета и най-актуалната фактографична и теоретична информация относно историческото ни минало – произход и прародина на Българите, цивилизационен статус, исторически път. Тези карти вече подсказват защо темата за „българското“ трайно и осезаемо присъства в европейската картография от древността до наши дни. За тяхна основа е взета Птолемеевата картографска система и представа за света, което ги прави съвместими с характерните за атласа картографски техники и стилистики.

От съставителя

Съдържание на книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“

I. КАРТИ НА СВЕТА

I. 1. Беатус от Лиебана. Карта на света (776)

I. 2. Неизвестен автор. Карта на света (нач. на XI в.)

I. 3. Гуидо Пизански. Карта на света (Mappa Mundi) (1119)

I. 4. Неизвестен автор. Карта на Източна Европа, Азия и Палестина (1150)

I. 5. Неизвестен автор. Карта на света (XIII в.)

I. 6. Гервасий от Тилбъри. Карта на света („Ебсторфска карта“) (ок. 1235)

I. 7. Матей Парижки. Карта на обитаемата земя (ок. 1250)

I. 8. Анджелино де Далорто. Карта на света (1325-1330)

I. 9. Ранулф Хигден. Карта на света (ок. 1350)

I. 10. Неизвестен автор. Планисфера (карта на света) (1430-1450)

I. 11. Андреа Валспергер. Планисфера (карта на света) (1448)

I. 12. Фра Мауро. Карта на света (1458)

I. 13. Анонимен автор. Карта на света (XVI в.)

I. 14. Батиста Анйезе. Карта на света (ок. 1540)

I. 15. Гийом Сансон. Mappa Mundi – геохидрографско или общо описание на земния глобус (ок. 1674)

I. 16. Юстус Данкертс. Нова карта на всички земи в света (ок. 1680)

II. МОРСКИ КАРТИ И ПЛАНОВЕ

II. 1. Неизвестен автор. Карта на Средиземноморския басейн („Пизанска карта“) (кр. на XIII в.)

II. 2. Петрус Весконте. Карта на Средиземноморския басейн (1311)

II. 3. Петрус Весконте. Карта на Черно море, Мраморно море и гръцкия архипелаг (1318)

II. 4. Петрус Весконте. Карта на Черно море (1320)

II. 5. Гилелмо Солери. Карта на Средиземноморския басейн (ок. 1385)

II. 6. Неизвестен автор. Карта на Средиземноморския басейн (ок. 1400)

II. 7. Франческо Бекаро. Карта на Черно море (1403)

II. 8. Месиа де Виладестес. Карта на Средиземно море (1413)

II. 9. Габриел де Валсека. Карта на Средиземно и Черно море (1447)

II. 10. Николо Фиорин (Флорино). Карта на Черно Море (XV в.)

II. 11. Грациозо Бенинказа. Карта на Черно и източната част на Средиземно море (1474)

II. 12. Алвизе Чезано. Карта на Черно море (ок. 1490)

II. 13. Дзван да Наполи. Карта на Черно море и Източното Средиземноморие (XV в.)

II. 14. Хенрикус Мартелус Германус. Карта на Черно море (1489)

II. 15. Пиеро Росели. Карта на Черно море (1489)

II. 16. Андреа Бенинказа. Карта на Средиземноморския басейн (1508)

II. 17. Лопо Хомем. Карта на Средиземно море (ок. 1519)

II. 18. Неизвестен автор. Карта на Черно, Азовско и Мраморно море (1536)

II. 19. Уго конте Отомано ди Фредучи. Карта на Черно, Мраморно море и Източното Средиземноморие (1538)

II. 20. Джон Роц. Карта на Черно море (1542)

II. 21. Георгио Сидери Калапода. Карта на Средиземноморския басейн, Африка и Америка (1550)

II. 22. Батиста Анйезе. Карта на Черно море (1553)

II. 23. Диого Хомем. Карта на Черно и Мраморно море (1559)

II. 24. Хауме Оливес. Карта на Средиземно и Черно море (1563)

II. 25. Хуан Мартинес. Карта на Средиземноморския басейн (1568)

II. 26. Антонио Мило. Карта на Средиземно и Черно море (1586)

II. 27. Матео Прунес. Карта на Средиземноморския басейн (1586)

II. 28. Абрахам Ортелиус. Евксински Понт (1590)

II. 29. Джовани Батиста Кавалини. Карта на Средиземноморския басейн и Черно море (1652)

II. 30. Ж. Фр. Русин. Карта на Средиземно и Черно море (1680)

II. 31. Йохан ван Койлен. Нова карта на Черно море (1695)

II. 32. Йохан Баптист Хоман. Карта на Велика Русия, Черно море и граничните провинции България, Романия (Тракия) и Анатолия (след 1716)

II. 33. Георг Матеус Зойтер. Карта на Крим с всички провинции около Черно и Азовско море (ок. 1740)

II. 34. Йохан Матиас Хазе. Карта на Мала Азия, Черно и Азовско море (1743)

II. 35. Йохан Георг Шрайберн. Европейска или Малка Татария с пограничените ѝ земи (1749)

II. 36. Анонимен автор. План на западния бряг на Черно море (XVIII в.)

II. 37. Жак-Никола Белен. Умалена карта на Черно море в служба на кралските кораби (1772)

II. 38. Тобиас Конрад Лотер. Нова карта на Черно море и Константинополския канал (60-70-те години на XVIII в.)

II. 39. Йоан ван Вьонзел. Нова морска пътна карта на Черно море (1775)

II. 40. Ян Б. Елв, Д. М. Лангевелд. Нова карта на Малка Тартария или Таврия, посочваща границите на императрицата на Русия и императора на турците (1787)

II. 41. Фердинад Гьоце. Карта на Черно море по най-новите астрономически наблюдения (1804)

II. 42. Робърт Кер Портър. Границите на Черно море с пътя на сър Робърт Кер Портър през Константинопол, България, Влахия, Молдавия и т.н. (1822)

II. 43. Е. Тетбу дьо Марини. Планове на заливите Варна и Бургас (1830)

II. 44. Карл Радефелд. Най-нова карта на бреговете на Черно море (1845)

II. 45. Джон Рапкин. Карта на Черно море (1853-1856)

III. ПОЛИТИЧЕСКИ И АДМИНИСТРАТИВНИ КАРТИ

III. 1. Батиста Анйезе. Карта на Европа (ок. 1540)

III. 2. Себастиан Мюнстер. Карта на Европа (1550)

III. 3. Джакомо Гасталди. Подробно описание на областите от Константинопол до Венеция, от Венеция до Виена и от Виена до Константинопол (1566)

III. 4. Джакомо Гасталди. Романия (някога наричана Тракия) и съседните области на България, Влахия, Сирфия (Добруджа) (1584)

III. 5. Герард Меркатор. Влахия, Сърбия, България и Романия (Тракия) (1589)

III. 6. Абрахам Ортелиус. Романия (Тракия), България, Влахия и Сирфия (Добруджа) (1612)

III. 7. Герард Меркатор. Влахия, Сърбия, България и Романия (Тракия) (1628)

III. 8. Герард Меркатор, Йодокус Хондиус. Влахия, Сърбия, България, Романия (Тракия) (1634)

III. 9. Никола Сансон – син. Карта на Романия (Тракия), България и част от Молдова (1648)

III. 10. Йоан Данкертс. Кралство Унгария, Гърция, Морея и областите, в които някога се разпространили християни (1650)

III. 11. Ричард Блоум. Карта на Европа (1669)

III. 12. Никола Сансон – баща. Владенията на Турската империя в Европа (1672)

III. 13. Фредерик де Вит. Ново описание на цяла Унгария, Романия (Тракия), България, Далмация и по-голямата част от р. Дунав (след 1680)

III. 14. Пиер дю Вал. Великото кралство Унгария, което днес е Северна Турция в Европа, където са Унгария, Сърбия, България, Романия (Тракия) (1687)

III. 15. Джакомо Кантели да Виньола. България и Романия (Тракия) с част от Македония (1689)

III. 16. Джакомо Кантели да Виньола. Карта на Македония (1689)

III. 17. Гийом Сансон. Кралство Унгария и владенията, които принадлежат на неговата корона (1691)

III. 18. Винченцо Мария Коронели. Течението на Дунав от Виена до Никопол и прилежащите земи (1692)

III. 19. Николаус Висшер – син. Най-точна карта на Долни Дунав и съседните области (1698)

III. 20. Йохан-Христоф Шрайберн. Карта на Романия (Тракия) с Дарданелите, България и Сърбия (кр. на XVII в.)

III. 21. Герард и Леонард Валк. България и Романия (Тракия), разделени на санджаци (1702)

III. 22. Гийом дьо л`Ил. Карта на Унгария (1703)

III. 23. Йохан Баптист Хоман. Долната част на р. Дунав, в която са Трансилвания, Влахия, Молдавия, България, Сърбия, Романия (Тракия) и Бесарабия (след 1715)

III. 24. Боденер. Унгария заедно с околните земи до Черно море и Константинопол (след 1718)

III. 25. Неизвестен автор. Карта на част от Царство България (1718-1939)

III. 26. Йохан ван дер Бруген. Царство България (1737)

III. 27. Йоханес Рателбанд. Нова карта на Босна, Сърбия, България, Романия (Тракия) и Гърция (1738)

III. 28. Йохан Якоб Лидл. Точна карта на царствата Горна и Долна Унгария, Славония, Хърватия, Далмация, Босна, Сърбия, България и Романия (Тракия) (1740)

III. 29. Йохан Матиас Хазе. Карта на царствата Унгария, Хърватия, Далмация, Босна, Сърбия, България (1744)

III. 30. Райниер и Джосуа Отенс. Най-нова карта на кралство Унгария и областите, обединени някога с нея като Трансилвания, Влахия, Молдавия, Сърбия, Романия (Тракия), България, Бесарабия (1745)

III. 31. Георг Христоф Килиан. Унгария с околните земи до Черно море и Константинопол (50-те г. на XVIII в.)

III. 32. Тобиас Конрад Лотер. Ново и точно начертание на Трансилвания, Молдавия, Влахия и България (след 1770)

III. 33. Йохан Михаел Пробст. Нова и точна карта на царствата, подчинени и гранични на Унгария (1771)

III. 34. Джовани Антонио Рици Дзанони. Провинция България и Румелия (1781)

III. 35. Франц фон Райли. Царство България. Източна и Западна част (1791)

III. 36. Лейтенант Л. Ренер. Европейска Турция: Румелия, България и Влахия (1850)

III. 37. М. Г. Лежан. Карта на част от лива Търново (България) (1857)

III. 38. Хайнрих Киперт. Нова карта на България (1877)

IV. ПЪТНИ КАРТИ

IV. 1. Неизвестен автор. Гръцка карта на пътя по бреговете на Черно море (230-240)

IV. 2. Tabula Peutingeriana. Римска пътна карта (итинерарий) (IV в. сл.Хр.)

IV. 3. Неизвестен автор. Пътят от Белград през Сърбия и България за Константинопол (след средата на XVII в.)

IV. 4. Джовани Антонели. Пътят от Виена до София и Константинопол (1718)

IV. 5. Ото Фридрих фон Йобшелвиц. Карта на големия главен път от Ягодин до Константинопол (1719-1720)

IV. 6. Йохан Баптист фон Ребайн. Карта на земите, лежащи покрай главния път от Белград до Константинопол (1740)

IV. 7. Неизвестен автор. Карта на пътищата до Цариград (1771)

IV. 8. Георг фон Лаутерер, Франц Миханович. Карта на пътя от Алесио до Белград (1783)

IV. 9. Христиан Готлиб Райхард. Европейската част на Османската империя (1818)

IV. 10. Е. Дебюисон. Карта на Европа с основните жп линии (1882)

V. ВОЕННИ КАРТИ И ПЛАНОВЕ

V. 1. Неизвестен автор. Френска военна карта на Балканския полуостров (1388-1452)

V. 2. Неизвестен автор. Планове на крепостта Видин (1689)

V. 3. Георг Матеус Зойтер. Ново и точно начертание на Трансилвания, Молдавия, Влахия, България (след 1718)

V. 4. Адам Йонатан Фелсекер. Карта на театъра на военните действия за 1737 г. (1740)

V. 5. Йохан Йотингер. Част от Кралство Сърбия с граничещите части на Влахия и България (1760)

V. 6. Йохан Готлиб, Георг Зигмунд Фациус. Карта на Европейска Турция за войната през 1769 и 1770 г. между руснаци и турци (1770)

V. 7. Кристофер Рот. Театър на войната между руснаци и турци (1771)

V. 8. Кристиан Лудвиг Томас. Карта на местата на войните срещу Турция (1788)

V. 9. Братя Лотер. Нова карта на границите на Австрия, Русия и Турция след последните войни (кр. на XVIII в.)

V. 10. Маршал дьо Водонкур. Военна карта на Европейска Турция (1814)

V. 11. Джеймс Уайлд. Военна рисунка на областта между Дунав и Константинопол (1829)

V. 12. Хелмут фон Молтке. Планове на Шумен и Варна (1828-1829)

V. 13. А. Маклур, Макдоналд и Макгрегър. Карта на р. Дунав от Видин-Калафат до Черно море (1854)

V. 14. Генерал Хатов. Карта на част от Влахия, Булгар-или и Рум-или от времето на Кримската война (1854)

V. 15. Фредерик Уилям Хамилтън. Скица на лагеруването на британските войски при Варна на 20 юни 1854 г. (1855)

V. 16. Александър Ернрот. Планове на Горни Дъбник и Пловдив от Руско-турската война 1877-1878 г.

VI. ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ

VI. 1. Каспар Данкверт. Древният свят с произхода на племената от синовете и наследниците на Ной (1651)

VI. 2. Жан-Батист Бургиньон д`Анвил. Познатият Стар свят (1763)

VI. 3. Мишел Пико. Карта по обща история (1763)

VI. 4. Клавдий Птолемей. Девета европейска карта (1478)

VI. 5. Хайнрих Киперт. Персийското царство и държавата на Александър Велики (1864)

VI. 6. Клавдий Птолeмей. Карта на Тракия (1542)

VI. 7. Абрахам Ортелиус. Карта на древна Тракия (1585)

VI. 8. Абрахам Ортелиус. Карта на древна Дакия и Мизия (1595)

VI. 9. Филип Клувериус. Описание на Тракия (1652)

VI. 10. Никола Сансон – баща. Източен Илирик (1715)

VI. 11. Христоф Вайгел. Дунавските области Панония, Дакия, Мизия с околностите на Илирик (1720)

VI. 12. Ригоберт Боне. Карта на антична Гърция (1779)

VI. 13. Транквило Моло. Тракия, Мизия и гръцки Илирик (1809)

VI. 14. Конрад Малте-Брун. Римската империя при императорите Траян и Константин (1812)

VI. 15. Конрад Малте-Брун. Европа след нашествието на варварите в края на V-VI в.

VI. 16. Христоф Вайгел. Римският свят при императорите след Ираклий (1720)

VI. 17. Анонимен Равенски географ. Карта на света (VII в.)

VI. 18. Карстен Крузе. Карта на Европа през 700 г. сл.Хр. (1822)

VI. 19. Карстен Крузе. Карта на Европа през 800 г. сл.Хр. (1822)

VI. 20. Карл фон Шпрунер. Европа през втората половина на X в. (1854)

VI. 21. Георг Х. Кайзер. Европа през времето на император Отон III към края на 1000 г. (1816)

VI. 22. Георг Х. Кайзер. Европа при Хоенщауфените около 1200 г. (1816)

VI. 23. Карл фон Шпрунер. Европа в края на XIV в. (1854)

VI. 24. Якоб фон Зандрарт. Дунав – главна река на Европа (1683)

VI. 25. А. Фелхаген, А. Класинг. Граници след Санстефанския мир от 1878 г. (80-те години на XIX в.)

VII. ЕТНОГРАФСКИ КАРТИ

VII. 1. Густав Комбст. Етнографска карта на Европа (1843)

VII. 2. Ами Буе. Етнографска карта на европейската част на Османската държава (1847)

VII. 3. Карл фон Шпрунер. Европа според народностните и езикови граници (1854)

VII. 4. Гийом Лежан. Етнографска карта на Европейска Турция и васалните автономни държави (1860)

VII. 5. Казимир Деламар. Езикова, етнографска и съвременна политическа карта на Източна Европа (1868)

VII. 6. Джордж У. Бейкън. Етнографска карта на Европа (около 1877)

VII. 7. А. Фелхаген, А. Класинг. Етнографска карта на Балканския полуостров (80-те години на XIX в.)

VII. 8. Карл Пойкер. Народностна и езикова карта на Средна Европа (1893)

VII. 9. Ернст Дебес. Европа – езикова и народностна карта за 1880 г. (1895)

VII. 10. Р. Леман, В. Пецолд. Италия и Балканският полуостров. Политическа и народностна карта (1897)

VII. 11. Леон Г. Ниокс. Населението на Балканския полуостров (1899)

VIII. ЦЪРКОВНИ, ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКИ И ТЪРГОВСКИ КАРТИ

VIII. 1. Неизвестен автор. Карта на цяла Европа с провинциите, верни на католицизма (XVII в.)

VIII. 2. Франц фон Райли. Ландшафтът на Романия (Тракия) (1791)

VIII. 3. Франц фон Райли. Ландшафтът на Македония (1791)

VIII. 4. Франц фон Райли. Турската империя в Европа (1792)

VIII. 5. Арон Ароусмит. Карта на околностите на Константинопол (1801-1804)

VIII. 6. Фердинанд Август фон Вицлебен. Речна и планинска карта на Европейска Турция (1828)

VIII. 7. Емил фон Зидов. Физико-географска карта на Османския полуостров (1853)

VIII. 8. Ф. Бианкони. Търговска карта на България и Румелия (1887)

VIII. 9. Неизвестен автор. Консулска и търговска карта на Балканския полуостров (около 1900)

Хронологична таблица

Терминологичен речник

Използвана литература

Показалец на личните имена

Творчески колектив на книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“

Обща редакция: проф. дин Александър Фол, проф. дфн Атанас Стаматов

Съставител: Димитър Стоименов

Консултант: Панто Колев

Преводачи: Тодор Шопов, Александра Багашева, Адриана Момчилова, Даяна Майкълс

Техн. редактор: Божидар Михайлов

Редактор на българския текст: Адриана Момчилова

Коректор на българския текст: Виолета Андреева

Редактор и коректор на английския текст: Адриана Момчилова

Илюстриране, оформление и художествена редакция: Текла Алексиева и Жеко Алексиев

Награди на книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“

Книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“ получи наградата БРОНЗОВ ЛЪВ за 2008 год., присъдена от Асоциация „Българска книга“ и Академия „Българска книга“ за цялостната реализация на издателския проект.

Книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“ получи наградата БРОНЗОВ ЛЪВ за 2008 год.

Книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“ получи наградата БРОНЗОВ ЛЪВ за 2008 год.

Книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“ бе номинирана през 2008 год. за наградата „Христо Г. Данов“ в категория „Хуманитаристика“.

Книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“ бе номинирана за наградата „Христо Г. Данов“

Благодарствени писма за книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“

Благодарствено писмо от Дилма Русеф - Президент на Република Бразилия - за книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“

ПРЕЗИДЕНТСТВО НА РЕПУБЛИКАТА
Кабинет на личния състав / протокола
на Президента на Републиката

Бразилия, 24 януари 2012 г.

ПЕТКО КОЛЕВ
Президент
ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ
Ул. „Княз Александър I“ № 16, вх. Б, ап. 02,
П.К. 1832, София, България

Уважаеми господине,

От името на Президента Дилма Русеф Ви уведомявам, че Нейно Превъзходителство с голямо удоволствие прие прекрасния атлас и календара, които бяхте добри да изпратите, и желае да изрази своите най-искрени благодарности.

Моля, приемете моите най-искрени чувства и поздрави,

Искрено Ваш,

Клаудио Соарес Роха
Директор „Исторически архив“
Дирекция „Исторически документи“

Детайли за книгата „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“

Име на книгата: „Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)“

ISBN: 978-954-378-023-5

Обща редакция: проф. дин Александър Фол, проф. дфн Атанас Стаматов

Съставител: Димитър Стоименов

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2008 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: паралелен текст на български и английски език

Корици: твърди корици

Формат: 8 / 70 / 100

Размери: 24 x 34.5 см

Страници: 586 стр.

Тегло: 3.350 кг

Пакетиране: индивидуално

Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)

Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)

120,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Няма наличност
Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)
Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)
Уникален атлас, представящ в 170 карти земите на дунавските българи от Средновековието до Новото време (от III до XIX в.).
2018-11-18T13:14:03+02:00
120.00 120.00 BGN 1
3350 3350 KGM
Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва "Бисквитки". Научете повече за нaшите Политика за поверителност и Политика на Бисквитки