Пътеводител „По Дунавския бряг. От Ново село до Силистра“

Въведение на пътеводителя „По Дунавския бряг. От Ново село до Силистра“

Уважаеми читатели,

Пред Вас е пътеводителят „По Дунавския бряг. От Ново село до Силистра“, в който сме се постарали с активното съдействие на дунавските общини, различни институции и специалисти да Ви представим селищата, природните и културно-историческите забележителности по българския бряг на река Дунав. С текст и богат илюстративен материал Ви запознаваме и с редица обекти – селища, забележителни места, исторически и архитектурни паметници и пр., които не се намират непосредствено на брега на Дунав, но са интересни и привлекателни за посещение, а и дават възможност за по-пълното представяне на природното богатство и културно-историческото наследство на страната ни.

И този пътеводител, както всички пътеводители на ТАНГРА ТанНакРа, излиза с логото Книги за България, т.е. наред със справочната информация в него ще намерите разказ за различни събития, обекти и хора, свързани с тази толкова интересна част на България. В пътеводителя са дадени кратки исторически бележки за селищата; с много снимки са представени забележителностите в населеното място и в околностите му; включен е съответния календар на културните събития и празници. Любопитен акцент в пътеводителя са местните кулинарни специалитети, характерни за дадения регион. За улеснение на читателите има добре оформени карти и справочен апарат – азбучен показалец с всички селища и забележителности, включени в пътеводителя, практическа информация с телефонни номера и адреси и др.

Убедени сме, че още много може да се разкаже за селищата и забележителностите по Дунавския бряг и че включеното тук далеч не изчерпва всичко, затова ще сме благодарни за всяко направено предложение, изказано мнение и посочени пропуски или неточности, които ще вземем под внимание в едно следващо издание.

От издателите и авторския екип

Накратко за река Дунав и Дунавския бряг

Река Дунав извира от планината Шварцвалд при гр. Донауешинген в Германия и се влива в Черно море чрез голяма делта. Със своите 2851 км река Дунав е втора по дължина в Европа след Волга. Българският участък е дълъг 471.5 км.

От 2004 г. 29 юни се отбелязва като Ден на река Дунав, обявен по инициатива на Международната комисия за опазване на река Дунав.

Реката е плавателна от гр. Келхайм. По изградените канали и шлюзове, които свързват Рейн, Майн и Дунав, от 1992 г. корабите могат да плават от Северно до Черно море. Река Дунав е определена за трансевропейски транспортен коридор №7 от Европейския съюз.

Името на река Дунав у различните европейски народи почти не се различава: Дунав, Дунаря, Дунай, Данюб, Донау. Причината е в тяхното общо индоевропейско начало. В индийската митология Дану (древноинд. „поток“) е майка на Вритра, най-страшният демон, победен от Змеебореца Индра. Във фолклора на европейците се открива вярата в зли сили, които живеят във водите на реки, езера и морета.

Във фолклора на старите българи Дунав се явява в образите на река и на дърво, в корените на което св. Георги убива Люта Змейна. Тази християнска легенда се е запазила от времето на Българското средновековие и неслучайно единият от каналите в делтата на реката носи името Свети Георги, а в самото вливане в морето се намира остров Змейка. Фолклорният Бял Дунав се противопоставя на Черно море според митологични закономерности, в които българските притоци на реката също са „бели“ и „черни“ – Искър, Осъм, Лом.

През античността реката е била граница, в средновековието – път, а в модерността – мост. По река Дунав се изгражда римският лимес (imes Romanus), който включва система от крепости, отбраняващи империята от варварите. За средновековна България Дунав е вътрешна река, а градовете по нея се разполагат по двата бряга. След затварянето на Дарданелите за корабоплаване от османците река Дунав става европейска пътна артерия. Постепенно реката се превръща в проводник на влияния, своеобразен комуникационен канал, който донася модерните времена от Средна Европа към Балканите и Ориента.

След Парижкия (1856) и Версайския мирен договор (1919) по реката е обявено свободно корабоплаване. Създава се Дунавска комисия, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След Втората световна война е подписана нова Дунавска конвенция, според която в Дунавската комисия участват само крайдунавските държави.

Сега действащата Дунавска комисия е учредена по силата на Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунава, подписана в Белград на 18 август 1948 г., в сила от 11 май 1949 г. (т. нар. Белградска конвенция). От 1954 г. седалището на комисията е в Будапеща. В периода 1999 – 2007 г. неин генерален директор е българинът капитан Данаил Недялков. Официалните езици в Дунавската комисия са немски, руски и френски.

Своеобразен символ на Обединена Европа е Международният гребен поход по река Дунав – TID (Tour International Danubien), провел се за пръв път през 1956 г. Маршрутът тръгва от Германия, минава през Австрия, Словакия, Унгария, Хърватска, Сърбия и завършва в България. В продължение на два месеца участващите в похода изминават около 2000 км, като някои от участниците преминават само отделни етапи. От 1965 г. регатата включва и българските предели, като спирките са две – Ново село и Видин. От 1966 г. походът завършва в Русе, а през 1969 г. е продължен до Силистра, където според организаторите е последната спирка на TID.

Съдържание на пътеводителя „По Дунавския бряг. От Ново село до Силистра“

I. Въведение / 15

I. 1. Данни за Република България / 16

I. 2. Кратка история на България и българите / 18

I. 3. Българските обекти в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО / 24

I. 4. Български културни явления, включени от ЮНЕСКО в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство / 26

II. По Дунавския бряг / 29

II. 1. Накратко за р. Дунав и Дунавския бряг / 30

II. 2. Ново село / 36

II. 3. Видин / 44

II. 4. Лом / 56

II. 5. Козлодуй / 72

II. 6. Оряхово / 84

II. 7. Никопол / 96

II. 8. Белене / 106

II. 9. Природен парк „Персина“ / 109

II. 10. Заливни гори по българските дунавски острови / 111

II. 11. Свищов / 114

II. 12. Селища и забележителности по долното течение на р. Янтра / 130

II. 13. Русе / 144

II. 14. Скални манастири и други забележителности в Поломието / 170

II. 15. Старини по р. Бели Лом / 185

II. 16. Природен парк „Русенски Лом“ / 188

II. 17. Сливо поле / 194

II. 18. Тутракан / 200

II. 19. Биосферен резерват „Сребърна“ / 212

II. 20. Силистра / 218

II. 21. ТИД (Международен туристически поход по р. Дунав) / 232

III. Приложения / 235

III. 1. Полезни телефонни номера и адреси (по азбучен ред на селищата) / 236

III. 2. Къде какво има по плавателния път и на брега в българския участък на р. Дунав / 240

III. 3. 24-часов речен надзор, извършван от ИД „Морска администрация“ / 245

III. 4. Азбучен показалец / 246

Творчески колектив на пътеводителя „По Дунавския бряг. От Ново село до Силистра“

Автори и консултанти: проф. дин Георги Атанасов, Орлин Атанасов, Милко Белберов, Сашка Бизеранова, Кирил Блъсков, Петър Бойчев, Камелия Боянова, Петър Бънов, Катя Викторова, Ралица Викторова, Емил Вичев, Георги Георгиев, инж. Виолета Георгиева, проф. дин Михаил Грънчаров, Илия Деведжиев, Спасена Делийска, Пепа Денева, Димитър М. Димитров, Любомир Димитров, Пети Доневски, Александър Дунчев, Иво Жейнов, д-р Валерий Желязков, Любомир Замфиров, Мая Занева, Невен Илиев, Стоян Йорданов, Татяна Йорданова, Соня Кинова, Петко Н. Колев, д-р Анатолий Кънев, Соня Луканова, Марин Маринов, Владимир Найденов, Албена Начева, Евдокия Неделчева, доц. д-р Николай Ненов, Цвета Ненова, Екатерина Николова, Анна-Мила Николчева, Анжела Орлова, доц. д-р Пламен Павлов, инж. Румен Попов, Наталия Радева, доц. д-р Иван Райчев, Петя Русинова, Димитър Стефанов, Наталия Стефанова, Валери Стоичков, Фионера Филипова, Наташа Хинкова, Цонка Христова, Емо Шумов, Божидар Янков

Съставител: Капка Николова

Координатор и обща редакция: доц. д-р Николай Ненов

Коректор: Адриана Момчилова

Превод на английски език: Адриана Момчилова

Снимки: арх. Момчил Василев, Николай Василев, Дончо Донев, Иво Жейнов, Любомир Замфиров, Боян Иванов, Мануел Киров, Цвета Ненова, Екатерина Николова, Велислава Нинова-Евтимова, Валентин Русев, инж. Анатолий Селев, Юлия Славова, WWF-Canon / Антон Форауер, Мариана Шекерова и фотоархивите на ТАНГРА ТанНакРа и РИМ – Силистра

Карти и план-схеми: н.с. Юлия Крумова, ст.н.с. д-р Стоян Недков, архив на издателството

Графичен дизайн: Ралица Карапантева

Предпечат: Ралица Карапантева

Печат: „МУЛТИПРИНТ“ ООД

В пътеводителя е използвана информация и снимков материал, предоставени от международната природозащитна организация WWF.

Детайли за пътеводителя „По Дунавския бряг. От Ново село до Силистра“

Име на пътеводителя: „По Дунавския бряг. От Ново село до Силистра“

Език: пътеводителят е издаден на 2 езика: български и английски език

ISBN на български език: 978-954-378-078-5

ISBN на английски език: 978-954-378-085-3

Автор: авторски колектив

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2011 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Корици: меки корици

Формат: 70 / 100 / 24

Размери: 12 x 21.5 см

Страници: 252 стр.

Тегло: 0.400 кг

Пакетиране: индивидуално