Пътеводител „Искърският пролом“

Резюме на пътеводителя „Искърският пролом“

Единствената водна артерия, извираща от високите склонове на красавицата Рила планина, която не влиза в състава на Беломорския воден басейн, е река Искър. От изворната си област до вливането си в Дунава тя преминава през четири големи пролома (Червеноградски, Панчаревски, Искърски и този на Предбалкана) и четири обширни полета, а общата ѝ дължината е 368 км. Искърският пролом (Искърското дефиле) е разположен между Курило (квартал на гр. Нови Искър) и Лютиброд по протежение на 68 км. Напускайки Софийското поле, като с огромен воден трион реката е прорязала Старопланинската верига, извайвайки най-дългия и най-красив планински пролом в България.

Климатът по дефилето е умереноконтинентален – с мразовита зима, ранна пролет и прохладно лято. Средната надморска височина е 340 метра. Искърският пролом е отворената врата към западните старопланински дялове, които река Искър разделя. Върху левия ѝ бряг са разположени планините Мала, Понор, Козница и Врачанска, а върху десния - Софийска, Голема и Ржана планина.

В дефилето, сякаш изсипани от рога на изобилието, се намират уникални природни обекти – скали и скални образувания, върхове, пещери и пропасти, разположени сред разнообразния планински ландшафт. Климатът е умереноконтинентален. Водните басейни – гъстата речна мрежа, езера, язовири, минерални и карстови извори – предлагат чудесни условия за спорт, риболов и отдих. Растителното богатство и разнообразната фауна, обособените природни паркове и резервати, обявените природни забележителности и защитени обекти правят Искърският пролом притегателен център за всички любители на природата, спорта и туризма.

Районът на пролома е обитаван от най-дълбока древност, за което говорят многобройните находки от праисторията, от времето на траките, римляните и древните българи, запазените десетки уникални паметници на българското средновековно и възрожденско изкуство.

Петър Мутафов

Съдържание на пътеводителя „Искърският пролом“

I. ВЪВЕДЕНИЕ

I. 1. Данни за България

I. 2. Кратка история на България и българите

I. 3. Българските обекти под закрилата на ЮНЕСКО

I. 4. Искърски пролом

I. 5. Община „Своге“

I. 6. Свогенски манастир „Св. Петка“

II. Мала планина

II. 1. Село Кътина

II. 2. Село Реброво

III. Понор планина

III. 1. Село Искрец

III. 2. Искрецки манастир „Св.Богородица“

III. 3. Село Брезе

III. 4. Село Добравица

III. 5. Село Церово

III. 6. Село Заселе

III. 7. Село Зимевица

IV. Козница планина

IV. 1. Гара Лакатник

IV. 2. Село Губислав

V. Врачанска планина

V. 1. Село Оплетня

V. 2. Гара Черепиш

V. 3. Село Лютиброд

VI. Софийска планина

VI. 1. Село Луково

VII. Голема планина

VII. 1. Село Батулия

VII. 2. Батулийски манастир „Св. Николай Мирликийски“

VII. 3. Село Буковец

VII. 4. Село Огоя

VII. 5. Спирка и село Желен

VII. 6. Гара и село Бов

VII. 7. Село Лакатник

VII. 8. Гара Левище

VIII. Ржана планина

VIII. 1. Спирка Пролет

VIII. 2. Осеновлакски манастир „Седемте престола“

VIII. 3. Село Осеновлак

VIII. 4. Черепишки манастир „Успение Богородично“

Безопасност в планината

Творчески колектив на пътеводителя „Искърският пролом“

Автор и съставител: Петър Мутафов

Редактор: Лиляна Карагьозова

Снимки: Петър Мутафов, архив на ТАНГРА ТанНакРа

Предпечат и графичен дизайн: Марин Сладкаров, Емил Цонев

Коректор: Виолета Андреева

Детайли за пътеводителя „Искърският пролом“

Име на пътеводителя: „Искърският пролом“

ISBN: 978-954-378-034-1

Автор: Петър Мутафов

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2008 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: български език

Корици: меки корици

Размери: 12 x 21.5 см

Страници: 104 стр.

Тегло: 0.200 кг

Пакетиране: индивидуално