БОЙНИ ИЗКУСТВА И ВОЕННО ДЕЛО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

„Знай своя род и родина
и не се срамувай да се наречеш
българин!“…

отец Паисий Хилендарски

Тази книга е колективен труд. Без помощта и насърчението на моите приятели и консултанти трудно бих завършил тази творба. Изследователите и историците, работили преди мен в тази област, също са извършили огромно дело и аз изразявам своята благодарност към тях, особено към тези, които са работили честно и всеотдайно, без конюнктурни съображения. Така че в този труд, както е казал френският философ Монтен: „Цветята не са мои, моя е само връвчицата, с която ги свързах в букет!“… Посвещавам този „букет“ от старобългарска история на тези, които не са изгубили надежда и вярват във величието на българския дух и култура, идващи от вековете и предаващи своето особено послание на света!…

Тук искам да цитирам думите на писателя Ерик ван Лустбадер за изменчивостта на историята: „Историята има свойството да се променя и пише отново… Великите умове имат способността да интерпретират миналото по своя начин, да го прочистват от лъжите на тъй наречените историци и да се докосват до чистата истина. Защото историята не е нищо друго освен съчетание между език и текст. Всички знаем, че езикът поначало е недостоверен, а текстът винаги е двусмислен и трудно защитим срещу манипулации и погрешни интерпретации…“

Не мога да не се съглася със становището на Общобългарска фондация ТАНГРА ТанНакРа, че е дошло време да допишем Паисиевата История и да я покажем на света.

Цялостната картина за древната ни и съвременна история може да бъде реална и фактически точна само ако се приложи идеята за „интердисциплинарно българознание“, в която да се включат специалисти от различни области: историци, археолози, медици, етнографи, философи, богослови, филолози, математици и специалисти по календара, инженери, архитекти и други из­следователи на българската древност.

Българинът не познава добре своята история и знае само по­знатите и наложени ни клишета. Освен това определени сили от години насаждат у нас национален нихилизъм. Вчера те говореха за интернационализъм, днес говорят за глобализация и интеграция, а всичко това води до обезличаване и изтриване на националното ни самосъзнание. По-лошото е, че тези тенденции се стимулират и от държавните институции на днешните технократи. Преди се кланяхме на Изтока, сега се кланяме на Запада, сякаш нямаме собствено мнение и облик! Затова посредственият българин е единственото „животно“ в Европа, което слага в колата си американското знаме и слуша до побъркване сръбска музика и чалга, като по този начин де­монстрира самочувствие!1 Това показва как една велика нация може да стигне до дъното. Стигнахме до там, че в някои гръцки (иначе казано „византийски“) енциклопедии злобни псевдоучени определят името „българин“ като мръсна дума!? Това име, което в древния свят е било символ на благородство, величие и култура!…

Автор: д-р Дориян Александров
Година на издаване: 1999 г.
Брой страници: 352
Корици: меки
Език: български
Тегло: 291 гр.
Размери: 20×14 см.
ISBN: 9549717135