Задачата на книгата „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“ е да проследи появата, същината и развоя на архитектурното творчество, дело на дунавските българи от 681 г. до края на XIV в. Като се придържам строго към наличните до момента обективни данни, анализирам всички обнародвани паметници, дали отражение в развитието на българското строително изкуство, и ги съгласувам с историческите събития през посочения период.
Макар и не напълно разгънато и в изчерпателен обем, подобно обобщаващо изследване на дадения период е крайно наложително, тъй като съответната институция към БАН все още не е издала многократно планираната „Многотомна история на българската архитектура“. Появилата се през 1960 г. „Кратка история на българската архитектура“ (КИБА) не само че почива на вече остарели данни, но и в много случаи тълкуванията на познатите данни търпят сериозна критика. Същевременно монографиите и статиите, издадени в периодичния печат, засягат по-скоро частни въпроси от общото развитие на българската архитектура. При това не всички трудове отразяват обективната същност на българското строително изкуство през разглеждания тук период.
Тази изостаналост в изследването и обнародването на значимите български средновековни архитектурни паметници предизвиква не особено благоприятно отражение върху представата за българската архитектурно-историческа наука. Научноизследователската и издателската дейност на съседните балкански държави е далеч по-активна, нашите издания бледнеят пред впечатляващите томове на гръцки, румънски или сръбски академични издания и монографии. А много от тях изобилстват с апетити към редица явно български архитектурни паметници. Подобни становища се прокрадват и в тезите на някои известни западни учени, определящи ранните монументални български сгради като дело на Рим или Византия...
История на България и българите – доц. д-р Пламен Павлов / 9
Фундаментален труд за българските монументални паметници – проф. Тотю Тотев / 12
Curiculum Vitae / 14
Предговор към цялото издание / 15
I. Въпросът за приемствеността на заварената от българите архитектура в земите, завоювани от Византия
I. 1. Съществува ли приемственост от заварената монументална архитектура / 21
I. 2. Съхраненост на сградния фонд в Мизия и Тракия към края на V и началото на VI в. / 23
II. Строителство по времето на кан Аспарух (680 – 700)
II. 1. Издигане на околовръстен вал на Плиска / 30
II. 2. Канската крепостна стена / 34
II. 3. Първи строителен период – опасване на канския аул с вал / 34
II. 4. Втори строителен период – издигане на дървена крепост / 35
II. 5. Строителство в очертанията на крепостната стена / 38
II. 6. Канското дървено жилище / 39
II. 7. Най-правдоподобният архитектурен образ на канското жилище / 45
II. 8. Землянките – масово народно жилище / 48
III. Строителство по времето на кан Тервел (700 – 718)
III. 1. Мадарският конник / 51
III. 2. Големият каменен дворец / 53
III. 3. Опит за разкриване на архитектурния образ на Тервеловия дворец / 59
III. 4. Каменната крепостна стена на Тервел / 66
III. 5. Устройство на портите / 67
III. 6. Отбранително устройство на южната порта / 77
III. 7. Голямото водохранилище в Плиска / 83
III. 8. Опит за най-правдоподобно обемно пространствено и функционално възстановяване на голямото водохранилище / 87
III. 9. Кръглата баня северно от водохранилището / 99
III. 10. Дворцовата винарница с баня / 102
III. 11. Мавзолеят на кан Тервел / 106
III. 12. План, устройство и предназначение на кръстовидната сграда / 116
III. 13. Кладенецът югозападно от мавзолея / 119
III. 14. Тайните ходници в Плиска / 120
III. 15. Опит за най-достоверното тълкувание на тайните ходници / 123
IV. Строителната дейност на кан Омуртаг (814 – 831)
IV. 1. Крепостно строителство в Плиска / 133
IV. 2. Възстановяване на западната порта / 133
IV. 3. Възстановяване на южната порта / 141
IV. 4. Възстановяване и преустройства на стените и кулите / 142
IV. 5. Значението на ходник №6 за хронологията на каменната и тухлената стена / 142
IV. 6. Къде е битувало канското семейство веднага след 811 г. / 143
IV. 7. Крепостното строителство в аула до с. Хан Крум / 144
IV. 8. Изследване на каменната крепост / 145
IV. 9. Опит за обемно-пространствено решение на източната порта / 147
IV. 10. Крепостно строителство във Велики Преслав / 149
IV. 11. Кратък преглед на досегашните изследвания на преславските крепостни стени / 149
IV. 12. Портите на Преславските крепостни стени / 160
IV. 13. Портите по външната крепостна стена на Преслав / 169
IV. 14. Портите на вътрешния пояс от крепостни стени на Дръстър / 172
IV. 15. План и тектоника на северната порта на преславния дом / 174
IV. 16. План и конструкция на речната порта на преславния дом / 178
IV. 17. Дворцовото строителство в Плиска. Тронната палата / 183
IV. 18. Възстановка на най-правдоподобния образ на тронната палата / 208
IV. 19. Тухлената крепостна стена / 222
IV. 20. Сгради в очертанията на тухлената стена / 226
IV. 21. Първи строителен период / 226
IV. 22. Втори строителен период / 229
IV. 23. Нови наблюдения за определяне на архитектурния образ на жилищния дворец / 249
IV. 24. Опит за най-правдоподобното графично възстановяване на жилищния дворец / 251
IV. 25. Дворцовото строителство в Преслав / 256
IV. 26. Преглед и критични бележки по досегашните изследвания / 257
IV. 27. Най-правдоподобното решение на западния дворец / 271
IV. 28. Архитектурен образ и датировка на източния дворец / 276
IV. 29. Триделната постройка / 287
IV. 30. Новите открития в Преслав / 290
IV. 31. Вътрешен двор / 290
IV. 32. Югозападен двор / 291
IV. 33. Южен площад / 295
IV. 34. Източен площад / 295
IV. 35. Улици / 295
IV. 36. Владетелската църква и новооткритата продълговата сграда във Велики Преслав / 295
IV. 37. Опит за най-вероятното възстановяване на дворцовите постройки / 296
IV. 38. Тектоника и предназначение на източната продълговата сграда / 296
IV. 39. Бански сгради в дворцовото укрепление / 298
V. Култовата архитектура на българите до 864 г.
V. 1. Преглед на изследванията / 310
V. 2. Опит за разкриване на най-правдоподобното вероизповедание и структурата на храмовете му / 319
V. 3. Опит за долавяне на ритуала в храмовете на огъня в Плиска / 334
V. 4. Ритуалът в преславските храмове на огъня / 338
V. 5. Мадара – религиозното средище на българите / 339
Приложение / 353
Заключение / 379
Резюме на английски език / 384
Резюме на френски език / 388
Резюме на немски език / 392
Резюме на руски език / 397
Библиография / 402
Автор: проф. арх. Стефан Бояджиев
Автор на предговора: Тотю Тотев
Научен редактор: Мария Георгиева
Редактор на издателството: Бианка Пашкова
Коректор-стилист: Кристина Илиева
Превод на английски език: Адриана Момчилова
Превод на френски език: Стефан Бояджиев
Превод на немски език: Еманулина Несторова
Превод на руски език: Надя Велева
Оформител на приложението: Ралица Карапантева
Художник на корицата: Елена Бояджиева
Предпечатна подготовка: „Мойра 3“ ООД
Печат: „Образование и наука” ЕАД
Име на книгата: „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“
ISBN: 978-954-378-042-6
Автор: проф. арх. Стефан Бояджиев
Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Година: 2008 год.
Издание: богато илюстрирано, луксозно издание с цветно приложение
Език: български език, с резюме на английски, френски, немски и руски език
Корици: твърди корици
Формат: 60 / 90 / 8
Размери: 21.5 x 29 см
Страници: 416 стр.
Тегло: 1.400 кг
Пакетиране: индивидуално
Стефан Бояджиев е роден през 1920 г. От 1927 до 1939 г. учи във Френския колеж. През 1942 г. следва архитектура в Мюнхен, но се завръща в родината, за да отбие военната си повинност и да участва в Отечествената война. След войната довършва образованието си в Софийската държавна политехника и през 1950 г. се дипломира като архитект. През 1951 г. спечелва конкурс за аспирант по специалността „Консервация на антични и средновековни архитектурни паметници“ при Археологическия институт към БАН. Разработеният от него дисертационен труд е принос в точното датиране на крепостните стени на Сердика, основано на задълбоченото проучване на строителната техника на античното крепостно строителство у нас, потвърдено впоследствие от епиграфски паметник. Бояджиев ръководи секцията по Консервиране на антични и средновековни архитектурни паметници в Научния институт по паметници на културата (НИПК). Това му дава възможност на място да проучва почти всички съществени паметници в съвременните граници на България, част от които обнародва с ново, правилно тълкувание. През 1977 г. той става старши научен сътрудник втора степен, а през 1983 г. – му се присъжда първа степен.
Проявил се като прецизен изследвач, Бояджиев често е канен на международни конгреси и симпозиуми, на които докладва свои нови тези за паметници в България и в чужбина. Така през 1968 г. на Конгрес по елинска култура в Атина той представя новооткритите от него данни за един от най-значимите световни паметници – Ерехтейона в Атинския акропол, които разкриват действителния архитектурен образ на храма на Ерехтеис. Тезата му е единодушно приета. През 1990 г. Бояджиев пряко ръководи българските студенти по архитектура от Научноизследователския корпус в Картаген, които по линия на ЮНЕСКО подготвят консервацията на друг също значим паметник – подземната ротонда в Дамус ел Карита в Картаген. Изводите от разкопките са обнародвани в рамките на IX Международен конгрес по християнска археология в Рим. По-късно, през 1990 г., общината на немския град Пфалхайм, през който минава Римският горнодунавски лимес, съвместно с Археологическия институт в Щутгард, предоставят на Бояджиев за редовни археологически разкопки терена на незастроен градски парцел, през който преминава лимесът. Грижливо проведените разкопки установяват наличието на вкопани в скалистия терен помещения от желязната епоха, върху които преминават отсечките на лимеса от два строителни периода.
В продължение на 23 г. Бояджиев, като професор по История на архитектурата, води лекции в Художествената академия „Николай Павлович“, Духовната академия (Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“), Държавния университет в Благоевград, Новия български университет и Техническия университет „Любен Каравелов“ в София. Същевременно обучава докторанти и преподава в курса за архитекти по опазване на паметници на културата при НИПК, съвместно с института „Шайо“ в Париж.
Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура