Меню
Меню
Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…
Книгата „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…“

Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…

Сборникът „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…“ представя самородната организация Дружба „Родина“, която е основана през 1937 г. в Смолян и до 1944 г. работи за сближаване между мохамедани и християни в Родопската област, като събужда и развива българското народностно чувство у българите с мохамеданско вероизповедание. Движението е уникално по своята същност и подпомага всички инициативи, които целят културното и народностното осъзнаване на българите мохамедани.

  • Език: български език, с предговор на английски език
  • Корици: меки корици
  • Размери: 16.5 x 23 см
  • Страници: 512 стр.
  • Автор: авторски колектив
  • Издателство: книгата е съвместно издание на ТАНГРА ТанНакРа, Институт по история към БАН, Институт по балканистика към БАН, Институт по социология към БАН, Исторически факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ и Център за изследвания на българите
Моля, първо изберете разновидност.
15,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност
В наличност

Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ с издания на български и английски език

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРАБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 150 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите Вашата поръчка по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРАБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Уводни бележки към книгата „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…“

Настоящият сборник – „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…“ – е дело на екип от специалисти – историци, изследователи, краеведи, архивисти, издатели и др., които са добре запознати с темата и по която имат свои публикации. Към редакционната колегия бяха привлечени консултанти, които пряко или косвено са свързани с въпроса за българите мохамедани в Родопите. Тъй като материалите по българомохамеданския въпрос са многобройни и всички не можеха да се включат в сборника, бяха подбрани най-характерните документи, статии и спомени. Някои от спомените се публикуват със съкращения. Съкратените текстове отразяват лични преживявания и разсъждения, които пряко не са свързани с разглеждания въпрос и не ощетяват съдържанието на спомените. Съкратените части в текстовете са отбелязани с многоточие!

Под линия са посочени бележки по текста и обяснения, които улесняват читателя при боравенето с материята.

Документите, статиите и някои от спомените вече са публикувани в различни научни и периодични издания, но сега събрани на едно място дават по-пълна представа по разглежданата тема.

Всеки материал започва с кратко заглавие за това какво се разглежда в него. След всяка публикация са посочени исковите данни – къде се съхранява, ако е публикуван – къде, така че читателят може да ги сравни с оригиналите.

В раздела „Документите говорят“ под всеки документ е отбелязано къде се съхранява той: в регионалните държавни архиви, в Народната библиотека „Кирил и Методий“ – Българския исторически архив, или ако е публикуван – в кое научно или периодическо издание, подредени по хронология и номерирани поредно.

Следват спомени на участниците в родинското движение. Те са неподправени разкази за идеалите, успехите, разочарованията, породени от неразбирането на родолюбивите им чувства и въжделения, от фанатизма на старите чорбаджии, аги и бейове, от безразличието на власт и учреждения, написани с много любов и чувство за историзъм. Публикуват се за първи път.

Интересен е разделът „Статии, исторически очерци и бележки“ от автори българи мохамедани, предимно членове на Дружба „Родина“. Характерни са със своето патриотично и народностно чувство, с известна доза наивитет, но със стремеж да се изявяват като представители на младата българомохамеданска интелигенция с чувство за отговорност за мисията, която са поели.

Следват няколко стихотворения, публикувани в четирите тома на „Сборник „Родина“ от автори българи мохамедани, които за първи път навлизат в литературното поприще. Умиление буди тяхното старание да излеят в стихове своите чувства и любов към отечество, роден край, майчин език и всичко що е българско. И въпреки някои несъвършенства те заслужават уважение и положителна оценка.

В раздела „Научни статии и съобщения“ специалисти-историци анализират същността, характера и дейността на Дружба „Родина“ в различни региони, причините за унищожаването на организацията и преследването на ръководителите ѝ, като научно обосновават нейното значение и роля за възраждането и приобщаването на българомохамеданското население към българщината.

Не по-малко интересни са и следващите материали. Под заглавие „Пантеон на безсмъртието“ са приложени портретни снимки и илюстрации от живота и дейността на дружба „Родина“. В „Обяснителни бележки“ към тях са предоставени данни за всяка фотография. Фотографиите се съхраняват в Държавен архив Пловдив. Снимките и обясненията са обозначени със съответните еднакви номера. Голяма част от тях са публикувани в четирите тома на „Сборник „Родина“.

Следват обзорна статия „Дружба „Родина“ – идея за възраждане на българския дух“ на английски език и предговора на акад. Георги Марков също на английски език. Това се прави, за да могат чуждите специалисти, историци, дипломати, журналисти и др. у нас и в чужбина да се запознаят със същността на темата.

През 1940 г. Камен Боляров, Светослав Духовников, Асен Зеров и др. променят османо-турските си имена с български. Те са осъзнали вече своята българска принадлежност и категорично се противопоставили на употребата на старите им имена. Затова документите и материалите създадени след 1940 г. в книгата са публикувани с българските имена на авторите. Такова е искането на техните наследници и съставителите са се съобразили с това. В документите създадени преди 1940 г. след османо-турските наименования в скоби или под линия са посочени българските имена, защото документите се публикуват в оригинал и те не могат да се променят.

Най-накрая е приложен списък на излезлите книги от печат досега на „Тангра ТанНакРа“ ИК. Това е една ценна библиография, чрез която читателят може да се запознае с тематиката и продукцията на издателската къща.

Александър Маринов

Предговор към книгата „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…“

Ние, българите, неведнъж сме страдали в своята дълга история, но за част от нас изпитанията продължават до ден днешен. Нашите съотечественици от Родопите са понасяли всичко възможно под небето. Османската империя им отнема не само свободата, но им сменя и вярата, и имената. Във времена, когато в други краища на Европа процъфтява Ренесансът и се извършва Реформацията, в планината на Орфей ислямът постига онова, което не е успял да постигне ятаганът.

Вселенската патриаршия се противопоставя на Българското възраждане с наглото твърдение, че „всички православни християни са гърци“, а пантюркизмът упорства надменно, че „всички мюсюлмани са турци“, сиреч няма разлика между религия и народност. Победоносната българска армия отхвърля тиранията на султана по време на Първата балканска война от 1912 – 1913 г. Опиянението от славата обаче предизвиква погрешното решение на правителството да бъде отменена изведнъж чуждата вяра, така, както е била и наложена. Загубената Втора балканска война завършва с Цариградския договор от 16 септември 1913 г., по силата на който Високата порта заставя българите от Родопите да се върнат в „правата вяра“.

Горчивата историческа поука доказва, че подтикът за търсенето на потомствените корени и кръвните връзки трябва да се появи „отвътре“ – в умовете и сърцата на самите родопски българи. Вълнуващите спомени на Петър Маринов, секретар на движението „Дружба „Родина“, разкриват закъснялото Възраждане на българите мохамедани в неговата преиначавана или премълчавана история. Любознателният и непредубеден читател навярно ще се възхити от родолюбието и дързостта на онези родопчани, за които България не е само родина, но и отечество, както и ще се възмути от националното предателство на техните заклети противници.

Основно през 1937 г. в Смолян от млади българи мохамедани, родинското движение бързо се разклонява по селищата на Средните Родопи, защото се ражда като плод на назряла необходимост. Пламенните самодейци устройват събори, вечеринки и театрални представления, издават ценния сборник „Родина“, изнасят беседи за пълното приобщаване на българите мохамедани към българската нация. „Новите възрожденци“ проповядват на обществени начала, защото в тях „кръвта говори“. Захвърлянето на фесовете и фереджетата се натъква на фанатизиран отпор от страна на ходжите и туркофилите, които се оплакват на властта и търсят нейната помощ. Правителството обаче не се намесва, защото движението на родинци е „самородно“ и се стреми да изравни напълно степента на културното развитие на българите мохамедани с тази на българите християни. Премахването на решетките по прозорците става символ на досега със свободата. Голям успех на движението е богослужението на майчин език, разбираем за вярващите, както и подготвянето на кадри с българско самосъзнание. Побългаряването на имената няма нищо общо с „покръстването“ от времето на Първата балканска война, защото се прави по собствен избор и премахва „последния белег от робството“, както и „различието с еднокръвните ни братя от другите изповедания“. Родопчани приемат, че не са помаци или ахряни, а българи мохамедани.

Страданията и униженията на родинци след 9 септември 1944 г. са толкова достоверно описани от потърпевшия автор, че не могат да не будят гняв у читателя. Докато за насилствената македонизация в Горноджумайска (днешна Благоевградска) област е писано много, то за връщането на фесовете, на арабо-турските имена и на чуждия език в джамиите е известно малко. Заклеймена като фашистка, Дружба „Родина“ е забранена, а участниците в движението са подложени на системни преследвания. Безумната нихилистична политика на Комунистическата партия работи против интересите на българската нация и всъщност обслужва съседна Турция. Така нареченото помашко малцинство отново е отделено от целокупния българския народ, защото над всичко е „разпространението на комунистическите идеи“!

Предлаганите на вниманието на читателя спомени са писани в началото на 70-те години, когато Партията започва да осъзнава допуснатата огромна грешка със заличаването на „фашистката Дружба“. Нанесените поражения обаче са дълбоки – засилва се объркването у българомохамеданите, които се чувстват като играчка на криволичещата политика. Вината за това национално предателство е посочена поименно и с изобличаващите факти.

В историята освен истина трябва да има и справедливост. Нашите братя родопски българи са преживели невъобразими изпитания, чиито незараснали рани болят и днес, особено когато нечии мръсни ръце бъркат в тях. Нека не забравяме, че в изчезналата Титова Югославия направиха „македонска нация“, а в Турция и Гърция, макар и страни-съюзнички на НАТО, се напъват да правят „помашка нация“. Кървавите уроци от Босна и Херцеговина са жестоко предупреждение за бдителност. Спасението е в наши ръце, защото, като подкрепяме българите мохамедани, ще помогнем на целокупната българска нация и на Европа.

Родинското движение е далечен отблясък от Възраждането, с което се потвърждава поговорката „По-добре късно, отколкото никога“. Родинци дават непреходен пример и на днешните българи мохамедани как да се изявяват като неразривна част от българската нация, като съчетават вярата с любовта към едничкото отечество, за доброто на всички ни. Родопите са не само свещена планина още от древността, но и крепост на българщината, която никой не може да превземе „отвън“. Традиционните зложелатели знаят това и търсят някой да им отговори вратите „отвътре“. Използването на т.н. „български етнически модел“ е прикритие на опитите на турцизаторските действия на местни и външни емисари и зложелатели на единството на българската нация. Аз вярвам, че нападението няма да се случи, докато се помнят и следват заветите на родинци и докато потомците им с признателност тачат родолюбивите им дела.

Българската историческа наука е в дълг към обективното изучаване и оценка на делото на родинци. С тази книга се отдава справедлива почит към техния ентусиазъм и саможертва, за да я чуят живите им потомци.

Акад. Георги Марков

Съдържание на книгата „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…“

Списък на съкращенията / 11

Обяснителни бележки / 13

Предговор / 15

Дружба „Родина“ – идея за възраждане на българския дух / 18

I. Документите говорят

I. 1. Протокол за решението на група млади българи мохамедани от гр. Смолян да подготвят и изнесат първата българомохамеданска вечеринка / 31

I. 2. Протокол за изнесената първа българомохамеданска вечеринка / 33

I. 3. Реч на Камен Боляров, произнесена на първата българомохамеданска вечеринка в гр. Смолян / 36

I. 4. Учредителен протокол на Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна Дружба „Родина“, гр. Смолян / 38

I. 5. Устав на Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна Дружба „Родина“ в гр. Смолян / 41

I. 6. Позив от Дружба „Родина“, гр. Смолян, към българите мохамедани и мъжете да захвърлят феса, а жените мехтените / 44

I. 7. Молба за прием в Дружба „Родина“ / 45

I. 8. Позив от Управителния съвет на Дружба „Родина“, гр. Смолян, към българите мохамедани да захвърлят робските белези – фесове, фереджета и др. / 46

I. 9. Зов на българските мохамеданки, членки на Дружба „Родина“, към българките мохамеданки от Родопската област / 49

I. 10. Телеграма от мюфтиите на българомохамеданските духовни околии в Родопа до министър-председателя в София. Искат освобождаване от чуждото духовно робство / 51

I. 11. Заповед на ардинския мюфтия Камен Боляров до изповядващите мохамеданска вяра българи от Ардинска околия за изоставяне на старото облекло, за свободно открито държане на жените, за поздрави при срещи на роден български език / 51

I. 12. Изложение от Дружба „Родина“ до правителството за узаконяване на преобразованията в живота на българите мохамедани / 53

I. 13. Окръжно на Смолянското околийско мюфтийство до свещенослужителите – имами, в околията на новородените деца на българите мохамедани да се поставят само български имена / 58

I. 14. Окръжно на Девинското околийско мюфтийство до свещенослужителите – имами, в Девинско, за захвърляне на фесове, фереджета и др. за очистване на българската реч от чуждици и да се отърве младото поколение от чуждите имена / 60

I. 15. Заповед № 19 на смолянския околийски мюфтия, с която приканва съверците си да сменят турско-арабските си имена с родни български / 62

I. 16. Писмо от околийския мюфтия в с. Лъджене, Пещерско, Маньо Шарков до Висшия медицински съвет за премахване на сюнета (обрязването) на децата на българите мохамедани / 62

I. 17. Окръжно на Неврокопското околийско мюфтийство до свещенослужителите – имами, в околията за преобразования в народностен дух / 64

I. 18. Писмо № 9239 от 6.IX.1942 г. на Неврокопския околийски управител до кметовете в околията по повод окръжно на Неврокопския околийски мюфтия за приобщаване на българомохамеданите към българските традиции, обичаи и нрави / 66

I. 19. Писмо № 9465 от 6.IX.1942 г. на Околийския управител – Неврокоп, до кметовете на общините в околията по повод действия на някои българи християни срещу българи мохамедани / 67

I. 20. Писмо № 632 от 30.IX.1942 г. на Пловдивския областен управител до околийските управители в областта с искане данни за дейността на Дружба „Родина“ в околиите / 67

I. 21. Отговор на писмо № 632 от 30.IX.1942 г. на Пловдивския областен управител от Околийския управител – Неврокоп, за дейността на Дружба „Родина“ в околията / 68

I. 22. Заповед № 11 на околийския мюфтия в с. Лъджене Маньо Шарков до свещенослужителите в околията относно преобразуванията в богослужението и религиозните обреди / 69

I. 23. Писмо от Камен Боляров, мюфтия в гр. Ксанти, до Христо Караманджуков за българите мохамедани в Ксанти / 71

I. 24. Закон за изменение и допълнение Закона за лицата от 1942 г. / 72

II. Спомени на участници в родинското движение

II. 1. Прояви на възраждане сред българите мохамедани в Родопите.

II. 2. Дружба „Родина“ – учредяване, дейност и ликвидация – из спомените на Петър Ан. Маринов / 75

II. 3. Първи стъпки / 76

II. 4. Образуване на Дружба „Родина“ / 79

II. 5. Ний – стихотворение от Юсеин Якубов / 80

II. 6. Дружба „Родина“ – самодейна организация / 80

II. 7. На два фронта / 82

II. 8. Дейността на Дружба „Родина“ / 84

II. 9. Противодействие / 85

II. 10. Кръвта говори / 87

II. 11. Името „българи мохамедани“ / 89

II. 12. Обществено-книжовни прояви / 89

II. 13. Победен час – стихотворение от Юсеин Якубов / 90

II. 14. Край на фесовете / 91

II. 15. Край на фереджетата / 92

II. 16. Оплакване / 93

II. 17. Анкета / 94

II. 18. Други придобивки / 96

II. 19. Религията на ясни начала / 96

II. 20. Самостоятелно духовно управление / 99

II. 21. Побългаряване имената / 100

II. 22. Изложение до правителството / 104

II. 23. Събрание на 18 юли 1942 г. / 105

II. 24. Прогласяване промяната на имената / 107

II. 25. Отношение на противниците / 109

II. 26. Още противници по имесменянето / 110

II. 27. Партизаните и Дружба „Родина“ / 112

II. 28. Симеон Минчев Фисински / 114

II. 29. Страдания на българите мохамедани за българско народностно съзнание (съдбата на родинци след 9 септември 1944 година) / 118

III. Из спомените на Светослав Духовников – бивш смолянски мюфтия

III. 1. Възродителното родинско движение сред българите мохамедани / 170

III. 2. Ние, българите мохамедани / 171

III. 3. Живот и деятелност / 175

III. 4. Приемане на духовно звание и участието ми в обществения живот на селото / 176

III. 5. Размишления върху религията / 177

III. 6. Понятията „религия“ и „народност“ / 180

III. 7. Пробуждане и народностно осъзнаване / 181

III. 8. В редовете на Дружба „Родина“ / 186

III. 9. Изхвърлянето на фесовете / 198

III. 10. Откриване на българомохамеданското духовно училище в Райково и моето участие в него / 216

III. 11. Назначаването ми за смолянски мюфтия и дейността ми като такъв / 225

III. 12. Българомохамеданска делегация в София / 233

III. 13. Млади свещенослужители / 236

III. 14. Побългаряване личните и фамилни имена / 241

III. 15. Възродителното движение в Асеновградско / 247

III. 16. Историческата дата 9 септември. Събуждане надеждите на реакционно настроените българи мохамедани – аги, първенци и фанатици / 261

III. 17. Отново в духовното училище, задържане, раздвижване на туркофилските среди, конференцията в Смолян против българщината и възрожденското родинско дело / 269

III. 18. Погрешното схващане за „Родина“ и дейността ѝ / 275

III. 19. Отново задържане и съдене от Народния съд / 280

III. 20. Асен Зеров. Бележки за живота и страданията ми в с. Рудозем, Смолянска околия / 289

III. 21. Допълни въпроси за изясняване от Зеров към неговите бележки / 328

III. 22. Камен Боляров. Спомени на дъщеря му Венета Болярова / 335

IV. Статии, исторически очерци, бележки и други от автори българи мохамедани

IV. 1. Към братята мохамедани – Камен Боляров / 349

IV. 2. Към възраждане – Камен Боляров / 350

IV. 3. За обидното име „помак“ – Светослав Духовников (Мехмед С. Дервишев) / 351

IV. 4. Какви сме и как да се гледа на нас? – Светослав Духовник (Мехмед С. Дервишев) / 353

IV. 5. По имесменянето – Светослав Духовников (Мехмед С. Дервишев) / 356

IV. 6. За осъзнаване на българите мохамедани – Адам Арнаудов (Адем Арнаудов) / 358

IV. 7. Духовникът българин мохамеданин – Вихър Изворов (Махмуд Х. Идризов) / 360

IV. 8. Стресни се, племе! – Маньо Шарков (Мустафа Шарков) / 362

IV. 9. За семейния ни живот – Руен Солаков (Риза А. Солаков) / 364

IV. 10. Един път за народностно осъзнаване – Тихомир Огнянов (Тахир С. Османов) / 366

V. Стихотворения, написани от българи мохамедани

V. 1. Защо? / 368

V. 2. Облак / 369

V. 3. Свободни дни / 370

V. 4. Майчин завет / 371

V. 5. Роден край / 372

V. 6. Обичам ви, Родопи! / 373

VI. Научни статии и съобщения

VI. 1. Към историята на движението „Родина“ в Източните Родопи – Мая Стоянова, Иванка Ангелова / 376

VI. 2. Дружба „Родина“ в Чепинско – Георги Н. Пашов, Костадин Ушев. Предистория. Българомохамеданско ученическо културно-просветно дружество „Просвета“ / 388

VI. 3. Покръстването на българите мохамедани (1912 – 1913 г.) / 395

VI. 4. Чепинският клон на Дружба „Родина“. Подготвителни действия / 398

VI. 5. Организиране и дейност на Дружба „Родина“ в Чепинско / 404

VI. 6. Тъжен край / 408

VI. 7. Чепинските родинци / 412

VI. 8. Мустафа (Маньо) Шарков през моя поглед (Георги Н. Пашов) / 424

VI. 9. Разгромът на родинското движение – Стоян Михайлов / 432

VI. 10. Български и чужди интелектуалци и политици за дружба „Родина“ и нейната същност / 471

*

Литература / 476

Пантеон на безсмъртието (фотоматериали) / 479

Обяснителни към фотографиите бележки / 483

Foreword / 487

Rodina Movement – An Idea For Reviving The Bulgarian Character / 490

Книги на ТАНГРА ТанНакРа ИК / 505

Творчески колектив на книгата „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…“

Книгата е съвместно издание на: ТАНГРА ТанНакРа, Институт по история към БАН, Институт по балканистика към БАН, Институт по социология към БАН, Исторически факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ и Център за изследвания на българите

Автори, съставители и консултанти: ст.н.с. Агоп Гарабедян, Александър Маринов, Александър Митушев, проф. дин Боряна Христова, проф. Валерия Фол, Валя Балканска, Величко Пачилов, Венета Болярова, проф. д-р Георги Бакалов, акад. Георги Марков, Георги Пашов, Димитър М. Димитров, Димитър Севов, доц. Димитър Цанев, проф. дин Дойно Дойнов, доц. д-р Евгения Калинова, Живко Сахатчиев, Зарко Маринов, Зоя Начева, Иван Бунков, Иванка Ангелова, доц. д-р Искра Баева, Йорданка Н. Иванова, Костадин Ушев, проф. дин Людмил Спасов, Малина Болярова, Манчо Джуркин, Мая Стоянова, Недим Таламанов, Нели Петрова, Никола Дамянов, доц. д-р Николай Слатински, проф. дин Орлин Загоров, Петко Колев, доц. дин Пламен Митев, доц. д-р Пламен Павлов, Руси Къдрев, Светла Михайлова, Светозар Казанджиев, проф. д-р чл.-кор. Стоян Михайлов, Стоян Райчевски, доц. д-р Христо Гиневски, проф. дин Христо Матанов

Печат: „Алианс Принт“ ЕООД

Детайли за книгата „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…“

Име на книгата: „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…“

ISBN: 978-954-378-058-7

Автор: авторски колектив

Издателство: книгата е съвместно издание на ТАНГРА ТанНакРа, Институт по история към БАН, Институт по балканистика към БАН, Институт по социология към БАН, Исторически факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ и Център за изследвания на българите

Година на издаване: 2009 год.

Език: български език, с предговор на английски език

Корици: меки корици

Формат: 16/60x90

Размери: 16.5 x 23 см

Страници: 512 стр.

Тегло: 0.700 кг

За поредицата „Дружба „Родина“

Религиозната толерантност между различните общности е всепризната характеристика на българите в многовековната ни история. Съществуват множество факти и събития за това – известни, позабравени и недоосмислени. В тази поредица широк кръг автори и изследователи предлагат на общественото внимание исторически факти, неподвластни на присъдата на времето, както и съвременни анализи и интерпретации по тях. Наречена е в памет на Дружба „Родина“ – уникалната организация на българите мохамедани, чиито идеи, личности и дейност са най-ярък пример за моралното съчетаване на родолюбие и религиозна толерантност.

Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…

Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето…

15,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Няма наличност
Сравнение на продукти

Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.

Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.

Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.