Чипровското въстание 1688 г.

Резюме на книгата „Чипровското въстание 1688 г.“

1. Чипровското въстание е израз на разгърналото се освободително движение на българския народ през XVII век.

2. Чипровското въстание е важен момент в родната история, който слага своя положителен отпечатък върху цялото ѝ по-сетнешно развитие. Искрите от Чипровското въстание се разгарят в поредица бунтове, особено в Северозападна и Западна България, през XVIII и XIX в.

3. Чипровското въстание е израз на порасналото през XVII в. народностно самосъзнание на българите, на стремежа им да се освободят от робство, да се възстанови българската държава и да се постави редом до свободните европейски страни.

4. Чипровското въстание е резултат на социално-икономически промени, обхванали Османската империя през XVII в. То е израз и на зараждащите се възродителни процеси в българското общество.

5. Султанският двор нарежда въстанието да бъде жестоко потушено, за да не последват неговия пример и други райони и народности на Балканите.

6. Чипровското въстание допринася много за популяризирането на българската кауза и за издигането на българското име пред Европа. Още при подготовката му най-бележитите чипровчани – убедени патриоти и опитни политици, извършват немалко за противопоставянето на редица европейски държави на Османската империя. Дейността на такива забележителни личности като Петър Богдан, Петър Парчевич, Стефан Кнежевич, Антон Стефанов и др. е крачка напред към осъществяването на заветната цел.

7. Определянето на въстанието като Чипровско, независимо че обхваща значителна част от Северозападна и Западна България, е исторически оправдано и точно. Защото от Чипровци, това значително през Средновековието занаятчийско, търговско и културно-просветно средище, се подхваща неговата шестдесетилетна подготовка, завършила с избухването му през 1688 г. Чипровци било център на въстанието, неговото знаме, последната крепост, устояла на напора на противника.

8. Разгромът на Чипровското въстание прокудил далече от родния край хиляди българи. През трудните години на изгнание те успели да запазят своя български дух и съзнанието си за народностна принадлежност, както и неугасимата надежда да се завърнат в „своята бащиния“, най-хубавото място на света: „Болье место не ща вида...“, както се пее в песента на българите, останали завинаги в Банат.

Макар времето да ни отдалечава от това събитие, стореното от хиляди българи от Северозападна България и най-вече от чипровчани, които преди 320 години се жертвали в името на народната свобода, е истински героизъм, пред който се прекланя нашето поколение.

Съдържание на книгата „Чипровското въстание 1688 г.“

I. Забележителни страници от родната история / 27

II. Чипровци и неговата покрайнина / 31

III. За имената на Чипровци, Копиловци и други селища в покрайнината / 33

IV. Чипровци и покрайнината му до началото на османското владичество / 36

V. Чипровският край под османско владичество до въстанието през 1688 г. / 42

VI. Чипровската българска община / 48

VII. Рударството в Чипровско и развитието на града / 51

VIII. Чипровци – значителен търговски център през Средновековието / 58

IX. Чипровският край и католическата пропаганда в България / 65

X. Чипровци – културно-просветен център и средище на народно изкуство и занаяти / 80

XI. Шест десетилетия подготовка за въстание / 98

XII. Чипровци пламна / 97

XIII. Граници (териториален обхват) на Чипровското въстание / 115

XIV. Участие на българските католици и православни във въстанието / 118

XV. Развой на Чипровското въстание / 120

XVI. Разгром на Чипровското въстание / 128

XVII. Прокудени от родния край / 132

XVIII. Те запалиха факела / 146

XIX. Заключение / 164

XX. Библиография и бележки / 168

Творчески колектив на книгата „Чипровското въстание 1688 г.“

Автор: проф. Петър Чолов

Редактор: Божидар Михайлов

Коректор: Виолета Андреева

Фотограф: Милан Миланов

Оформление на корицата: Георги Иванов

Предпечат: ЕТ Домино ГД

Печат: ПК „Димитър Благоев“ ООД

Детайли за книгата „Чипровското въстание 1688 г.“

Име на книгата: „Чипровското въстание 1688 г.“

ISBN: 978-954-378-041-9

Автор: Петър Чолов

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2008 год.

Език: български език

Корици: меки корици

Формат: 16/70/100

Размери: 16.5 x 23.5 см

Страници: 224 стр.

Тегло: 0.200 кг

Представяне на проф. Петър Чолов – автор на книгата „Чипровското въстание 1688 г.“

Професор Петър Чолов е роден на 28.2.1923 г. в с. Умаревци, Ловешка област. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет /1949 г./, Библиотекознание и библиография /1952 г./ и Вечерен университет – философско-исторически профил /1962 г./. Офицер о. з., участвал във Втората световна война. Работил като сътрудник за библиотеките в Съюза на народните читалища; Секретар на съвета за библиотеките при МНП; зав. отдел в Дома на литературата и изкуствата. Съветник на министъра на образованието и културата в Република Мозамбик /1981-1983 г./.

Професор в университета в гр. Лубанга, Ангола. Професор в Държавния университет в гр. Комрат, Молдова /1990-1996 г./. Главен редактор на сп. „Задруга“. Член на УС на Българското генеаложко дружество, после член на редколегията на сп. „Родознание“ – от 1990 г. Основател на енциклопедия „Ловеч и Ловешко“ /1978 г./. Основател на „Българската община“ в Молдова /1993 г./.

Автор, съавтор, съставител на повече от 40 книги, като: „История на град Дряново“ /1969 г./, „Генерал Иван Колев“ /1971 г./, „Българско краезнание“, 1 част /1974 г./, „Васил Левски“ – библиография“ /1987 г./, „Български историци – биографично-библиографски справочник“ /2 изд., 1999 г./; „Древните българи“ – историческа библиография /2 изд., 2000 г./, „Чипровското въстание 1688 г. /1 изд., 1988 г./; „Българските въоръжени чети и отряди през 19 век“ /2003 г./, „Народните читалища в България“, т. 1 и т. 2 /1972 г., 1979 г./, „Марин Дринов“ /1990 г./, „Волжка България. 7-16 век“; „Василий Каразин” – основател на Харковския университет /2005 г./, „Четата на Христо Ботев“ – исторически справочник /2001 г./. Книги за родовете на Георги С. Раковски, Хр. Ботев, Райна Княгиня, Киро Тулешков и др. Награждаван е с орден „Кирил и Методий – 1 и 2 степен, и с Грамота на Харковския университет в Украйна.