Българите и Александър Македонски

Предговор на книгата „Българите и Александър Македонски“

През 1996 г. в Скопие бе отпечатан фундаменталният труд на местния археолог проф. Иван Микулчич „Средновековни градове и твърдини в Македония“ („Средновековни градови и твърдини во Македония“ на писмената норма на местния български диалект, приет в 1944 г. за литературен език на Македонската социалистическа федеративна република на Югославия).

В книгата си проф. Иван Микулчич разглежда археологическата ситуация в десетки късноантични и средновековни крепости, разположени по територията на република Македония. Археологическата ситуация в почти всички големи укрепени селища в днешната република естествено дава огромни възможности да се установят важни факти за строителството, за живота в тях, за съдбата им при войни и нашествия, за гибелта им. Но това, което е по-важно – при наличието на толкова голям брой обекти, покриващи почти равномерно цялата територия на страната, съществуват огромни възможности и за установяване на движението на населението. Иначе казано, сондажите и разкопките, извършени в крепостите, дават възможност да се установи съдбата на късноантичното население във Вардарска Македония и етническата определеност на новите заселници в тези земи.

Досегашните представи в науката, отчитайки пораженията, нанесени от т. нар. варварски нашествия на готи, хуни, авари, славяни и българи рисуваха картина, неразличаваща се кой знае колко от картината в Мизия и Тракия. Смяташе се, че римското население от III век (каквото и да е било то като етнически състав) силно е намаляло в резултат на избиванията при нашествията, отвличанията и бягствата към добре укрепените центрове на империята, смяташе се, че опразнените територии са заемани от част от варварите, станали първо федерати на империята, после и нейни граждани. В първите десетилетия на VI век според тази представа територията на днешна Македония била заета окончателно от вълните на славяните, които за последен път избили част от местното население (доста смесено вече като етническа характеристика), прогонили друга част, а останалото на място - бързо асимилирали. Формираните на племенна основа славянски държавни формации (наричани от византийските автори славини), изпаднали през в зависимост от Византия, а през 837 г., по времето на кан Персиан, били завладени от България.

Проф. Иван Микулчич обаче, въз основа на археологическата картина в изследваните крепости, коригира тази представа в няколко съществени пункта:

Първо. Скопският професор установява, че животът във всички късноантични поселения прекъсва напълно в началото на VI век. Няма нито едно поселение, в което животът да е възстановен през следващите 150-200 години. Това означава, че цялото късноантично население в селищата по територията на днешната Република Македония е унищожено и изселено в други земи.

Второ. Проф. Микулчич твърди (и това е най-голямото му откритие), че славянските племена, които нанасят този удар, не се заселват в Македония в началото на VI век. Според него тези земи не са били „атрактивни“ за славяните и те продължили на юг, заемайки по-топлите места в Солунското поле, Тесалия, Атика и дори Пелопонес.

Трето. Според Микулчич опразнените и стояли опразнени от население близо два века земи били заети на две вълни САМО от българите, наричани от него, както бе прието доскоро и в българската наука „протобългари“. За Западна Македония това били българите на кан Кубер около 680 г., а за Източна Македония – българите на кан Крум през 811 година.

Запознавайки се с публикуваните от проф. Микулчич материали, изследователят несъмнено ще установи, че изводите в книгата му са коректни и защитени изключително добре по археологически път. Още малко и би заключил, че македонските историци и археолози, обрадвани от демократичните промени, са решили да спазват поне елементарните принципи на историческата наука. Един поглед дори само върху съдържанието на книгата на Микулчич ще ни убеди, че е още рано за такива възторжени заключения.

Ст.н.с. д-р Божидар Димитров

Съдържание на книгата „Българите и Александър Македонски“

Предговор

Глава 1. Етнически, демографски и политически промени във Вардарска Македония през IV-IX век

Глава 2. Съдбата на античното македонско население. Бактрия = Балхара

Глава 3. Македония – свещена българска земя

Глава 4. За „македонците“ св. Кирил и св. Методий, св. Климент и св. Наум

Глава 5. Българският цар Самуил

Послеслов

Творчески колектив на книгата „Българите и Александър Македонски“

Автор: ст.н.с. д-р Божидар Димитров

Детайли за книгата „Българите и Александър Македонски“

Име на книгата: „Българите и Александър Македонски“

ISBN: 954-9942-29-5

Автор: ст.н.с. д-р Божидар Димитров

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2001 год.

Език: български език

Корици: меки корици

Страници: 144 стр.

Тегло: 0.180 кг

Пакетиране: индивидуално