„Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ има две издания:
„Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ за първи път представя в карти и коментар към тях хилядолетната история на Българите, създавана от тях в непрекъсната приемственост. Нейното зараждане вече с основание се търси в първото хилядолетие преди Христа, когато се оформят активните ѝ средища в Памирския регион. Като се има предвид, че българските царски анали, наречени „Именник на българските канове“, поставят в средата на втори век след Христа регистрираното начало на династическа генеалогия, а българският слънчев календар в системата на дванадесетгодишен цикъл сигурно го предхожда със столетия, българското народно име остава знак за исторически континюитет от близо три хилядолетия. Това се потвърждава от редица новооткрити археологически и писмени данни, но особена стойност за легендарната българска старина представляват библейските родословия, в които Българите възхождат към коляното на преките потомци на Ной.
Исторически непрекъснатата приемственост най-напред в азиатското и в междуконтиненталното евро-азийско пространство, а сетне в Европа не би оставила дълготрайни резултати със значение за човешката култура и цивилизация, ако се изчерпваше с пасивно присъствие сред други народи. Българската история е примерът за активност и интерактивност в обменно-информационните зони по обширни земи, в които се извършва сближаването, опознаването и окончателното вписване на извършеното от хората в протичащото време на техните дела. В протяжността на това време, в което постоянно се реализират основните народни качества, Българите изпълняват – както всеки народ – историческата си мисия. Тяхната мисия е да бъдат държавостроители.
По различен начин се характеризират държавните обединения и техните организационно-административни структури. Българските държави съхраняват духовните традиции, те филтрират всички заемки, за да не допуснат неподходящото чуждо, и винаги приемат с отговорност ударите на нашественици, насочили се с вихъра на опустошенията към сърцето на Европа.
„Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ представя в секвенция от отделни филмови кадри българската историческа мисия да се създава държавническа толерантност в поликултурна среда и да се сплотяват многосъставни общности.
ЧАСТ I. ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ Отговорен редактор: ст.н.с. д-р Петър Добрев
България, българите и тяхната история
Увод
I. 1. Библейската генеалогия на народите и мястото на българите в по-късни нейни интерпретации Доц. дфн Атанас Стаматов
I. 2. Етнокултурни корени на древните българи Доц. дфн Атанас Стаматов
I. 3. Прародина на българите според анонимния латински хронограф от 354 г. Ст.н.с. д-р Петър Добрев
I. 4. Прародина на българите според арменската география „Ашхарацуйц“ Ст.н.с. д-р Петър Добрев
I. 5. Транслация на източната част на картата към „Ашхарацуйц“ в съвременни координати Ст.н.с. д-р Петър Добрев
I. 6. Мястото на древните българи сред народите с развита държавност (VII в. пр.Хр.– IV в. сл.Хр.) Ст.н.с. д-р Петър Добрев
I. 7. Ранните български преселения по света (VII в. пр.Хр.– VII в. сл.Хр.) Ст.н.с. д-р Петър Добрев
I. 8. Старата Велика България Ст.н.с. д-р Петър Добрев
I. 9. Волжка България – най-ранната държава в Североизточна Европа Ст.н.с. д-р Петър Добрев
1. 10. Територия и приблизителни граници на Волжка България в нейния разцвет (XI-XIII в.) Петър Чолов
1. 11. Древните български градове край Памир, Кавказ, на Волга и на Дунав Ст.н.с. д-р Петър Добрев
ЧАСТ II. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА Отговорен редактор: проф. д-р Георги Бакалов
II. 1. Праисторически обекти и археологически находки в България Ст.н.с. I ст. д-р Димитър Овчаров
II. 2. Антични обекти и археологически находки в България Ст.н.с. I ст. д-р Димитър Овчаров
II. 3. Тракия и Одриското царство (V-IV в. пр. Хр.) Проф. дин Александър Фол
II. 4. Славяните на Балканския полуостров до VII в. Ст.н.с. д-р Станислав Станилов
II. 5. Ранните походи на българи към Балканите (IV-VII в.) Ст.н.с. д-р Станислав Станилов
II. 6. Българските райони на Балканите преди образуването на България Ст.н.с. д-р Петър Добрев
II. 7. България при кан Аспарух (678-700/701) и кан Тервел (701-718/721) Гл.ас. д-р Цветелин Степанов
II. 8. България при кан Крум (803-814) и кан Омуртаг (814-831) Ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова
II. 9. Териториално разширение на България през първата половина на IX в. Проф. д-р Георги Бакалов
II. 10. България при кан (княз) Борис (852-889) Проф. д-р Георги Бакалов
II. 11. Мисиите на Св. св. Кирил и Методий и на техните ученици Проф. д-р Георги Бакалов
II. 12. Разпространение на българославянската писменост Ст.н.с. д-р Божидар Димитров
II. 13. Църковно устройство на България (70-те години на IX в. – началото на XI в.) Д-р Бистра Николов
II. 14. България при цар Симеон (893-927) Проф. д-р Георги Бакалов
II. 15. Български дипломатически мисии (VII-X в.) Проф. дин Петър Ангелов
II. 16. Походите на Балканите на киевския княз Светослав и византийската окупация на Североизточна България (968-971) Доц. д-р Пламен Павлов
II. 17. България при цар Самуил и наследниците му (971-976/1018) Доц. д-р Пламен Павлов
II. 18. Разпространение на богомилството (XI-XV в.) Гл.ас. Васко Арнаудов
II. 19. Въстания на българите срещу византийската власт (XI-XII в.) Гл.ас. Васко Арнаудов
II. 20. Възстановяване на българската държава (1185-1197) Проф. д-р Георги Бакалов
II. 21. България при цар Калоян (1197-1207) Доц. дин Николай Овчаров
II. 22. България при цар Йоан Асен II (1218-1241) Доц. д-р Милияна Каймакамова
II. 23. България при приемниците на Йоан Асен II Доц. д-р Милияна Каймакамова
II. 24. България при цар Йоан Александър (1331-1371) Проф. дин Христо Матанов
II. 25. България от 1371 до 1396 г. Проф. дин Христо Матанов
II. 26. Средновековни паметници по българските земи Ст.н.с. I ст. д-р Димитър Овчаров
II. 27. Църковно устройство на България (XIII-XIV в.) Д-р Бистра Николова
II. 28. Цивилизацията на средновековните българи Проф. Василка Тъпкова-Заимова
II. 29. Българските държави – щит на Европа Доц. д-р Динко Динков
II. 30. Архитектурата и строителството на българите Проф. д-р Маргарита Харбова
II. 31. Български приноси в медицината (X-XIX в.) Проф. дмн Миладин Апостолов, д-р Пенка Иванова
II. 32. Български дипломатически мисии (XIII-XIV в.) Проф. дин Петър Ангелов
ЧАСТ III. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО. БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ Отговорен редактор: проф. дин Христо Матанов
III. 1. България под османска власт (края на XIV-XIX в.) Проф. д-р Снежка Панова
III. 2. Антиосманска съпротива през XV-XVI в. Проф. дин Цветана Георгиева
III. 3. Българските земи в структурата на Османската империя в края на XV и началото на XVI в. Проф. дин Христо Матанов
III. 4. Антиосманска съпротива през XVII в. Проф. дин Цветана Георгиева
III. 5. Стопанско развитие до началото на XVIII в. Проф. дин Цветана Георгиева
III. 6. Хайдутството до началото на XVIII в. Доц. д-р Райна Гаврилова
III. 7. Анархия на кърджалиите в българските земи (края на XVIII – началото на XIX в.) Проф. дин Христо Матанов
III. 8. Националноосвободителна борба през първите две десетилетия на XIX в. Доц. д-р Пламен Митев
III. 9. Националноосвободителна борба (втората четвърт на XIX в.) Доц. д-р Пламен Митев
III. 10. Борба за самостоятелна българска църква до Кримската война (1856) Д-р Бистра Николова
III. 11. Стопанско развитие в българските земи (1856-1878) Ст.н.с д-р Огняна Маждракова
III. 12. Борба за самостоятелна българска църква след Кримската война Ст.н.с д-р Огняна Маждракова
III. 13. Възстановяване на Българската Екзархия (1870-1879) Ст.н.с д-р Огняна Маждракова
III. 14. Българско културно възраждане (XVIII-XIX в.) Доц. д-р Райна Гаврилова
III. 15. Българи – духовни водачи на християнските народи Доц. д-р Пламен Павлов
III. 16. Националноосвободителна борба (50-60-те години на XIX в.) Д-р Георги Владимиров
III. 17. Български революционен централен комитет и вътрешна революционна организация (1869-1875) Ст.н.с д-р Огняна Маждракова
III. 18. Априлското въстание срещу Османската империя (1876) Чл.-кор. проф. дин Константин Косев
III. 19. Отзвук на Априлското въстание по света Доц. д-р Румен Генов
III. 20. България по решенията на международната конференция в Истанбул (11.12.1876-08.01.1877) Ст.н.с д-р Огняна Маждракова
III. 21. Руско-турската освободителна война от 1877-1878 и участието на българите в нея Чл.-кор. проф. дин Константин Косев
ЧАСТ IV. НОВА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ Отговорен редактор: проф. дин Георги Марков
IV. 1. България според Санстефанския мирен договор (1878) Чл.-кор. проф. дин Константин Косев
IV. 2. Берлинският конгрес и съпротивата на българите срещу неговите решения (1878-1879) Чл.-кор. проф. дин Константин Косев
IV. 3. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита. Сръбско-българска война (1855-1886) Проф. дин Милчо Лалков
IV. 4. Националноосвободителна борба на българите в Македония и Тракия (1893-1903) Проф. дин Милчо Лалков
IV. 5. Първа балканска война (1912-1913) Проф. дин Георги Марков
IV. 6. Втора балканска (междусъюзническа) война (1913) Проф. дин Георги Марков
IV. 7. България в Първата световна война (1914-1918) Проф. дин Георги Марков
IV. 8. Европа след Първата световна война Проф. дин Георги Марков
IV. 9. България по Ньойския мирен договор (1919) Проф. дин Георги Марков
IV. 10. Гражданската война в България (1923-1925) Проф. дин Георги Марков
IV. 11. България от омиротворяване към възстановяване (1926-1939) Проф. дин Георги Марков
IV. 12. България в Тристранния пакт и българската съпротива (1941-1944) Проф. дин Георги Марков
IV. 13. България в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945) Проф. дин Георги Марков
IV. 14. Политически репресии в България след 1923 г. Борис Чолпанов
IV. 15. Стопанско развитие на България (1878-1944) Проф. дин Васил Василев
IV. 16. Църковно устройство на България от Освобождението до средата на XX в. Д-р Бистра Николова
IV. 17. Българската култура (1878-1944). Национални ориентири, европейски измерения Доц. д-р Мария Радева
IV. 18. Българите на Балканите и в съседните земи в края на XX в. Доц. д-р Пламен Павлов, Антон Иванов
IV. 19. Български топоними в Западните Балкани Емил Спанчев
IV. 20. Стопанско развитие на България след Втората световна война Проф. д-р Златко Златев
IV. 21. Църковно устройство на България през втората половина на XX в. Д-р Бистра Николова
IV. 22. Откриване на България за света и на света за България Доц. д-р Искра Баева
IV. 23. Българите в съвременния свят Доц. д-р Пламен Павлов
Заключение
Хронологична таблица
Литература
Комплектът „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ е създаден по идея на основателите на ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ и на ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ с участието на: проф. дин Петър Ангелов, проф. дмн Миладин Апостолов, гл.ас. Васко Арнаудов, доц. д-р Искра Баева, проф. д-р Георги Бакалов, ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова, д-р Георги Владимиров, проф. дин Васил Василев, доц. д-р Райна Гаврилова, доц. д-р Румен Генов, проф. дин Цветана Георгиева, ст.н.с. д-р Божидар Димитров, Димитър М. Димитров, доц. д-р Динко Динков, ст.н.с. д-р Петър Добрев, проф. Василка Тъпкова-Заимова, проф. д-р Златко Златев, Антон Иванов, д-р Пенка Иванова, доц. д-р Милияна Каймакамова, Петко Н. Колев, чл.-кор. проф. дин Константин Косев, проф. дин Милчо Лалков, ст.н.с д-р Огняна Маждракова, проф. дин Георги Марков, проф. дин Христо Матанов, доц. д-р Пламен Митев, д-р Бистра Николова, ст.н.с. I ст. дин Димитър Овчаров, доц. дин Николай Овчаров, доц. д-р Пламен Павлов, проф. д-р Снежка Панова, доц. д-р Мария Радева, Емил Спанчев, доц. дфн Атанас Стаматов, ст.н.с. д-р Станислав Станилов, гл.ас. д-р Цветелин Степанов, проф. дин Александър Фол, проф. д-р Маргарита Харбова, Петър Чолов, Борис Чолпанов
Обща редакция: проф. дин Александър Фол
Отговорни редактори: 1. част – ст.н.с. д-р Петър Добрев; 2. част – проф. д-р Георги Бакалов; 3. част – проф. дин Христо Матанов; 4. част – проф. дин Георги Марков
Консултанти: чл.-кор. проф. Тодор Христов; инж. Атанас Каменаров – специалист-картограф; Димитър Коцев – експерт към СБУ; Светла Димитрова – експерт по история в ИО на МОН – София; Диана Илиева – преподавател по история
Консултант историк-картограф, превод на термините: н.с. Боян Бешевлиев
Превод на английски език на картите: доц. д-р Лиляна Симеонова
Превод на английски език на текста: доц. д-р Тодор Шопов
Илюстриране, оформление и художествена редакция: Текла Алексиева и Жеко Алексиев
Графичен дизайн на картите: Текла Алексиева, Момчил Кинов
Предпечатна подготовка: Жеко Алексиев, Момчил Кинов
Координатор и редактор: Бианка Пашкова и Адриана Момчилова
Коректор: Виолета Андреева
Организатор на печата: Лиляна Карагьозова
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
София, 11 октомври 2001 г.
До
г-н Петко Колев - Председател и
г-н Димитър Димитров - Съпредседател на
ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ
Уважаеми господа,
Сърдечно Ви благодаря за изданието „Българите – Атлас“, което ми изпратихте. То е много ценно и считам, че инициативата за неговото съставяне от ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ е наистина похвална, особено когато целта е съхраняване на българската идентичност. С интерес се запознах и със справката, в която аргументирате предложението си за честване на 22 март като общобългарски празник.
Приемете моите най-добри пожелания за Вас и всички членове на Управителния съвет на фондацията.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗИДЕНТ
ДО
УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА ТАНГРА ТанНакРа
ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ
Уважаеми господа,
Благодаря за Вашето издание „Българите – Атлас“, което представлява една уникална и безценна за всеки българин книга.
Поздравявам Ви за Вашата родолюбива инициатива да издадете тази книга, както и за всеотдайната Ви работа за възраждане на българския дух и за доказване на българския принос към световната култура.
Име: „Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ – комплект от 4 части
Автори: авторски колектив
Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Година: 2008 год.
Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание
Език: паралелен текст на български и английски език
Корици: меки корици
Размери на книгите: 21 x 27.5 см
Страници: 1 част - 64 стр.; 2 част - 72 стр.; 3 част - 64 стр.; 4 част - 72 стр.
Тегло (общо): 0.860 кг
Пакетиране: съвместно
„Българите – атлас | The Bulgarians – Atlas“ – комплект от 4 части