Мадарският релеф – код и съдържание

Предговор на книгата „Мадарският релеф – код и съдържание“

Преди около 150 години, малко преди Освобождението на България от петвековната османска зависимост (XIV – XIX в.), една скална композиция провокира първите европейски изследователи, попаднали в историческото ядро на българската държавност от Ранното средновековие южно от р. Дунав. Паметникът се оказва труден събеседник, заключил своето време и традиция. В битието си на художествен факт първоначално той не е културно съгласуван, за да се идентифицира с конкретна памет. Неговото разбиране преминава през поредица от колебания, влияещи се от състоянието на представата за базовата култура, от която произтича. Поради непосредствената си връзка с духовния ранносредновековен български регион Мадара, недалеч от старата столица Плиска, скалният релеф, в чийто състав фигурира централно конно изображение, става популярен под името Мадарският конник.

Научното организиране на „спомена“ и определянето на характера, който носи българската обществена структура, утвърдила се през VII век на Балканите, преминава през изследванията на поколения учени. Днес вече е възприета като несъмнена непосредствената диахронна връзка между държавността, организирана от династичната традиция Дуло – в лицето на Кубрат и на Аспарух, като принадлежност към една и съща етнокултурна реализация, пренесена по силата на историческите обстоятелства от Кавказ и прилежащите му земи в западно направление, към земите на р. Дунав. В първия случай Стара Велика България на Кубрат се явява съюзник, а във втория – Аспарухова България вече е съперник на Източната Римска империя. Българската общност, организирана около своето владетелско ядро, успява да постигне военна победа над Византия и да развие този свой успех в трайна центростремителна формула. Тези събития предопределят възхода на автентичната българска култура върху нейните специфики през следващите столетия в границите на своята държава.

В новата държавническа ситуация попадат и компоненти от завареното население, които, в организиращите рамки на българските политически условия, са включени в общия процес по функционалната реализация на структурата. Основно това са славянските общности, съществуващи дотогава като временни обединения, както и местните обитатели в бившите имперски провинции. В условията на етно-доминиращия български държавнически импулс, останалите етноидни формации са включени в процеса по изграждането на новата българска народност. Както при всяка разработка в посока на древнобългарската тема, трябва да се отбележи, че поради докнижовния характер на тази ранносредновековна култура и тук базата данни страда от недостиг на преки сведения, годни да покрият изследователския терен с информация. Работните тези често са в лимита на интерпретативни усилия и условни реконструкции върху общата фрагментарност на материята. Центрирането в направление на древнобългарската култура привлича интердисциплинарно ветрило от подтеми, като произход, религиозен възглед, изкуство и владетелска идеология.

Хронологичната скоба на настоящото изследване се отнася основно до българската реализация между VII – IX век, с някои важни културно-исторически съпоставки и препратки към по-ранен хоризонт.

Непосредственият ми ранен интерес (започнал в случая като художник) към темата „Мадарски конник“ датира от края на XX и начало- то на XXI век. Първият опит да се навлезе в авторски интерпретативен ракурс към реалиите на релефа се съдържат в издадената ми през 2001 година книга „Изгубените кодове на древните българи“. Най-общо тя стана възможна около енергията на събудения по това време интерес към българското минало, в критичен дух спрямо някои постулирани участъци в историографията. Но от днешна гледна точка лесно може да се установи, че макар да съдържа някои перспективни идеи, книгата все още не отговаря в пълнота на изискванията за аргументация, зададени от научните стандарти (методология, терминологичен апарат, библиография, подход). Наред с основателно повдигнати въпроси, в нея може да се забележи априорно проявено доверие към някои исторически тези, които и днес все още са обект на полемика. Още с презентирането на тази първа моя книга, проф. Рашо Рашев съвсем добронамерено изказва някои критични съображения по така поднесения материал, които трябваше да бъдат градивно възприети и осъзнати като отговорност, каквато темата изисква. По-свободният подход към материята позволява да се приеме, че „Изгубените кодове на древните българи“ отразяват една все още етапна ориентация по проблема, вписваща се в по-широкия диапазон на литературата.

Въпреки това основната идея, свързана с предложението за ново тълкуване на някои елементи в релефа, влияещи на културната обосновка, бе обстойно разгледана на специално състоялата се на 22.03.2003 год. в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ кръгла маса, където бе изнесен подробен мой авторски доклад с визуализация. На нея присъстваха и взеха отношение към темата водещи научни авторитети като Ал. Фол, Г. Бакалов, Д. Овчаров, М. Ваклинова, П. Добрев, Р. Рашев (писмено), Цв. Степанов, Ж. Аладжов и др. В процеса на разискванията се наложи идеята за необходимостта от нови, допълнителни проучвания на композицията, които да установят състоянието на предложените за дискусия детайли. Такъв достъп с оглед на необходимостта от скеле и заснемане на обекта бе осъществен няколко месеца по-късно, във връзка с активизираните дейности по поддържането на паметника, ръководени от проф. В. Тодоров.

Нов етап в авторското проучване на проблемите бе периодът 2012 – 2014 г. Той бе свързан с участие в няколко конференции и публикуването на статии в няколко сборника. Такива са например: „Древнобългарските изобразителни мотиви в паметниците на изкуството, отразяващи владетелската идеология – зооморфна стилистика и семантика“. – В: Иран и Балканите в огледалото на историята (международна конференция СУ – 2013). С., 2014, с. 45 – 56; и „Индоирански митологични и религиозни следи в някои древнобългарски паметници“. – В: Древните българи – дискусията продължава (ред. Цв. Степанов). С., 2014, с. 50 – 64.

Своите високи изисквания към изследователския подход върху изкуствоведската проблематика около Мадарския релеф пред мен постави разработването на докторска дисертация към департамент „Изкуствознание и история на културата“ при Нов български университет (НБУ) – София (2017 – 2018). Работното входно заглавие на дисертацията бе „Древнобългарският символ „Конник“ – иконологични перспективи в контекст на тип-културата и владетелската идеология“, но в процеса на развитието си темата се редуцира до „Конникът в древната българска култура“. В хода на работната версия бяха привлечени данни от нови научни полета, които да тестват в логика дейностите по проучването на проблемите и изводите при многоплановия анализ на материята.

Зададена бе нова методология в изследването на българските средновековни паметници, като тя бе приложена в изкуствоведския подход при опита за реконструирането на културния код в практиката на означаването (в частност, това в сакралитета), на семантиката във фигурите и на съдържателния „текст“ в Мадарския релеф. В този дух е издържано и настоящото изследване.

Изказвам признателността си към ръководството на издателска къща ТАНГРА ТанНакРа, проявило интуиция в отразяването на моите ранни идеи и популяризирането им, което ме задължи да продължа с търсенията в това направление.

Изпитвам благодарност за насърчаването при написването на дисертационния ми труд към покойните проф. Георги Бакалов и проф. Ружа Нейкова. Благодарен съм за градивното отношение, проявено от проф. д-р Цветелин Степанов и доц. д-р Петър Голийски при консултациите върху първоначалния материал на разработката, преди внасянето ѝ за разглеждане в НБУ.

Изказвам особена признателност на моя научен ръководител в НБУ доц. д-р Оксана Минаева, която прояви своите експертни изисквания по темата, както и на ерудитите в департамент „Изкуствознание и история на културата“. Искрена признателност проявявам и към състава на компетентната научна комисия по защитата на този проект в лицето на: проф. Иван Маразов (НБУ), проф. Пламен Павлов (ВТУ), проф. Чавдар Попов (НХА) и проф. Димитър Димитров (ВТУ).

Искам да отправя дълбоката си благодарност и към съпругата ми Марияна Алексиева за нейната съпричастност и безрезервна подкрепа, осигурявана през цялото време и по всички линии в това начинание.

Настоящата книга е организирана основно около споменатия дисертационен труд и отразява по същество най-новата ми позиция в проучванията на културните планове в древнобългарската тема, доминирана от последователен изкуствоведски подход.

Александър Алексиев – Хофарт

Съдържание на книгата „Мадарският релеф – код и съдържание“

За „Мадарският релеф – код и съдържание“. Рецензия на доц. д-р Оксана Минаева / 7

Предговор / 13

Увод / 17

I. Проблемът „българска култура“ през Ранното средновековие / 37

I. 1. Произходът на древните българи – представи, интуиции, хипотези и факти / 37

I. 2. Характер и параметри на културата. Мадарският релеф в амплитудата на оценки и хипотези / 50

I. 3. Българското начало в ракурсите на историографията – между теориите и регистрацията / 71

I. 4. Стълбове на държавността. Връзките „етнос – идеология“ и „култура – изкуство“ в перспектива на българския елит / 107

I. 5. Религиозността като изследователски проблем. Културни влияния / 118

I. 6. Космологични идеи, първична и вторична митология – стъпки към астрологичния смисъл / 143

II. Тип-културата като комплекс от социални кодове – възглед, обект и образ / 209

II. 1. Тип-културата – контекст и код / 209

II. 2. Проекция на иконологията като „интерпретация за смисъла“ в изследователското поле / 236

II. 3. Мадарският релеф в аспекта на семиотичния код и семантичната орбита / 252

II. 4. Мадарският релеф според типологията на знаците / 270

III. Мадарският конник – нов хоризонт / 323

III. 1. Мадарският релеф във фокуса на визуалната митологема на Конника / 323

III. 2. Изобразяване на детайлите и интерпретация. Ролята на надписите / 333

III. 3. Културни съпоставки / 350

III. 3. 1. Конникът в тракийското изкуство / 350

III. 3. 2. Конникът в иранското изкуство / 357

III. 3. 3. Конникът във византийското изкуство / 364

III. 3. 4. Конникът в евразийското наследство / 367

IV. Мадарският релеф в контекста на „следите“ в космологичния възглед на древните българи / 373

IV. 1. Методологичен подход към идейно-изобразителния смисъл / 373

IV. 2. Културно-историческият проблем „Памет“: отношението етногенеза – соларен култ / 392

Заключение / 427

Илюстрации / 443

Библиография / 472

Contents / 494

Madara Relief – Code and Content. Summary / 495

Творчески колектив на книгата „Мадарският релеф – код и съдържание“

Автор: Александър Алексиев – Хофарт

Рецензенти: проф. д-р Пламен Павлов, доц. д-р Оксана Минаева

Редактор: Лиляна Карагьозова

Коректор: Анелия Терзиева

Превод на английски език: Дейвид Мосъп

Редактор на английски език: Адриана Момчилова

Художник на корицата: Петър Добрев

Дизайн и предпечат: Лиляна Йорданова

Печат: „Дайрект сървисиз“ ООД

Благодарствени писма за книгата „Мадарският релеф – код и съдържание“

Детайли за книгата „Мадарският релеф – код и съдържание“

Име на книгата: „Мадарският релеф – код и съдържание“

ISBN: 978-619-92421-2-4

Автор: Александър Алексиев – Хофарт

Издателство: ТАНГРА ИК

Година: 2023 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно издание с цветно приложение

Език: български език, с резюме на английски език

Корици: твърди корици

Размери: 16.8 x 24 см

Страници: 512 стр.

Тегло: 1.1 кг

Представяне на Александър Алексиев – Хофарт – автор на книгата „Мадарският релеф – код и съдържание“

Д-р Александър Алексиев е български изкуствовед. Роден е на 28 ноември 1960 година в гр. Плиска. Защитава дисертация в департамент „Изкуствознание и история на културата“ на Нов български университет, в докторската програма „Изкуствознание и визуални изследвания“ през 2018 година.

Централно място в неговите изследвания заемат научните проблеми по въпросите за етно и културогенезата на древните българи. В областта на научния му интерес е системата от древнобългарските религиозни възгледи и владетелския статут, проследими в традиции, характерни за субстратната среда на българското начало (в контекста Прародина). Задава хипотезата за наличието на древноирански митраистични специфики, типични за сако-сарматските общности, като присъщи и за митологичната култура на ранносредновековните българи. Акцентът в изкуствоведските му изследвания се отнася до проблематиката около паметниците на древнобългарското изкуство. Във връзка с това Александър Алексиев предлага нов методологичен подход в интерпретацията на иконографските данни от тези ранносредновековни художествени образци. Поставени в по-разширена иконологична перспектива, последните са разглеждани като „текстове“ в дадената култура, отразяващи конвенционални представи и идеологии.

Името на Александър Алексиев се свързва с издаването на три книги, стадиално отразяващи състоянието на някои негови ранни идеи, които получават кумулативно развитие през годините: „Изгубените кодове на древните българи“ (2001), „От звездите към кръста“ (2004), „Митраизмът и древните българи“ (2009). Участието му в редица научни конференции и статиите, публикувани в научни сборници, свидетелстват за надграждащото постоянство на интересите към темата, довело до конкретните резултати.

Хофарт е творчески псевдоним на Александър Алексиев, възприет в реализацията на художествената му дейност като магистър в специалност „Живопис“ на Националната художествена академия – образователна степен, придобита през 1992 година в курса на проф. П. Михайлов и проф. А. Даниел.