Пътеводител „Рила“

Откъс от пътеводителя „Рила“

II. 1. 1. Общи бележки

В пределите на България се издигат 37 планини – малки и големи, островърхи и заоблени, достъпни и труднопроходими. Сред тях се извисява красивата и величествена Рила, чиито безспорни символи са Мусала, Седемте езера, Мальовица и Рилския манастир. Тя е най-високата планина както у нас, така и на Балканския полуостров. Нейният най-личен връх – Мусала (2925 м) – надхвърля дори първенеца на митичния Олимп – Митикас (2918 м). Рила надминава по височина и всички други планини в Югоизточна Европа, а в целия континент тя се нарежда на шесто място след Кавказ (Елбрус – 5642 м), Алпите (Монблан – 4807 м), Сиера Невада (Муласен – 3482 м), Пиренеите (Ането – 3404 м) и вулкана Етна (3340 м). Рила е била позната от древни времена на хората, пребивавали на Балканския полуостров. Затова свидетелстват наименования на реки и местности, следи от тракийски светилища, находки от римската епоха и други. В най-ранните писмени данни за Рила, достигнали до наши дни, се подчертава на първо място нейният респектиращ облик. Преди 25 века древногръцкият историк Тукидит я споменава като „голяма и необитаема планина“. Пет века по-късно римският поет Овидий пише, че тя е „ледената планина, закърмила младий Хеброс“. А в своя завет до учениците си св. Иван Рилски, първият жител на Рилската пустиня, дава представа за нейния мир отпреди 10 века: „Аз, смиреният и грешният Иоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в Рилската пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори“. Научните проучвания на Рила са започнали в средата на XIX в. Сред първите изследователи на планината са френските геолози Ами Буе и Огюст Викенел, немският географ Хайнрих Барт, австрийският геолог Фердинанд фон Хохщетер, немският естественик Ервин Рокщро. Скоро след Освобождението проучвания провеждат хърватският ботаник Йосиф Панчич, чешкият историк и общественик Константин Иречек, австрийският геолог Франц Тоула и други прочути пътешественици. От края на XIX и началото на XX в. планината се изследва от много български учени, между които са геолозите Георги Златарски и Георги Бончев, географите Васил Кънчов, Анастас Иширков, Жеко Радев и др. Голям принос за опознаването и популяризирането на Рила и на другите наши планини има Павел Делирадев, с чиито книги, статии и картни материали са израсли поколения планинари.

II. 1. 2. Името на планината

Наред с голямата си височина Рила впечатлява от пръв поглед и с изобилието на води. С този факт са свързани и най-разпространените научни схващания за името на планината, ала има и редица други изследвания, които също заслужават внимание. По-конкретно – до нас чрез трудове на Полибий, Ливий и Страбон са достигнали наименованията Дунакс, Донука, Дунака, Динакс – все имена на най-високата планина в Тракия. В тях съвременните учени откриват остатъци от тракийския език. Тези имена са свързани със зендското и староиндийското danu, осетското don, и други близки до тях думи, които се превеждат като река, течащ, течност, и са преобразувани от траките в Dun. Този корен, приет по-късно от славяните, откриваме в имената на големи реки: Дунав, Дон. Това дава основание най-старото засвидетелствано име на планината Дунакс, както и неговите производни да се тълкуват като „речна“, „изобилна с води планина“. Любопитно е, че на планински скат, разположен на север от с. Бистрица (Благоевградско), се издига височината Дунава (1099 м). Местните хора я наричат Дунаво. Според акад. Йордан Иванов името е наследено от старинното название на планината Дунакс. Още траките дават на северната и средната част на планината името Роула, което по-късно се трансформира в Рыла (Рила). По същото време останалите части запазват старото си име. И двете имена съществуват заедно известно време, после новото име Рыла се налага изцяло. Съществуват данни, че то се извежда от името на крепостта Ролигерас. Според едни тя се е издигала близо до антична Германея (на мястото на днешния град Сапарева баня), а според други трябва да търсим следите ѝ около днешния град Рила. В името на древната тракийска крепост стои коренът на дума, означаваща течение, поток.

II. 1. 3. Местоположение и граници

Рила планина е разположена в Югозападна България, в средата на Балканския полуостров. Тя е част от обширния Рило-Родопски масив, който обхваща планините Рила, Родопи, Пирин, Славянка, Стъргач, Беласица, Огражден, Малашевска, Влахина, Осоговска и още планини в Северна Гърция, Република Македония, Косово и Сърбия. Общата площ, която заема Рила, е 2629 кв. км. Най-голямата дължина на планината (тя е в посока запад – изток) надхвърля 70 км, широчината ѝ е около 50 км, а средната ѝ над- морска височина е 1487 м. Рила е обградена от котловинни полета, които подчертават огромната ѝ пространствена мощ. Северните склонове на планината се спускат до Самоковската котловина, а североизточните – до Костенецко-Долнобанската. От югоизточната страна на Рила е Разложката котловина. От югозапад има две сравнително малки котловини – Симитлийската и Благоевградската. Край северозападните поли на планината се простира Дупнишката котловина. Около Рила са разположени и добре изразени седловини, чрез които тя се свързва със съседните ѝ планини: седловината Клисура (1025 м) я съединява с Верила, Боровецката седловина (1305 м) – със Средна гора, Юндола (1375 м) и Аврамова седловина (1295 м) – с Родопите, Предел (1140 м) – с Пирин. А ето и външната граница на планината, проследена по посока на часовниковата стрелка. От Клисурската седловина граничната линия се спуска по долината на р. Клисурчица до началото на Самоковската котловина. След това, като описва гънките на планината, тя достига източния край на котловината, където пресича р. Искър. Оттам навлиза в долината на р. Голяма Луковица, по която се изкачва до Боровецката седловина. По-нататък границата следва долината на р. Сливница, по която слиза в района на с. Радуил. После тя започва отново да криволичи по периферията на планината, преминавайки по цялото протежение на Костенецко-Долнобанската котловина. Още по-нататък най-ниските склонове на Рила достигат до пролома Момина клисура, през който протича р. Марица. При гр. Белово границата навлиза в долината на р. Яденица, по която изминава дългия път до седловинната поляна Юндола. Следващата отсечка е до Аврамова седловина. Оттам разделната линия се спуска по долината на р. Дрещенец, а от гара Черна Места съвпада с участък от долината на р. Места. В близост до с. Дагоново границата напуска и тази долина, минава през околностите на гр. Белица и с. Долно Драглище, откъдето продължава покрай Разложката котловина. После планинската межда се изкачва по долината на р. Раблова (Раблева) до седловината Предел, след което отново загубва височина, спускайки се по долините на реките Еловица и Градевска. От района на Симитли границата преминава последователно покрай Симитлийската, Благоевградската и Дупнишката котловина, недалеч от коритото – първо на р. Струма, а после – на р. Джерман. Край с. Сапарево тя се прехвърля в долината на р. Джубрена, по която преодолява височината до Клисурската седловина. Дълги години преди и след Освобождението Мусала е бил познат като най-високият връх на Родопи. Причината за този любопитен факт трябва да се търси не в картографска грешка, а в трудността, която са срещали изследователите, да очертаят разделната линия между Рила и Родопи, т.е. източната граница на Рила. За първи път тя е била посочена през 1847 г. от Огюст Викенел, който е считал, че пределната седловина е Кобилино бранище. През следващите сто години границата е била „премествана“ три пъти, и то все на изток, като е преминавала съответно през седловината Заврачица, през Мусановчалската седловина и през Криворечката седловина (последната в днешно време е залята от яз. „Белмекен“). Сегашната граница е научно обоснова през 1949 г. от видния наш географ проф. Живко Гълъбов въз основа на особености на релефа и климата на двете планини.

Съдържание на пътеводителя „Рила“

I. ВЪВЕДЕНИЕ

I. 1. Данни за Република България

I. 2. Кратка история на България и българите

I. 3. Българските обекти в Списъка на световното наследство под закрилата на ЮНЕСКО

I. 4. Български културни явления, включени от ЮНЕСКО в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство

II. РИЛА

II. 1. Данни за планината

II. 1. 1. Общи бележки

II. 1. 2. Името на планината

II. 1. 3. Местоположение и граници

II. 1. 4. Вертикална и хоризонтална подялба

II. 1. 5. Релеф

II. 1. 6. Климат

II. 1. 7. Води

II. 1. 8. Растителен и животински свят

II. 1. 9. Основни била и върхове

II. 2. Защитени територии

II. 3. В планината

II. 3. 1. Общи правила за безопасност в планината

II. 3. 2. Туристическа маркировка

III. ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ

III. 1. САМОКОВ

III. 1. 1. Самоков – Шишманово кале

III. 2. БОРОВЕЦ

III. 2. 1. Боровец – Гвардейска поляна – м. Ситняково

III. 2. 2. Боровец – Черната скала

III. 2. 3. Боровец – м. Ситняково – х. „Чакър войвода“

III. 2. 4. Боровец – Черната скала – м. Ситняково (или х. „Чакър войвода“)

III. 2. 5. Боровец – долината на р. Мусаленска Бистрица – х. „Мусала“

III. 2. 6. Боровец – м. Ситняково – м. Солената вода – х. „Мусала“

III. 2. 7. Боровец – м. Ситняково – м. Сладката вода – х. „Мусала“

III. 2. 8. Боровец – Черната скала – х. „Марица“

III. 2. 9. Боровец – х. „Ястребец“

III. 2. 10. Боровец – м. Соколец – с. Бели Искър

III. 3. ХИЖА „МУСАЛА“

III. 3. 1. Хижа „Мусала“ – вр. Мусала

III. 3. 2. Хижа „Мусала“ – Сфинкса

III. 3. 3. Хижа „Мусала“ – Средния чукар – вр. Дено – Сфинкса – х. „Мусала“

III. 4. ХИЖА „ЧАКЪР ВОЙВОДА“

III. 4. 1. Хижа „Чакър войвода“ – х. „Марица“

III. 4. 2. Хижа „Чакър войвода“ – х. „Мусала“

III. 5. ХИЖА „ЯСТРЕБЕЦ“

III. 5. 1. Хижа „Ястребец“ – х. „Мусала“

III. 5. 2. Хижа „Ястребец“ – вр. Алеко – вр. Мусала

III. 6. ХИЖА „МАРИЦА“

III. 6. 1. Хижа „Марица“ – х. „Заврачица“

III. 6. 2. Хижа „Марица“ – циркуса на Маричините езера – вр. Мусала

III. 7. ВРЪХ МУСАЛА

III. 7. 1. Връх Мусала – х. „Грънчар“

III. 7. 2. Връх Мусала – Трионите – х. „Мусала“

III. 8. ХИЖА „ЗАВРАЧИЦА“

III. 8. 1. Хижа „Заврачица“ – х. „Грънчар“

III. 8. 2. Хижа „Заврачица“ – вр. Мусала

III. 8. 3. Хижа „Заврачица“ – х. „Белмекен“

III. 8. 4. Хижа „Заврачица“ – Високопланински спортен комплекс „Белмекен“

III. 9. ХИЖА „ГРЪНЧАР“

III. 9. 1. Хижа „Грънчар“ – х. „Рибни езера“

III. 9. 2. Хижа „Грънчар“ – вр. Суха вапа

III. 10. ГОВЕДАРЦИ

III. 10. 1. Говедарци – х. „Мечит“ („Медарника“)

III. 10. 2. Говедарци – м. Гьолечица (Рударица) – х. „Вада“

III. 10. 3. Говедарци – параклис „Св. Мина“ – вр. Зекирица – х. „Вада“

III. 10. 4. Говедарци – м. Овнарско – ТК „Мальовица“

III. 10. 5. Говедарци – м. Овнарско – Йончево езеро – засл. „Страшното езеро“

III. 11. ХИЖА „МЕЧИТ“

III. 11. 1. Хижа „Мечит“ („Медарника“) – м. Овнарско

III. 11. 2. Хижа „Мечит“ („Медарника“) – с. Мала църква

III. 11. 3. Хижа „Мечит“ („Медарника“) – засл. „Кобилино бранище“

III. 11. 4. Хижа „Мечит“ („Медарника“) – Лопушки връх – засл. „Страшното езеро“ – х. „Мальовица“

III. 12. ХИЖА „ВАДА“

III. 12. 1. Хижа „Вада“ – ТК „Мальовица“

III. 12. 2. Хижа „Вада“ – х. „Ловна“

III. 12. 3. Хижа „Вада“ – просеката – х. „Седемте езера“

III. 13. ТК „МАЛЬОВИЦА“

III. 13. 1. ТК „Мальовица“ – х. „Мальовица“

III. 13. 2. ТК „Мальовица“ – Йончево езеро – засл. „Кобилино бранище“

III. 13. 3. ТК „Мальовица“ – Яворова поляна – Зелени рид – х. „Иван Вазов“

III. 13. 4. ТК „Мальовица“ – Яворова поляна – Урдиния циркус – х. „Иван Вазов“

III. 14. ХИЖА „МАЛЬОВИЦА“

III. 14. 1. Хижа „Мальовица“ – Еленино езеро – вр. Мальовица

III. 14. 2. Хижа „Мальовица“ – вр. Мальовица – х. „Иван Вазов“

III. 14. 3. Хижа „Мальовица“ – засл. „Страшното езеро“ – засл. „Кобилино бранище“– х. „Рибни езера“

III. 14. 4. Хижа „Мальовица“ – Мальовишките езера – Урдиния циркус – х. „Иван Вазов“

III. 14. 5. Хижа „Мальовица“ – засл. „Орловец“ – вр. Орловец

III. 14. 6. Хижа „Мальовица“ – Елени връх – вр. Орловец – засл. „Орловец“ – х. „Мальовица“

III. 14. 7. Хижа „Мальовица“ – засл. „Страшното езеро“ – вр. Голям Купен – засл. „Орловец“ – х. „Мальовица“

III. 15. СЕЛО КЛИСУРА

III. 15. 1. Село Клисура – м. Обесен камик – х. „Вада“

III. 16. САПАРЕВА БАНЯ

III. 16. 1. Сапарева баня – курортно селище Паничище

III. 16. 2. Сапарева баня – билото на хребета Бор – вр. Ташмандра (Каменна мандра) – вр. Кабул

III. 17. ПАНИЧИЩЕ

III. 17. 1. Паничище – х. „Пионерска“

III. 17. 2. Паничище – х. „Скакавица“

III. 17. 3. Паничище – х. „Рилски езера“

III. 17. 4. Паничище – м. Зелени преслап – вр. Кабул

III. 18. ХИЖА „ПИОНЕРСКА“

III. 18. 1. Хижа „Пионерска“ – х. „Ловна“

III. 18. 2. Хижа „Пионерска“ – х. „Вада“

III. 18. 3. Хижа „Пионерска“ – м. Обесен камик

III. 18. 4. Хижа „Пионерска“ – х. „Скакавица“

III. 18. 5. Хижа „Пионерска“ – х. „Рилски езера“

III. 19. ХИЖА „СКАКАВИЦА“

III. 19. 1. Хижа „Скакавица“ – х. „Ловна“

III. 19. 2. Хижа „Скакавица“ – х. „Рилски езера“

III. 19. 3. Хижа „Скакавица“ – ез. Бъбрека

III. 19. 4. Хижа „Скакавица“ – вр. Кабул

III. 20. ХИЖА „ЛОВНА“

III. 20. 1. Хижа „Ловна“ – х. „Седемте езера“

III. 20. 2. Хижа „Ловна“ – х. „Рилски езера“

III. 21. ХИЖА „РИЛСКИ ЕЗЕРА“

III. 21. 1. Хижа „Рилски езера“ – х. „Седемте езера“

III. 22. ХИЖА „СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА“

III. 22. 1. Хижа „Седемте езера“ – Езерния връх – х. „Иван Вазов“

III. 22. 2. Хижа „Седемте езера“ – Отовишки връх – х. „Иван Вазов“

III. 22. 3. Хижа „Седемте езера“ – циркуса на езерата Чанакгьол (Паниците) – х. „Иван Вазов“

III. 22. 4. Хижа „Седемте езера“ – вр. Харамията (Хайдута)

III. 23. ДУПНИЦА

III. 23. 1. Дупница – с. Самораново – х. „Отовица“

III. 23. 2. Дупница – с. Бистрица – долината на р. Дупнишка Бистрица – х. „Иван Вазов“

III. 23. 3. Дупница – с. Бистрица – м. Бел кладенец – х. „Иван Вазов“

III. 23. 4. Дупница – вр. Богдая – Поличите – х. „Иван Вазов“

III. 23. 5. Дупница – Бели път – гр. Рила

III. 24. ХИЖА „ОТОВИЦА“

III. 24. 1. Хижа „Отовица“ – м. Самораново перде – х. „Иван Вазов“

III. 24. 2. Хижа „Отовица“ – долината на р. Отовица – вр. Кабул – х. „Иван Вазов“

III. 25. ГРАД РИЛА

III. 25. 1. Град Рила – с. Стоб – Стобски пирамиди

III. 25. 2. Село Пастра – яз. „Калин“ – х. „Иван Вазов“

III. 25. 3. ТК „Елешница“ – Царев връх – х. „Македония“

III. 25. 4. Село Стоб – Стобски пирамиди – Мусов връх (Белчевица)

III. 26. РИЛСКИ МАНАСТИР

III. 26. 1. Рилски манастир – Кирилова поляна

III. 26. 2. Рилски манастир – постница „Св. Иван Рилски“ – постница „Св. Лука“ – Рилски манастир

III. 26. 3. Рилски манастир – вр. Баучер – х. „Иван Вазов“

III. 26. 4. Рилски манастир – долината на Радовичка река – х. „Македония“

III. 26. 5. Рилски манастир – Дългия рид – вр. Мальовица

III. 26. 6. Кирилова поляна – х. „Рибни езера“

III. 26. 7. Кирилова поляна – Сухото езеро – засл. „Кобилино бранище“

III. 26. 8. Кирилова поляна – Манастирски езера

III. 27. ХИЖА „ИВАН ВАЗОВ“

III. 27. 1. Хижа „Иван Вазов“ – Отовишки връх

III. 27. 2. Хижа „Иван Вазов“ – върховете Малък и Голям Калин

III. 28. ХИЖА „РИБНИ ЕЗЕРА“

III. 28. 1. Хижа „Рибни езера“ – х. „Македония“

III. 28. 2. Хижа „Рибни езера“ – вр. Канарата

III. 28. 3. Хижа „Рибни езера“ – Смрадливото езеро

III. 28. 4. Хижа „Рибни езера“ – вр. Теодосиеви караули – Горното (Голямото) Манастирско езеро – Рилски манастир

III. 29. БЛАГОЕВГРАД

III. 29. 1. Благоевград – долината на р. Благоевградска Бистрица – летовище Бодрост

III. 29. 2. Благоевград – м. Славова – х. „Чакалица“

III. 29. 3. Благоевград – с. Горно Хърсово – х. „Чакалица“

III. 29. 4. Летовище Бодрост – х. „Македония“

III. 29. 5. Хижа „Бодрост“ – м. Тъпането – х. „Чакалица“

III. 30. ХИЖА „ЧАКАЛИЦА“

III. 30. 1. Хижа „Чакалица“ – вр. Скачковец

III. 30. 2. Хижа „Чакалица“ – м. Предел

III. 31. ХИЖА „МАКЕДОНИЯ“

III. 31. 1. Хижа „Македония“ – Предел

III. 31. 2. Хижа „Македония“ – х. „Семково“

III. 32. ПРЕДЕЛ

III. 32. 1. Местността Предел – долината на р. Мразеница – вр. Капатник

III. 33. РАЗЛОГ

III. 33. 1. Разлог – с. Бачево – с. Годлево – с. Добърско

III. 33. 2. Село Бачево – м. Русалиите – х. „Чакалица“

III. 33. 3. Село Годлево – вр. Радонов гроб – х. „Македония“

III. 34. ДОБЪРСКО

III. 34. 1. Село Добърско – х. „Добърско“

III. 35. ХИЖА „ДОБЪРСКО“

III. 35. 1. Хижа „Добърско“ – х. „Македония“

III. 36. БЕЛИЦА

III. 36. 1. Белица – курорта Семково

III. 37. КУРОРТ СЕМКОВО

III. 37. 1. Хижа „Семково“ – м. Сухо село – м. Васьовец – х. „Семково“

III. 37. 2. Хижа „Семково“ – м. Сухо село – парк за танцуващи мечки

III. 37. 3. Хижа „Семково“ – Сухото езеро – м. Нехтеница – х. „Трещеник“ или х. „Грънчар“

III. 37. 4. Хижа „Семково“ – Вапски езера

III. 37. 5. Хижа „Семково“ – седловината Горни куки – х. „Рибни езера“ или х. „Грънчар“

III. 37. 6. Хижа „Семково“ – х. „Добърско“

III. 38. ЯКОРУДА

III. 38. 1. Якоруда – х. „Трещеник“

III. 39. ТУРИСТИЧЕСКИ КОМПЛЕКС „ТРЕЩЕНИК“

III. 39. 1. Хижа „Трещеник“ – х. „Грънчар“

III. 39. 2. Хижа „Трещеник“ – м. Вранчево – х. „Семково“

III. 40. БЕЛОВО

III. 40. 1. Белово – Юндола – х. „Христо Смирненски“

III. 41. ХИЖА „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“

III. 41. 1. Хижа „Христо Смирненски“ – яз. „Белмекен“ – Високопланински спортен комплекс „Белмекен“

III. 41. 2. Хижа „Христо Смирненски“ – Славов връх

III. 41. 3. Хижа „Христо Смирненски“ – вр. Балабаница

III. 42. СЕСТРИМО

III. 42. 1. Сестримо – яз. „Белмекен“ – Високопланински спортен комплекс „Белмекен“

III. 42. 2. Сестримо – м. Лъките – параклис „Света Петка“ – ВЕЦ „Сестримо“ – Сестримо

III. 42. 3. Сестримо – водопад Скаловитец – х. „Гургулица“

III. 43. КОСТЕНЕЦ

III. 43. 1. Град Костенец – с. Костенец – курорт Вили Костенец

III. 43. 2. Курорт Вили Костенец – долината на Стара река – х. „Белмекен“

III. 43. 3. Курорт Вили Костенец – х. „Гургулица“

III. 43. 4. Курорт Вили Костенец – Юрукова поляна – х. „Венетица“

III. 43. 5. Курорт Вили Костенец – долината на Стара (Костенецка) река – вр. Ибър

III. 44. ХИЖА „ГУРГУЛИЦА“

III. 44. 1. Хижа „Гургулица“ – засл. „Помочена поляна“ – вр. Белмекен

III. 44. 2. Хижа „Гургулица“ – засл. „Помочена поляна“ – яз. „Белмекен“ (или х. „Белмекен“)

III. 44. 3. Хижа „Гургулица“ – долината на р. Крайна – курорт Вили Костенец – х. „Гургулица“

III. 44. 4. Хижа „Гургулица“ – водопад Скаловитец

III. 45. ХИЖА „БЕЛМЕКЕН“

III. 45. 1. Хижа „Белмекен“ – вр. Белмекен

III. 45. 2. Хижа „Белмекен“ – Високопланински спортен комплекс „Белмекен“

III. 46. ДОЛНА БАНЯ

III. 46. 1. Долна баня – х. „Гергиница“

III. 47. ХИЖА „ГЕРГИНИЦА“

III. 47. 1. Хижа „Гергиница“ – долината на р. Долнобанска Бистрица – х. „Венетица“ – м. Торището – х. „Гергиница“

III. 48. ХИЖА „ВЕНЕТИЦА“

III. 48. 1. Хижа „Венетица“ – м. Ечемиците – Шиварито дере – х. „Белмекен“

III. 48. 2. Хижа „Венетица“ – вр. Ибър

III. 49. РАДУИЛ

III. 49. 1. Село Радуил – долините на реките Ибър и Малък Ибър – м. Казана – х. „Заврачица“

IV. ПРИЛОЖЕНИЯ

IV. 1. Практическа информация

IV. 2. Азбучен показалец

IV. 3. Литература

Творчески колектив на пътеводителя „Рила“

Автори: Румен Грънчаров, Страхил Гювийски

Консултанти: Агница Костадинова, Албена Ихтиманска, Албена Крумова, Александър Дормишев, Александър Дунчев, Ангел Манджуков, Анета Кирова, Анна Димитрова, Бинка Механджийска, Васил Динолов, Васил Янев, Васил Коритаров, Виолета Крайнова, Владимир Чапкънски, Дафина Гърчева, Димитър Атанасов, Димитър Димитров, Димитър Зафиров, Димитър Христов, Евгения Свиленова, Емилия Кадурина, Зара Блажева, Иван Димитров, Иван Ризов, Иванка Вукова, Илиана Димитрова, Илия Тантилов, Ирина Коляндова, Камен Гълъбов, Карамфил Джамбазки, Катя Кутларска, Кирил Гълъбов, Кирилка Гочева, Костадин Георгиев, Красимир Андонов, Красимир Георгиев, Красимир Кельов, Лазар Рангелов, Любомир Радин, Мария Ангелова, Мария Йончева, Марияна Илиева, Мирослава Мирчева, Мая Падарева, Николина Георгиева, Нина Христоскова, Петко Колев, Петър Главеев, Петя Иванова, Полина Лазарова, Радка Георгиева, Радко Божинов, Райко Масларски, Райна Пашова, Сашо Милчев, Сашо Христов, Силвия Домозетска, Снежана Дикова, Соня Иванова, д-р Стефан Кирилов, Стефан Сотиров, Таня Димитрова, Тодор Петков, Христина Манова, Христина Шопова

Съставител и редактор: Капка Николова

Снимки: Владимир Тевекелийски, Кирил Грозданов, Койно Койнов, Николина Георгиева, Петър Добрев, Румен Грънчаров, Светослав Похлупков, Славейко Стайков, Страхил Гювийски, фотоархив на ТАНГРА ТанНакРа ИК

Графичен дизайн: Петър Добрев

Карта: Искър тур – Атанас Шуманов

Детайли за пътеводителя „Рила“

Име на пътеводителя: „Рила“

ISBN: 978-954-378-100-3

Автори: Румен Грънчаров, Страхил Гювийски

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2013 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: български език

Корици: меки корици

Размери: 12 x 21.5 см

Страници: 536 стр.

Тегло: 0.700 кг

Пакетиране: индивидуално