Меню
Меню
България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност
Книгата „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“

България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност

В своята книга „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“ френският автор, приятел на България и преподавател в Софийския университет – Мишел Лео – ни представя изключително интересни факти и сведения за българите и българските земи така, както са видени от англосаксонските пътешественици, прекосили Балканите, през османския период.

  • Език: български език, с резюме на английски език
  • Корици: меки корици
  • Размери: 16.4 x 23.5 см
  • Страници: 400 стр.
  • Автор: Мишел Лео
  • Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Моля, първо изберете разновидност.
12,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност
В наличност

Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ с издания на български и английски език

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРАБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 150 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите Вашата поръчка по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРАБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Предговор на книгата „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“

В края на 40-те години на миналия век Мишел Лео пребивава в България като директор на Френския институт в София и преподавател в Софийския университет. Книгата, която тук представяме в превод на български език, излиза от печат през 1949 г. в поредицата „Публикации на българските университети“. Името на автора ѝ ми бе познато от дипломатическата кореспонденция на официалните представители на Франция в София от времето на Втората световна война докъм 50-те години на XX в. У тогавашното поколение българска публика, посещавала негови изяви във Френския институт и Алианс, има останал бегъл спомен за дейността му след отзоваването и кончината на другия известен приятел на България, Жорж Ато. Още по-малко пък се знае за издадената му книга за пътеписите, която днес излиза от печат в превод на български език.

Интересен е фактът, че френският автор се ориентира към сведенията на англосаксонски пътешественици, прекосили Балканите през османския период. Подбудите му са свързани с факта, че френскоезичните текстове от изминалите векове са били повече познати, отколкото англоезичните. Поради отдалечеността на Англия те понякога нямат допирни точки с останалите пътеписи от Западна Европа. През годините, когато авторът е писал книгата си, все още не са били налице подробни и систематични проучвания за френската култура и език и ролята им в изграждането на интелектуалния елит в Османската империя. Рядкост са били и изследванията, в които чуждите пътеписи са били използвани за извор в комбинация с домашните. Това са годините, предхождащи съставянето на многотомните поредици с „Извори за българската история“. Мишел Лео съзнателно прави уговорката, че няма претенция за изчерпателност, и затова само набелязва някои дискусионни проблеми, свързани преди всичко с Националното. С основание смята, че обширните цитати от документи и сведения за пътешественици от османския период биха послужили на идващото поколение историци на балканската история.

Френският автор основателно се е заел със задачата да направи есеистичен преглед на онези англосаксонски текстове, като използва библиографските данни на Никола Михов и други достъпни издания, цитирани в края на труда му. Следва да се отбележи, че в том VII от поредицата „Чужди пътеписи за Балканите“, посветена на английските пътеписи (1987 г.), се посочва книгата на Мишел Лео като единствен труд по тази тема, дело не на друг, а на един французин, който дава подробен преглед на информацията за историята на българите под османска власт. Факт е, че с това начинание се отваря една страница, която изворознанието за Балканите ще подкрепи едва през 70-те – 80-те години на XX век, създавайки споменатата поредица на издателство „Наука и изкуство“. В нея са включени в превод откъси от чужди пътеписи. Наред с нея издателство „ОФ“ и редица други новосъздадени издателски къщи след 90-те години посветиха не малко томове на чужди пътеписи от османския период, в това число и на англоезичните. Някои от тях са преводи на пълните текстове с научен апарат и коментар. Напоследък в интернет има достъп до редица чужди издания, наред с българските. При наличност на преводи и изследвания – дело в повечето случаи на филолози и историци на социално-икономическата, политическата и културната история, си задаваме въпроса – с какво трудът на Мишел Лео може да бъде полезен днес в България?

Книгата съдържа предговор и четири тематични части: традиционните пътищата през България и Балканите; население и ежедневие през османския период; откриването на българите от англосаксонските пътешественици; кървавите години 1876 – 1878.

В предговора авторът излага накратко метода си на работа, издирването на изворов материал и биографиите на пътешествениците, включени в книгата. В кратките си коментари за тях дава свои виждания за приключенския им живот. Текстът му е увлекателен и на места напомня разказите на самите пътешественици. А всеки един от тях има свой индивидуален почерк и виждания. Това са Хенри Остел (края на XVI в.), Файнс Морисън (края на XVI в.), Джон Смит и Джон Бърбъри (XVII в.), Едуард Браун (XVII в.), Арън Хил (XVIII в.), лейди Монтагю (XVIII в.), Джон Бел от Антермони (XVIII в.), Ричард Покок (XVIII в.), Фредерик Калверт, лорд Болтимор (XVIII в.), Уилям Хънтър (XVIII в.), Джон Джексън (XVIII в.), Уилиям Уитмън (XIX в.), Едуард Кларк (началото на XIX в.), от първата половина на XIX век: Уилям Мартин Лийк, Джон Галт, Уилям Макмайкъл, сър Роберт Кер Портър, Робърт Уолш, Джеймс Едуард Алекзандър, Джордж Томас Кепел, Адолф Слейд, Дейвид Ъркърт, Е. Л. Митфорд, госпожиците Макензи и Ърби (1866) и т.н. Част от тях са познати на българския читател в по-нови преводи, други са познати от научните изследвания, датиращи от последните десетилетия. Сред тях се откроява известната писателка и поетеса лейди Монтагю (1689 – 1762), която често привлича със своето дар слово и описания на балканския бит.

По-късните автори, ще рече от XIX век, чиито текстове в съжденията на Мишел Лео заемат достойно място, са имали пред себе си натрупан историко-географски, езиков и етнокултурен материал. Неговото наличие не само в предходни пътеписи, но и в исторически трудове от модерното европейско време предполага формиране на различни виждания за българите. Комбинацията от пътепис и история е обичайно залегнала в основата на пътеписната литература, която няма точно определен жанр на никой модерен език. В този смисъл наличието на изворов пътеписен материал и историографски в представяното тук издание позволява да се изведат редица стереотипи за миналото и сегашното на балканските народи и в частност на българите. Независимо от факта, че по традиция пътешествениците не са излагали само „видяното и чутото“ по места, а са се позовавали на свои предходници, от текстовете им се усеща авторова позиция. Същата е послужила за основа на Мишел Лео, за да извлече необходимата информация за българите в пътя им към Националното. Трябва да признаем, че тя е изключително полезна за по-нататъшно разглеждане на българските образи в сравнителен план. Това означава да се проследят стереотипите на Западния свят, като се разгледат в съпоставка едни с други. От подобни сравнения, например между англоезични и френскоезични, могат да се извлекат изводи за начина на изграждането им. И преди, и през XIX век – Века на националното – подтикът, мотивацията на даден пътешественик в комбинация с политическата рамка в неговата родна държава и в Османската империя зависят и са взаимообвързани с общоевропейската обстановка. В този смисъл книгата на Мишел Лео ще бъде полезна на изследователите и широката публика, която не „открива“ българите само и единствено в един вид пътеписни текстове и в един прочит. Мозайката от образи – идващи от миналото – и тяхното тълкуване е дълъг процес, който продължава и в нашето съвремие. Разнообразието от теми и образи, някои от които намираме и в забравеното издание на Мишел Лео, би допринесло за изграждането на по-ясни представи за България и нейните съседи.

Проф. д.и.н. Рая Заимова

Съдържание на книгата „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“

Предговор от Рая Заимова / 13

Пролог / 17

Първа част. Как са пътували на Балканите в османската епоха / 63

Глава I. Пътищата за достъп до България / 67

Глава II. По българските пътища. Очарования и неудобства на пътуването в Турция / 77

Глава III. Първи резултат от английските пътувания в българската земя. Съставяне на географска карта на Балканите / 117

Втора част. Турското робство / 121

Глава IV. Мозайка от различно население / 125

Глава V. В победена страна. Военен режим – произволно правосъдие / 139

Глава VI. Имиграцията на татарите и черкезите / 151

Глава VII. Данъкът / 157

Глава VIII. Свободите на раята / 161

Глава IX. Благосъстоянието на раята и икономическият просперитет на османска България / 168

Глава IX. 1. Земята: Пейзажи – земеделски култури и животновъдство – собствеността / 171

Глава IX. 2. Индустрията / 177

Глава IX. 3. Търговията / 179

Глава X. Старата Турция и младата Турция / 184

Трета част. Откриването на българите / 191

Глава XI. Едно християнско население, отличаващо се от гърците и сърбите. Неговите „откриватели“ / 193

Глава XII. Българското село и къща / 203

Глава XIII. Българското семейство / 208

Глава XIII. 1. Мъжът: начин на живот – занаяти / 211

Глава XIII. 2. Жената: домакинска работа – семейна индустрия / 214

Глава XIV. Народните носии – фолклорът / 216

Глава XV. Вярванията и религиозните култове на българите / 225

Глава XVI. Да научим повече за българите: история, етнология и лингвистика / 232

Глава XVII. Първи образи на българите: симпатично „племе“ от селяни – основните му психологически черти  / 238

Глава XVIII. Втори образ на българския народ: географско единство / 243

Глава XIX. От народ към нация: събуждане на българското национално съзнание при контакта с руснаците (1810 – 1830) / 256

Глава XX. От народ към нация: опити и грешки. Смътното постоянство на българския патриотизъм (1830 – 1876) / 264

Глава XX. 1. Въстания и конспирации / 266

Глава XX. 2. Постепенното и мирно изграждане на нацията / 270

Глава XXI. Фанариотското иго и извоюването на църковна самостоятелност / 276

Глава XXII. Българското интелектуално възраждане и помощта на англосаксонците / 286

Глава XXIII. Следствие от местното българско движение срещу елинизма: първи симптоми на македонския въпрос / 300

Глава XXIV. Кървавите години (1876 – 1878): от нация към държава / 304

***

Мишел Лео в България (снимки) / 312

Библиография / 314

Индекс на цитираните пътешественици / 328

Географски индекс / 330

Приложения / 335

Biographie Michel Leo (на френски език) / 384

Biography Michael Leo (на английски език) / 387

Bulgarian people under ottoman domination in the records of anglo-saxon travellers (1586 – 1878) by Michael Leo / 389

Творчески колектив на книгата „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“

Автор: Мишел Лео

Предговор: проф. д.и.н. Рая Заимова

Консултант: Елмира Василева

Коректор: Снежана Бошнакова

Превод от френски език: Поля Петрова

Превод на английски език: Методи Стоянов

Редакторска обработка и предпечат: Лиляна Карагьозова

Печат: „МУЛТИПРИНТ“ ООД

Детайли за книгата „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“

Име на книгата: „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“

ISBN: 978-954-378-106-5

Автор: Мишел Лео

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2013 год.

Език: български език, с резюме на английски език

Корици: меки корици

Формат: 16 / 70 / 100

Размери: 16.4 x 23.5 см

Страници: 400 стр.

Тегло: 0.300 кг

Представяне на Мишел Лео – автор на книгата „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“

Mишел Лео завършва висшето си образование в Париж (1938 г.). Специализира английска литература (Сорбоната, 1945 г.) и с диплома по български (Училище за източни езици, 1945 г.) прекарва първите шест години от кариерата си в България по време и след Втората световна война.

От април 1940 г. до юни 1942 г. е личен секретар и културен аташе на посланик Жул Франсоа Блондел в посолството на Франция (намиращо се в София, ул. „Оборище“), създавайки многобройни връзки с българската културна и артистична общност.

През март 1946 г. Мишел Лео, женен наскоро, се завръща в България след дълго морско пътуване, за да стане най-младият директор на Френския институт в София, намиращ се на площад „Славейков“ 3. Носи със себе си повече от 10 сандъка с книги...

Мишел и Жанет Лео прекарват в София почти четири години (на улица „Московска“ 43) и въпреки недостига и трудностите на следвоенния период, това е един много щастлив и успешен период от техния живот, съчетан с множество професионални удовлетворения, начало на дългосрочни връзки с техните български приятели... и раждането на първата им дъщеря през ноември 1947 г.

Още от първото си посещение в България Mишел Лео е очарован от богатата история, културата и българските селски традиции, които му напомнят за тези, които той е опознал в Оверн през ваканциите от своето детство. Веднага започва да учи български език и паралелно с познанията си по английска литература получава две дипломи – от Училището за източни езици и от Сорбоната, където се запознава с бъдещата си съпруга Жанет Даншен.

Така се оформя идеята за тази книга, която му позволява, от една страна, да направи преглед на пътеписите на англосаксонци, посещавали Балканите, и от друга, да покаже как през XVIII и XIX век е открита идентичността на българите и на България, намираща се по това време под османско владичество.

Малко след завръщането си в София, през март 1946, Mишел Лео е номиниран и единодушно избран за „пълноправен лектор“ във Факултета по литература на Софийския университет. Той организира блестящи курсове, съчетавайки дейността си на университетски професор, директор на Френския институт и на културен аташе. Този период от живота му е много успешен и активен. Лекциите му във Френския алианс върху изкуството и литературата се изнасят пред препълнена зала; в Института е създадена голяма библиотека от книги и френски списания; едни след други следват конференции и различни културни събития (концерти, театър, изложби) в София, Варна, Пловдив, понякога и в Букурещ, организирани от Френския институт.

Последовател на „правото на народите на самоопределение“, настроен силно проевропейски, вярващ католик и икуменист, Мишел Лео споделя своите идеи с една отворена българска интелектуална общност. Жанет Лео е една от първите феминистки (една от първите възпитанички на Сорбоната в Париж), участвала активно в Съпротивата по време на Втората световна война. Тя работи като учител във Френския институт, предоставящ педагогическа подкрепа за католическите училища, осигурява вечерни курсове за възрастни и лекции във Френския алианс – например за ролята на френските жени в Съпротивата срещу германската окупация.

Лични писма от Мишел и Жанет Лео показват, че трудностите им с новия комунистически режим и неговата милиция започват от средата на 1947 г. Тогава представителите на Запада стават обект на подозрение за подривна дейност и персоналът на Френския институт получава дипломатически статут, за да бъде по-добре защитен.

Mишел Лео продължава дейността си като преподавател, както и френското културно присъствие, доколкото е възможно, въпреки климата на Студената война, който се влошава. Контактите и обменът със Западна Европа постепенно стават невъзможни и много български интелектуалци се виждат принудени да напуснат своята родина.

Той напуска България на 20 декември 1949 година, почти четири години след пристигането си, за да заеме длъжността на професор в Итън Колидж, Англия, през януари 1950 г. Френският институт не преживява дълго след неговото заминаване. Затворен е на 18 ноември 1950 г. след официално искане от страна на българското правителство.

Книгата му – напълно документално и изобилстващо с библиографски препратки четиво, няма друга амбиция, освен да допринесе за по-доброто познаване и разбиране на раждането, или по-точно възраждането на българската нация, така, както то е възприето от чужденците, тоест с цялата неизбежна субективност и клишета, които също са част от историята. Публикувана е само на френски език през 1949 г. от Софийския университет (Издателство „Наука и изкуство“, №3), със заглавие „България и нейният народ под владичеството на Османската империя, такава, каквато са я видели англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“. Практически тя няма разпространение в България. И все пак е косвено доказателство за предкомунистическия период, през който България вече е била напълно европейска и широко отворена за Запада държава.

Френският език е бил един от – ако не и главният – чуждите езици, най-говорени в България, благодарение на Френския институт, който през 1946 г. е посрещал общо 3560 студенти (1200 в София, 1045 във Варна, 1020 в Пловдив, 270 в Търново...), но също така и поради наличието на много училища или католически институции в София (колеж „Светите братя Кирил и Методий“), Пловдив, Варна, Русе (института „Дева Мария от Сион“ и др.). От името на нашия баща Mишел Лео – който умря, без да е имал удоволствието да види падането на Желязната завеса и влизането на България в Европейския съюз – бихме искали да благодарим сърдечно на Кристиян Миленов (изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво развитие и европейска интеграция), който предложи идеята трудът на Мишел Лео да бъде преведен и публикуван за пръв път на български език. В същото време изразяваме своята благодарност за подкрепата на Общобългарската фондация ТАНГРА ТанНакРа и на нейното ръководство, които работят активно, с ентусиазъм и професионализъм, за задълбочаване на познаването на българската история и за приятелските връзки между българите и другите народи, и особено с народа на Франция.

Надяваме се, че този превод ще помогне да се разграничат добре личните възгледи на автора от възгледите на чуждестранните пътешественици и че читателят ще разпознае между редовете дълбоката привързаност към българите и България, която Мишел Лео запази през целия си живот.

Оливие Лео

България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност

България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност

12,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Няма наличност
Сравнение на продукти

Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.

Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.

Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.