Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas

Издания на „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“

„Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ има две издания:

• Луксозно бутиково издание с твърди корици. Година на издаване: 2001 год.
• Комплект от 4 книги / атласа с меки корици. Година на издаване: 2008 год.

Увод на книгата „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“

„Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ за първи път представя в карти и коментар към тях хилядолетната история на Българите, създавана от тях в непрекъсната приемственост. Нейното зараждане вече с основание се търси в първото хилядолетие преди Христа, когато се оформят активните ѝ средища в Памирския регион. Като се има предвид, че българските царски анали, наречени „Именник на българските канове“, поставят в средата на втори век след Христа регистрираното начало на династическа генеалогия, а българският слънчев календар в системата на дванадесетгодишен цикъл сигурно го предхожда със столетия, българското народно име остава знак за исторически континюитет от близо три хилядолетия. Това се потвърждава от редица новооткрити археологически и писмени данни, но особена стойност за легендарната българска старина представляват библейските родословия, в които Българите възхождат към коляното на преките потомци на Ной.

Исторически непрекъснатата приемственост най-напред в азиатското и в междуконтиненталното евро-азийско пространство, а сетне в Европа не би оставила дълготрайни резултати със значение за човешката култура и цивилизация, ако се изчерпваше с пасивно присъствие сред други народи. Българската история е примерът за активност и интерактивност в обменно-информационните зони по обширни земи, в които се извършва сближаването, опознаването и окончателното вписване на извършеното от хората в протичащото време на техните дела. В протяжността на това време, в което постоянно се реализират основните народни качества, Българите изпълняват – както всеки народ – историческата си мисия. Тяхната мисия е да бъдат държавостроители.

По различен начин се характеризират държавните обединения и техните организационно-административни структури. Българските държави съхраняват духовните традиции, те филтрират всички заемки, за да не допуснат неподходящото чуждо, и винаги приемат с отговорност ударите на нашественици, насочили се с вихъра на опустошенията към сърцето на Европа.

„Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ представя в секвенция от отделни филмови кадри българската историческа мисия да се създава държавническа толерантност в поликултурна среда и да се сплотяват многосъставни общности.

Съдържание на книгата „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“

България, българите и тяхната история I / VI

Увод 23

ДЯЛ I. ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ Отговорен редактор: ст.н.с. д-р Петър Добрев

I. 1. Библейската генеалогия на народите и мястото на българите в по-късни нейни интерпретации Доц. дфн Атанас Стаматов / 34

I. 2. Етнокултурни корени на древните българи Доц. дфн Атанас Стаматов / 36

I. 3. Прародина на българите според анонимния латински хронограф от 354 г. Ст.н.с. д-р Петър Добрев / 38

I. 4. Прародина на българите според арменската география „Ашхарацуйц“ Ст.н.с. д-р Петър Добрев / 40

I. 5. Транслация на източната част на картата към „Ашхарацуйц“ в съвременни координати Ст.н.с. д-р Петър Добрев / 42

I. 6. Мястото на древните българи сред народите с развита държавност (VII в. пр.Хр.– IV в. сл.Хр.) Ст.н.с. д-р Петър Добрев / 44

I. 7. Ранните български преселения по света (VII в. пр.Хр.– VII в. сл.Хр.) Ст.н.с. д-р Петър Добрев / 46

I. 8. Старата Велика България Ст.н.с. д-р Петър Добрев / 48

I. 9. Волжка България – най-ранната държава в Североизточна Европа Ст.н.с. д-р Петър Добрев / 50

1. 10. Територия и приблизителни граници на Волжка България в нейния разцвет (XI-XIII в.) Петър Чолов / 52

1. 11. Древните български градове край Памир, Кавказ, на Волга и на Дунав Ст.н.с. д-р Петър Добрев / 54

ДЯЛ II. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА Отговорен редактор: проф. д-р Георги Бакалов

II. 1. Праисторически обекти и археологически находки в България Ст.н.с. I ст. д-р Димитър Овчаров / 62

II. 2. Антични обекти и археологически находки в България Ст.н.с. I ст. д-р Димитър Овчаров / 64

II. 3. Тракия и Одриското царство (V-IV в. пр. Хр.) Проф. дин Александър Фол / 66

II. 4. Славяните на Балканския полуостров до VII в. Ст.н.с. д-р Станислав Станилов / 68

II. 5. Ранните походи на българи към Балканите (IV-VII в.) Ст.н.с. д-р Станислав Станилов / 70

II. 6. Българските райони на Балканите преди образуването на България Ст.н.с. д-р Петър Добрев / 72

II. 7. България при кан Аспарух (678-700/701) и кан Тервел (701-718/721) Гл.ас. д-р Цветелин Степанов / 74

II. 8. България при кан Крум (803-814) и кан Омуртаг (814-831) Ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова / 76

II. 9. Териториално разширение на България през първата половина на IX в. Проф. д-р Георги Бакалов / 78

II. 10. България при кан (княз) Борис (852-889) Проф. д-р Георги Бакалов / 80

II. 11. Мисиите на Св. св. Кирил и Методий и на техните ученици Проф. д-р Георги Бакалов / 82

II. 12. Разпространение на българославянската писменост Ст.н.с. д-р Божидар Димитров / 86

II. 13. Църковно устройство на България (70-те години на IX в. – началото на XI в.) Д-р Бистра Николова / 88

II. 14. България при цар Симеон (893-927) Проф. д-р Георги Бакалов / 92

II. 15. Български дипломатически мисии (VII-X в.) Проф. дин Петър Ангелов / 94

II. 16. Походите на Балканите на киевския княз Светослав и византийската окупация на Североизточна България (968-971) Доц. д-р Пламен Павлов / 96

II. 17. България при цар Самуил и наследниците му (971-976/1018) Доц. д-р Пламен Павлов / 98

II. 18. Разпространение на богомилството (XI-XV в.) Гл.ас. Васко Арнаудов / 100

II. 19. Въстания на българите срещу византийската власт (XI-XII в.) Гл.ас. Васко Арнаудов / 102

II. 20. Възстановяване на българската държава (1185-1197) Проф. д-р Георги Бакалов / 104

II. 21. България при цар Калоян (1197-1207) Доц. дин Николай Овчаров / 106

II. 22. България при цар Йоан Асен II (1218-1241) Доц. д-р Милияна Каймакамова / 108

II. 23. България при приемниците на Йоан Асен II Доц. д-р Милияна Каймакамова / 110

II. 24. България при цар Йоан Александър (1331-1371) Проф. дин Христо Матанов / 112

II. 25. България от 1371 до 1396 г. Проф. дин Христо Матанов / 114

II. 26. Средновековни паметници по българските земи Ст.н.с. I ст. д-р Димитър Овчаров / 116

II. 27. Църковно устройство на България (XIII-XIV в.) Д-р Бистра Николова / 118

II. 28. Цивилизацията на средновековните българи Проф. Василка Тъпкова-Заимова / 120

II. 29. Българските държави – щит на Европа Доц. д-р Динко Динков / 122

II. 30. Архитектурата и строителството на българите Проф. д-р Маргарита Харбова / 124

II. 31. Български приноси в медицината (X-XIX в.) Проф. дмн Миладин Апостолов, д-р Пенка Иванова / 126

II. 32. Български дипломатически мисии (XIII-XIV в.) Проф. дин Петър Ангелов / 128

ДЯЛ III. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО. БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ Отговорен редактор: проф. дин Христо Матанов

III. 1. България под османска власт (края на XIV-XIX в.) Проф. д-р Снежка Панова / 136

III. 2. Антиосманска съпротива през XV-XVI в. Проф. дин Цветана Георгиева / 140

III. 3. Българските земи в структурата на Османската империя в края на XV и началото на XVI в. Проф. дин Христо Матанов / 142

III. 4. Антиосманска съпротива през XVII в. Проф. дин Цветана Георгиева / 144

III. 5. Стопанско развитие до началото на XVIII в. Проф. дин Цветана Георгиева / 146

III. 6. Хайдутството до началото на XVIII в. Доц. д-р Райна Гаврилова / 148

III. 7. Анархия на кърджалиите в българските земи (края на XVIII – началото на XIX в.) Проф. дин Христо Матанов / 150

III. 8. Националноосвободителна борба през първите две десетилетия на XIX в. Доц. д-р Пламен Митев / 152

III. 9. Националноосвободителна борба (втората четвърт на XIX в.) Доц. д-р Пламен Митев / 154

III. 10. Борба за самостоятелна българска църква до Кримската война (1856) Д-р Бистра Николова / 156

III. 11. Стопанско развитие в българските земи (1856-1878) Ст.н.с д-р Огняна Маждракова / 158

III. 12. Борба за самостоятелна българска църква след Кримската война Ст.н.с д-р Огняна Маждракова / 160

III. 13. Възстановяване на Българската Екзархия (1870-1879) Ст.н.с д-р Огняна Маждракова / 162

III. 14. Българско културно възраждане (XVIII-XIX в.) Доц. д-р Райна Гаврилова / 164

III. 15. Българи – духовни водачи на християнските народи Доц. д-р Пламен Павлов / 166

III. 16. Националноосвободителна борба (50-60-те години на XIX в.) Д-р Георги Владимиров / 168

III. 17. Български революционен централен комитет и вътрешна революционна организация (1869-1875) Ст.н.с д-р Огняна Маждракова / 170

III. 18. Априлското въстание срещу Османската империя (1876) Чл.-кор. проф. дин Константин Косев / 172

III. 19. Отзвук на Априлското въстание по света Доц. д-р Румен Генов / 174

III. 20. България по решенията на международната конференция в Истанбул (11.12.1876-08.01.1877) Ст.н.с д-р Огняна Маждракова / 176

III. 21. Руско-турската освободителна война от 1877-1878 и участието на българите в нея Чл.-кор. проф. дин Константин Косев / 180

ДЯЛ IV. НОВА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ Отговорен редактор: проф. дин Георги Марков

IV. 1. България според Санстефанския мирен договор (1878) Чл.-кор. проф. дин Константин Косев / 188

IV. 2. Берлинският конгрес и съпротивата на българите срещу неговите решения (1878-1879) Чл.-кор. проф. дин Константин Косев / 190

IV. 3. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита. Сръбско-българска война (1855-1886) Проф. дин Милчо Лалков / 192

IV. 4. Националноосвободителна борба на българите в Македония и Тракия (1893-1903) Проф. дин Милчо Лалков / 194

IV. 5. Първа балканска война (1912-1913) Проф. дин Георги Марков / 196

IV. 6. Втора балканска (междусъюзническа) война (1913) Проф. дин Георги Марков / 198

IV. 7. България в Първата световна война (1914-1918) Проф. дин Георги Марков / 200

IV. 8. Европа след Първата световна война Проф. дин Георги Марков / 202

IV. 9. България по Ньойския мирен договор (1919) Проф. дин Георги Марков / 204

IV. 10. Гражданската война в България (1923-1925) Проф. дин Георги Марков / 206

IV. 11. България от омиротворяване към възстановяване (1926-1939) Проф. дин Георги Марков / 208

IV. 12. България в Тристранния пакт и българската съпротива (1941-1944) Проф. дин Георги Марков / 210

IV. 13. България в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945) Проф. дин Георги Марков / 212

IV. 14. Политически репресии в България след 1923 г. Борис Чолпанов / 214

IV. 15. Стопанско развитие на България (1878-1944) Проф. дин Васил Василев / 216

IV. 16. Църковно устройство на България от Освобождението до средата на XX в. Д-р Бистра Николова / 218

IV. 17. Българската култура (1878-1944). Национални ориентири, европейски измерения Доц. д-р Мария Радева / 220

IV. 18. Българите на Балканите и в съседните земи в края на XX в. Доц. д-р Пламен Павлов, Антон Иванов / 222

IV. 19. Български топоними в Западните Балкани Емил Спанчев / 224

IV. 20. Стопанско развитие на България след Втората световна война Проф. д-р Златко Златев / 226

IV. 21. Църковно устройство на България през втората половина на XX в. Д-р Бистра Николова / 228

IV. 22. Откриване на България за света и на света за България Доц. д-р Искра Баева / 230

IV. 23. Българите в съвременния свят Доц. д-р Пламен Павлов / 234

Заключение 238

Хронологична таблица 242

Литература 246

Творчески колектив на книгата „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“

Книгата „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ е създадена по идея на основателите на ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ и на ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ с участието на: проф. дин Петър Ангелов, проф. дмн Миладин Апостолов, гл.ас. Васко Арнаудов, доц. д-р Искра Баева, проф. д-р Георги Бакалов, ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова, д-р Георги Владимиров, проф. дин Васил Василев, доц. д-р Райна Гаврилова, доц. д-р Румен Генов, проф. дин Цветана Георгиева, ст.н.с. д-р Божидар Димитров, Димитър М. Димитров, доц. д-р Динко Динков, ст.н.с. д-р Петър Добрев, проф. Василка Тъпкова-Заимова, проф. д-р Златко Златев, Антон Иванов, д-р Пенка Иванова, доц. д-р Милияна Каймакамова, Петко Н. Колев, чл.-кор. проф. дин Константин Косев, проф. дин Милчо Лалков, ст.н.с д-р Огняна Маждракова, проф. дин Георги Марков, проф. дин Христо Матанов, доц. д-р Пламен Митев, д-р Бистра Николова, ст.н.с. I ст. дин Димитър Овчаров, доц. дин Николай Овчаров, доц. д-р Пламен Павлов, проф. д-р Снежка Панова, доц. д-р Мария Радева, Емил Спанчев, доц. дфн Атанас Стаматов, ст.н.с. д-р Станислав Станилов, гл.ас. д-р Цветелин Степанов, проф. дин Александър Фол, проф. д-р Маргарита Харбова, Петър Чолов, Борис Чолпанов

Обща редакция: проф. дин Александър Фол

Отговорни редактори: Дял 1. – ст.н.с. д-р Петър Добрев; Дял 2. – проф. д-р Георги Бакалов; Дял 3. – проф. дин Христо Матанов; Дял 4. – проф. дин Георги Марков

Консултанти: чл.-кор. проф. Тодор Христов; инж. Атанас Каменаров – специалист-картограф; Димитър Коцев – експерт към СБУ; Светла Димитрова – експерт по история в ИО на МОН – София; Диана Илиева – преподавател по история

Консултант историк-картограф, превод на термините: н.с. Боян Бешевлиев

Превод на английски език на картите: доц. д-р Лиляна Симеонова

Превод на английски език на текста: доц. д-р Тодор Шопов

Илюстриране, оформление и художествена редакция: Текла Алексиева и Жеко Алексиев

Графичен дизайн на картите: Текла Алексиева, Момчил Кинов

Предпечатна подготовка: Жеко Алексиев, Момчил Кинов

Координатор и редактор: Бианка Пашкова и Адриана Момчилова

Коректор: Виолета Андреева

Организатор на печата: Лиляна Карагьозова

Благодарствени писма за книгата „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“

Детайли за книгата „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“

Име на книгата: „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“

ISBN: 954-9942-22-8

Автори: авторски колектив

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2001 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: паралелен текст на български и английски език

Корици: твърди корици

Размери: 21.5 x 28 см

Страници: 270 стр.

Тегло: 1.300 кг

Пакетиране: индивидуално