Меню
Меню
Българският народен календар. Трета част
Книгата "Българският народен календар. Трета част"

Българският народен календар. Трета част

* Колекционерско издание с цена по-висока от коричната.

Моля, първо изберете разновидност.
10,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Продуктът е изчерпан
В наличност

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРАБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 150 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите Вашата поръчка по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРАБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Съзнавайки цялата сложност на проблема, аз все пак се осме­лявам да изкажа едно мнение за корените на българската духовна култура, като в това отношение следвам набелязания път от други преди мен. Първият въпрос, на който трябва да отговоря, е кои са причините за появата на настоящото изследване?

Първата от тях е влечението на автора към всичко българско и родно. Втората причина е незадоволителното досега обяснение, а често даже и липсата на каквото и да било обяснение за смисъла и същността на нашите народни празници и обичаи. На трето място, липсва цялостен анализ на най-големите, пък и на по-малките бъл­гарски народни празници в рамките на една календарна година, кой­то да е изграден на основата на една обща теория, от чиято позиция да се обясняват смисълът и същността на изпълняваните конкретни обредни действия. Настоящото изследване е един опит точно в тази посока, с което се запълва една очебийна празнина в родната етног­рафия.

Отлично съзнавам, че колкото и добре да е написана една кни­га. тя пак ще има опоненти. Основните възможни критики срещу това изследване могат да бъдат, че то не е написано по класическия (според официалните етнографски разбирания у нас!) начин. Това ме задължава, макар и накратко, да се спра на него, за да хвърля един поглед към съставящите го официално възприети у нас елементи, рормиращи според нашите етнографи същността на българските ка­лендарни народни празници, защото иначе рискувам да бъда обви­нен в невежество, пък и в какво ли още не!

И така:

1. Счита се, че годишният земеделски цикъл е в основата на народната ни празнична система.

2. Тъй като цикличността на земеделския труд е свързана с различните годишни и стопански сезони, приема се, че тези сезони са предшествани от т.нар. „преходни периоди“ (носители на опас­ности, присъщи на хаоса), с които се обяснява същността на много от съществуващите календарни народни празници.

3. Нашата етнография е възприела теорията за обредната дес- трукция на космоса в края на годината като адекватно отражение на деструкцията на космоса според известни европейски езически кос- могонии, като периодът на тази деструкция се отъждествява с пери­ода на българските „Мръсни дни“ (Мръсници). Така чрез деструк­цията на космоса от възприетата космогония се обяснява същността на доста наши народни празници (новогодишните, някои от пролет­ните, та даже и от летните!).

4. Приема се, че в нашите календарни народни празници има отглас от митологията на старите българи (т. нар. „прабългари“), тра­ките и най-вече славяните, което е напълно естествено следствие от официално възприетата у нас триединност за етногенезиса на бъл­гарския народ (славяни, българи и траки).

5. Осезаемата двойственост в годишното деление на народния ни календар се счита за отглас на древноезическия близначен мит, а главната изпъкваща опозиция в обредните празнични практики (тази на положителното и отрицателното начало) за опозиция на соларното и хтонично начало, присъща на индоевропейските митологии.

В общи линии това са най-важните официално възприети струк­турни елементи, които в своята цялост съставляват класическите обяс­нения в нашата етнография и формират дохристиянския пласт на нашата народна празнична традиция. След приемането на християн­ството към него се прибавят и новите празнични християнски еле­менти, които външно намират израз в новия християнски празничен персонаж, църковната обредност, а в много случаи и задължител­ното участие на свещеника в ред езически по своята същност ритуа­ли. Така в нашите народни празници се стига до един синтез между старото и новото, т.е. между езичеството и християнството.
Нека сега да разгледаме малко по-внимателно споменатите по- горе структурни елементи.

Автор: Георги Велев
Корици: меки
Език: български
Трета част / ISBN: 954-9942-83-х

Българският народен календар. Трета част

Българският народен календар. Трета част

10,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Продуктът е изчерпан
Сравнение на продукти

Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.

Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.

Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.