България и Македония. История и политика. Втора част

Съдържание на книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“

I. Автономизъм и македонизъм – видове и начини на употреба Автор: доц. д-р Лъчезар Стоянов / 9

II. Българско образование в Македония. Исторически преглед Автори: проф. дин Вера Бонева, д-р Георги Тренчев / 53

III. Вардарска Македония в Кралство на сърби, хървати и словенци и в Кралство Югославия (1913 – 1941) / 89

III. 1. Македонските българи във войните за национално обединение (1912 – 1918) Автори: доц. д-р Слави Славов, доц. д-р Георги Н. Георгиев / 91

III. 2. Идеали, мечти и страдания на македонските българи (1918 – 1941) Автор: ст.н.с. доц. Александър Гребенаров / 119

III. 3. Коминтернът и македонският въпрос Автор: доц. д-р Лъчезар Стоянов / 139

IV. Вардарска Македония при управлението на Царство България (1941 – 1944) / 171

IV. 1. Вардарска Македония по време на Втората световна война Автор: доц. д-р Лъчезар Стоянов / 173

IV. 2. Българското управление във Вардарска Македония от социално-икономическа гледна точка Автор: гл.ас. д-р Сия Никифорова / 203

IV. 3. Съдбата на еврейското население в „новите земи“ Автор: доц. д-р Спас Ташев / 225

V. Северномакедонският регионален вариант на книжовния български език Автори: проф. д-р Ана Кочева, проф. д-р Иван Кочев / 257

VI. Македонската литература в плен на идеологията и македонизма и отвъд тях Автор: проф. д-р Радослав Радев / 293

VII. Минало и настояще през моя поглед Автор: проф. д-р Атанас Щерев / 315

VIII. Отношенията между НР България и СФР Югославия и македонският въпрос (1944 – 1990) / 323

VIII. 1. Българо-югославските отношения и македонският въпрос (септември 1944 г. – краят на 60-те години) Автор: проф. д-р Евгения Калинова / 325

VIII. 2. Събития и съдби в Пиринска Македония (1944 – 1965) Автор: доц. д-р Стоян Германов / 363

VIII. 3. Българската емиграция в Новия свят първа разкри същността на македонизма Автор: проф. дин Трендафил Митев / 383

VIII. 4. Емиграцията от Македония след 1945 г. и нейните борби срещу македонизма Автор: доц. д-р Спас Ташев / 401

VIII. 5. Репресии и национално строителство в Югославска Македония (1944 – 1989) Автор: доц. д-р Наум Кайчев / 431

VIII. 6. Българската държава срещу югославската македонистка пропаганда в следвоенна Източна Европа Автор: проф. д-р Искра Баева / 461

VIII. 7. Македонският въпрос в българо-югославските отношения (70 – 80-те години на XX век) Автор: доц. д-р Наум Кайчев / 487

IX. Отношенията между Република България и Република (Северна) Македония и македонският въпрос / 505

IX. 1. България и развитието на Република (Северна) Македония след 1990 година Автор: доц. д-р Наум Кайчев / 507

IX. 2. Нарушения на човешките права на българите в РС Македония Автор: доц. д-р Спас Ташев / 545

IX. 3. Обреченият македонизъм в България (1989 – 2020) Автор: доц. д-р Димитър Тюлеков / 579

X. Република Северна Македония в лабиринта между европейските амбиции, национализма и югославизма Автор: проф. д-р Ангел Димитров / 601

XI. Заради македонските българи Конгресът на САЩ отхвърли резолюция, пренаписваща историята / 621

XII. Автори и рецензенти / 623

Творчески колектив на книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“

Научен ръководител: акад. проф. дин Георги Марков

Автори: ст.н.с. доц. Александър Гребенаров, проф. д-р Ана Кочева, проф. д-р Ангел Димитров, проф. д-р Атанас Щерев, проф. дин Вера Бонева, доц. д-р Георги Н. Георгиев, д-р Георги Тренчев, доц. д-р Димитър Тюлеков, проф. д-р Евгения Калинова, проф. д-р Иван Кочев, проф. д-р Искра Баева, доц. д-р Лъчезар Стоянов, доц. д-р Наум Кайчев, проф. д-р Радослав Радев, гл.ас. д-р Сия Никифорова, доц. д-р Слави Славов, доц. д-р Спас Ташев, доц. д-р Стоян Германов, проф. дин Трендафил Митев

Рецензенти: проф. д-р Даниел Вачков, проф. дин Димитър Гоцев, проф. дин Людмил Спасов

Организатор и съставител: Димитър М. Димитров

Редактор: Бианка Пашкова

Техническа редакция: Лиляна Карагьозова

Коректор: Светла Иванова

Снимки: архив на авторите, БТА, БГНЕС, архив на издателството

Предпечат и графичен дизайн: Ралица Карапантева

Художник на корицата: Петър Добрев

Печат: „Мултипринт” ООД

Научен ръководител на книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“

Акад. проф. дин Георги Марков – директор на Института за исторически изследвания (1993 – 2013), преподавал в СУ „Св. Климент Охридски“, Военната академия, НБУ и др. Специалист по съвременна история на България и Балканите и по международни отношения и външна политика през XX в. Автор на 12 монографии, сред които „Българо-германските отношения 1931 – 1939“, „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919“, над 60 студии и статии, множество научни информации и рецензии.

Автори на книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“

Александър Гребенаров е старши научен сътрудник в Института за исторически изследвания при БАН (2006 г.), преподавател в Нов български университет и ПУ „Паисий Хилендарски“. Председател на Македонския научен институт (2014 – 2020). Автор на книгите „Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947)“ и „Македонският научен институт (1923 – 2008). Документален летопис“ и на около 40 рецензии на научни трудове и дипломни работи. Съставител и редактор на множество изследователски трудове и няколко филма.

Проф. д-р Ана Кочева е езиковед в Института за български език при БАН. Изследва българските диалекти на различни езикови равнища, въпроси от историята на българския език, социолингвистични проблеми и българо-германски езикови връзки. Специализирала в Германия и Австрия. Участва в изработването на Карта на диалектната делитба на българския език. Създател е на единствената по рода си Карта на българския език на ново място по света. Автор е на три монографии, съавтор в редица трудове, сред които „Европейски лингвистичен атлас“, на множество студии и стотици статии по езикови въпроси.

Проф. д-р Ангел Димитров е бил ръководител на секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания към БАН. Член е на Научния съвет и председател на Общото събрание на учените в института. Генерален консул на България в Република Македония (1992 – 1993), извънреден и пълномощен посланик на България в Скопие (1994 – 2001), извънреден и пълномощен посланик в Сърбия (2012 – 2016). От май 2018 г. е съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Република (Северна) Македония.

Проф. д-р Атанас Щерев е завършил медицина през 1969 г. в Медицинската академия в София. От 1975 г. има академична кариера в Института по ендокринология, геронтология и гериатрия, а после в Университетската акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“. Професор по акушерство и гинекология, репродуктивна медицина и здравен мениджмънт. Един от възстановителите на Българския лекарски съюз и негов бивш заместник-председател. Бил е народен представител в 36-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. През 2001 – 2004 е бил председател на Комисията по здравеопазване в 39-ото НС.

Проф. дин Вера Бонева е завършила специалност „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Доцент по история на Българското възраждане в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Професор в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии – София. Научните ѝ интереси са в няколко направления: еволюцията на възрожденския политически национализъм; църковно-националното движение на българите през епохата на Възраждането; мястото и ролята на медиите в системата на възрожденската публичност; открояващи се личностни присъствия в пространството на възрожденските общувания; историописни интерпретации на Възраждането.

Доц. д-р Георги Н. Георгиев работи в Института за исторически изследвания към БАН, секция „История на Българския национален въпрос“. Научни интереси: Македонски въпрос, освободително движение на македонските българи, международни отношения на Балканите след 1878 г. и др. Автор на две монографии – „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903)“ и „Българо-албански политически отношения (1908 – 1915)“, и на десетки студии и статии. Съставител и научен редактор на редица документални сборници, книги, периодични издания.

Д-р Георги Тренчев завършва докторантура през 1998 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ във Факултета по педагогика, катедра „История на педагогиката“. Научните му търсения са насочени към въпроси от историята на педагогиката и развитието на образованието в България. Има издадени 5 книги и редица изследвания и публикации за развоя на учебното дело в българските земи през Възраждането. Значима част от изследванията му са публикувани в сп. „Педагогика“, „Исторически преглед“, „История“, „Македонски преглед“ и др. Член е на Македонския научен институт и на редколегията на сп. „Македонски преглед“.

Доц. д-р Димитър Тюлеков завършва история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Научните му интереси са в областта на новата българска история и специално националния въпрос в Югоизточна Европа. Автор на над 90 студии и статии и на научните монографии: „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско (1919 – 1934)“, „Политическият мит за „национално малцинство“ в България“ и др. Научен консултант на историко-документални филми и популяризатор на академично познание в редица медии.

Проф. д-р Евгения Калинова преподава съвременна история на България в Историческия факултет на Софийския университет, както и история на българската външна политика в специалност „Международни отношения“ в Юридическия факултет. Научните ѝ интереси са към външната политика на България след Втората световна война и културната политика в периода на социализма. Има над 200 научни публикации в страната и чужбина, сред които монографиите „Победителите и България 1939 – 1945 г.“ и „Българската култура и политическият императив 1944 – 1989“, както и книги в съавторство с Искра Баева.

Проф. д-р Иван Кочев е един от най-големите български езиковеди. До 1995 г. работи в Института за български език при БАН. Потомък е на известни възрожденски фамилии от Македония. Основните научни области, в които работи, са: българска диалектология, българска фонология и фонетика, балканско и славянско езикознание. Съавтор и редактор в „Български диалектен атлас“. Участвал е в международни славистични, балканистични и българистични конгреси. Избиран е за заместник-директор на Македонския научен институт. През 2011 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Поморие“.

Проф. д-р Искра Баева преподава съвременна световна история в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е във Варшавския университет, Полша, и в Центъра „Удроу Уилсън“ във Вашингтон, САЩ. Авторка е на книгите „България и Източна Европа“, „Тодор Живков“, „Източна Европа през XX век. Идеи, конфликти, митове“ и др. В съавторство с проф. Евгения Калинова издава няколко изследвания („Българските преходи 1944 – 1999“, „Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944 – 1955)“, „Социализмът в огледалото на прехода“ и др.), част от които и в чужбина. Съавтор е и в множество колективни монографии.

Доц. д-р Лъчезар Стоянов работи 20 години в секция „Български национален въпрос“ в Института за исторически изследвания при БАН. Съосновател на Департамент „История“ в НБУ. Научни интереси: национални проблеми на Балканите; история на институциите; нова и най-нова българска и балканска история; тоталитарна България и др. Автор и съавтор на над 70 научни публикации, документални сборници, справочници и учебници. Преподавал в СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Организатор и участник в ред международни и национални научни форуми.

Доц. д-р Наум Кайчев е преподавател по нова и съвременна балканска история в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси включват изследване на националните идентичности в Югоизточна Европа, на образователните институции и учебници в региона, история на Хърватия, Сърбия и Македония през XIX – XX в. Специализирал е в Оксфордския университет, както и в Хърватия, Сърбия, Гърция и Унгария. Автор на редица студии и статии и на книгите „Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878 – 1912)“ и „Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.)“.

Проф. д-р Радослав Радев е преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Научните му интереси включват методика на обучението по литература, културна антропология, българска литература, литература на Република Северна Македония след Втората световна война и др. Автор на множество научни статии, монографии, предговори и рецензии, както и на книгите „Българската възрожденска литература в училище. Т. 1“, „Любовни игри по български. Играта в културата на българи и сърби“, „Български смехотворци. Реални личности и художествени образи. Т. 2“ и др.

Гл. асистент д-р Сия Никифорова е асистент в Института за исторически изследвания към БАН. Завършила е специалност „Съвременна балканска история“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта нова и съвременна история, социално-икономическа история на България и Балканите. Автор на монографията „Българската стопанска политика във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, на студии и статии, публикувани в сборници и периодика, както и на доклади за участие в научни форуми. Член на Македонския научен институт.

Доц. д-р Слави Славов е главен асистент в Института за исторически изследвания към БАН. Научните му интереси са в областта на националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи и войните за национално обединение 1912 – 1918 г. Автор е на монографиите „ВМОРО от Илинден до Балканската война (1903 – 1912)“, „ВМОРО между фанфарите на Хуриета и грохота на оръдията (1908 – 1912)“ и на повече от 50 научни студии и статии.

Доц. д-р Спас Ташев работи в департамент „Демография“ в Института за изследване на населението и човека към БАН. Научните му интереси са: международни миграции, миграционен натиск, български общности зад граница, геодемография и геополитика. Участва в научни проекти и публикува изследвания, сред които „Методологични аспекти на отчитането и прогнозирането на миграционния натиск върху България“, „Българските общности в Западните Балкани. Политически процеси и етнодемографски последици (1913 – 2019). Том 1“, „Македонската (гео)политика на София: последен рубеж или мост към бъдещето“ и др.

Доц. д-р Стоян Германов е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са свързани с българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес, политиката на Великите сили по македонския въпрос и др. Специализирал е в Лондон, Москва и Санкт Петербург. Автор е на повече от 100 студии, статии, рецензии и четири монографии, сред които „Руската общественост и революционното движение в Македония“ и „Македонският въпрос 1944 – 1989“. Участвал е в национални и международни научни конгреси, симпозиуми и кръгли маси. От 1991 г. е сътрудник и научен секретар на възстановения Македонски научен институт.

Проф. дин Трендафил Митев е преподавател в УНСС, специалист в новата българска история. Основните му научни трудове са за историята на българската емиграция в Новия свят (САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия), българската военна история, идеологията и политическата практика на социалдемокрацията. Автор е на 21 научни монографии, 160 научноизследователски студии, както и на множество публикации в медиите. Специализирал е в Русия, САЩ, Полша, Чехословакия и др. Негови трудове са публикувани на руски, английски, полски и чешки език.

Рецензенти на книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“

Проф. д-р Даниел Вачков е директор на Института за исторически изследвания при БАН и главен редактор на списание Bulgarian Historical Review. Научните му изследвания са свързани със стопанската и финансовата история на България през XX век. Автор и съавтор е на 4 монографии и на над 90 студии и статии. Основните му публикации са посветени на българския външен дълг в периода от Първата световна война до 1989 г., на индустриалните аварии и катастрофи по време на комунистическото управление, както и на отношенията на българската държава с Обществото на народите. Ръководил е и е участвал в научни проекти като „България – мост на спасението“, „Македония в българската история“, „България и Западните Балкани“ и „Другото лице на войната“. Член е на Съвместната комисия между Република България и Република Северна Македония по исторически и образователни въпроси.

Проф. дин Димитър Гоцев е дългогодишен преподавател по нова история на България в СУ „Св. Климент Охридски“. Инициатор е за възстановяването на Македонския научен институт в София и е негов председател (1997 – 2008). Главен редактор е на сп. „Македонски преглед“. Научните му интереси са свързани с борбите на българите за национално освобождение и обединение. Изследва сръбските режими във Вардарска Македония и съпротивата на населението срещу тях. Автор е на монографиите „Националноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915“, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1893 – 1941“, „Македонската интелигенция в периода 1919 – 1941 г.“ и др.

Проф. дин Людмил Спасов завършва специалност „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Преподавател е по нова и най-нова история на България във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ТУ – София, Институт за военна история, ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на повече от 130 студии и статии по проблемите на българската, руската и балканската модерна история, включително монографиите „България, Великите сили и балканските държави (1933 – 1939)“, „Българска история. Кратък справочник. Ч. II и III“, „Проблеми на новата българска история. Ч. I и III“ и др.

Книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“ се издава със съдействието и подкрепата на:

Фамилия Абаджиеви, Ангел Симеонов, Анна и Юрий Събеви, Анна Димитрова, проф. Атанас Щерев, Борис Димитров, Борис Влахов, проф. Валери Стефанов, Васко Шунин, Веселин Кошев, Васил Калев, Владимир Доков, Владимир Илиев, Владимир Ташков, Георги Пасков, Георги Личев, Гергана Ташкова, Даян Тачев, Делян Николов, проф. Димитър Кисляков, проф. Димитър Назърски, Димитър Томов, Донка Иванова, проф. Евгения Димитрова, инж. Емил Терзиев, проф. Иван Гаврилов, чл.-кор. Иван Гранитски, Иван Димов, д-р Иван Зайков, д-р Иван Колчаков, Иван Пенчев, Иво Георгиев, инж. Костадин Диклиев, Костадин Тошев, Криси и Михаил Белчеви, инж. Крум Павлов, Лукан Луканов, Любка Качакова, Милен Бойчев, Михаил Василев, Михаил Димитров, д-р Недялко Калъчев, Никола Григоров, проф. Огнян Герджиков, Оксана Генадиева, Петко Никифоров, Светла Дичевска, Светлана Тодорова, Светослав Станков, инж. Симеон Илински, инж. Станислава Бакърджиева, Стоян Райчевски, акад. Христо Григоров, д-р Христо Мазнейков, Христо Меранзов, Христо Пехливанов, Цветелина Бориславова и Яни Игнатов.

*

„Алфа Стар“ ЕООД, „Actualno.com“, Фондация „Атанас Буров“, Агенция БГНЕС, „Блик-99“ ЕООД, Фондация „Българе“, Фондация „Българска памет – Братя Диневи“, Сдружение „Veritas“, Фондация „Доцент Борислав Великов – Монтана“, Фондация „Доктор Димитър Щерев“, „Драгоман – ЕЛ“ ООД, Сдружение „Дъгата на Пловдив“, „Интеркомплекс“ ООД, Клуб „История“ АЕЦ Козлодуй ЕАД, „Лед Експерт“ ООД, „ЛогиСофт“ ЕООД, Фондация „Македония“, „Марел – БГ“ ЕООД, МБАЛ „Света София“, Сервиз „Мерцедес“ ЕООД, „Мултипринт” ООД, Фондация „Наследство на нашите предци“, Национален военноисторически музей, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, „Пападопулос и син“ ООД, Сдружение „Потомци на бежанци и преселници от територията на Република Северна Македония и приятели“, Ротари клуб София-Витоша, „РФ АМПЛИФИЕР - БГ“ ЕООД, „УЕБГРАУНД“ ЕООД, Сдружение „Уста Колю Фичето“ и „Хелиос Пауер“ АД.

*

Благодарим също така и на всички, които ни съдействаха и ни подкрепиха, пожелали анонимност!

Дълбок поклон!

Книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“ на английски език ще бъде изпратена на:

• Политическото ръководство на Европейската комисия;
• На правителствата на държавите членки на ЕС, както и на САЩ, Русия, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Албания и други;
• На посолствата в София на страните членки на ЕС, както и на САЩ, Русия, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Албания и други;
• На посолствата в Скопие на страните членки на ЕС, както и на САЩ, Русия, Република Сърбия, Република Албания и други.

Книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“ в библиотеките по света

Чрез международния книгообмен на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“ ще бъде изпратена и на:

• Националните библиотеки на държавите членки на ЕС;
• Библиотека на Конгреса – Вашингтон, САЩ;
• Обществена библиотека – Ню Йорк, САЩ;
• Британска библиотека – Лондон, Великобритания;
• Библиотека Бодлеана – Оксфорд, Великобритания;
• Руска държавна библиотека – Москва, Русия;
• Библиотека за чуждестранна литература – Москва, Русия;
• Институт за научна информация по обществени науки – Москва, Русия;
• Народна библиотека – Белград, Република Сърбия;
• Народна и университетска библиотека – Скопие, Република Северна Македония и други.

Книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“ в библиотеките в България

Всички регионални библиотеки в България, Централна библиотека на БАН и Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ получават книгата на български език чрез Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Благодарствени писма за книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“

Детайли за книгата „България и Македония. История и политика. Втора част“

Име на книгата: „България и Македония. История и политика. Втора част“

ISBN: 978-619-91801-2-9

Автор: авторски колектив с научен ръководител акад. проф. дин Георги Марков

Издателство: ТАНГРА ИК

Съиздатели: Институт за исторически изследвания към БАН и Македонски научен институт

Година: 2023 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: български език

Корици: твърди корици

Формат: 16 / 70 / 100

Размери: 16.5 x 24 см

Страници: 632 стр.

Тегло: 1.6 кг

Пакетиране: индивидуално