Меню
Меню
Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис
Книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис

Книгата на Владимир Русков „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“ се спира на ярки доказателства, показващи българския характер на областите, разположени по поречието на Морава, Нишава и Тимок. Приведените български и чуждестранни свидетелства за историята на Балканите са категорични, че през Средновековието регионът е населяван с българско население. То дълго се бори за свободата си срещу устоите на Османската империя, но от началото на XIX в. на западния хоризонт се появява нов неприятел в лицето на възродена Сърбия, която започва да усвоява части от българската етническа територия. В нейния кръгозор попадат области, населени с българи. Плановете ѝ могат да се открият в „Начертанията“ на Илия Гарашанин от 1844 г. Изработени в духа на панславизма, те слагат началото на пансърбизма, включвайки проекти за изграждане на велика сръбска южнославянска държава.

Дали обаче България е готова да отстоява културно-историческото си наследство извън границите си и да защитава днешните потомци на българите от Поморавието, Понишавието и Повардарието, е друг стратегически въпрос, чийто отговор зависи от всички нас – като държава и народ.

  • Език: български език, с резюме на английски език
  • Корици: меки корици
  • Размери: 16.2 x 23.5 см
  • Страници: 264 стр.
  • Автор: Владимир Русков
  • Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
  • Поредица: „Българи и сърби“
Моля, първо изберете разновидност.
12,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност
В наличност

Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ с издания на български и английски език

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРАБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 150 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите Вашата поръчка по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРАБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Уводни думи на книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

Книгата на Владимир Русков „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“ се спира на ярки доказателства, показващи българския характер на областите, разположени по поречието на Морава, Нишава и Тимок. Приведените български и чуждестранни свидетелства за историята на Балканите са категорични, че през Средновековието регионът е населяван с българско население. То дълго се бори за свободата си срещу устоите на Османската империя, но от началото на XIX в. на западния хоризонт се появява нов неприятел в лицето на възродена Сърбия, която започва да усвоява части от българската етническа територия. В нейния кръгозор попадат области, населени с българи. Плановете ѝ могат да се открият в „Начертанията“ на Илия Гарашанин от 1844 г. Изработени в духа на панславизма, те слагат началото на пансърбизма, включвайки проекти за изграждане на велика сръбска южнославянска държава.

Създадената сръбска държава не отслабва експанзионистичните си планове и през следващите десетилетия. В югоизточна посока направлението е Македония, в източна – към Поморавието и Понишавието. Опитите на Белград да включи Македония през този период завършват с неуспех, но центровете на българската църковно-просветна борба Ниш и Пирот са завоювани. Те заедно с Враня ще влезнат в границите на сръбската държава съгласно Берлинския договор (1878), въпреки многократните народностни изяви на българското население от този район, показани от автора на труда.

Сръбско-българската война от 1885 г., завършила със сръбско фиаско, завръща Белград в изходна позиция, но не отказва неговите управляващи да търсят реванш. Желанието за асимилация на българско население в завладените територии и погледът към Македония не е отместен. След Съединението (1885) българите в Пирот са наказани от сръбските военнослужещи, които трудно прикриват позора от военното поражение. В емоционалния разказ на Владимир Русков, създаден по автентични изворови материали, се редят смразяващи картини за насилия над местните жители за това, че са българи!

Все в този период сръбската пропаганда заостря вниманието си и към Македония, като използва по-гъвкава теза, проповядвана от сръбския учен и политик Стоян Новакович, смятан за идеолог и създател на македонизма. Търсейки „елементите, които биха могли да привлекат към себе си народа и народните чувства, като ги отцепят от българизма“, той открива съюзника на сърбите в македонизма. В такава насока са и тезите на Йован Цвиич (1906), „доказващи“, че македонските славяни не са нито сърби, нито българи, а близка до тях аморфна маса без развито народностно чувство, от която могат да се направят и сърби, и българи.

След договора в Букурещ (1913), когато Вардарска Македония влиза в държавните граници на Сърбия, завзетата територия е обявена за „Южна Сърбия“, а населението за „прави сърби“. Политиката на асимилация и денационализация, практикувана от 1878 г. спрямо българите в Поморавието и Понишавието, се утвърждава и в Повардарието. Ситуацията се усложнява след 1919 г., когато Македония за втори път е предадена на Сърбия, а в източна посока са завзети нови български територии с градове Цариброд, Босилеград и Струмица. Репресиите срещу всичко българско се подновяват. Забранени са българското национално име, език и литература. Всички български училища и църкви са закрити, техните архиви – унищожени, а учителите и свещениците са прогонени в България. На тяхно място се откриват сръбски училища и църкви, изпращат се сръбски учители и духовни лица, заселват се сръбски колонизатори. За да спасят своето име, език и култура, в Родината майка навлизат десетки хиляди бежанци.

Книгата на Владимир Русков „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“, показваща терора и обезправеното положение на българското население в областта, не е обикновен разказ на страници от миналото. Тя е послание към настоящото и предупреждение към бъдещите поколения да съхраняват чистотата на историческата истина. С цялата си справедлива болка за род, родина и роден край, авторът показва до какви измерения могат да достигнат манипулациите на съвременните сръбски изследователи, между които Борислава Лилич – „Пирот и неговата околност“, и Витомир Живкович – „Пиротска Голгота 1885-1886“. Значителна част от представените исторически факти в тези трудове са фалшифицирани, други извори умишлено са игнорирани, с цел събитията и основните фигури в тях да бъдат пресъздадени като сръбски. „Замисълът на тези редакции, заключава Вл. Русков, е поколенията да бъдат отправяни в преструктурирани орбити, за да не се срещнат с миналото в Поморавието, Понишавието, Пирот, Видин и Тимок.“

Дали днешното сръбско общество е отрезвяло след разпадането на Югославия и е готово да се раздели с вековния си хипернационализъм спрямо българите, е въпрос, чийто отговор ще покаже недалечното бъдеще. Дали обаче България е готова да отстоява културно-историческото си наследство извън границите си и да защитава днешните потомци на българите от Поморавието, Понишавието и Повардарието, е друг стратегически въпрос, чийто отговор зависи от всички нас – като държава и народ.

Доц. д-р Александър Гребенаров

Съдържание на книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

I. Уводни думи / 11

II. Извинение / 15

III. Подаръкът / 15

IV. Посвещението / 15

V. „Школата“ / 16

VI. „Неосвободените предели?“ / 17

VII. Името Сърбия като синдром / 18

VIII. „Големият гняв“ на Василий Българоубиеца / 20

IX. Извадка от грамота на Василий II от 1020 г. / 21

X. Интермедия за „инаугурацията“ на крал Душан и Охридската архиепископия или „опознаване и сближение“ на високо равнище между България и Сърбия / 24

XI. Докато България е под властта на Византия, в Българската гора се е промъквала Сърбия / 25

XII. „Опознаване и сближаване“ насред Цариградския друм – 1189 г. / 28

XIII. Българският календар по Тимок, Морава и Нишава / 30

XIV. Метод и методология на „Школата по исторически еквилибристики“ / 31

XV. Сказание за Лазаревич / 32

XVI. Тъгата на сръбската гусла по Лазаревич продължава / 34

XVII. Синдромът „Цар Траян с козите уши“ / 36

XVIII. Епизод по Иречек от боевете за Баязидовото наследство – 1413 г. / 38

XIX. Остатъчната българска държава / 39

XX. Свидетелите на историята по Траяновия път / 43

XXI. Цивилизационната магистрала / 46

XXII. Сцената на народите / 48

XXIII. Митологичната реалност / 50

XXIV. Вранчич сред „ревюто“ на „дивите варвари“ / 51

XXV. Още щрихи към портрет на българина от XVI век по Диагоналния път / 53

XXVI. Интермедия за босненците на Балканите / 55

XXVII. Жълтини за „нощния живот“ в „бара“ на Драгоман / 59

XXVIII. Интермедия за църковния живот в „Неосвободените сръбски предели, 1804 г.“ / 63

XXIX. Има ли още българи в Алба Булгарика – Белград, 145 години след превземането на града от турците / 66

XXX. Условната школа по монтажи и демонтажи на исторически текстове скрива написаното от Евлия Челеби / 70

XXXI. Лирическо отклонение по Самюел / 72

XXXII. Сърбизиране на Поморавието, Тимок и Понишавието / 73

XXXIII. Навлизаме по-дълбоко в скритото българско културно пространство, преиначено на сръбско / 75

XXXIV. Паметта на черквите и забравата на миряните / 78

XXXV. Войните, които събудиха старите рефлекси на Сърбия срещу България / 79

XXXVI. „Голямото преселение на сърбите“ се оказа, че е голямото преселение и на българите / 84

XXXVII. Понишавието и Поморавието по време на Първото сръбско въстание / 88

XXXVIII. Модерните времена / 90

XXXIX. За Десния и за Левия бряг на Морава / 105

XL. Конфликтът между западните и източните войводи между Шумадия и Поморавието / 110

XLI. Белградският Пашалък отвръща на удара! / 114

XLII. Погромът при Чегър и крахът на източните войводи / 117

XLIII. Османското културно „присъствие“ по „Цивилизационната магистрала“ / 125

XLIV. За лобовете на Чале кула / 127

XLV. „Гюлханският Хати-Шериф не произведе в Турция същото действие, каквото бе действието на „Декларацията на човешките права“ в Съединените държави и във Франция“ / 134

XLVI. „Сближаването“ на двата народа по време на Пиротското въстание от 1836 г., преди и след него / 135

XLVII. Хаджи Нешо / 139

XLVIII. Интермедия за „сръбския“ двуглав орел / 142

XLIX. Пирот след Пиротското въстание / 144

L. Нишкото въстание / 147

LI. Анкетата на Бланки: „Пътуване по България през 1841 година“ / 153

LII. От потушаването на Нишкото въстание до идването на великия везир през 1860 г. / 157

LIII. Интермедия за Вук Караджич / 159

LIV. За душата на Международния път / 162

LV. Из недалечното минало на Пирот / 170

LVI. Учителят от Пирот Никола Петров Тошев в 1942 г. / 172

LVII. Друмът пътува / 173

LVIII. Обезбългаряване на историята по Нишава / 177

LIX. За кого кукурига „цървеният петъл“ / 177

LX. Атака, атака на Пирот и където видите българин, убийте го! / 178

LXI. „Възкръсналите“ гробове / 178

LXII. Котилото на „братско-сестринските“ българо-сръбски конфликти са изкопали неосветените гробища в Пирот / 181

LXIII. „Кръстът“ на пиротчани / 182

LXIV. За кого кукурига „цървеният петъл?“ / 183

LXV. Анимиране на дезинформацията / 184

LXVI. „Пиротският окръг до 1877 година“ / 185

LXVII. „Инкорпориране на прапредците и придошлите“ / 185

LXVIII. Вместване: В търсена на „прапредците“ правим сондаж в етническите пластове на Поморавието и по Нишава / 187

LXIX. Компроматът срещу България / 189

LXX. „Проклетата“ екзархия / 196

LXXI. В работата на Екзархията са взели участие и пиротчани / 197

LXXII. За българския език / 198

LXXIII. От освобождението до Берлински конгрес / 199

LXXIV. Радостта от първия ден на „свободата“ / 199

LXXV. Споменът на Коста Костич / 200

LXXVI. Спомен на многострадалния поп Гьорче Игнатович / 201

LXXVII. Споменът на бъдещия палач на пиротчани Светозар Магдаленич / 202

LXXVIII. Още един натрапчив спомен на майор Светозар Магдаленич / 204

LXXIX. Кошмарът на втория ден / 205

LXXX. Народност пиротчанин / 209

LXXXI. От Берлинския конгрес до Сръбско-българската война / 214

LXXXII. Политическият бугаризъм / 219

LXXXIII. Сръбско-българската война от 1885 г. / 224

LXXXIV. Под българска „окупация“ 15.11-15.12.1885 г. / 227

LXXXV. А как са станали разрушенията в Пирот по време на войната, е описано в малката книжка на Т. Х. Станчев за превземането на Пирот / 233

LXXXVI. Влизането на българските войски в Пирот / 233

LXXXVII. „Магдаленич ступа на сцену“ / 234

LXXXVIII. Послеслов с продължения и уточнения / 239

LXXXIX. Исторически грешки (с пояснителни бележки) / 245

XC. Pomoravie – the Morava Valley Region (summary) / 248

Творчески колектив на книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

Автор: Владимир Русков

Коректор: Снежана Бошнакова

Предпечат: Станислав Славов

Корица: Петър Добрев

Печат: „МУЛТИПРИНТ“ ООД

Детайли за книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

Име на книгата: „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

ISBN: 978-954-378-129-4

Автор: Владимир Русков

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2015 год.

Език: български език, с резюме на английски език

Корици: меки корици

Формат: 16/70х100

Размери: 16.2 x 23.5 см

Страници: 264 стр.

Тегло: 0.200 кг

Представяне на Владимир Русков – автор на книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

Владимир Русков е роден през 1935 година в Цариброд (бивша Югославия). Емигрира в България през 1949 година, следва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ в София. Повече от тридесет години е редактор в Българското национално радио – радиостанция „Родина“ и програма „Христо Ботев“.

Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис

Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис

12,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Няма наличност
Сравнение на продукти

Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.

Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.

Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.