„Цветя от моята душа“ – сборник със стихове и песни на Ангел Симеонов

Анотация на книгата „Цветя от моята душа“

Реките на детството не си приличат с реките на залеза. Но са същите. Не е трудно да се разбере, че ние сме тези, които носят боите, с които оцветяваме различните сезони на живота си – искрящо зелено, слънчево жълто, задушаващо сиво, мрак....

В едно технологично, динамично и прагматично време интимните разговори с белия лист изглеждат повече или по-много анахронични. Писането на поезия е ранно вдъхновение, което с годините и грижите се смалява и сякаш неизбежно пресъхва.

Така е, защото човекът е склонен да занемарява емоциите си, да загърбва метафоричния потенциал на езика.

Той бърза да остарее, за да почне да жали по младостта. Така и не успява да разбере, че отвъд ситуативните цветове на младостта, зрелостта и старостта има универсални състояния на творящия и непреклонен в усърдието си човешки дух.

Книгата на Ангел Симеонов „Цветя от моята душа“ е създадена от съхраненото доверие в експресивната мощ на езика, от едно по чудо оцеляло сантиментално светоусещане. Неговите стихове диалогизират с близки и далечни хора, с природата и всемира. Те споделят надежди и тревоги, рисуват различни душевни пейзажи.

Множество носталгични съзерцания през неочаквани процепи в делника.

Усети за недоустроено според мярата на красотата и етиката общностно битие.

Вероятно тъкмо тази натежала от емоции диалогичност прави стиховете „цветя“ за другите. Тя ги превръща в песни – съкровени думи, способни да въздействат върху богатия спектър на сетивността.

За да претвориш в музика тези текстове, да ги интерпретираш в конвенциите на музикалния език, трябва внимателно да ги прочетеш. Точно това са направили повечето от хората, които са пресътворили част от стиховете в песни – композитори, аранжьори, изпълнители.

Творби, които не само се четат, но и се пеят – търсят отзив както в сферата на интимното споделяне, така и сред широката публичност.

В стихотворенията на Ангел Симеонов има много инвенции, но и реминисценции – препратки към образния, стилов и проблемен фонд на националната литературна традиция. Тази нейна своеобразна „цитатност“ я превръща в посредник. Тя свързва различни етапи от развитието на българското поетическо слово, за да ги преосмисли и поднесе като „цветя“ на информационно претоварения днешен читател. През вечните теми за любовта, тъгата, раздялата..., той е призован да преоткрие изоставени, периферни кътчета от самия себе си. Да „надникне“ в собствената си изнемощяла от тревоги и мними изкушения емоционалност.

„Цветя от моята душа“ е концептуално замислена и изпълнена книга. Тя е композирана и графически оформена като своеобразна среща на различни изкуства – на поетическото слово с живописта. Нейният образен свят се допълва от многобройни живописни изображения – картини на едни от най-талантливите български художници. Чрез тях са потърсени и открити визуални аналози на сюжетите и настроенията в поетическите текстове. Картините, които са част от колекцията на автора, също са знаци на душата, доколкото една колекция е концептуална цялост – най-често несъзнаван дълбинен психологически портрет на самия колекционер.

Така още веднъж се потвърждават и обогатяват търсените внушения – „цветя“ са стихотворенията, „цветя“ са песните направени по тях, пластично-образни „цветя“ са картините, привлечени като диалогични партньори.

„Животът бавно отминава, отплава – лодка от брега.“ е казано в стихотворението „Живот“. Но има жестове, които задържат лодката-живот, позволяват да ѝ се насладим, да я осмислим.

Една книга потопена в реката на равносметките, носталгиите, житейските поуки, бащинските завети... Книга, родена от творческото усърдие на човек описал неизбежното сиво небе, но съумял да види и неговата усмивка.

проф. Валери Стефанов

Предговор

Написани думи – чете ли ги някой?
Прелистват набързо, продължават нататък.
Читателю, ти не се отегчавай –
този предговор ще бъде кратък:

Започнах да пиша не просто от скука –
в мен животът забързан пулсира
и времето бърза, не спира и за минута.
И стихове тъжни в мене напират –
спомени зли в житието ни смутно.

Не зная хората дали ме разбират...
Някой все пак трябва за живота да пише –
за любовта, която до кръв ни раздира;
за скитника беден, който стотинки събира;
за дъжда, светлината и здрача…

Дали съм се справил с тази задача?
Думата имаш, читателю свише.

Ангел Симеонов

Послеслов

Часовникът отмерва часовете,
а те пък дните – ден след ден.
Годините превалят вековете
и тази вечност цяла е във мен.

Живот, събран в една картина –
Художникът така ме е създал,
та всеки миг във минало отминал,
да бъде светъл и кристално бял.

И всеки стих, трепет на сърцето,
в балада – песен да трепти –
от пролетта до късна есен,
от първия до сетните ми дни…

Ангел Симеонов

Съдържание на книгата „Цветя от моята душа“

1. Предговор / 7
2. Животът ми – забързана река / 10
3. Послание / 13
4. Душа на самотна робиня / 15
5. Бащино писмо до Ана / 16
6. Живот / 17
7. Майка / 19
8. Приказка за моето детство / 21
9. Двете ми дъщери, 2014 / 23
10. Морска приказка / 25
11. Ния, 2014 / 27
12. Детство / 29
13. Ана, 2014 / 31
14. Снежната царица / 32
15. На Ния / 35
16. Кокиче / 36
17. На Ана / 39
18. Звездна приказка / 40
19. Светулка / 42
20. Мравка / 43
21. Море / 45
22. Разсъмване / 46
23. Изгрев / 49
24. Залез / 51
25. Буря / 53
26. Сетен час / 55
27. Последен полет / 57
28. Нос „Христос“ / 59
29. Майчин благослов / 60
30. Мечти / 61
31. Мечти от вечността / 63
32. Самотен бряг / 65
33. Дърво в скалата / 67
34. В прегръдката на есента / 69
35. Есенни сълзи / 70
36. Изпращане / 71
37. Есен – листопад / 73
38. Змийският остров през зимата / 75
39. Ледена земя / 77
40. Бяла тишина / 79
41. Пленена любов / 81
42. Първи декември / 83
43. Бяла лодка / 85
44. Реката / 86
45. Февруари в София / 89
46. Зимно утро / 91
47. Дъжд / 93
48. Щурците / 94
49. Вяра в пролетта / 95
50. Пролет / 97
51. Ветре, ветре / 99
52. Чаша живот / 101
53. Дива река / 103
54. Бряг – и близък, и далечен / 104
55. Бяла любов / 106
56. Без дъх / 107
57. Във вечерния здрач / 109
58. Писмо / 110
59. Безсънна обич / 113
60. Жажда / 114
61. Восъчни крила / 115
62. Нощна тайна / 117
63. Ти също не плачи! / 118
64. Парченце любов / 119
65. Фантазия / 121
66. Момичето от моята картина / 123
67. Лято в косите ти / 125
68. Мечтание / 127
69. Не си отивай! / 128
70. Спомен / 131
71. Остаряла любов / 132
72. Не си отивай, любов! / 135
73. Тъжната картина / 136
74. Видение / 139
75. Завинаги! / 140
76. Сънувай ме! / 141
77. Съмнения / 143
78. Безсънна нощ / 145
79. Не тъгувай! / 147
80. Ледено сърце / 148
81. Раздяла / 149
82. Висини / 151
83. В мен остани! / 152
84. Молитва / 155
85. Отшелник / 157
86. Моят път / 159
87. Изкачване / 161
88. Към отвъдното / 163
89. Прераждане / 165
90. Съдба ли беше? / 166
91. Кошмар / 169
92. Понякога / 171
93. Оковано сърце / 172
94. Усмивка в мрака / 173
95. Искам още да живея! / 175
96. Какво е старостта / 177
97. Последна гара / 178
98. Обречен / 181
99. Някой ден / 182
100. Желание / 185
101. След мен / 187
102. Безсмъртие / 189
103. Ние останахме тук! / 192
104. Ретроспекция / 195
105. Докога? / 197
106. Друга държава / 199
107. Моята родина / 201
108. Магистрала / 202
109. Налей ми вино! / 203
110. Македония???? / 205
111. Тълпата / 206
112. Преходът / 207
113. Госпожо Съдба / 209
114. Къде е Бог? / 210
115. Да бъдеш поет / 212
116. Поетите умират в бой / 215
117. Умри, поете! / 216
118. Съдбата на артиста / 219
119. Думите / 220
120. По Яворов / 221
121. Живот – картина / 223
122. В живота влюбен / 224
123. Аз и Той / 225
124. Морето от мечти / 227
125. Заключени мечти / 229
126. Грях / 230
127. Улица / 233
128. Утро в града / 234
129. Вечер в града / 235
130. Старият скитник / 237
131. Сълза / 238
132. Мечтата на скитника / 241
133. Мечтата на депутата / 242
134. Между добро и зло / 243
135. Ден се ражда / 245
136. По-добре да се напия! / 246
137. Какво не бих ти дал? / 251
138. Скитникът / 252
139. Очакване / 255
140. Чаша пастис / 257
141. Цветя от моята душа / 258
142. Още те обичам! / 261
143. Блян / 262
144. Любов като насън / 263
145. Муза / 265
146. Песен за изгубената любов / 266
147. Златен ритон / 269
148. Дядовата къща / 271
149. Самотната скала / 273
150. Бряг за двама / 275
151. 24-и май / 277
152. Пламнали души / 279
153. Ангел / 281
154. Една соната / 282
155. Диана / 285
156. Бяло утро / 286
157. Мъжките сълзи / 287
158. Не тръгвай, остани! / 289
159. Дали? / 290
160. Като на кино / 293
161. Следа / 295
162. Астана / 297
163. Дъжд в очите / 298
164. Мечти край морето / 299
165. Есен / 301
166. Обичай ме! / 302
167. Сива тишина / 305
168. Обичам те! / 306
169. Нова любов / 309
170. София, моя съдба! / 310
171. Циганско лято / 313
172. Да бъде светлина! / 314
173. Закотвени мечти / 317
174. Пристанище / 319
175. Нощен жасмин / 321
176. Утрото на любовта / 322
177. Бъди жена! / 323
178. Любов / 325
179. Има те! / 326
180. Спомен или сън / 329
181. Бяла приказка / 331
182. Душата ми / 333
183. Спомени в едно болеро / 335
184. Старата ми къща / 337
185. Тъжна пролет / 339
186. Есенна тъга / 341
187. Ако си тръгнеш / 343
188. Енигма / 345
189. Спомени / 347
190. Две целувки / 349
191. Детски спомени / 351
192. Послеслов / 353
193. Гласът на душата / 354

Творчески колектив на книгата „Цветя от моята душа“

Автор: Ангел Симеонов

Редактор: проф. Валери Стефанов

Стилист и коректор: проф. д.ф.н. Василка Радева

Графичен дизайн: Реме – син

Художник: Николай Янакиев

Фотография: Иво Хаджимишев

Художествено оформление: Ангел Симеонов

Предпечатна подготовка: Радослав Маринов

Печат: „МУЛТИПРИНТ“ ООД

Детайли за книгата „Цветя от моята душа“

Име на книгата: „Цветя от моята душа“

ISBN: 978-954-07-5376-8

Автор: Ангел Симеонов

Издателство: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Година: 2021 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: български език

Корици: твърди корици

Формат: 60/90/16

Размери: 15.5 x 21.5 см

Страници: 360 стр.

Тегло: 1 кг

Пакетиране: индивидуално