Меню
Меню
Българският именник в Стара и Нова Европа
Книгата „Българският именник в Стара и Нова Европа“

Българският именник в Стара и Нова Европа

„Един антропонимичен речник, което ще рече речник на лични и фамилни имена на един или друг народ, има пряко отношение към неговата история. Имената, както и езикът като цяло отразяват културата, вярванията, народопсихологията, външните контакти и политическата история на нацията. Нещо повече, имената са може би най-старите и най-устойчивите думи в един език, защото се предават от поколение на поколение в продължение на хилядолетия. Днес е трудно да се прецени кои имена, употребявани сред българите, са най-старите. Но за някои имена има възможност да се посочи, кога най-рано са отбелязани писмено.“ – д-р Николай Тодоров

  • Език: български език, с увод на английски език
  • Корици: меки корици
  • Размери: 21 x 29.5 см
  • Страници: 368 стр.
  • Автор: д-р Николай Тодоров
  • Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Моля, първо изберете разновидност.
18,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност
В наличност

Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ с издания на български и английски език

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРАБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 150 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите Вашата поръчка по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРАБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Анотация на книгата „Българският именник в Стара и Нова Европа“

Верни на своята позиция да издирваме, публикуваме и разпространяваме научни разработки, теории и хипотези, свързани с българската история, ние предлагаме на нашите читатели труда на д-р Николай Тодоров. Възгледите ни като издатели и като хора, занимаващи се от дълго време с история, включително и професионално, в някои отношения се различават съществено от разбиранията на д-р Тодоров относно древната българска история. Въпреки това смятаме, че настоящото изследване на автора има приносен характер за осветляването на въпроса за произхода на българските имена, малко изследвана и робуваща на стереотипи тема в нашата наука. Надяваме се, че книгата ще предизвика интерес и плодотворни дискусии по темата, както и ще стане основа за бъдещи разработки по въпроса.

От издателите

Увод на книгата „Българският именник в Стара и Нова Европа“

Един антропонимичен речник, което ще рече речник на лични и фамилни имена на един или друг народ, има пряко отношение към неговата история. Имената, както и езикът като цяло отразяват културата, вярванията, народопсихологията, външните контакти и политическата история на нацията. Нещо повече, имената са може би най-старите и най-устойчивите думи в един език, защото се предават от поколение на поколение в продължение на хилядолетия. Днес е трудно да се прецени кои имена, употребявани сред българите, са най-старите. Но за някои имена има възможност да се посочи, кога най-рано са отбелязани писмено. Всъщност в повечето антропонимични речници са залегнали предимно писмено отбелязаните имена. Кои конкретно речници са използвани при съставяне на сравнителните антропонимични речници, представени в тази книга, ще посочим на съответното място. Тук обаче му е мястото да отбележим следното. Немските автори, които предимно са се занимавали със старогерманските имена, са включили в антропонимичните речници и много имена, които не са немски, но са били използвани, според тях, от старите германци . Това е естествено – едва ли има народ, който да използва само имена, създадени от самия него. Например като стари германски имена са посочени от Förstemann и имена на хунски владетели, такива като Атила, брат му Бледа, аварския хаган Баян и много други. Много носители на тези имена са живели и действали на Балканския полуостров, и то в тази му част, където и сега обитава българският народ. Освен това голяма част от „старогерманските“ имена и днес се употребяват от българите, но не се употребяват от германските народи. Прави впечатление, че в „Altdeutches Namenbuch“ на Förstemann има много имена, които не са регистрирани в писмените източници като лични имена на стари немци, но се възстановяват от названията на селища; а същите имена и до ден днешен се използват от българите като лични имена. Гореотбелязаното ни дава основание в много случаи да подлагаме на съмнение твърденията или предположенията на съставителите на съответните антропонимични речници за етническата принадлежност на носителите на имената. Но за нас е по-важна информацията, че съответното име е споменато в еди-кой си век, или в документ или писмен източник от еди-кой си век или година. А тъй като тези документи или други писмени източници са създавани в Европа и третират исторически събития на стария континент, това ни дава основание да твърдим, че съответното име се е употребявало в Европа не по-късно от еди-кой си век или еди-коя си година. Ако това име се употребява и днес, значи това днешно име е със сигурност старо име. Изразите „старогермански“, „староилирийски“, „старонемски“ и други имена служат не толкова за означаване на „чисти“ старогермански, старокелтски, староилирийски и други имена, колкото за имена, употребявани в Европа от нейното старо население. И ако хиляди от тези имена се употребяват днес или са се употребявали преди и от българите, то естественият извод е, че българският народ е стар европейски народ. Съвпаденията и приликите с българския именник са толкова много и са такива, че четейки речниците например на старите келтски, старите илирийски, старите германски, готски и други имена, понякога човек се пита дали в тях става дума за имена на съответни народи или тези етноними са просто различни названия на един и същ народ в различни исторически периоди от различни автори. Разбира се, част от съвпаденията може и да са случайни, особено когато имената са три- или четирибуквени. Но процентът на случайни съвпадения не може да бъде много голям. Когато става дума за хиляди съответствия, дори и половината от съответствията да са случайни, което е невъзможно по законите на вероятността, пак остават хиляди неслучайни съответствия. Задачата на една сериозна наука би трябвало да е да потърси обяснения на неслучайните прилики. Едно от възможните обяснения е, че става дума за общ индоевропейски произход на повечето от сравняваните имена. Но тогава трябва да се признае голямата древност на използваните от днешните европейски народи кратки имена, което е несъвместимо с господстващата в антропонимията теза, че едва ли не всички днешни кратки имена са изопачени, съкратени, умалени и пр. староеврейски, гръцки, римски и т. п. „правилни“ имена. Обаче твърде много са и имената, които не могат да се обяснят с древен индоевропейски произход. Например как да си обясним епитет на Heros – Σουητουληνος /Suetulinos/, цитиран от акад. Владимир Георгиев, който антропоним звучи като чисто славянски – Светолин (така го интерпретира и самият акад. Георгиев); или първото име на троянския цар Приам – Подарк? Да не говорим пък за многобройните чисто български имена от типа на Първил, Коминка и пр., фиксирани като тракийски. Такива факти, а те не са малко, не бива да се игнорират от историческата наука, ако тя иска да съхрани престижа си. Другото възможно обяснение е заемането на имена, но тогава как да си обясним присъствието в съвременния български именник на около 3500 антропонимични съответствия на тракийски, повече от 4000 на старокелтски, близо 800 староилирийски, повече от 1300 на готски имена? Излиза, че старите келти, илирийци и готи, да не говорим пък за траките, са се намирали доста дълго време в пряк контакт с нашите предци! Как да го съчетаем с тезата, че българите са дошли на Балканите едва през VII век? Между впрочем дори у такъв византийски автор като Теофан Изповедник, който се счита за основен източник за старата ни история, българи се споменават още през V в.

Д-р Николай Тодоров

Съдържание на книгата „Българският именник в Стара и Нова Европа“

I. Увод. Имената на българските владетели от Средновековието. Някои етимологични бележки за старите български имена: Йоан или Върбан? Кой изопачава имената? Кои имена означаваме тук като български? За имената от „римски“ и „гръцки“ произход. „Тракийски“, „старокелтски“, „староилирийски“ имена. „Готски“ и „старогермански“ имена. Източници / 11

II. Увод на английски език / 29

III. Български имена, отбелязвани и като тракийски имена / 53

IV. Български имена, отбелязвани и като староилирийски имена / 93

V. Български имена, отбелязвани и като старокелтски имена / 105

VI. Български имена, отбелязани в надписи от римско време на територията на България / 161

VII. Български имена, отбелязвани и като готски имена / 175

VIII. Български имена, отбелязвани и като старогермански имена / 197

IX. Българо-немски антропонимични съответствия и прилики / 281

X. Българо-северногоремански (шведски, норвежки, датски, фризки) антропонимични съответствия и прилики / 317

XI. Българско-италиански сравнителен антропонимичен речник / 329

Творчески колектив на книгата „Българският именник в Стара и Нова Европа“

Автор: д-р Николай Тодоров

Редактор: Божидар Михайлов

Коректор: Виолета Андреева

Оформление на корицата: Георги Иванов

Предпечат: ЕТ Домино ГД

Печат: „Образование и наука“ ЕАД

Детайли за книгата „Българският именник в Стара и Нова Европа“

Име на книгата: „Българският именник в Стара и Нова Европа“

ISBN: 978-954-378-018-1

Автор: д-р Николай Тодоров

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2008 год.

Език: български език, с увод на английски език

Корици: меки корици

Формат: 16/70/100

Размери: 21 x 29.5 см

Страници: 368 стр.

Тегло: 0.450 кг

Представяне на д-р Николай Тодоров – автор на книгата „Българският именник в Стара и Нова Европа“

Д-р Николай Тодоров е роден през 1957 г. в Бесарабия. През 1983 г. завършва славянски филологии в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“. Работи като научен сътрудник в Молдовската академия на науките и като зав. научна лаборатория към Научноизследователски институт по психология и педагогика. През 2002 г. защитава докторат в София; през 2004 г. е докторант по философия към Виенския университет. Автор е на научни публикации, учебници, речници, помагала, издавани в България и в чужбина. Настоящият сравнителен антропонимичен речник е резултат от неколкогодишната изследователска работа на автора в научните библиотеки на Виена, София и Стара Загора.

Българският именник в Стара и Нова Европа

Българският именник в Стара и Нова Европа

18,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Няма наличност
Сравнение на продукти

Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.

Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.

Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.