Българи светци

Увод на книгата „Българи светци“

Като древен християнски народ ние, българите, почитаме светците, преподобните и мъчениците, възприемаме ги в тяхната универсална цялост. В нашия пантеон влизат древните Пророци, светите Апостоли и Отци, просияли от древността преподобни и мъченици за Христовата вяра, ярки фигури като св. Георги, св. Димитър, архидякон Стефан, Константин Велики и майка му Елена, стотици бележити имена от общочовешката християнска история. Всички те са светци и на българите, казано иначе, български светци. И е така от векове. За тях и техните духовни подвизи се разказва в стари ръкописи и книги, пред техните ликове вярващите се молят във всеки Божи храм.

Идеята на тази книга е да се вгледаме в онези светци, които са българи по потекло, които имат място в българската история или пък, независимо от техния произход, народът ни е възприел като българи. Още през античната епоха срещаме християни от различни краища на тогавашния свят, разпространявали Божието слово по нашите земи, както и светци и мъченици от тракийско потекло. Броят е много по-голям от включените в тази книга, а нашият стремеж е да припомним личности, които предците ни са възприели като част от себе си, като българи.

Кои са светците българи са се стремили да изяснят за себе си и за потомците още средновековните ни прадеди. В края на IX и през X в. православната църква е канонизирала светите братя Кирил и Методий, техните ученици и светия цар Борис, вглеждала се е по-назад във времето, търсейки корените на българската святост. Тези усилия са продължени от патриаршиите в Охрид и Търново, от бележити писатели като св. патриарх Евтимий. Векове по-късно св. Паисий Хилендарски споделя пред своите читатели, пред своя народ: „Можах да намеря толкова имена на свети мъченици, които са били от български род: имена на двадесет и девет мъченици се намериха в България. На първо време турците избили многоброен народ по градовете заради християнската вяра, но хората поради простота и безгрижие не описали страданията им и така страданието и имената им преминали от род на род в забрава(...) Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги(…) За някои светци има написано пространно житие, но тук написах накратко, колкото да ги събера всички заедно в тая кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци има от българския род. Тук се написаха петдесет и осем, толкова и се намериха…“.

И в по-ново време въпросът за светците българи занимава изследователите и самите вярващи. Според проф. Асен Василев „… историята на българите светци е дело на народната памет…“. Монахиня Валентина (Друмева) отбелязва, че „… българската святост не се заключва само в границите на днешна България. Това трябва да се помни, когато говорим за светии, просияли извън сегашните български предели, но свързани с България, и да не се забравя историческото минало…“.

Архимандрит доц. Павел Стефанов отбелязва: „Ние сме дали православието и писмеността на другите славянски народи, които имат повече светци в календарите си от нас. Трябва сериозно да се помисли за канонизирането на великите и благочестиви наши царе като Иван Асен II, Иван Александър, отказалия да приеме исляма Иван Шишман. Не заслужава ли ореола на светостта един титан със световни мащаби като Екзарх Йосиф…“. Тази „непотърсена българска святост“ е изтъкната основателно от Валя Христова: „На много места по нашите земи има късноантични храмове-мартирии (параклиси с мощи на мъченици) – знак, че още в епохата на ранното християнство светците са били почитани и вярващите влизали в молитвено общение с тях. В наши дни житията на тракийските светци служат предимно като източници на научна информация. Не се осъществява основната мисия на култа към светците – да повдига духа и да призовава българите към святост(…) Ние ходим по земя, пропита с мъченическа кръв и по стъпките на светци, за които знаем малко или не знаем изобщо… Непознаването на българската святост води до лъжливото внушение, че българинът е пришълец без корен на земята си, случайно минал оттук и без следа отминал. Такава е съдбата на народите, забравили най-светите от дедите си. Имаме ли пред Бога по-добри молитвени застъпници от нашите светци? Българската същност е в българската святост…“.

Разбира се, българската святост не се ограничава само със страданието и мъченичеството. В нея са записани безброй случаи на човешка солидарност, грижа за унижените и оскърбените, щедри жестове на дарителство в името на своя народ и неговата по-добра съдба. Такива нравствени подвизи са правени от българи от всички социални съсловия, професионални общности, възрасти… Всички тези хора по свой начин са следвали светлите примери от богатата и драматична българска история, заветите на нейните светци и духовни водачи. Галерията от образи на повече или по-малко известни личности, включени в тази книга, показва мястото на българската цивилизация в духовните пространства на древното и съвременното човечество.

Съдържание на книгата „Българи светци“

I. СВЕТЦИТЕ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРСКАТА СВЯТОСТ Автор: Пламен Павлов / 8

II. БЪЛГАРСКАТА ХРИСТИЯНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И НЕЙНОТО КУЛТУРНО ИЗЛЪЧВАНЕ Автор: Пламен Павлов / 16

III. РЕЛИГИОЗНИЯТ ЖИВОТ В АНТИЧНАТА ЕПОХА

III. 1. Древните българи и техните вярвания Автор: Пламен Павлов / 20

III. 2. Старата Велика България и християнството Автор: Пламен Павлов / 22

III. 3. Земите на България и Балканите Автор: Пламен Павлов / 26

III. 4. Траките и техният принос в духовната култура на античния свят Автор: Пламен Павлов / 28

III. 5. Древните корени на християнството по българските земи (I-XII в.) Автор: Пламен Павлов / 31

III. 6. Славяните и техните религиозни представи Автор: Пламен Павлов / 34

III. 7. Светци от античната епоха Автори: Пламен Павлов и Христо Темелски / 36

IV. ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (VII-XII В.)

IV. 1. Християнството в Дунавска България (680-864 г.) Автор: Пламен Павлов / 48

IV. 2. Епохата на св. цар (княз) Борис-Михаил покръстител. Създаването на българската църква Автор: Пламен Павлов / 50

IV. 3. Делото на равноапостолите Кирил и Методий Автор: Пламен Павлов / 53

IV. 4. Цар Симеон Велики – „Златният век“ на българската държава и култура Автор: Пламен Павлов / 55

IV. 5. Св. цар Петър. Българската Патриаршия Автор: Пламен Павлов / 58

IV. 6. Богомилството и другите неортодоксални учения в средновековна България Автор: Пламен Павлов / 59

IV. 7. Държава, Църква и народ в епоха на изпитания Автор: Пламен Павлов / 61

IV. 8. Светци от VII-XII в. Автори: Пламен Павлов и Христо Темелски / 64

V. ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (XIII-XIV В.)

V. 1. „От Бога пазеният Цариград Търново“ Автор: Пламен Павлов / 98

V. 2. Светата Търновска Патриаршия Автор: Пламен Павлов / 100

V. 3. „В бой ги води за Христовото име…“ Автор: Пламен Павлов / 103

V. 4. Българското влияние в християнска Европа Автор: Пламен Павлов / 104

V. 5. Светци от XIII-XIV в. Автори: Пламен Павлов и Христо Темелски / 108

VI. ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО (XV-XIX В.)

VI. 1. Кръстът и полумесецът (християнската вяра против османското владичество през XV-XVIII в.) Автор: Пламен Павлов / 134

VI. 2. Началото на Българското възраждане Автор: Пламен Павлов / 142

VI. 3. „Българският Великден“ – борбата за духовно и национално освобождение Автор: Пламен Павлов / 145

VI. 4. Българското националноосвободително движение и християнските ценности Автор: Пламен Павлов / 149

VI. 5. Българи светци и святи личности във времето на османското владичество (XV-XIX в.) Автори: Пламен Павлов и Христо Темелски / 152

VII. ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ В НОВО ВРЕМЕ

VII. 1. Българската екзархия – опора на българщината в Македония и Одринска Тракия Автор: Пламен Павлов / 192

VII. 2. Българската православна църква през бурния XX век Автор: Пламен Павлов / 194

VII. 3. Святи личности от ново време Автор: Христо Темелски / 198

VIII. ПРИЛОЖЕНИЯ

VIII. 1. Българската православна църква (1878-2008) Автор: Христо Темелски / 208

VIII. 2. Съвременно състояние на БПЦ Автор: Христо Темелски / 215

VIII. 3. Инославни християни Автор: Христо Темелски / 216

VIII. 4. Християнската култова архитектура (поява и развитие до XX в.) Автор: Стефан Бояджиев / 220

VIII. 5. Вътрешна уредба на християнския храм Автор: Стефан Бояджиев / 225

VIII. 6. Как да се държим в храма Автор: Христо Темелски / 232

VIII. 7. Тайнства и обреди Автор: Христо Темелски / 233

VIII. 8. Свещенослужители. Бяло духовенство. Черно духовенство. Титулуване на духовните лица и обръщенията към тях Автор: Христо Темелски / 238

VIII. 9. Светийски и други наименования Автор: Христо Темелски / 239

VIII. 10. Светиите, разпределени по групи Автор: Христо Темелски / 241

VIII. 11. Църковни празници. Неподвижни. Подвижни Автор: Христо Темелски / 243

Календарен списък на личностите, почитани от Българската православна църква (с отбелязване и на българите светци) /245

Азбучен показалец /255

Библиография /257

Резюме на английски език /262

Резюме на руски език /266

Творчески колектив на книгата „Българи светци“

Автори: проф. д-р Пламен Павлов, ст.н.с Христо Темелски

Обща редакция: проф. Георги Бакалов

Превод на английски език: Адриана Момчилова

Превод на руски език: Надя Велева

Снимки: Дончо Донев, Росен Колев, Симеон Мильов, фотоархив на авторите и фотоархив на издателството

Графичен дизайн: Ралица Карапантева

Детайли за книгата „Българи светци“

Име на книгата: „Българи светци“

ISBN: 978-954-378-064-8

Автори: проф. д-р Пламен Павлов, ст.н.с Христо Темелски

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година на издаване: 2010 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: български език, с резюме на английски и руски език

Корици: твърди корици

Размери: 21.5 x 29 см

Страници: 272 стр.

Тегло: 1.400 кг

Пакетиране: индивидуално