Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис

Уводни думи на книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

Книгата на Владимир Русков „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“ се спира на ярки доказателства, показващи българския характер на областите, разположени по поречието на Морава, Нишава и Тимок. Приведените български и чуждестранни свидетелства за историята на Балканите са категорични, че през Средновековието регионът е населяван с българско население. То дълго се бори за свободата си срещу устоите на Османската империя, но от началото на XIX в. на западния хоризонт се появява нов неприятел в лицето на възродена Сърбия, която започва да усвоява части от българската етническа територия. В нейния кръгозор попадат области, населени с българи. Плановете ѝ могат да се открият в „Начертанията“ на Илия Гарашанин от 1844 г. Изработени в духа на панславизма, те слагат началото на пансърбизма, включвайки проекти за изграждане на велика сръбска южнославянска държава.

Създадената сръбска държава не отслабва експанзионистичните си планове и през следващите десетилетия. В югоизточна посока направлението е Македония, в източна – към Поморавието и Понишавието. Опитите на Белград да включи Македония през този период завършват с неуспех, но центровете на българската църковно-просветна борба Ниш и Пирот са завоювани. Те заедно с Враня ще влезнат в границите на сръбската държава съгласно Берлинския договор (1878), въпреки многократните народностни изяви на българското население от този район, показани от автора на труда.

Сръбско-българската война от 1885 г., завършила със сръбско фиаско, завръща Белград в изходна позиция, но не отказва неговите управляващи да търсят реванш. Желанието за асимилация на българско население в завладените територии и погледът към Македония не е отместен. След Съединението (1885) българите в Пирот са наказани от сръбските военнослужещи, които трудно прикриват позора от военното поражение. В емоционалния разказ на Владимир Русков, създаден по автентични изворови материали, се редят смразяващи картини за насилия над местните жители за това, че са българи!

Все в този период сръбската пропаганда заостря вниманието си и към Македония, като използва по-гъвкава теза, проповядвана от сръбския учен и политик Стоян Новакович, смятан за идеолог и създател на македонизма. Търсейки „елементите, които биха могли да привлекат към себе си народа и народните чувства, като ги отцепят от българизма“, той открива съюзника на сърбите в македонизма. В такава насока са и тезите на Йован Цвиич (1906), „доказващи“, че македонските славяни не са нито сърби, нито българи, а близка до тях аморфна маса без развито народностно чувство, от която могат да се направят и сърби, и българи.

След договора в Букурещ (1913), когато Вардарска Македония влиза в държавните граници на Сърбия, завзетата територия е обявена за „Южна Сърбия“, а населението за „прави сърби“. Политиката на асимилация и денационализация, практикувана от 1878 г. спрямо българите в Поморавието и Понишавието, се утвърждава и в Повардарието. Ситуацията се усложнява след 1919 г., когато Македония за втори път е предадена на Сърбия, а в източна посока са завзети нови български територии с градове Цариброд, Босилеград и Струмица. Репресиите срещу всичко българско се подновяват. Забранени са българското национално име, език и литература. Всички български училища и църкви са закрити, техните архиви – унищожени, а учителите и свещениците са прогонени в България. На тяхно място се откриват сръбски училища и църкви, изпращат се сръбски учители и духовни лица, заселват се сръбски колонизатори. За да спасят своето име, език и култура, в Родината майка навлизат десетки хиляди бежанци.

Книгата на Владимир Русков „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“, показваща терора и обезправеното положение на българското население в областта, не е обикновен разказ на страници от миналото. Тя е послание към настоящото и предупреждение към бъдещите поколения да съхраняват чистотата на историческата истина. С цялата си справедлива болка за род, родина и роден край, авторът показва до какви измерения могат да достигнат манипулациите на съвременните сръбски изследователи, между които Борислава Лилич – „Пирот и неговата околност“, и Витомир Живкович – „Пиротска Голгота 1885-1886“. Значителна част от представените исторически факти в тези трудове са фалшифицирани, други извори умишлено са игнорирани, с цел събитията и основните фигури в тях да бъдат пресъздадени като сръбски. „Замисълът на тези редакции, заключава Вл. Русков, е поколенията да бъдат отправяни в преструктурирани орбити, за да не се срещнат с миналото в Поморавието, Понишавието, Пирот, Видин и Тимок.“

Дали днешното сръбско общество е отрезвяло след разпадането на Югославия и е готово да се раздели с вековния си хипернационализъм спрямо българите, е въпрос, чийто отговор ще покаже недалечното бъдеще. Дали обаче България е готова да отстоява културно-историческото си наследство извън границите си и да защитава днешните потомци на българите от Поморавието, Понишавието и Повардарието, е друг стратегически въпрос, чийто отговор зависи от всички нас – като държава и народ.

Доц. д-р Александър Гребенаров

Съдържание на книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

I. Уводни думи / 11

II. Извинение / 15

III. Подаръкът / 15

IV. Посвещението / 15

V. „Школата“ / 16

VI. „Неосвободените предели?“ / 17

VII. Името Сърбия като синдром / 18

VIII. „Големият гняв“ на Василий Българоубиеца / 20

IX. Извадка от грамота на Василий II от 1020 г. / 21

X. Интермедия за „инаугурацията“ на крал Душан и Охридската архиепископия или „опознаване и сближение“ на високо равнище между България и Сърбия / 24

XI. Докато България е под властта на Византия, в Българската гора се е промъквала Сърбия / 25

XII. „Опознаване и сближаване“ насред Цариградския друм – 1189 г. / 28

XIII. Българският календар по Тимок, Морава и Нишава / 30

XIV. Метод и методология на „Школата по исторически еквилибристики“ / 31

XV. Сказание за Лазаревич / 32

XVI. Тъгата на сръбската гусла по Лазаревич продължава / 34

XVII. Синдромът „Цар Траян с козите уши“ / 36

XVIII. Епизод по Иречек от боевете за Баязидовото наследство – 1413 г. / 38

XIX. Остатъчната българска държава / 39

XX. Свидетелите на историята по Траяновия път / 43

XXI. Цивилизационната магистрала / 46

XXII. Сцената на народите / 48

XXIII. Митологичната реалност / 50

XXIV. Вранчич сред „ревюто“ на „дивите варвари“ / 51

XXV. Още щрихи към портрет на българина от XVI век по Диагоналния път / 53

XXVI. Интермедия за босненците на Балканите / 55

XXVII. Жълтини за „нощния живот“ в „бара“ на Драгоман / 59

XXVIII. Интермедия за църковния живот в „Неосвободените сръбски предели, 1804 г.“ / 63

XXIX. Има ли още българи в Алба Булгарика – Белград, 145 години след превземането на града от турците / 66

XXX. Условната школа по монтажи и демонтажи на исторически текстове скрива написаното от Евлия Челеби / 70

XXXI. Лирическо отклонение по Самюел / 72

XXXII. Сърбизиране на Поморавието, Тимок и Понишавието / 73

XXXIII. Навлизаме по-дълбоко в скритото българско културно пространство, преиначено на сръбско / 75

XXXIV. Паметта на черквите и забравата на миряните / 78

XXXV. Войните, които събудиха старите рефлекси на Сърбия срещу България / 79

XXXVI. „Голямото преселение на сърбите“ се оказа, че е голямото преселение и на българите / 84

XXXVII. Понишавието и Поморавието по време на Първото сръбско въстание / 88

XXXVIII. Модерните времена / 90

XXXIX. За Десния и за Левия бряг на Морава / 105

XL. Конфликтът между западните и източните войводи между Шумадия и Поморавието / 110

XLI. Белградският Пашалък отвръща на удара! / 114

XLII. Погромът при Чегър и крахът на източните войводи / 117

XLIII. Османското културно „присъствие“ по „Цивилизационната магистрала“ / 125

XLIV. За лобовете на Чале кула / 127

XLV. „Гюлханският Хати-Шериф не произведе в Турция същото действие, каквото бе действието на „Декларацията на човешките права“ в Съединените държави и във Франция“ / 134

XLVI. „Сближаването“ на двата народа по време на Пиротското въстание от 1836 г., преди и след него / 135

XLVII. Хаджи Нешо / 139

XLVIII. Интермедия за „сръбския“ двуглав орел / 142

XLIX. Пирот след Пиротското въстание / 144

L. Нишкото въстание / 147

LI. Анкетата на Бланки: „Пътуване по България през 1841 година“ / 153

LII. От потушаването на Нишкото въстание до идването на великия везир през 1860 г. / 157

LIII. Интермедия за Вук Караджич / 159

LIV. За душата на Международния път / 162

LV. Из недалечното минало на Пирот / 170

LVI. Учителят от Пирот Никола Петров Тошев в 1942 г. / 172

LVII. Друмът пътува / 173

LVIII. Обезбългаряване на историята по Нишава / 177

LIX. За кого кукурига „цървеният петъл“ / 177

LX. Атака, атака на Пирот и където видите българин, убийте го! / 178

LXI. „Възкръсналите“ гробове / 178

LXII. Котилото на „братско-сестринските“ българо-сръбски конфликти са изкопали неосветените гробища в Пирот / 181

LXIII. „Кръстът“ на пиротчани / 182

LXIV. За кого кукурига „цървеният петъл?“ / 183

LXV. Анимиране на дезинформацията / 184

LXVI. „Пиротският окръг до 1877 година“ / 185

LXVII. „Инкорпориране на прапредците и придошлите“ / 185

LXVIII. Вместване: В търсена на „прапредците“ правим сондаж в етническите пластове на Поморавието и по Нишава / 187

LXIX. Компроматът срещу България / 189

LXX. „Проклетата“ екзархия / 196

LXXI. В работата на Екзархията са взели участие и пиротчани / 197

LXXII. За българския език / 198

LXXIII. От освобождението до Берлински конгрес / 199

LXXIV. Радостта от първия ден на „свободата“ / 199

LXXV. Споменът на Коста Костич / 200

LXXVI. Спомен на многострадалния поп Гьорче Игнатович / 201

LXXVII. Споменът на бъдещия палач на пиротчани Светозар Магдаленич / 202

LXXVIII. Още един натрапчив спомен на майор Светозар Магдаленич / 204

LXXIX. Кошмарът на втория ден / 205

LXXX. Народност пиротчанин / 209

LXXXI. От Берлинския конгрес до Сръбско-българската война / 214

LXXXII. Политическият бугаризъм / 219

LXXXIII. Сръбско-българската война от 1885 г. / 224

LXXXIV. Под българска „окупация“ 15.11-15.12.1885 г. / 227

LXXXV. А как са станали разрушенията в Пирот по време на войната, е описано в малката книжка на Т. Х. Станчев за превземането на Пирот / 233

LXXXVI. Влизането на българските войски в Пирот / 233

LXXXVII. „Магдаленич ступа на сцену“ / 234

LXXXVIII. Послеслов с продължения и уточнения / 239

LXXXIX. Исторически грешки (с пояснителни бележки) / 245

XC. Pomoravie – the Morava Valley Region (summary) / 248

Творчески колектив на книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

Автор: Владимир Русков

Коректор: Снежана Бошнакова

Предпечат: Станислав Славов

Корица: Петър Добрев

Печат: „МУЛТИПРИНТ“ ООД

Детайли за книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

Име на книгата: „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

ISBN: 978-954-378-129-4

Автор: Владимир Русков

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2015 год.

Език: български език, с резюме на английски език

Корици: меки корици

Формат: 16/70х100

Размери: 16.2 x 23.5 см

Страници: 264 стр.

Тегло: 0.200 кг

Представяне на Владимир Русков – автор на книгата „Българи и сърби. Поморавието и Понишавието – сред лъжливите исторически пътепоказатели по Виа Милитарис“

Владимир Русков е роден през 1935 година в Цариброд (бивша Югославия). Емигрира в България през 1949 година, следва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ в София. Повече от тридесет години е редактор в Българското национално радио – радиостанция „Родина“ и програма „Христо Ботев“.