Меню
Меню
България и Македония. История и политика. Първа част
Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

България и Македония. История и политика. Първа част

Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ представя научни факти и изследвания за основните събития от Древността, Средновековието и Възраждането, оформили националните културно-политически характеристики на българския народ в историческите му граници.

В изданието с научни аргументи се опровергават лъжите и спекулациите на късопаметни политици от Република Северна Македония и техните поръчкови историци, които с езика на омразата, за сметка на общото ни минало, изграждат „хилядолетна“ македонска история, идентичност, писменост и език.

Книгата е предназначена за гражданите и политиците на Република България и Република Северна Македония, както и за нашите съюзници в ЕС, НАТО и световната научна общност.

Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ е съвместно издание на издателство ТАНГРА ИК и Македонския научен институт.

  • Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание
  • Език: български език
  • Корици: твърди корици
  • Размери: 16.5 x 24 см
  • Страници: 520 стр.
  • Пакетиране: индивидуално пакетиране
  • Автор: авторски колектив с научен ръководител акад. проф. дин Георги Марков
  • Издателство: ТАНГРА ИК
  • Съиздател: Македонски научен институт

Английското издание на книгата можете да поръчате тук: „Bulgaria and Macedonia. History and Politics. Part One“.

Втората част на книгата можете да поръчате тук: „България и Македония. История и политика. Втора част“.

PDF презентация на книгата можете да видите тук: PDF презентация на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“.

Моля, първо изберете разновидност.
60,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Продуктът е изчерпан
В наличност

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРАБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 150 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите Вашата поръчка по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРАБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Предислов на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

Водещата мисия на историците е да разкриват истината в Историята точно каквато някога се е състояла. За съжаление с „Учителката на живота“ често се злоупотребява за развиване на преднамерено скроени теории с идеологически или политически цели. Фактите се подбират или направо се заличават в нечия угода. Натрупваните с години небивалици се налагат съгласно известното правило на Йозеф Гьобелс: „Една лъжа, изречена сто пъти, се превръща в истина.“ Ето защо историците на истината трябва постоянно да изобличават с достоверни доказателства нескопосаните измислици на тези, които ни е срам да наричаме „колеги“. Макар „мълчанието да е злато“, а „говоренето е сребро“, в случая среброто е за предпочитане.

Македонизмът е коварна политическа доктрина на сръбските шовинисти, доразвита от Коминтерна за създаването на нова политическа нация, снабдена с държава, за сметка на българската кауза и чрез кражба на история. „Бащата на нацията“ маршал Тито отдавна е в Отвъдното, но отровният му плод се оказва дълготраен. Той откъсва съществена част от снагата на българската нация, за да я накара да мрази своите братя и сестри понякога до състояние на патология. Всъщност това е все едно да намразиш себе си, защото сме една кръв, но с различна историческа памет. Идеологическата и политическата коректност нанася множество поражения през последните 75 години, когато македонският въпрос е съобразяван с прословутото „международно положение“. Така че ни предстои още много изследователска и разяснителна работа, за да се превъзмогне натрупаното взаимно недоверие и да се разбере, че ние спорим със Скопие за едни и същи събития и герои, защото сме изкуствено разделено цяло с дълбоки корени в историята.

Българските историци са призвани да оборят широко разпространените фалшификации в разрез с доказаната истина, които се стремят да заличат свещените места на българщината в Македония и да присвоят нейните бляскави изяви през вековете. При влизането в храма на манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро веднага се забелязва образът на св. Княз Борис I Покръстител с издълбани дълбоко очи. Неловкото обяснение на екскурзовода е в обичая на местните жители да си вземат „нещо за здраве“, но не става и дума за реставрация за разлика от съседните изображения. Македонистите вадят първо очите, защото се нуждаят от слепотата на своите жертви. Ние привеждаме исторически свидетелства, за да възвърнем зрението на множеството заблудени жертви на македонизма.

През 1861 г. в Загреб се появява на бял свят забележителният сборник на братя Миладинови „Български народни песни“, който днес се издава в Скопие като „Македонски народни песни“. Нахалството няма предел и олицетворява безочието на македонизма в потъпкването на всякакви морални норми на поведение. Да, в сборника има песни предимно от Македония, но и още от Тракия и Мизия, така че смяната на определящата първа дума от заглавието е преднамерена и не отговаря на съдържанието. За отбелязване е, че тогава все още я няма Българската екзархия, която според скопските фалшификатори уж „побългарила македонците“ чрез училища и читалища.

Македонистите обясняват, че щом съществува нацията, то тя трябва непременно да има история колкото се може по-назад във времето. Всъщност „македонската нация“ се създава след възникването на югославската република Македония през 1945 г. и няма как да се отнесе чак в Средновековието и дори в Древността. Следователно тя трябва да си открадне колкото е възможно повече история от България редом с откъснатите югозападни земи. Измамата се превръща в професионално качество и бива възнаграждавана с титли и привилегии. Самият институт в Скопие е наименуван „Институт за национална история“, както някога има такъв институт в Германската демократична република, следователно в самата „фирма“ е заложено дълбоко съмнение.

Понякога в Скопие са привидно склонни на „соработка“, или сътрудничество, но поставят като „условие, без което не може“ да се споразумеем относно „делбата“ на богатата история, при която за всеки ще има „по нещо“. Например Илинденското въстание да е на „македонците“, та нали и те трябва да имат „национален празник“, а за българите е достатъчно Преображенското въстание. Македонско-Одринското опълчение през Балканските войни също се дели, като в него участват 10 000 „македонци“, родени на запад от Места, и 4000 българи, родени на изток от граничната река между Македония и Тракия. Македония е „земя на герои“, така че ще има и за двете страни. Гоце Делчев и Яне Сандански са „македонци“, а Тодор Александров и Иван Михайлов са българи, макар напоследък да си присвояват и Александров. Разбира се, ние не можем да позволим такъв позорен пазарлък „това за мене – другото за тебе“, защото историята не е стока по сергиите на ориенталски пазар. Самият Гоце се бори за „общобългарското Отечество“, а в Скопие го наричат „крепост на македонизма“!

Единството на целокупната българска история е признато от летописци и пътешественици, държавници и пълководци, духовници и учени, но в Скопие не се интересуват от достоверността на изворите. Центърът на града е претъпкан от кичозни паметници и всякакви скулптури, което издава нагледно неувереността на македонистите в собствените твърдения. „Видният македонски публицист и дипломат“ Симеон Радев е нарекъл Македония „люлката на Българското Възраждане“, обаче кой да го чете на Вардара? Все още неговият земляк от Ресен Андрей Ляпчев не е почетен с паметник, но и той напомня за крушението с подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. и едничката надежда за неговия отново заграбен роден край: „Докато има свободна българска държава – ще има надежда и за поробена Македония!“

Днес всеки трети гражданин на Република България е с бежански корени в Македония, Източна и Западна Тракия, Българското Поморавие и Северна Добруджа. Това е живата връзка на духовното обединение след неуспеха на териториалното национално единство, която никой не е в състояние да прекъсне. Съвременните генетични изследвания потвърждават, че „кръвта вода не става“. Въпросът обаче е в замъгленото съзнание на „македонците“, което е промивано от 75 години и трудно възприема историческата истина в изкривеното огледало на македонизма. Възвръщането към меродавната правда изисква много упоритост и търпение, както и книги с доказателствена сила като тази, която горещо препоръчвам на любознателните четци. От полуистините или откровените лъжи на македонистите не може да се получи цялата истина, колкото и да се мъчат да я опорочат.

По повод препирните около Договора за добросъседство с Република Северна Македония се чува „компромисното“ предложение: „Вие признайте македонската нация, а ние ще признаем нейното българско минало.“ Държава се признава, а нацията се създава и утвърждава през вековете. Който пожелае да се пише „македонец“, ние не му пречим да се „самоопределя“, но не и да заставят дедите си да се преобръщат в гробовете. Освен това що за „нация“ е тази с чужда история? Цялата постановка на скопските политизирани историци е върху гнилата основа на лъжовния македонизъм. Ние обаче нямаме моралното право да отстъпваме под техния натиск, защото става дума и за светлата памет на безброй македонски българи, които се жертват за „събирането под обща държавна стряха“. Спорните въпроси в „общата“ история се обсъждат не чрез дипломатически преговори, а в научни дискусии около кръглата маса.

Най-напред трябва да изясним „що е обща история“, защото до Балканските войни 1912/13 г. историята на славянското население във Вардарска Македония е българска. Преди години скопски историк ми се оплаква, че тази история за нас е „майка“, а за тях е „мащеха“, и предлага да си разменим местата. Аз го поглеждам със съжаление и утешително казвам, че това сега не зависи от нас, а по-скоро е необходимо да разкрием съдбовните превратности на историята, да разберем тежките последици от тях и едва тогава да се напрегнем да преодолеем съществените различия. Събеседникът ми обаче отново започва да чете историята наобратно, сиреч от маршал Тито към цар Самуил, нарушавайки линейното протичане на времето.

В новата история Македония е кървава сцена на въстания и войни, на преследвания и бежания към свободна България. Останалите по родните места българи са лишени от черкви и училища, за да бъдат заставени да се пишат „прави сърби“. В кралска Югославия съпротивата срещу насилствената сърбизация е продължителна и упорита до възторженото посрещане на българските войски през пролетта на 1941 г. Тито обаче прилага коварната уловка: „Добре, не сте сърби, но не сте и българи – вие сте македонци!“ По същото време правителството на Отечествения фронт е принудено да се откаже от македонските българи и дори допуска „македонизацията“ в Пиринска Македония. Така че до известна степен може да се схване приемането на македонизма като щит за спасение от масовото изтребление на българщината след Втората световна война. Набраната инерция обаче продължава вече 30 години след разпадането на Югославия и не се знае кога ще намалее, за да видим отсреща хора годни и склонни да водят научна дискусия.

Българската историопис всестранно изследва македонския въпрос, независимо от политическите промени, понеже продължава да е злободневен и усложнен. Авторите на тази интересна книга са специалисти по различни исторически епохи, но ги обединява историята на македонските българи. Всеки е написал своето гледище и го е защитил с достоверни доказателства. Това е нашето главно предимство спрямо скопските историци, които например четат в османотурските документи за преследванията на „български чети“, но ги представят за „македонски“. Не е нормално човек да мисли едно, да говори второ и да пише трето, тоест да фалшифицира в името на съвременната „македонска идентичност“.

Когато прочетете тази книга, ще узнаете или ще разберете още веднъж, че днес българите са разделени по силата на историческите обстоятелства, но те произлизат от общото минало на техните деди. Всякакви злоумишлени опити за „съобразяване“ на историята с „политическите реалности“ се разбиват в гранитната скала на историческата истина. В градския музей на Битоля е показан оцелелият по чудо в Сърбославия и Титославия надпис на цар Йоан Владислав – „самодържец български“: „Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите.“ За щастие камъкът не гори като хартията и ако трябва, ще бъде поставен като паметен знак за тържеството на истината в историята.

Акад. проф. дин Георги Марков

Съдържание на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

I. Предислов Автор: акад. проф. дин Георги Марков / 9

II. Ранната история на Югоизточна Европа Автор: доц. д-р Калин Стоев / 15

III. Има ли тема Македония край Тракийския Адрианопол Автор: д-р Стефан Пейков / 38

IV. Македония – първата българска земя южно от Дунава Автор: доц. д-р Петър Голийски / 41

V. Македония в епохата на Българското средновековие Автор: проф. д-р Пламен Павлов / 75

VI. Характеристика на антропогенетичния произход на българите Автори: акад. проф. д-р Драга Тончева, акад. дмн Ангел Гълъбов, д-р Десислава Нешева / 127

VII. България и началото на славянската писменост и култура Автори: проф. д-р Елка Мирчева, проф. дфн Марияна Цибранска-Костова, доц. д-р Ваня Мичева / 149

VIII. Години на изпитания Автор: проф. дин Христо Матанов / 185

IX. Българската екзархия и формирането на Църквата в Македония Автор: доц. д-р Христо Темелски / 205

X. Тракия и Македония в една карта от библиотеката на Българската екзархия Автори: д-р Стефан Пейков, майор д-р инж. Дочо Николов / 247

XI. Традиционни песни и обичаи. Сведения от етнографията и фолклора Автор: доц. д-р Веселка Тончева / 253

XII. Апостоли на Българското възраждане в Македония Автор: проф. д-р Кирил Топалов / 275

XIII. Участие на българите от Македония в националноосвободителните борби през XIX в. Автор: проф. д-р Пламен Митев / 311

XIV. Националноосвободително движение на македонските българи 1878-1913 г. Автори: д-р Слави Славов, д-р Георги Н. Георгиев / 345

XV. Българите във Вардарска Македония по свидетелства на чужди автори Автори: доц. Стоян Германов, Елена Бугарчева / 379

XVI. Бежанците от Македония в обществено-политическия живот на България (1878-1989 г.) Автор: д-р Стоян Николов / 435

XVII. Общобългарски емигрантски патриотичен фронт в САЩ, Канада и Австралия Автор: проф. дин Трендафил Митев / 459

XVIII. Исторически факти в учебниците на Република България и Република Северна Македония Автори: доц. д-р Виолета Стойчева, доц. д-р Румяна Христиди, Теодора Николова / 493

XIX. Автори и рецензенти на първа част / 513

Творчески колектив на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

Научен ръководител: акад. проф. дин Георги Марков

Автори: акад. дмн Ангел Гълъбов, доц. д-р Ваня Мичева, доц. д-р Веселка Тончева, доц. д-р Виолета Стойчева, д-р Георги Н. Георгиев, акад. проф. дин Георги Марков, д-р Десислава Нешева, майор д-р инж. Дочо Николов, акад. проф. д-р Драга Тончева, Елена Бугарчева, проф. д-р Елка Мирчева, доц. д-р Калин Стоев, проф. д-р Кирил Топалов, проф. дфн Марияна Цибранска-Костова, доц. д-р Петър Голийски, проф. д-р Пламен Митев, проф. д-р Пламен Павлов, доц. д-р Румяна Христиди, д-р Слави Славов, д-р Стефан Пейков, доц. Стоян Германов, д-р Стоян Николов, Теодора Николова, проф. дин Трендафил Митев, проф. дин Христо Матанов, доц. д-р Христо Темелски

Научни консултанти: доц. Димитър В. Димитров, проф. Георги Н. Николов, проф. Надя Манолова-Николова

Рецензенти: проф. дин Илия Тодев, проф. дин Людмил Спасов, проф. дин Петър Ангелов

Организатор и съставител: Димитър М. Димитров

Редактор: Бианка Пашкова

Коректор: Светла Иванова

Предпечат и графичен дизайн: Ралица Карапантева

Художник на корицата: Петър Добрев

Печат: „Мултипринт” ООД

Автори на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

Автори на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ са едни от най-авторитетните историци, учени и изследователи на БАН, СУ „Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Македонският научен институт и др.

Акад. дмн Ангел Гълъбов е професор по вирусология в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН. Той инициира първата в Европа симпозиумна верига по антивирусни вещества (1976) и Балканското дружество по микробиология (1998) и е негов пръв президент. Председател е на Българското микробиологично дружество към СУБ, член на Международната организация за антивирусни изследвания. Автор е на 318 публикации и на 39 патента. Лектор е в няколко български университета.

Доц. д-р Ваня Мичева е научен секретар на секция в Института за български език към БАН. Специалист по старобългарски език и история на българския език, исторически синтаксис, историческа лексикология и лингвокултурология. Изследовател на средновековни български писмени паметници. Съавтор на „Старобългарски речник“ и на „Речник на книжовния български език на народна основа от XVII в.“ Автор на три монографии, учебен речник, учебни помагала и множество статии в български и чужди списания и сборници. Участва с доклади на десетки научни форуми в България и чужбина.

Доц. д-р Веселка Тончева е доктор по етномузикология и доцент в секция „Етномузикология и етнохореология“ при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Автор на научните монографии „Фолклористът Николай Кауфман“, „Българите от Голо бърдо, Албания“, ч. I и III (съставител на ч. II), „Непознатата Гора“, на десетки сценарии за етнографски документални филми. Изнасяла е лекции в Пловдивския и Софийския университет, както и в университетите във Виена, Рим, Белград и Загреб.

Доц. д-р Виолета Стойчева е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ при Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Научните ѝ интереси са в областта на методиката на обучението по история, дидактически проблеми на историята, педагогика на наследството, джендър образование, гражданско образование, устна история и др. Автор и съавтор на учебници по история и цивилизации за средното училище и на учебни помагала за учители.

Д-р Георги Н. Георгиев работи в Института за исторически изследвания към БАН, секция „История на Българския национален въпрос“. Научни интереси: Македонски въпрос, освободително движение на македонските българи, международни отношения на Балканите след 1878 г. и др. Автор на две монографии – „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)“ и „Българо-албански политически отношения (1908-1915)“ и на десетки студии и статии. Съставител и научен редактор на редица документални сборници, книги, периодични издания.

Акад. проф. дин Георги Марков – директор на Института за исторически изследвания (1993-2013), преподавал в СУ „Св. Климент Охридски“, Военната академия, НБУ и др. Специалист по съвременна история на България и Балканите и по международни отношения и външна политика през XX в. Автор на 12 монографии, сред които „Българо-германските отношения 1931-1939“, „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919“, над 60 студии и статии, множество научни информации и рецензии.

Д-р Десислава Нешева, дб, е генетик в Катедра по медицинска генетика, МУ – София. Специализирала е антропогенетика във Флорентинския университет в Италия. Участва в изследване на плеогенетика, антропогенетика, онкологични заболявания, вродени малформации и др. Автор е на дисертационен труд „Характеризиране на генетичните корени по българските земи“. Има 37 публикации в чужди и български научни издания. Преподавател по обща генетика в СУ „Св. Климент Охридски“. Участва в научни конгреси по човешка генетика.

Майор д-р инж. Дочо Николов е офицер във Военен географски център. Във Военната академия „Г. С. Раковски“ защитава дисертационен труд „Топографското осигуряване на Българската армия за периода 1878-1945 година“. Член на Национално дружество „Традиция“, Клуб за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“ и др. Автор на книги и публикации, свързани с изследване историята на полка, Военногеографската служба, българската военна топография и карти.

Акад. проф. д-р Драга Тончева, дбн, е дългогодишен ръководител на Катедрата по медицинска генетика в МУ – София. Изследва нарушения в човешкия геном при моногенни и полигенни генетични болести. Нейни публикации в областта на популационната геномика са международно известни. Автор на над 300 статии, цитирани над 16 000 пъти. Главен координатор на Експертен съвет по Медицинска генетика към Министерството на здравеопазването, председател на Българско дружество по генетика и геномика на човека и член на международни организации.

Елена Георгиева Бугарчева е завършила история в СУ „Св. Климент Охридски“, работила е в Института за исторически изследвания при БАН и Държавна агенция „Архиви“. Участвала е в съставителството на няколко сборника от поредицата „Архивите говорят“: „Българска народна банка“ – том 7, „Българите от Западните покрайнини 1878-1975“ – том 35, и „Горяните“ – том 64, и на спомените на Есто Везенков – „Частица от истината за цялото. Спомени на журналиста“. Автор на статии за националноосвободителното движение на българите от Македония и Западните покрайнини.

Проф. д-р Елка Мирчева – председател на Научния съвет в Института за български език към БАН. Специалист по старобългарски език и история на българския език, текстология и историческа лексикология. Изследовател на средновековни български писмени паметници. Съавтор и научен секретар на „Старобългарски речник“. Автор на четири монографии и множество статии, публикувани в български и чужди списания и сборници. Преподавател по старобългарски език и история на българския език в ПУ „Паисий Хилендарски“. Участва с доклади на десетки научни форуми в България и чужбина.

Доц. д-р Калин Стоев е историк, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Завършил Националната гимназия за древни езици и култури, както и Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, защитил докторска степен в ИБЦТ – БАН. Автор е на две монографии, както и на статии и студии, в които се третират проблеми от историята на Римската империя, историята и обществото на римските мизийски провинции, римската просопография, тракологията и латинската епиграфика.

Проф. д-р Кирил Топалов е преподавал българска литература в „Св. Климент Охридски“ и в други български и чужди университети. Изследовател на българската възрожденска литература. Член на световната елинистична академия „Аркадия“. Бил е директор на Националната библиотека, посланик в Атина, Ватикана и Малтийския орден. Автор на множество научни статии, студии и книги, сред които „Проблеми на българската възрожденска литература“, „Възрожденци“, „Христо Ботев. Поезия, проза“ и др. Белетрист, драматург и преводач, член на ПЕН.

Проф. дфн Марияна Цибранска-Костова – ръководител на секция в Института за български език към БАН. Научни интереси: старобългарски език, текстология и език на славянски писмени паметници, славянски юридически текстове, историческа лексикология и лексикография. Автор на седем монографии и множество статии и студии, публикувани на български, английски, френски, румънски и руски. Преподавател по старобългарски език и история на българския език в ПУ „Паисий Хилендарски“. Участник в научни форуми в САЩ, Франция, Полша, Унгария, Русия, Румъния, Хърватска и др.

Доц. д-р Петър Голийски – защитава докторат „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието“. Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител на специалност „Арменистика и кавказология“. Автор е на четири монографии, сред които „Българите в Кавказ и Армения (II-X век)“ (2006 г.), „Армения и иранският свят I-V век“ (хабилитационен труд) и „Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век. Том I-II“ (2014 г.), както и на редица студии, научни и научнопопулярни статии.

Проф. д-р Пламен Митев е преподавател по Българско възраждане в СУ „Св. Климент Охридски“. Научни интереси: стопанска и социална история на Османската империя XVII-XIX в.; Българско възраждане – българският политически въпрос (центрове, дейци, програми, пропаганда; българите и Източният въпрос); чужди пропаганди на Балканите. Автор, съавтор и съставител на книги, учебници и учебни помагала, както и на множество публикации в научни сборници. Член на Българско общество за проучване на XVIII век и Асоциация на българистите.

Проф. д-р Пламен Павлов е преподавател по история на Византия и средновековна история на балканските народи (IV-XV в.) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Бил е гост-професор в ПУ „Паисий Хилендарски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ВСУ „Черноризец Храбър“. Автор е на над 350 книги, статии и студии, както и на публицистика и поезия. От 2003 г. е автор и водещ на предаване за история и култура „Час по България“. Председател на Фондация „Васил Левски“ и на Сдружение „Кръг Будител“, главен редактор на сп. „Будител“.

Доц. д-р Румяна Христиди е ръководител на специалност „Хебраистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта на съвременната българска история, еврейските изследвания, Холокоста, образованието и идеологията, културната дипломация и българо-гръцките отношения от края на Втората световна война до съвременността. Автор на монографии и статии, публикувани в България и зад граница.

Д-р Слави Славов – главен асистент в Института за исторически изследвания към БАН. Научни интереси в областта на националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи и войните за национално обединение 1912-1918 г. Автор на монографиите „ВМОРО от Илинден до Балканската война (1903-1912)“, „ВМОРО между фанфарите на Хуриета и грохота на оръдията (1908-1912)“ и на повече от 50 научни студии и статии.

Д-р Стефан Пейков – основател и първи председател на Научен експедиционен клуб ЮНЕСКО (1970-1974). Защитава докторска дисертация „Изграждане на комплексна териториална програма за научни изследвания“ в Центъра по наукознание при БАН. Ръководител на Центъра за научни изследвания ЕКОПАН – Малко Търново (1984-2021). Учредител на Международен търговски и културен център „Геопан“ – Бургас, съучредител на Българска картографска асоциация. Научните му интереси са наукознание и изследване на интердисциплинарното взаимодействие в проектна организация на науката и културата.

Доц. Стоян Германов е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са свързани с българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес, политиката на Великите сили по македонския въпрос и др. Специализирал е в Лондон, Москва и Санкт Петербург. Автор е на повече от 100 студии, статии, рецензии и четири монографии, сред които „Руската общественост и революционното движение в Македония“ и „Македонският въпрос 1944-1989“. Участвал е в национални и международни научни конгреси, симпозиуми и кръгли маси. От 1991 г. е сътрудник и научен секретар на възстановения Македонски научен институт.

Теодора Николова завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1994 г. със специалност „История“. Дългогодишен учител, член на Сдружението на преподавателите по история в България и на Евроклио-Европейска асоциация на преподавателите по история. Има III професионално-квалификационна степен. Споделя свои педагогически практики в сп. „Диалогът в историята“ и в Евроклио.

Проф. дин Трендафил Митев е преподавател в УНСС, специалист в новата българска история. Основните му научни трудове са за историята на българската емиграция в Новия свят (САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия), българската военна история, идеологията и политическата практика на социалдемокрацията. Автор е на 21 научни монографии, 160 научноизследователски студии, както и на множество публикации в медиите. Специализирал е в Русия, САЩ, Полша, Чехословакия и др. Негови трудове са публикувани на руски, английски, полски и чешки език.

Проф. дин Христо Матанов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, научен сътрудник в Института за балканистика към БАН и в Центъра за славяно-византийски проучвания „Академик Иван Дуйчев“. Изследовател на историята на Византия и балканските народи. Специализирал в Гърция, САЩ и Германия. Автор е на монографии и исторически очерци, сред които „Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха“, „Средновековните Балкани“, „Залезът на средновековна България“, на учебници, както и на множество статии, публикувани в България и в чужбина.

Доц. д-р Христо Темелски е историк, изследовател на българското църковно минало, дългогодишен директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Автор и съставител на над 35 книги, над 600 статии и студии в областта на българската църковна история. Монографии: „Из църковното ни минало“, том 1 и 2, „Екзарх Йосиф I“, „Храмът „Св. Николай Нови Софийски“, „Българската екзархия. 150 години от учредяването ѝ“ и др.

Рецензенти на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

Проф. дин Илия Тодев е бивш директор на Института за исторически изследвания към БАН, понастоящем главен редактор на сп. „Исторически преглед“. Основните му научни интереси се разполагат хронологически в XIX в. и обхващат главно България и Балканите. По-важни публикации: „Българското национално движение в Тракия 1800-1878“; „Д-р Стоян Чомаков (1819-1893). Живот, дело, потомци“; „Българско националреволюционно движение (1853-1878). Нетрадиционни вариации на традиционна тема“; „Батак 1876 – мит или история? Актуални текстове по Българско възраждане“; „Човекът е историческо животно. Рефлексии и саморефлексии“; „Батак в Априлското въстание – и в българската памет“; „Д-р Стоян Чомаков, или „Малък Източен въпрос“.

Проф. дин Людмил Спасов завършва специалност „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Преподавател по нова и най-нова история на България във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ТУ – София, Институт за военна история, ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на повече от 130 студии и статии по проблемите на българската, руската и балканската модерна история, включително монографиите „България, Великите сили и балканските държави (1933-1939)“, „Българска история. Кратък справочник. Ч. II и III“, „Проблеми на новата българска история. Ч. I и III“ и др.

Проф. дин Петър Ангелов завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са свързани със средновековната история на България и Балканите. Чете лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Специализира в Рим (1977), Солун (1979), Лондон (1981), Вашингтон (1983-1984), Мюнхен (1991), Берлин (1996). Автор е на монографиите: „Средновековната българска дипломация“ (2011), „България и българите в представите на византийците“ (2006), „Чуждите народи в представите на средновековния българин“ (2013), „Средновековна България и нейните съседи“ (2017), „Българско средновековие“ (2020) и др.

Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ се издава със съдействието и подкрепата на:

Ангел Симеонов, Анна и Юрий Събеви, проф. Атанас Щерев, Борис Димитров, проф. Валерия Фол, проф. Валери Стефанов, Васко Шунин, Васил Калев, Виолета Димитрова, Владимир Илиев, Владимир Ташков, проф. Георги Костов, Георги Пасков, Георги Личев, Гергана Ташкова, Даян Тачев, Делян Николов, проф. Димитър Кисляков, проф. Димитър Назърски, Димитър Томов, Донка Иванова, проф. Евгения Димитрова, инж. Емил Терзиев, проф. Иван Гаврилов, чл. кор. Иван Гранитски, Иван Димов, д-р Иван Зайков, д-р Иван Колчаков, Иван Пенчев, Иво Георгиев, д-р Йордан Колев, инж. Крум Павлов, Милен Бойчев, Михаил Димитров, д-р Недялко Калъчев, Никола Григоров, проф. Огнян Герджиков, Светлана Тодорова, инж. Симеон Илински, инж. Станислава Бакърджиева, Стоян Райчевски, проф. Стоянка Кендерова, акад. Христо Григоров, Христо Меранзов, Христо Пехливанов и Яни Игнатов.

*

„Блик-99“ ЕООД, „Болит ЕТ – Николай Захариев“, Фондация „Българе“, Фондация „Българска памет“, Фондация „Българска памет – Братя Диневи“, Сдружение „Veritas“, Фондация „Доцент Борислав Великов – Монтана“, Фондация „Доктор Димитър Щерев“, „Драгоман – ЕЛ“ ООД, Сдружение „Дъгата на Пловдив“, „Ес Ви Ес Ко“ ООД, „Ес Ка Ел Сервиз“ ЕООД, „Интеркомплекс“ ООД, Клуб „История“ АЕЦ Козлодуй ЕАД, „Лед Експерт“ ООД, „ЛогиСофт“ ЕООД, Фондация „Македония“, „Марел – БГ“ ЕООД, Сервиз „Мерцедес“ ЕООД, „Мултипринт“ ООД, Фондация „Наследство на нашите предци“, Национален военноисторически музей, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, Сдружение „Уста Колю Фичето“ и Хелиос Пауер АД.

*

Благодарим също така и на всички, които ни съдействаха и подкрепиха, пожелали анонимност!

Дълбок поклон!

Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ на английски език ще бъде изпратена на:

  • Политическото ръководство на Европейската комисия;
  • На правителствата на държавите членки на ЕС, както и на САЩ, Русия, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Албания и други;
  • На посолствата в София на страните членки на ЕС, както и на САЩ, Русия, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Албания и други;
  • На посолствата в Скопие на страните членки на ЕС, както и на САЩ, Русия, Република Сърбия, Република Албания и други.

Чрез международния книгообмен на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ ще бъде изпратена на:

  • Националните библиотеки на държавите – членки на ЕС;
  • Библиотека на Конгреса – Вашингтон, САЩ;
  • Обществена библиотека – Ню Йорк, САЩ;
  • Британска библиотека – Лондон, Великобритания;
  • Библиотека Бодлеана – Оксфорд, Великобритания;
  • Руска държавна библиотека – Москва, Русия;
  • Библиотека за чуждестранна литература – Москва, Русия;
  • Институт за научна информация по обществени науки – Москва, Русия;
  • Народна библиотека – Белград, Република Сърбия;
  • Народна и университетска библиотека – Скопие, Република Северна Македония и други.

Благодарствени писма за книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

Благодарствено писмо от Румен Радев - Президент на Република България - за книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

Република България
Президент

ДО
АКАД. ГЕОРГИ МАРКОВ

ДО
Г-Н ДИМИТЪР М. ДИМИТРОВ

Уважаеми академик Марков,

Уважаеми господин Димитров,

Бих искал да Ви благодаря за отправените поздрави и изпратената книга “България и Македония. История и политика. Първа част”.

Уверявам Ви, че тя ще намери важно място в президентската библиотека, след като с интерес се запозная с нея. Експертизата на учените по теми от такъв порядък е важна отправна точка за всеки държавник.

Вярвам, че впечатляващият том, дело на подбран екип от високоуважавани специалисти, е навременен и необходим извор на факти и познание за историята.

Желая на изданието многобройни читатели, а на Вас здраве и успехи!

3 декември 2021 г.

Румен Радев
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Благодарствено писмо от Кабинета на Вицепрезидента на Република България - г-жа Илияна Йотова - за книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

Република България
Кабинет на Вицепрезидента

ДО АКАД. ГЕОРГИ МАРКОВ
ДО ГОСПОДИН ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

Уважаеми акад. Марков,

Уважаеми господин Димитров,

Благодаря ви искрено за поздравленията за преизбирането на г-жа Илияна Йотова за Вицепрезидент на Република България. Уверяваме ви, че както и до сега ще продължат усилията ни в работата за благоденствието на нашата родина.

Благодарим ви за изпратеното ценно научно издание „България и Македония. История и политика“.

Пожелаваме на Вас, на научния колектив, на екипа на Издателска къща „Тангра“ здраве и успехи в ползотворната ви дейност за опазване на българското историческо наследство и утвърждаване на българската държавност.

С уважение:

НАДЯ МЛАДЕНОВА
НАЧАЛНИК НА КАБИНЕТА НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКАТА

Благодарствено писмо от доц. д-р Красимира Александрова – директор на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – за книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

ДО ГОСПОДИН ДИМИТЪР М. ДИМИТРОВ
УПРАВИТЕЛ НА ИК „ТАНГРА“
E-mail: [email protected]; [email protected]
Тел: +359 888 811 153

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Ръководството на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ сърдечно Ви благодари за дарените 20 (двадесет) екземпляра от книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“.

Те ще бъдат предоставени на Регионалните библиотеки в страната:

  1. Благоевград – Регионална библиотека „Димитър Талев“
  2. Видин – Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“
  3. Враца – Регионална библиотека „Христо Ботев“
  4. Габрово – Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“
  5. Добрич – Регионална библиотека „Дора Габе“
  6. Кърджали – Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров“
  7. Кюстендил – Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“
  8. Ловеч – Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“
  9. Монтана – Регионална библиотека „Гео Милев“
  10. Пазарджик – Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“
  11. Перник – Регионална библиотека „Светослав Минков“
  12. Плевен – Регионална библиотека „Христо Смирненски“
  13. Разград – Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“
  14. Силистра – Регионална библиотека „Партений Павлович“
  15. Сливен – Регионална библиотека „Сава Доброплодни“
  16. Смолян – Регионална библиотека „Николай Вранчев“
  17. Стара Загора – Регионална библиотека „Захарий Княжески“
  18. Търговище – Регионална библиотека „Петър Стъпов“
  19. Хасково – Регионална библиотека „Христо Смирненски“
  20. Ямбол – Регионална библиотека „Г. С. Раковски“

Високо ценим Вашия дарителски жест, с който Националната библиотека има възможността да бъде посредник между българската издателска продукция и библиотеките в страната, за допринасяне превръщането им в съвременни центрове за четене и информираност.

Още веднъж изразяваме нашата искрена благодарност и Ви желаем успех.

С уважение,

ДОЦ. Д-Р КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА
Директор на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Детайли за книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“

Име на книгата: „България и Македония. История и политика. Първа част“

ISBN: 978-619-91801-1-2

Автор: авторски колектив с научен ръководител акад. проф. дин Георги Марков

Издателство: ТАНГРА ИК

Съиздател: Македонски научен институт

Година: 2021 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: български език

Корици: твърди корици

Формат: 16 / 70 / 100

Размери: 16.5 x 24 см

Страници: 520 стр.

Тегло: 1.325 кг

Пакетиране: индивидуално

България и Македония. История и политика. Първа част

България и Македония. История и политика. Първа част

60,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Продуктът е изчерпан
Сравнение на продукти

Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.

Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.

Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.