Меню
Меню
Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието
Книгата „Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието“

Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието

Книгата „Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието“ представя първото етноложко съпоставително изследване на Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието. То извежда сродни духовни и материални равнища в традиционното наследство на народи, които градят общо културно-историческо минало през Ранното средновековие (българи, чуваши, татари, балкари, карачаи, осетини-алани и др.).

Аналитичните методи на етнологията, подкрепени с писмени и археологически извори, разкриват един недвусмислен субстрат от индоирански и индоевропейски тип религиозност, съхранен във вярата на различни общности чрез различни персонификации и локални обредни прояви. Това и редица други обстоятелства предизвиква критичен анализ на концепциите за старата българска история и вяра-обредност и поражда необходимостта от тяхното преразглеждане на базата на интердисциплинарен подход, включващ познания върху традиционната култура.

Многоплановото изложение може да послужи на историци, етнографи, етнолози, етномузиколози, езиковеди, изкуствоведи.

  • Език: български език, с резюме на английски и руски език
  • Корици: меки корици
  • Размери: 16.2 x 23.5 см
  • Страници: 520 стр.
  • Автор: проф. Ружа Нейкова
  • Издателство: книгата е съвместно издание на ТАНГРА ТанНакРа и Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“
Моля, първо изберете разновидност.
18,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност
В наличност

България и Македония. История и политика. Втора част

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРАБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 150 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите Вашата поръчка по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРАБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Увод на книгата „Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието“

Всяко заглавие за родства, сходства и сравнения по територии поставя автора в уязвима позиция. Понякога то извиква напрежение сред четящата научна общност, но най-вече у самия автор, който винаги ще се пита къде точно е истината в „паралелите“. Все пак аз се осмелих да представя този текст с убеждението, че разгледаната тема е едно съществено крило от проблемите за произхода и типа религиозност при старите (ранносредновековни) българи, подложена на всевъзможни – научно- и форумнодискусионни, политикопартийно обосновани, медийни и киноинтерпретации... Да не говорим за „народното“ електронно/интернет пространство, което „чистата“ историческа наука игнорира. То е истински полог на идеи, на ясни и мъгляви мисли, на опити за мислене, борба на чувства, словесни битки – всичко на принципа „кой както може“... Неясни и откъслечно дочути данни творят митове за несъществуваща история по територии, които, разбира се, никой не познава vis-à-vis. С две думи – компенсаторно поле, запълващо огромна кухина, зейнала поради липсата на знания, извори и находки, и научния вакуум по въпроса. Този „примитивен“, но иначе добронамерен граждански ентусиазъм все пак говори за потребност от истината, която няма да се реши само от бюро. Тя изисква усилия, трупани с години познания и опит, който по правило върви по лоши пътища, разни надморски височини, сред опасни насекоми и физически дискомфорт от различно естество. Този списък с несгоди може да се превърне в отделно есе, но то ще накара кабинетните учени да си закупят още по-удобни столове за бюрата.

Темата за етнокултурните и фолклорните паралели (и материални, и духовни) в Балкано-Кавказкото пространство, между Балканите и Поволжието (по-конкретно между българи, чуваши и татари, балкаро-карачаи, осетини и др.), принципно не е нова в хуманитаристиката, но далеч не е разработена пълноценно. Този текст представя тяхното първо тристранно съпоставително изследване на базата на фолклорни материали, подкрепено с писмени и археологически извори. То има своите сериозни исторически основания, на които повярвах и посветих първата си теренна експедиция в Поволжието през 2002 г. Дотогава, с изключение на проучването на Н. Кауфман през 1964 г. в Чгигн, гр. Чебоксари (Чувашия), български етнолог и етномузиколог въобще не беше работил по тези места. Единствената ми опора бяха текстовете, изреждащи многочислени паралели в материалната и духовната култура на Поволжието и на българите на Балканите (в обредната календарна система, в обектите на почитане, в наративите и представите, в традиционната носия и пр.), систематизирани и публикувани от Денисов (1959, 1969). Нямаше българска гледна точка, нито аналитично потвърждение поне на част от тези „прилики“ като родства. И що се отнася до последното, знаем, че духовното и материалното наследство на българите споделят общи черти с тези на другите балкански народи, с Циркумпонтийския регион и дори с традицията на някои средиземноморски култури. Този кръг от родства винаги се предвижда, търси и извежда в анализи на етнолози, културолози, фолклористи. Вече е натрупано значително количество извороведски, етнографски и археологически материал за съпоставително изследване на североизточните припонтийски зони с някои от принадлежащите навътре територии. Тук ще обърнем поглед именно към тези земи и към определени региони на север от тях, познати по-слабо в публичното пространство на Балканите и почти неразработени в българската етноложка наука.

След VII в., придвижвайки се трайно на Балканите, българите се явяват поредния интерактивен фактор между североизточните, северните и западните припонтийски земи. Всъщност Балкано-Кавказкото пространство споделя обща историческа съдба още от епохата на стария свят, а от тези времена Северен Кавказ се родее и с Поволжието. Българското присъствие от Ранното средновековие в тези три изключително горещи и напрегнати контактни зони гради исторически мост – чрез тяхното етнокултурно усвояване, чрез додържавен и държавен тип политически формации. Преди време условно назовах линията на това пространство източноевропейски триъгълник. Съвсем основателно към него може да се добави и названието български, стига неговите очертания да се разбират като условни, отворени обозначения на зони на етнокултурен контакт, които се простират в принадлежащите наоколо територии. Тоест българите като част от голямото семейство от общности и народи в онзи интерактивен коридор, който през Ранното средновековие излъчва и поема идеи, търговски контакти, езикови взаимодействия, слитъчен и монетен обмен, по който преминават божества, музикални инструменти, наративи и по който голяма част от духовния потенциал на средноазиатската култура трайно навлиза в Европа.

„Стъпките“ на българските политически формации в Северен Кавказ и Поволжието могат да се потърсят и като следи в етнокултурната памет на техните наследници (днес с различна степен на българско самосъзнание и представи за наследственост). Но и vice versa! Е, тук някой родолюбив читател сигурно би се зарадвал да види думата „империя“. Той ще бъде разочарован и от липсата на пирамиди, фараони, както и на виденията, че българите са построили Айфеловата кула и други чудеса на света (както пише в някои публикации!). Същият може веднага да затвори тази книга, която не е политически реквием и е далеч от онези националистически интереси, които припознават наблизо и надалеч всичко като свое. Тя няма амбицията да доказва „български произход“ на един или друг компонент в изследваните територии. Предвид народностната пъстрота на ранносредновековните политически формации в Евразия (и не само там), тя е заредена с убеждението, че всяка една традиционна памет е своеобразен синтез от идеи, митообрази, поведенчески модели и пр. и е достойна за уважение. На преден план са изведени ценности във фолклорните култури, които имат преимущество пред „политическите“ – че оцеляват.

Предстои да навлезем в едно съпоставително изследване на традиционната памет и вяра-обредност, чиято основна цел е да изведе сродни духовни и материални равнища в един разширен (и териториален, и времеви) културно-исторически контекст. Подобен подход – на вникване в естеството на родствата в семантичен план, позволява да се разпознае и изнесе паметта на предците „отгоре“, да се осветли и дори да се допълни ненаписаното в писаната история, където старата – предхристиянска и предмюсюлманска, българска религиозност е отразена повече от оскъдно. Тоест дирята на българската „езическа“ вяра може да се потърси като съхранена и пресътворена сред народите, с които българите делят, но и градят съвместно общо културно-историческо минало през Ранното средновековие (чуваши, татари, балкари, карачаи, осетини-алани и др.). Предварително искам да изтъкна, че сред споменатите народи се разпознават общи, паралелно съхранени, по-ниски/древни пластове на традиционната памет, които се излъчват от различни равнища на фолклорните наследства. Именно това предполага тяхното родство в една по-далечна епоха и ги обвързва в един по-широк териториален обхват. Очевидно е, че хилядолетната история на това пространство има своите повече или по-малко изолирани зони и етапи на „консервация“, видими в един недвусмислен субстрат от индоирански и индоевропейски тип религиозност, съхранен във вярата на различни общности чрез различни персонификации и локални обредни прояви. Такъв субстрат може да се предположи като текст и подтекст в някои пластове на погребално-поменната сфера, в музикалния облик на част от песенния фолклор, в епоса, отчасти в календарната обредност и в материалната култура. В него днес не бих търсила конкретен народностен произход, а културно-историческа амалгама и различни назовавания/превъплъщения на сродни идеи. Впрочем етнокултурните и духовните постижения на всеки един народ са достигнати именно чрез способността да се излъчват и възприемат идеи.

Тук естествено възниква въпросът доколко паралелно проявените черти и индоиранските компоненти (някои от тях познати от стари извори) са възприети от култури посредници (например от номадските конгломерати, мигриращи през Ранното средновековие, и сетне от изток на запад) или издават един исторически предходен пласт на традицията. Доскоро не една „древност“ по тези земи се обясняваше със старата класическа теория за родината на индоевропеизма в степите на север от Понта (вж. „българската религиозност...“). Времето на това „генерално решение“ обаче изтече, а както се оказва, подобни съдържания притежават и други, неиндоевропейски народи. Ето защо темата за родствата във фолклорните наследства на днешните българи, чуваши, балкари, осетини-алани и др. е правдиво да се постави така: по-важни са не общите „знаци“ в духовното наследство и обредността, а техните специфични прояви, заложени и мотивирани от ценностната система и вярата, от типа религиозност, която ги е породила и придвижила в паметта на поколенията (като приемственост на идеи, на обредни поведения и др.).

Подобно търсене на изходни модели и памет в традиционни прояви, а също и при археологическите култури принципно предполага две неща: интердисциплинарност и освобождаване от онази историческа напрегнатост, която пречи на научната коректност и на безкористното разпознаване на етнокултурни пластове. И надявам се, е ясно, че което и да било съпоставително изследване на „жива старина“ в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието е обречено, ако се прави по територия между съвременните политически граници на държавите (по Фол, ал. 2004: 49, 64). Това все още е пожелание към татари и чуваши в Поволжието, към някои балкански академични среди и към тези в Северен Кавказ, където войната и днес тече, образно казано, „от кула до кула“. Ами ако някой недобросъвестен съсед си припознае бащиното наследство...

***

Съдържанието на труда и неговото тематично обособяване се обуславя от състоянието и степента на съхраненост на фолклорната традиция на терена, както и от качеството на нейното отразяване в публикациите, предимно от по-старите автори. Тематичните раздели поднасят онези ниши в паметта, чиито съдържания дават възможност за съпоставително изследване и по които може да се съди за някои стари равнища на обредно мислене и представи в разглежданите територии. В цялостното изложение българските материали са застъпени в по-малка степен, като се дава приоритет на слабо познатото и неизвестното за българския читател – от Поволжието и Северен Кавказ. Голяма част от данните са приведени с ясното съзнание, че дават възможност за разнопосочен анализ и тълкуване, че в подобно съпоставително изследване биха могли да се включат и други данни от българска страна и от други балкански фолклорни култури.

В моето изложение са отразени предпоследният и последният етап на фолклорната обредност и култура на чуваши, балкаро-карачаи и отчасти осетини-алани (в периода XVIII–XIX, първата половина на XX в.), така както са описани в ранните и в по-късните публикации, а също и от моите информатори от селата. Забележително е, че през XXI в. някои техни думи „повтарят“ видяното от късносредновековните външни наблюдатели. Емблематични тук са чувашите, които поради официалното си, и то частично покръстване през XVIII в. и по други обективни фактори са съхранили едно ранно равнище на вярата и обредността в относителна пълнота. Именно при тях то се разчита много по-ясно в сравнение с българските и повечето кавказки материали. По тази причина на много места в изследването изходна база на анализите са именно сведенията, събрани сред т.нар. некръстени чуваши – общоприето название на неприелите християнството и исляма. Според последните ми наблюдения сред тях повече от всякога опазването на традиционната култура се свързва със съхраняването на националната идентичност. Това включва повсеместно сформиране на фолклорни групи по селата и тяхното организирано представяне, дейност на неовъзродителни организации и прочее инициативи от този род – с очакваните позитивни и негативни последици. В Северен Кавказ подобно самосъзнание за идентичност на народ и памет имат осетините, които поддържат редица предхристиянски и предислямски календарни и семейни обреди независимо от индивидуалното си вероизповедание. По-слабо това е проявено при балкари и карачаи.

Проучването на Поволжието и Северен Кавказ е дело на руската наука преди и по време на имперския период, а по-късно и на индивидуални представители на локалните култури, чиито издания са предимно рускоезични. Неговото начало потегля от първите наблюдения през XVI в., минава през докладите на руските „географически“ дружества и народоописателни публикации в издания на негово императорско величество и продължава със съветските и руските издания с описателни и аналитични материали. Настоящото изследване не би могло да се осъществи без изучаването на един огромен масив от тази литература, което ми отне години.

Част от представените тук и събрани от мен фолклорни материали са резултат от теренните експедиции в Поволжието: през 2002 и 2012 г. в Чувашия и Татарстан (включително Астраханска област / Прикаспийска низина в източния дял на Европейска русия, 2002 г.); в Северен Кавказ: през 2005 г. в Кабардино-Балкария, през 2010 г. в Кабардино-Балкария, Северна Осетия – Алания, Южна Осетия; в Задкавказието: през 2007 г. в Сакартвело / Грузия. Инициативата и отговорността за тях са лично дело на авторката, осъществено благодарение на финансирането от страна на фондация Stichting Horizon, холандия. Голяма част от приложения илюстративен материал е събрана по време на тези експедиции.

За изграждането на професионалния ми опит допринесе участието ми в три от експедициите „Прародина“, организирани от фондация „ТАНГРА ТанНакРа“ в Средна и Южна Азия: през 2008 г. в Република Таджикистан (включително западните дялове на Памир), Република Узбекистан, Ислямска република Афганистан; през 2010 г. в Ислямска република Иран; през 2012 г. в Ислямска република Пакистан.

Тук е мястото да изкажа своята благодарност на всички, които оказаха съдействие за появата на този труд – на колегите в научните институти извън България, на нашата научна общност и моите колеги от ИЕФЕМ, на сътрудниците от Издателството на БАН и на фондация „ТАНГРА ТанНакРа“.

Най-топла благодарност изказвам на всички носители на традиционната култура, много от които ме приеха като роднина и които пяха, разказваха и споделяха с мен своята памет!

Проф. Ружа Нейкова

Съдържание на книгата „Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието“

I. Уводни думи / 7

II. Териториите на Северен Кавказ и Поволжието. Кратък исторически преглед / 13

III. Българската религиозност през Ранното средновековие. Постановка на проблема / 103

IV. Върховен бог, богове и божества – фолклорни представи и обредност / 144

V. Туръ и Киремет – двойка богове творци при чувашите / 144

VI. Върховният Тейри при балкари и карачаи / 165

VII. Сакрални постройки и светилища / 179

VIII. Погребално-поменна сфера / 191

IX. Гробни съоръжения / 193

X. Фолклорни представи и обредност / 231

XI. Кавказкият Чопа / Цопай и балканският Калуш / 271

XII. Музикално фолклорно наследство в Северен Кавказ и Поволжието / 304

XIII. Среброто в женското фолклорно облекло. Етнокултурни паралели / 348

XIV. Илюстрации / 385

XV. Заключение / 453

XVI. Библиография / 458

XVII. Съкращения / 497

XVIII. Резюме на руски език / 499

XIX. Резюме на английски език / 504

Творчески колектив на книгата „Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието“

Автор: проф. Ружа Нейкова

Редактор: Мила Вълкова

Коректор: Светла Иванова

Предпечат: „Таралеж“ ЕООД

Печат: „МУЛТИПРИНТ“ ООД

Детайли за книгата „Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието“

Име на книгата: „Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието“

ISBN: 978-954-322-824-9 / 978-954-378-133-1

Автор: проф. Ружа Нейкова

Издателство: книгата е съвместно издание на ТАНГРА ТанНакРа и Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

Година: 2015 год.

Език: български език, с резюме на английски и руски език

Корици: меки корици

Формат: 16/70/100

Размери: 16.2 x 23.5 см

Страници: 520 стр.

Тегло: 0.350 кг

Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието

Етнокултурни паралели. По пътя на българите в Балкано-Кавказкото пространство и Поволжието

18,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Няма наличност
Сравнение на продукти

Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.

Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.

Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.