Подобно на хората и народите, колкото и да живеят за­едно или в съседство, все не се познават достатъчно и все има какво да си кажат. Българи и арменци са живели, стра­дали и борили векове наред едни до други, споделяйки мъки и радости чрез разбирателство и взаимопомощ. Те са изклю­чително рядък пример на побратимяване в историята, която с нищо не ги разделя и противопоставя, а искрено и трайно обединява. Сплели ползотворни културни влияния или съю­зявайки сили по бойните полета, вярвали и възкръсвали в една религия, двата народа са имали общи интереси и общи врагове и са си подавали ръце в страшни дни, когато оцеля­ването им зависело не толкова от съдбата, колкото от тяхната енергия и жилавина.

Най-дълбоко врязано в съзнанието на съвременните по­коления е великолепното Яворово стихотворение „Арменци“, връх на човешкото състрадание и голямата поезия. Заслуже­на е почитта към твореца, но написаното в този сборник убеж­дава, че трябва още много да научим един за друг. Съдържа­нието впечатлява с разнообразието – от географията и исто­рията до медицината и фолклора, като при това авторите са известни и вещи специалисти. Колкото и да е начетен човек, в случая ще бъде неизбежно и приятно изненадан от неподо­зираните новости във вековните взаимоотношения между двата близки по география и съдба народи. Същевременно се оказва, че нашите арменци не са от стотина години сред нас, а столетия преди да ги сполетят ужасите на геноцида от края на XIX и началото на XX век. Всъщност древните българи се срещат с арменците още преди 1900 години, а арменците се заселват на Балканите преди 1500 години и оттогава те не престават да съжителстват в мир и бран.

Малцина от широката публика знаят, че арменците са приели да изповядват християнството преди 1700 години, и то още преди Константин Велики да го въведе като официал- на религия във Византийската империя. Още по-малко са посветените относно влиянието на павликянството върху бо- гомилството, което е много по-значително, отколкото може да се предполага. Арменците са оставили дълбок отпечатък върху българската култура, включително и в изграждането на храмове. Общото в народопсихологията е повече, откол­кото самобитните различия. Изживяната трудна и дори тра- гична съдба прави арменци и българи по-мъдри в търпение­то и по-решителни, когато удари часът за действие.

Българи и арменци населяват кръстовища, през които са марширували легиони и орди. Те знаят от собствен опит цената на човешкото достойнство и на приятелството. Осво­бодителните борби на двата народа са низ от героизъм и жер­тви, при които каузата е справедлива, свята и една. Съпро­тивата срещу империите и завоевателите, макар и често не­равна, е калила българи и арменци в стремежа да не стават част от покорно подвластните. За жалост и днес се срещат закъснели почитатели на Османската империя, настояващи, че под нейния покрив народите „добрували“ повече, откол­кото след освобождението си и създаването на национални държави. За тях „османизацията“ е за предпочитане спрямо „балканизацията“. Ние помним „справедливостта на пади­шаха“, съзидана от купища насечени черепи. Тази книга е не само историческа по съдържание, но и съвременна по значи­мост, за да не се забравя и изопачава миналото, което ни е урок и за в бъдеще.

ГЕОРГИ МАРКОВ

Автор: Авторски колектив, под общата редакция на Гаро Хайрабедян
Година на издаване: 2001 г.
Брой страници: 478
Корици: меки
Език: български
ISBN: 954-9942-16-3