В българската, а и в чуждестранната историография са твърде малко книгите, които изследват както ранната история на българите (преди създаването на Кубратова България), така и постиженията ни в различни сфери на всекидневния живот.
А малко, защото именно постижения могат да обяснят иначе трудно обясними неща в политическата история. Например защо само българите успяват да формират през VII век две стабилни и трайни държави (Дунавска и Волжка България), които в късо време стават хегемони в съответните геопо- литически райони. Като едната от тях прави това в най-оспорвания ъгъл на европейския континент при постоянната конфронтация с Източната Римска империя (Византия), могъща сила, просната на два континента. Очевидно е, че примитивен номадски народ, при това малоброен, за какъвто смятаха българите, не би могъл да направи това. Изграждането на България в Югоизточ- на Европа би могъл да направи само високо цивилизован народ, имащ високи постижения в икономиката, селското стопанство, технологиите, науката във всичките й сфери. Но точно в това направление липсваха и липсват изследвания.
Не е трудно да се установят причините за това състояние на нещата. Първата е, че българската медиевистика на практика се появи едва в началото на двайсети век. При отсъствието на собствени източници (средновековните ни архиви изгоряха в пламъците на османското нашествие) изследователите се насочиха към сравнително богатите византийски и латински източници. Те обаче съдържаха главно информация за политически събития, затова и резултатите и до ден-днешен са главно в изясняване на политическата ни и църковна история. Но дори и там все още не всичко е ясно. Много учени, като имат предвид, че основният дял от източниците са византийски, се шегуват, че средновековната ни история (такава, каквато я знаем днес) е всъщност история на българо-византийските отношения. И за съжаление шегата е почти истина, тъй като византийските автори пишат нещо за българите и за България само при сблъсък на интересите на България и Византия.
Време е българската историография да се насочи и към двете забравени теми – ранната история на българите и „археологията“ на битието. Защото е ясно, че номади не могат да строят монументалните сгради в Плиска, Преслав и Дръстър. Номади не могат на другия ден след идването си на юг от Дунав да орат и сеят земята, и то с пшеница от високодобивни сортове, които могат да се получат само след неколкостотин години селекционна работа. Номади не могат да имат математическите знания, за да създадат най-точния календар в света. Номади не могат да добиват и обработват толкова желязо, че да облекат тридесет хиляди конници в метални доспехи – и конете, и бойците – столетия преди да се появят рицарите. Номади не могат да правят и днес сложната за лекарите хирургическа операция „трепанация на черепа“.
А българите са правили всичко това още през УП-УШ век, а вероятно и много по-рано.
Трудностите при правенето на „археология“ на битието идват от това, че професионално подготвените историци нямат познания по металургия, медицина, математика, агрономия и т. н. и трудно биха могли „да изкопаят“ постиженията на средновековните българи в тези области на живота.
В този смисъл инициативата на ТАНГРА ТанНакРа да подкрепи издаването на сборника „Измерения на българската медицина“ под редакцията на проф. д-р на медицинските науки Миладин Апостолов заслужава само адмирации. Както и фактът, че група висококвалифицирани медици са се заели с изследването на постиженията на българската медицина от средновековието до края на XX век, които наистина смайват лаика. А лаици в случая са и професионалните историци. И тъй като и авторът на предговора е от тях, ще спра дотук. Без, разбира се, да забравя да прибавя, че само с общите усилия на историци, медици, икономисти, езиковеди, агрономи и металурзи (сами или в работни екипи) ще можем да разкрием историята на великия български народ, който направи през средните векове значими приноси в европейската цивилизация. Приноси, които до голяма степен определиха прогресивното развитие на Европа като водеща световна цивилизация.
Ст.н. с. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Автор: Авторски колектив, под редакцията на проф. дмн М. Апостолов
Година на издаване: 2001 г.
Брой страници: 344
Корици: меки
Език: български
ISBN: 954-9942-28-7
Последно разгледани
ИЗМЕРЕНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА