Замисълът на поредицата, посветена на Българите и на техните културно-исторически контакти с други народи, е първоначално мотивиран от непълноценното „знание за Другия“. Този аргумент обаче винаги сполучливо се подкрепя от нови, които се появяват още в хода на разискването на идеята за бъдещата книга. Такива основания изобилстват, когато се изследват българо-американските отношения, защото във важни периоди на исторически поврати те са единствени по рода си и не могат да бъдат сравнявани с обичайните връзки между два народа.
По време на Първата световна война (1914-1918) САЩ, макар и в противниковия военен лагер на изправилите се в схватка големи и малки държави, не обявяват война на България, а България, за разлика от останалите неприятелски страни, не скъсва дипломатическите си отношения с Америка. Този акт на дълбоко взаимно зачитане е резултат на сближаване, което се извършва още през XIX в., по време на българската националноосвободителна революция, така близка с идеалите на свободолюбивите Американци.
Повече от сто години след това начално взаимно опознаване, породило и взаимно уважение, се полагат основите на принципно нова политическа съвместимост между САЩ и България, която стимулира и междукултурните контакти. Този процес се дължи на коренните промени в България по пътя към демокрация и пазарна икономика след 10 ноември 1989 г. Образуваният „скачен съд“, въпреки многото вода в Атлантическия океан, който по-рано ни делеше, а сега ни свързва, още не се е напълнил в този обем, който е напълно възможен и желан. Но движението в двете посоки е необратимо. И то ще се ускорява толкова, колкото повече политици, икономисти, бизнесмени, интелектуалци, творци, туристи и влюбени му съдействат.
Ако изключим влюбените, които не изпитват особена нужда от сериозни четива, книгата ще заинтригува всички останали, тъй като е израз на един напълно различен стил на общуване, за щастие бързо възприеман и вече предпочитан в България. Това е стилът на поведение, което е обусловено от спокойно и осмислено търпение, от добронамереност, от отхвърляне на конфронтацията във всичките ѝ форми, от евро-атлантическото мислене и действие за благото на българската държавност и култура.
Такова е и извоюваното право на Българите, които само в Европа създават три държави. Ненадминатият рекорд не е най-съществената подкрепа на това историческо право – тя се съдържа преди всичко в духовното постижение на Дунавска България, която дари всички славянски народи с християнската вяра и книжнина. Така миналото на Българите ги равнява с настоящето на Американците и двете нации като част от големия свят се нареждат една до друга, защото цивилизационните ценности не се измерват в количествено отношение, а имат духовни измерения. По тези измерения Американците и Българите са адекватни и съвместими, както сме се опитали да покажем в книгата. Те имат какво да научат едни от други!
Определянето на Америка като „Новия свят“ (Mundus Novus) е пораждало често погрешна представа у мнозина за нея като за континент с по-бедна история. Всъщност по своята древност и по богатството на историческото си развитие Американският континент с единството в него на двете „Америки“, не отстъпва на другите континенти. В същото време, излишно е да напомняме, че не бива да се смесва дългото съществуване на цивилизации на Американския континент с двувековната история на държавността в САЩ. Както не е срамно за наследство, Българите, да признаем, че прастарата ни държавност не ни е дала полезните исторически уроци, от които се нуждаем сега.
Ето причините Американци и Българи, Българи и Американци да седят заедно на един чин в класната стая на Историята!
I. На един чин в класната стая на историята
II. Мисията
III. Нация от нации
IV. Обетованата земя на свободата
V. Саможертвите
VI. Имиграцията – енергия и дух
VII. Дипломация на почтеността
VIII. Гени на два народа
IX. Хора побеждават Студената война
X. Послесловът като предизвестие
XI. Библиография
Обща редакция: проф. дин Александър Фол
Автори: проф. д-р Трендафил Митев, ст.н.с. д-р Петър Шопов, ст.н.с. Маргарита Карамихова, доц. д-р Пламен Павлов, д-р Даяна Майкълс-Кристофър
Преводач: доц. д-р Тодор Шопов
Редактори: Саша Попова и Искра Велинова
Консултанти: Чавдар Жечев, Красин Химирски, Орлин Мирчев
Илюстриране, оформление и художествена редакция: Текла Алексиева и Жеко Алексиев
Фотографи: Красин Химирски, Цветан Томчев, Трендафил Митев, Ренард Дудлей, Шон Тю, Мартин Роджърс
Използвани снимки от: Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, фотоархив на БТА, фотоархив на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Музей на техниката – София, ВИМ – София, архив на Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, читалище „Алеко Константинов“ – София, архив на Христо Йонков
ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР
ВАШИНГТОН
29 октомври 2003 г.
До Уважаемия Огнян Герджиков,
Председател на Народното събрание
на Република България
Уважаеми господин Председател,
Много Ви благодаря за представителния златен медал по случай 100-годишния юбилей от българо-американските дипломатически отношения и за книгата „БЪЛГАРИТЕ И АМЕРИКАНЦИТЕ“.
Вашите подаръци винаги ще ми напомнят за топлия прием, който получих от българския народ, когато посетих Вашата красива страна при отбелязване на стогодишнината.
Име на книгата: „Българите и американците | The Bulgarians and the Americans“
ISBN: 954-9942-53-8
Автор: авторски колектив
Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Година: 2003 год.
Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание
Език: паралелен текст на български и английски език
Корици: твърди корици
Размери: 21.5 x 28 см
Страници: 208 стр.
Тегло: 1.200 кг
Пакетиране: индивидуално
Българите и американците | The Bulgarians and the Americans