Встъпителни думи на книгата „Българите гагаузи | Болгары-гагаузы“
В ръцете на любознателния читател e една сериозна научна книга, посветена на българите гагаузи – тази донякъде уж „загадъчна“ общност, която обаче е с трайно, доказано място в българската история и култура. По силата на историческите превратности по-голямата част от представителите на тази общност, наброяваща днес около 300 хиляди души, живеят извън съвременните граници на България. Въпреки старите и новите полемики за произхода на гагаузите, въпреки съществуващите десетки „научни“ хипотези за произхода им, обективният поглед показва тяхната изконна българска същност. Огромният етнографски, ономастичен, социокултурен и друг материал свидетелства, че гагаузите не могат да бъдат отделени от останалите българи по нито един качествен признак, характеризиращ конкретен народ или етнос. Разбира се, освен езика, който с течение на времето е станал доминиращ при общуването помежду хората в дома, селището, общността. Само допреди няколко десетилетия обаче, а при по-възрастните поколения и до нашата съвременност гагаузите са говорели и родния за дедите им български език. При попадането им в чужда държавна и езикова среда, независимо дали става дума за бившата Руска империя, Гърция, Турция, българският език в продължение на няколко поколения е бил „втори“ разговорен език, но с течение на времето е бил изместен от тази позиция от доминиращия чужд език. Най-често това е руският език, което важи преди всичко за най-многочислената група на тези наши сънародници – тази в някогашната Руска империя, наследена от Съветския съюз, и в кралска Румъния, а днес в държавите Молдова (около 150 хиляди души), Украйна (около 35 хиляди), Русия (около 14 хиляди), Казахстан (около хиляда) и др. Гагаузи живеят също в Турция (по различни оценки между 5 и 15 хиляди души), Гърция (над 3 хиляди), Румъния (около 3 хиляди) и др., както и в самата България. Езикът, говорен от гагаузите, в днешното Автономно териториално обединение Гагаузия (Гагауз-ери) в състава на Молдова е официален, литературен, административен език – факт, който не може да бъде игнориран, но не бива да ни отклонява от историческата истина за произхода на българите гагаузи. Както обаче с право отбелязва проф. Емил Боев, един от най-големите познавачи на гагаузката тема, език се учи, но фолклор не се купува… Факт е, че в продължение на поколения нашите сънародници гагаузи са пели своите български песни на български език, а дори и днес в същите тези песни, изпълнявани вече на „гагаузки“, се срещат български думи, понятия, имена, да не говорим за народните танци, инструменти, носии, атмосфера, психология…
Когато в хода на руско-турските войни от края на XVIII и първите десетилетия на XIX век гагаузите заедно с други групи население най-вече от източните български земи, са принудени да напуснат родните си места, те имат самосъзнание на българи и съвсем свободно говорят български – майчиния език, словото, наследено от деди и прадеди. Това е отразено в масиви от документи на местните и централните власти на Руската империя, в първите проучвания, дело на авторитетни руски и европейски учени. За съжаление, политическите процеси от вътрешен и международен характер водят до постепенното формиране на обособена гагаузка идентичност (в случая най-сходният паралел е с изкуственото „създаване“ на т.нар. „македонска“ нация и „език“ през втората половина на XX век), поддържана и насърчавана от руските (съветските) и особено от румънските власти в периода между двете световни войни. Постановката за „собствените“ гагаузки народностни корени, език, традиции, история и т.н. е прокарвана последователно в образованието, литературата, изкуството, обществения живот в неговата цялост в продължение на повече от едно столетие. Идеята за самостоятелността на гагаузите като народ, като част от голямото семейство на тюркоезичните народи, като един от най-малките, същевременно един от най-необичайните като култура тюркски народи (преди всичко заради своята християнска религия), е ръководно начало и при организираните след 2006 г. световни гагаузки конгреси. Те имат за цел да съхраняват гагаузките традиции, но и да консолидират „гагаузкия народ“ както в пределите на АТО Гагаузия, така и в постсъветското пространство и сред гагаузите по целия свят.
Целенасоченото търсене на други различия, освен доминиращия разговорен език, между гагаузи и българи в противовес на общата българска, християнска същност, е обречено на неуспех, поне в научен план е така. Днес в Европа и света доминира схващането, че националната принадлежност е лично право. Този ръководен и легитимен от гледна точка на „модерните времена“ принцип обаче ни най-малко не отменя въпроса за етнокултурната природа на днешните гагаузи. Тя е българска, а доказателствата в тази посока са многобройни: именната система, особено личните имена, както вече стана дума, и народните песни, танци, обичаи, стопанска и битова култура, поведенчески стереотипи и манталитет, черти на националната психология...
С други думи, навсякъде!
Естествено, говореният от гагаузите език, изведен като основен маркер на общността, на свой ред предизвиква както научни спорове, така и откровени пропагандни внушения и манипулации. Най-правдоподобна и подкрепена с изобилен доказателствен материал обаче си остава тезата, че за българите гагаузи този език е вторичен, възприет по време на турското робство и изместил родния български език в условията на доминираща турска езикова среда. Примерите в това отношение са много, свързани както с България, така и с преселниците в някогашната Руска империя. Нека цитираме обаче каква е историческата памет за езика на гагаузите от Източна Тракия, за които се пише по-малко: Гагаузи ни наричаха тука, щото говорехме по турски. Майка ми и баща ми се смятаха българи, имената им бяха български – Христо и Кера. Имената български, вярата християнска, само езикът турски, щото са живели между турците, и то много години...
Българското самосъзнание на гагаузите в България е категоричен факт – толкова категоричен, че оспорването или поставянето му под съмнение по принцип води до обида от страна на самите хора. По-различно стоят нещата при гагаузите в днешните държави Молдова и Украйна, които, въпреки тесния досег с голямата общност на бесарабските българи, в продължение на повече от век са поставени в друга обществено-политическа среда, която им диктува специфичен път на развитие. И за голямо съжаление, на противопоставяне! Подобна позиция обаче е насилие над истината, тъй като традиционната култура на гагаузите изобщо не се вписва в онази на тюркския свят – напротив, тя притежава дълбоки индоевропейски, български корени. Както стана дума, наложеният процес „гагаузизация“ цели отдалечаването от вековното българско самосъзнание, като протича под въздействието на различни фактори – чуждата власт с вечното правило „Разделяй и владей“, обособяването в собствени селища и относително хомогенна среда, израстването на местен елит, интелигенция, случаите на скрити или явни противоречия с местния бесарабски български елит и т.н. Изграждането на собствено „гагаузко самосъзнание“, по едни или други причини, е насърчавано от руските, румънските и съветските власти в продължение на десетилетия. Не на последно място са културните и политически влияния както от страна на Турция, така и на тюркоезичните републики в състава на бившия СССР. Въпреки всичко, независимо от развитието на процеса на изграждане на гагаузка идентичност сред българите тюркофони в Молдова, Украйна, Русия, Гърция и т.н., въпросът за генезиса на „гагаузкото“ сред тези българи остава открит. Игнорирането на българския народ в неговата цялост, както и на България като прародина при изследването на тази тематика е не само неоправдано, но и напълно ненаучно.
Такъв подход демаскира истинските цели на съответните държави с техните учени и „школи“, той е в разрез с истината и поставя под съмнение искреността на намеренията им към самите гагаузи.
По идея на издателите (Общобългарска фондация ТАНГРА ТанНакРа) книгата на Иван Градешлиев е двуезична – на български, но и на руски, езикът, който е използван масово от нашите сънародници гагаузи в Молдова, Украйна, Русия и други страни. Надявам се, че в недалечно бъдеще тази изключително полезна книга, написана от един от най-добрите познавачи на „гагаузкия въпрос“, ще бъде преведена и на други езици, за да достигне до колкото се може повече читатели по целия свят. Българите гагаузи извън границите на България обаче по едни или други причини са лишени от възможността да изучават историята на своята прародина и своя народ в неговата цялост. По тази причина ще припомним в синтезиран вид онова, което нашите сънародници гагаузи имат свещеното човешко право да знаят и помнят.
Съдържание на книгата „Българите гагаузи | Болгары-гагаузы“
I. Встъпителни думи. България и българите Автор: проф. д-р Пламен Павлов / 9
II. Вместо предговор. Не заблудата, а лъжата за гагаузите Автор: проф. Емил Боев / 29
III. Въведение / 43
IV. Българите гагаузи, Османската империя и Русия / 47
V. Науката „за гагаузите“ след Освобождението / 52
VI. Новите изследвания / 79
VII. Гагаузите. Етногенезис / 96
VIII. Приложение / 103
IX. Послеслов / 125
X. Из „Рецензия за труда на Иван Градешлиев „Гагаузите“ Автор: проф. Страшимир Димитров / 143
*
I. Вступительные слова. Болгария и болгары Автор: проф. д-р Пламен Павлов / 149
II. Вместо предисловия. Нe заблуждение, а ложь о гагаузах Автор: проф. Емил Боев / 169
III. Введение / 185
IV. Болгары-гагаузы, Османская империя и Россия / 189
V. Наука „о гагаузах“ после Освобождения / 195
VI. Современные исследования / 223
VII. Гагаузы. Этногенез / 241
VIII. Приложение / 249
IX. Послесловие / 271
X. Из рецензии на труд Ивана Градешлиева „Гагаузы“ Автор: проф. Страшимир Димитров / 286
*
Подбрани извори за потеклото на българите гагаузи/ Избранные источники о происхождение болгар-гагаузов / I–LVI
Gagauz Bulgarians Summary / 289
Библиография / 299
Представяне на Иван Градешлиев
Иван Градешлиев е роден на 13. 12. 1960 г. в гр. Каварна. През 1984 г. завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология и история“. От 1987 до 1990 г. специализира в Центъра за източни езици и култури – София, след което е аспирант в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация в Института по история при БАН през 1993 г. Доктор по история. Работи в „Културно-историческо наследство“ – гр. Бургас, като директор на Историческия музей – гр. Каварна, хоноруван преподавател в Шуменския университет „Константин Преславски“, участва в научни експедиции в Североизточна България и Добруджанското черноморско крайбрежие, в археологическите проучвания на НПАР „Калиакра“ под ръководството на ст.н.с. I ст. Георги Джингов и на исторически обекти в Добруджа, сътрудничи в работата по научни програми в Центъра за източни езици и култури – СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалните му интереси са в областта на научното познание по етнология, история – Средновековие, Българско възраждане, археология, лингвистика. Автор е на трудове, научни статии и публикации в периодичния печат, доклади на международни научни конференции в България, Русия, Молдова. Част от изследванията му са преведени на руски, английски, румънски, турски език. През 1993 г. е издадена книгата (монография) „Гагаузите“, тема, на която Иван Градешлиев отделя значителна част от времето на научните си проучвания. Същата има второ издание през 1994 г., а през 1998 г. е преведена на руски език и публикувана от издателство „Хермес“ – гр. Одеса, Украйна. Иван Градешлиев е председател на Сдружение „Професор Емил Боев“.
Творчески колектив на книгата „Българите гагаузи | Болгары-гагаузы“
Автор: Иван Градешлиев
Встъпителни думи: проф. Пламен Павлов
Вместо предговор: проф. Емил Боев
Превод на руски език: Елена Алекова, Сергей Литвиненко
Превод на английски език: Адриана Момчилова
Коректори: Снежана Бошнакова, Сергей Литвиненко
Предпечатна подготовка: ВАЛИТЕХ – Л. К.
Печат: „МУЛТИПРИНТ“ ООД
Детайли за книгата „Българите гагаузи | Болгары-гагаузы“
Име на книгата: „Българите гагаузи | Болгары-гагаузы“
ISBN: 978-954-378-119-5
Автор: Иван Градешлиев
Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Година: 2014 год.
Език: книгата е на български и руски език, с резюме на английски език
Корици: меки корици
Формат: 16/60х90
Размери: 16.4 x 23.5 см
Страници: 320 стр.
Тегло: 0.300 кг
Последно разгледани
Българите гагаузи | Болгары-гагаузы