Меню
Меню
Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура
Книгата: „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“

Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура

Книгата „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“ е фундаментален труд, анализиращ българските монументални паметници, създадени през седемте столетия на Българското средновековие. Критично и аналитично, с ерудиция и творческа дързост авторът – проф. арх. Стефан Бояджиев – изследва и възстановява графично първоначалния архитектурен облик на силно обезличените постройки и ансамбли. Книгата съдържа над 500 графични планове, рисунки, възстановки и фотографии, цветно приложение, подробна библиография и резюме на английски, френски, немски и руски език.

  • Издание: богато илюстрирано, луксозно издание с цветно приложение
  • Език: български език, с резюме на английски, френски, немски и руски език
  • Корици: твърди корици
  • Размери: 21.5 x 29 см
  • Страници: 416 стр.
  • Пакетиране: индивидуално пакетиране
  • Автор: проф. арх. Стефан Бояджиев
  • Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Моля, първо изберете разновидност.
30,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност
В наличност

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРАБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите Вашата поръчка по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРАБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Предговор на книгата „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“

Задачата на книгата „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“ е да проследи появата, същината и развоя на архитектурното творчество, дело на дунавските българи от 681 г. до края на XIV в. Като се придържам строго към наличните до момента обективни данни, анализирам всички обнародвани паметници, дали отражение в развитието на българското строително изкуство, и ги съгласувам с историческите събития през посочения период.

Макар и не напълно разгънато и в изчерпателен обем, подобно обобщаващо изследване на дадения период е крайно наложително, тъй като съответната институция към БАН все още не е издала многократно планираната „Многотомна история на българската архитектура“. Появилата се през 1960 г. „Кратка история на българската архитектура“ (КИБА) не само че почива на вече остарели данни, но и в много случаи тълкуванията на познатите данни търпят сериозна критика. Същевременно монографиите и статиите, издадени в периодичния печат, засягат по-скоро частни въпроси от общото развитие на българската архитектура. При това не всички трудове отразяват обективната същност на българското строително изкуство през разглеждания тук период.

Тази изостаналост в изследването и обнародването на значимите български средновековни архитектурни паметници предизвиква не особено благоприятно отражение върху представата за българската архитектурно-историческа наука. Научноизследователската и издателската дейност на съседните балкански държави е далеч по-активна, нашите издания бледнеят пред впечатляващите томове на гръцки, румънски или сръбски академични издания и монографии. А много от тях изобилстват с апетити към редица явно български архитектурни паметници. Подобни становища се прокрадват и в тезите на някои известни западни учени, определящи ранните монументални български сгради като дело на Рим или Византия...

Проф. арх. Стефан Бояджиев

Съдържание на книгата „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“

История на България и българите – доц. д-р Пламен Павлов / 9

Фундаментален труд за българските монументални паметници – проф. Тотю Тотев / 12

Curiculum Vitae / 14

Предговор към цялото издание / 15

I. Въпросът за приемствеността на заварената от българите архитектура в земите, завоювани от Византия

I. 1. Съществува ли приемственост от заварената монументална архитектура / 21

I. 2. Съхраненост на сградния фонд в Мизия и Тракия към края на V и началото на VI в. / 23

II. Строителство по времето на кан Аспарух (680 – 700)

II. 1. Издигане на околовръстен вал на Плиска / 30

II. 2. Канската крепостна стена / 34

II. 3. Първи строителен период – опасване на канския аул с вал / 34

II. 4. Втори строителен период – издигане на дървена крепост / 35

II. 5. Строителство в очертанията на крепостната стена / 38

II. 6. Канското дървено жилище / 39

II. 7. Най-правдоподобният архитектурен образ на канското жилище / 45

II. 8. Землянките – масово народно жилище / 48

III. Строителство по времето на кан Тервел (700 – 718)

III. 1. Мадарският конник / 51

III. 2. Големият каменен дворец / 53

III. 3. Опит за разкриване на архитектурния образ на Тервеловия дворец / 59

III. 4. Каменната крепостна стена на Тервел / 66

III. 5. Устройство на портите / 67

III. 6. Отбранително устройство на южната порта / 77

III. 7. Голямото водохранилище в Плиска / 83

III. 8. Опит за най-правдоподобно обемно пространствено и функционално възстановяване на голямото водохранилище / 87

III. 9. Кръглата баня северно от водохранилището / 99

III. 10. Дворцовата винарница с баня / 102

III. 11. Мавзолеят на кан Тервел / 106

III. 12. План, устройство и предназначение на кръстовидната сграда / 116

III. 13. Кладенецът югозападно от мавзолея / 119

III. 14. Тайните ходници в Плиска / 120

III. 15. Опит за най-достоверното тълкувание на тайните ходници / 123

IV. Строителната дейност на кан Омуртаг (814 – 831)

IV. 1. Крепостно строителство в Плиска / 133

IV. 2. Възстановяване на западната порта / 133

IV. 3. Възстановяване на южната порта / 141

IV. 4. Възстановяване и преустройства на стените и кулите / 142

IV. 5. Значението на ходник №6 за хронологията на каменната и тухлената стена / 142

IV. 6. Къде е битувало канското семейство веднага след 811 г. / 143

IV. 7. Крепостното строителство в аула до с. Хан Крум / 144

IV. 8. Изследване на каменната крепост / 145

IV. 9. Опит за обемно-пространствено решение на източната порта / 147

IV. 10. Крепостно строителство във Велики Преслав / 149

IV. 11. Кратък преглед на досегашните изследвания на преславските крепостни стени / 149

IV. 12. Портите на Преславските крепостни стени / 160

IV. 13. Портите по външната крепостна стена на Преслав / 169

IV. 14. Портите на вътрешния пояс от крепостни стени на Дръстър / 172

IV. 15. План и тектоника на северната порта на преславния дом / 174

IV. 16. План и конструкция на речната порта на преславния дом / 178

IV. 17. Дворцовото строителство в Плиска. Тронната палата / 183

IV. 18. Възстановка на най-правдоподобния образ на тронната палата / 208

IV. 19. Тухлената крепостна стена / 222

IV. 20. Сгради в очертанията на тухлената стена / 226

IV. 21. Първи строителен период / 226

IV. 22. Втори строителен период / 229

IV. 23. Нови наблюдения за определяне на архитектурния образ на жилищния дворец / 249

IV. 24. Опит за най-правдоподобното графично възстановяване на жилищния дворец / 251

IV. 25. Дворцовото строителство в Преслав / 256

IV. 26. Преглед и критични бележки по досегашните изследвания / 257

IV. 27. Най-правдоподобното решение на западния дворец / 271

IV. 28. Архитектурен образ и датировка на източния дворец / 276

IV. 29. Триделната постройка / 287

IV. 30. Новите открития в Преслав / 290

IV. 31. Вътрешен двор / 290

IV. 32. Югозападен двор / 291

IV. 33. Южен площад / 295

IV. 34. Източен площад / 295

IV. 35. Улици / 295

IV. 36. Владетелската църква и новооткритата продълговата сграда във Велики Преслав / 295

IV. 37. Опит за най-вероятното възстановяване на дворцовите постройки / 296

IV. 38. Тектоника и предназначение на източната продълговата сграда / 296

IV. 39. Бански сгради в дворцовото укрепление / 298

V. Култовата архитектура на българите до 864 г.

V. 1. Преглед на изследванията / 310

V. 2. Опит за разкриване на най-правдоподобното вероизповедание и структурата на храмовете му / 319

V. 3. Опит за долавяне на ритуала в храмовете на огъня в Плиска / 334

V. 4. Ритуалът в преславските храмове на огъня / 338

V. 5. Мадара – религиозното средище на българите / 339

Приложение / 353

Заключение / 379

Резюме на английски език / 384

Резюме на френски език / 388

Резюме на немски език / 392

Резюме на руски език / 397

Библиография / 402

Творчески колектив на книгата „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“

Автор: проф. арх. Стефан Бояджиев

Автор на предговора: Тотю Тотев

Научен редактор: Мария Георгиева

Редактор на издателството: Бианка Пашкова

Коректор-стилист: Кристина Илиева

Превод на английски език: Адриана Момчилова

Превод на френски език: Стефан Бояджиев

Превод на немски език: Еманулина Несторова

Превод на руски език: Надя Велева

Оформител на приложението: Ралица Карапантева

Художник на корицата: Елена Бояджиева

Предпечатна подготовка: „Мойра 3“ ООД

Печат: „Образование и наука” ЕАД

Детайли за книгата „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“

Име на книгата: „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“

ISBN: 978-954-378-042-6

Автор: проф. арх. Стефан Бояджиев

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2008 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно издание с цветно приложение

Език: български език, с резюме на английски, френски, немски и руски език

Корици: твърди корици

Формат: 60 / 90 / 8

Размери: 21.5 x 29 см

Страници: 416 стр.

Тегло: 1.400 кг

Пакетиране: индивидуално

Представяне на проф. арх. Стефан Бояджиев – автор на книгата „Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура“

Стефан Бояджиев е роден през 1920 г. От 1927 до 1939 г. учи във Френския колеж. През 1942 г. следва архитектура в Мюнхен, но се завръща в родината, за да отбие военната си повинност и да участва в Отечествената война. След войната довършва образованието си в Софийската държавна политехника и през 1950 г. се дипломира като архитект. През 1951 г. спечелва конкурс за аспирант по специалността „Консервация на антични и средновековни архитектурни паметници“ при Археологическия институт към БАН. Разработеният от него дисертационен труд е принос в точното датиране на крепостните стени на Сердика, основано на задълбоченото проучване на строителната техника на античното крепостно строителство у нас, потвърдено впоследствие от епиграфски паметник. Бояджиев ръководи секцията по Консервиране на антични и средновековни архитектурни паметници в Научния институт по паметници на културата (НИПК). Това му дава възможност на място да проучва почти всички съществени паметници в съвременните граници на България, част от които обнародва с ново, правилно тълкувание. През 1977 г. той става старши научен сътрудник втора степен, а през 1983 г. – му се присъжда първа степен.

Проявил се като прецизен изследвач, Бояджиев често е канен на международни конгреси и симпозиуми, на които докладва свои нови тези за паметници в България и в чужбина. Така през 1968 г. на Конгрес по елинска култура в Атина той представя новооткритите от него данни за един от най-значимите световни паметници – Ерехтейона в Атинския акропол, които разкриват действителния архитектурен образ на храма на Ерехтеис. Тезата му е единодушно приета. През 1990 г. Бояджиев пряко ръководи българските студенти по архитектура от Научноизследователския корпус в Картаген, които по линия на ЮНЕСКО подготвят консервацията на друг също значим паметник – подземната ротонда в Дамус ел Карита в Картаген. Изводите от разкопките са обнародвани в рамките на IX Международен конгрес по християнска археология в Рим. По-късно, през 1990 г., общината на немския град Пфалхайм, през който минава Римският горнодунавски лимес, съвместно с Археологическия институт в Щутгард, предоставят на Бояджиев за редовни археологически разкопки терена на незастроен градски парцел, през който преминава лимесът. Грижливо проведените разкопки установяват наличието на вкопани в скалистия терен помещения от желязната епоха, върху които преминават отсечките на лимеса от два строителни периода.

В продължение на 23 г. Бояджиев, като професор по История на архитектурата, води лекции в Художествената академия „Николай Павлович“, Духовната академия (Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“), Държавния университет в Благоевград, Новия български университет и Техническия университет „Любен Каравелов“ в София. Същевременно обучава докторанти и преподава в курса за архитекти по опазване на паметници на културата при НИПК, съвместно с института „Шайо“ в Париж.

Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура

Българската архитектура през VII – XIV век. Том 1. Дохристиянска архитектура

30,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Няма наличност
Сравнение на продукти

Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.

Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.

Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.