БЪЛГАРСКИЯТ НАРОДЕН КАЛЕНДАР. ТРЕТА ЧАСТ

Съзнавайки цялата сложност на проблема, аз все пак се осме­лявам да изкажа едно мнение за корените на българската духовна култура, като в това отношение следвам набелязания път от други преди мен. Първият въпрос, на който трябва да отговоря, е кои са причините за появата на настоящото изследване?

Първата от тях е влечението на автора към всичко българско и родно. Втората причина е незадоволителното досега обяснение, а често даже и липсата на каквото и да било обяснение за смисъла и същността на нашите народни празници и обичаи. На трето място, липсва цялостен анализ на най-големите, пък и на по-малките бъл­гарски народни празници в рамките на една календарна година, кой­то да е изграден на основата на една обща теория, от чиято позиция да се обясняват смисълът и същността на изпълняваните конкретни обредни действия. Настоящото изследване е един опит точно в тази посока, с което се запълва една очебийна празнина в родната етног­рафия.

Отлично съзнавам, че колкото и добре да е написана една кни­га. тя пак ще има опоненти. Основните възможни критики срещу това изследване могат да бъдат, че то не е написано по класическия (според официалните етнографски разбирания у нас!) начин. Това ме задължава, макар и накратко, да се спра на него, за да хвърля един поглед към съставящите го официално възприети у нас елементи, рормиращи според нашите етнографи същността на българските ка­лендарни народни празници, защото иначе рискувам да бъда обви­нен в невежество, пък и в какво ли още не!

И така:

1. Счита се, че годишният земеделски цикъл е в основата на народната ни празнична система.

2. Тъй като цикличността на земеделския труд е свързана с различните годишни и стопански сезони, приема се, че тези сезони са предшествани от т.нар. „преходни периоди“ (носители на опас­ности, присъщи на хаоса), с които се обяснява същността на много от съществуващите календарни народни празници.

3. Нашата етнография е възприела теорията за обредната дес- трукция на космоса в края на годината като адекватно отражение на деструкцията на космоса според известни европейски езически кос- могонии, като периодът на тази деструкция се отъждествява с пери­ода на българските „Мръсни дни“ (Мръсници). Така чрез деструк­цията на космоса от възприетата космогония се обяснява същността на доста наши народни празници (новогодишните, някои от пролет­ните, та даже и от летните!).

4. Приема се, че в нашите календарни народни празници има отглас от митологията на старите българи (т. нар. „прабългари“), тра­ките и най-вече славяните, което е напълно естествено следствие от официално възприетата у нас триединност за етногенезиса на бъл­гарския народ (славяни, българи и траки).

5. Осезаемата двойственост в годишното деление на народния ни календар се счита за отглас на древноезическия близначен мит, а главната изпъкваща опозиция в обредните празнични практики (тази на положителното и отрицателното начало) за опозиция на соларното и хтонично начало, присъща на индоевропейските митологии.

В общи линии това са най-важните официално възприети струк­турни елементи, които в своята цялост съставляват класическите обяс­нения в нашата етнография и формират дохристиянския пласт на нашата народна празнична традиция. След приемането на християн­ството към него се прибавят и новите празнични християнски еле­менти, които външно намират израз в новия християнски празничен персонаж, църковната обредност, а в много случаи и задължител­ното участие на свещеника в ред езически по своята същност ритуа­ли. Така в нашите народни празници се стига до един синтез между старото и новото, т.е. между езичеството и християнството.
Нека сега да разгледаме малко по-внимателно споменатите по- горе структурни елементи.

Автор: Георги Велев
Корици: меки
Език: български
Трета част / ISBN: 954-9942-83-х