По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!

Представяне на книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!“

Идеята за книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!“ се роди в Центъра за изследвания на българите и ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ, след като на пазара излезе книгата „Турците в България“ (2012), в която на с. 20 черно на бяло се твърди:

„Но къде са турците, загинали в Плевен? Малко известен факт е, че повечето от десетките хиляди мъртви били погребани в масови гробове. По-късно те били изкопани и продадени на английска фирма, която ги използвала като тор в британското земеделиe“.

Центърът за изследвания на българите си постави за цел да изясни за бъдните поколения това злодеяние, извършено с тленните останки на загиналите турски войници. Във връзка с това се обърна с писмо до всички институции, учреждения, учебни заведения, посолства и пр., които биха могли да дадат информация по случая.

Първоначалният замисъл беше да се издаде книга под заглавие „Пътят на труповете на загиналите през 1877 г. турски войници от Плевен до Великобритания“. Предвид разкритите факти и новите обстоятелства заглавието няколко пъти се видоизменяше. В крайна сметка стана: „Пътят на „труповете“ от Плевен до Бристол“.

В търсенето на истината за този „малко известен факт“ се установи, че твърдението на Антони Георгиев (издател и заедно с Димана Трънкова редактор на „Турците в България“, както и автор на „текст и фотография“ към нея) за изкопани и продадени мъртви войници се оказа лъжа, клеветяща България, с нея – и Великобритания, и Русия. Той не предостави никакви документи, а и не се откриха никъде никакви факти, удостоверяващи злокобното деяние. Всичко по същество тръгва от „сензационна новина“ с анекдотичен характер в английски таблоид от 1879 г. за докарани в Бристол 30 хиляди тона човешки кости от Плевен (което ще рече костите на близо 30 000 войници), без да се уточнява дали войниците са турци, руснаци, румънци, или българи.

Сборникът е съставен от пет части:

1. „Книгата „Турците в България“ / „The Turks of Bulgaria“,
2. „Отговорът на историците. Рецензии за книгата „Турците в България“,
3. „По пътя на труповете“,
4. „Протестът срещу лъжата“ и
5. „Заключение“.

В първата част са публикувани данни за книгата „Турците в България“ и биографични справки за авторите ѝ, взети от самата нея, запис на пресконференцията от 14.11.2012 г. по повод нейното издаване и отзив по темата.

Втората част съдържа рецензии на известни български учени историци за книгата.

Третата част отразява пътя за изясняване на истината. Там са писмата, разменени между Центъра за изследвания на българите и ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ и държавни институции и учреждения, посолства, БАН, „Вагабонд медия“ и др.; интернет кореспонденцията между проф. Илия Тодев и холандския османист Махиел Кийл, от чиято статия за „Енциклопедия на исляма“ е заимстван този „малко известен факт“, както и окончателното становище на Института за исторически изследвания при БАН; подробности за пресконференцията, организирана в БТА година по-късно, на 14.11.2013 г., от ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ във връзка с лъжата, и отзивите след това от страна на Махиел Кийл (в интернет кореспонденция с издателя), Български Хелзинкски комитет и „Вагабонд медия“.

В четвърта част са събрани протестната подписка, инициирана от ВМРО – Плевен, и плевенската общественост, нови отзиви в средствата за масова информация по повод на подписката и въобще на скандала, който я провокира, както и интервю с издателя Антони Георгиев.

В пета част „Заключение“ е и кореспонденцията на проф. Илия Тодев, директор на Института за исторически изследвания при БАН, с изпълнителния редактор на „Енциклопедия на исляма“ д-р Кейт Флийт и с акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН.

Предговорът от проф. Илия Тодев и заключителните думи „Предупреждението“ от акад. Георги Марков придават завършеност на сборника. Някои от основните текстове са преведени на английски език.

Четейки книгата, ще се убедите колко леко и лесно е днес да се тиражират лъжи и колко трудно е да се намери и докаже истината (на пресконференцията през 2012 г. Антони Георгиев сподели, че работата по „Турците в България“ му е отнела над година, а търсенето на истината за едно само негово скандално изречение в нея на нас ни отне повече от две години). Ще разберете още как определени хора с уж „най-добри намерения“ дискредитират България, без окото им да мигне, завличайки по този начин и други страни; как с претенцията, че оповестяват истини от последна инстанция, подменят българската история; как, притиснати до стената от фактите, се изживяват като жертви, стараейки се всячески да осмеят всички, които не са съгласни с тях и ги опровергават; и най-изненадващото – как в подобни случаи задължително наизскачат отнякъде гласовити „адвокати“, които под сянката на „гражданското общество“ от девет сухи дерета вода събират, за да ги оневинят.

И човек неволно си задава въпросите, ако и да са риторични: „Кое е морално – лъжата или истината? Кой е морален – тиражиращият лъжата или търсещият истината? Непристойно и смешно ли е да се търси истината? Какво общо имат гражданското общество, свободата на словото или правата на човека с лъжата и лъжците?“

Реакцията на засегнатите от истината в случая е дотолкова необичайна, че дори навежда на мисълта дали всъщност издаването на „Турците в България“ не е активно мероприятие на агент Бойко (Антони Георгиев) от ДС в съучастие с Махиел Кийл и учени от БАН (използвани „за авторитет“) за дискредитиране на турския посланик и Хелзинкския комитет пред дипломатическия корпус и пред българската и световна общественост...

Хубавото е, че имунната система на народа ни (в лицето на неколцина добросъвестни и обективни историци) все още е силна, щом устоява и досега на опустошителната вихрушка, досегнала нашата история от близкото ни и по-далечно минало.

В сборника публикуваме по хронология всичко, с което разполагаме. Предварително се извиняваме, ако нещо, за което не знаем, е пропуснато. В случай че ни бъдат предоставени и други документи, поемаме ангажимент да ги включим в следващо издание, заедно с отзивите за на стоящото.

От д-р Елена Алекова

Предговор на книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!“

Книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!“ е от рядко срещан вид – труден, неблагодарен, но в същото време важен и дефицитен. Става дума за научно-историческа критика във възможно най-скрупульозната ѝ форма. Взема се едно съчинение на историческа тема и се преценява неговата достоверност – или най-малко неговата правомерност, т.е. дали то е направено в съответствие с меродавните правила. Влага се необходимото време и експертиза – сиреч привличат се компетентни и добросъвестни специалисти, които, без да се притискат със срокове, да проучат въпроса във всичките му детайли и аспекти и да изкажат своите мнения. Накрая резултатите плюс цялата свързана с критичната процедура информация се изнасят пред публиката – в писмен или/и устен вид, т.е. като печатни текстове и/или конференции. Свикнали сме с израза „журналистическо разследване“ – тук по аналогия може би следва да говорим за „научно разследване“.

Образно казано, на публиката се сервира не само готово и апетитно изглеждащо ястие – на нея се показва още цялата производствена верига: кухнята и мазето, доставчиците и производителите на продукти, техниките и технологиите на производство, съхранение и транспортиране и пр. Заинтересованите могат да се задоволят само с консумация на крайния продукт. По-мнителните, тъй като сега е твърде модно да не се вярва на историците, могат да опитат и сами да се справят с натрупания суров материал – т.е. да се превърнат в изследователи на миналото и верификатори на битуващите представи за него.

Естествен е въпросът – необходима ли е цялата тази дълга, тромава и отегчителна процедура; струва ли си, в конкретния случай, да се употребят толкова време и усилия, за да се докаже, че десетина реда от една книга са фалшификация? Дори само ако ценим истината, отговорът ще бъде безусловно „да!“ – особено щом сме избрали да живеем в общество, основано на знанието. Тук обаче става дума и за това, че въпросните няколко реда са само върхът на айсберга, тъй като в последните години се натрупаха буквално планини от, меко казано (преднамерено и манипулативно), неверни твърдения на историческа тема. При това често пъти неистините са преднамерено твърде софистицирани – изглеждат незначителни, случайни, безобидни. Лесно е да ги усетиш, но е трудно да ги разобличиш – трябва да хвърлиш много усилия и в най-добрия случай ще изглеждаш дребнав, заядлив, неубедителен, досаден. Много от тях носят целенасочено антибългарски характер и се превърнаха като че ли в един вид моден аксесоар – и това прави описваното явление масово, а критическата задача – необикновено трудна, защото, както е забелязал още Волтер, да си в крак с модата, може и да е лудост, но да изоставаш от нея, е смешно.

За широко разпространения антибългаризъм в историческата тема има още една твърде съществена причина. Историята, както е известно, не е само наука и изкуство, тя играе и идеологическа роля. Научна идеология, макар този израз да бе силно компрометиран през тоталитаризма, според мен може и трябва да съществува. Но не са малко онези, които смятат, че първото условие за научност е изповядване на напълно антагонистични към официалната идеология възгледи, които обаче по ирония много често всъщност са част от идеологията на една или друга (като правило съседна) страна. Така толкова характерното за нас априорно недоверие към собствените ценности нерядко прави от историка (волен или неволен) агент (в свободен смисъл на думата) на чужди интереси.

Прочее, задачата на историка е не само да създава нови знания за миналото. Той трябва да полага и непрекъснати грижи за опазване, в т.ч. верификация, и разпространение на съществуващите знания. И в трите тези дейности той е длъжен непрекъснато да отвява плявата от зърното – т.е. да влага максимална доза просветен критицизъм. Много често рандеманът от тази операция е обезсърчаващо нисък, но както се вижда от настоящата книга, в мрежата невинаги попада само цаца – и затова си заслужава да се рискува с щателни проверки на авторитетни и привидно безупречно обосновани мнения.

„По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!“ е както case study на окуражаващ успех за научно-критическата непримиримост, така и своеобразен методологически урок; той напомня дълга на историка изобщо – и конкретно днешните задачи на българския историк. Разбира се, не става дума за всички, които се опитват да минават за историци. Живеем в условия на пълна свобода на словото (което е прекрасно!) и всеки мераклия може на воля да се пробва с коя да е историческа тема. Когато говоря за дълг, имам предвид професионалистите, онези, които притежават съответните образование, титли, звания, отговорности – а и признати постижения. Те са най-вече в БАН, чийто устав ги задължава да търсят и бранят истината в името на общественото благо.

Тук в никакъв случай няма упрек към академичната колегия историци, а само констатация на обстоятелства. Пред школуваната историческа българистика се възправят авгиеви обори – и ако се очаква тя да ги изчисти, би трябвало да ѝ се предостави, продължавайки метафората, херкулесовска сила и мотивация. Но необходимото е далеч от действителното – и БАН от дълго време (дано то да е свършило!) бива маргинализирана, и българистиката в БАН не е в особено добра позиция (дано това да се промени!).

Затова трябва да поздравим Общобългарска фондация ТАНГРА ТанНакРа за полезната и интересна инициатива. Докато чакаме митичния герой (дали, впрочем, в днешно време той вече не е мутирал в Годо?), тя подобно малкия Давид се опитва да се пребори с гиганта Голиат. Дано успее!

От проф. дин Илия Тодев

Предупреждението

Кражбата на история или нейната фалшификация са тежки престъпления без давност, които нанасят непоправими поражения върху паметта на поколенията. Пипалата на лъжата са дълги, но „краката ѝ са къси“, защото не стъпват върху фактите. Измамниците разчитат, че с течение на времето написаните от тях небивалици ще се утвърдят и употребяват без „засичане“ с изворите. Нацисткият министър на пропагандата д-р Йозеф Гьобелс отдавна го е изрекъл като класическо основно правило: „Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина“. Ето защо лъжата трябва да бъде опровергана и оборена незабавно, без да ѝ се дава никаква възможност за паразитно съществуване.

Вярвам, че любознателният читател вече лично се е убедил – с тази книга ние обосновано изобличаваме поредната лъжа на хора с професионално отношение към нейното произвеждане, което никак не е лесно. Това не е да ви излъжат за два лева на улицата, да ви надпишат с пет лева сметката в кръчмата или да ви „ударят в кантара“ на пазара. Напоследък се появиха добре обучени и изпечени професионални лъжци, които словоблудстват на пресконференции и от телевизионния екран. Те мамят ловко и упоително, така че слушателите да вземат лъжата за истина, а истината им се представя като лъжа. Преднамерено стъкмени книги се разпространяват и на чужди езици в изпълнение на чуждата поръчка да очерниш собствения си народ с илюзията, че няма да оцапаш себе си, защото се отричаш предварително от корените си: „Вие, българите…“.

Лъжите също са различни и дори казват, че има и „благородни“ такива. За жалост тази с „тридесетте хиляди турски трупа“ е толкова гнусна, че „удря дъното“ на безочието. Измамниците нагло искат да ни убедят, че сме били пристрастени към „величието в българската история“, а те ни отрезвявали с напомнянето за нейните „падения“. Вярно е, че в историята върховете се редуват с пропасти, но този процес може да бъде осмислен със средствата на науката, а не да се подчинява на определени поръчки за вътрешна и външна употреба. Необяснима е перверзията да изпитваш видимо злорадство от „разкритието“, че българите били вършили „лоши неща“, и да го продаваш на чуждата сергия.

Невероятно е твърдението на господин Антони Георгиев, че единствената подкрепа от турското посолство била „чашата българско вино“ за „поливане“ на злополучното съчинение. През последното десетилетие неоосманистката пропаганда на сегашния турски министър-председател Ахмед Давутоглу залива обилно от огромни „бъчви турско вино“ България и Балканите, за да внуши, че те били преживели „златни османски векове“, но не ги разбрали навреме. Изпитан трик е възлагането на поръчки на чужди „специалисти“ с уж „доказана обективност“ да пишат и издават книги, както и да правят „сапунки“ за „славата и величието“ на Османската империя. Присвоиха си и моста на Кольо Фичето, както и по-малко известни чешми и часовникови кули от Възраждането като доказателства за „цивилизаторската мисия“ на могъщата държава на три континента. Ако съберем сълзите, изплакани по „непрежалимата“ империя, то ще препълним един голям язовир.

Република Турция разполага с богат фонд за пропаганда в чужбина, който да я представя в „европейски образ“, но в странното съчетание с носталгията по Османската империя. Преди 91 години Мустафа Кемал, наречен Ататюрк, създава нова съвременна държава, която няма нищо общо с Османската империя. Днес нашата югоизточна съседка става все по-малко кемалистка и светска, а все повече ислямистка и неоосманистка. Дипломатическите приказки на Анкара могат да заблудят непосветените, но не и запознатите с нейните похвати да се влияе и въздейства върху т.нар. „Ислямска дъга на Балканите“, която самият президент Ердоган доразви и изви от Родопите и Западна Тракия към Лудогорието. Разбира се, че най-напред върви пропагандата за „доброто старо време“, когато под властта на султаните „всички са добрували“ освен „душманите на Империята“, но тях пък „съвсем законно“ са ги бесели.

Положението с чуждата пропаганда е твърде опасно, за да не прогледнат „заблудените“, че те стават съучастници в едно противобългарско дело. В случая „видните български учени“ обслужват враждебна кауза, защото подобно преднамерено „опознаване на другия“ води до изкривени представи за миналото, което нито може да върнеш назад, нито да го промениш и приспособиш към днешната имперска политика на Анкара.

Крайно време е да погледнем историята „в очите“, за да извлечем изстрадани поуки за настоящето и бъдещето. Образът на днешна Турция не е онзи от „сапунките“ около Босфора, а се крие в тъмните кътчета на Анадола. Онези, които плачат за Османската империя, нека бъдат така добри да си я вземат в новите турски учебници по история. Ние няма да допуснем да разрушат след време и паметника върху лобното място на „душманина“ Левски, защото за нас, българите, той е Апостола на свободата. Вземете си въжето от „либералната“ бесилка, но ни оставете националния герой!

Моят съвет предупреждение към колегите е да не позволяват да бъдат употребявани за политически цели в неоосманистката програма на едно чуждо правителство, което се напъва „да повтори Историята“ за сметка на балканските народи. Нека бъдем наясно, господа нови османци, че за вашата любима Империя няма място в Европа и не се опитвайте да ни пробутвате Сюлейман Великолепни с неговите еничари, защото ние си имаме Симеон Велики. Когато си мълчим, отсреща стават още по-нагли и измислят още по-големи лъжи. Ето защо сме задължени пред историята и предците да изобличаваме незабавно клеветниците, което правим с тази документална книга срещу лъжата за „изнесената тор от скелети“. Ако поредицата от лъжи продължи, то и ние ще създадем поредица в защита на истината в историята.

От акад. Георги Марков

Съдържание на книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!“

Пътуване към истината по пътя на една лъжа / 11

Предговор – проф. дин Илия Тодев / 15

Foreword – Prof DrSc Ilia Todev / 17

I. Книгата „Турците в България“ / „The Turks of Bulgaria“ / 21

I. 1. Авторите / 23

I. 2. Лъжата / 29

I. 3. Пресконференцията. Стенограма от пресконференцията на 14.11.2012 г. в БТА по повод издаването на книгата „Турците в България“ / 30

I. 4. Зад кулисите – д-р Елена Алекова / 47

II. Отговорът на историците

II. 1. Рецензии за книгата „Турците в България“ / 53

II. 2. „Ако изключим свободната игра на въображението...“ – Мария Левкова-Мучинова, Димитър Христов, Стефан Димитров, Кръстьо Йорданов / 55

II. 3. Разказ за едно дълго пътуване – доц. д-р Румяна Маринова-Христиди / 93

II. 4. The account of a long journey – Dr Rumiana Marinova-Christidi / 105

II. 5. И на Шипка не всичко е спокойно – проф. дин Илия Тодев / 117

III. По пътя на труповете

III. 1. Кореспонденция с президента на Република България Росен Плевнелиев / 127

III. 1. 1. Писмо от ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ до г-н Росен Плевнелиев, президент на Република България / 127

III. 2. Вътрешна кореспонденция на БАН / 130

III. 2. 1. Писмо от акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, до проф. д.изк. Лозанка Пейчева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) – БАН / 130

III. 2. 2. Писмо от проф. д.изк. Лозанка Пейчева до акад. Стефан Воденичаров,
председател на БАН / 132

III. 2. 3. Писмо от доц. д-р Александър Костов, директор на Института за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“ (ИБЦТ) – БАН, до акад. Стефан Воденичаров / 136

III. 2. 4. Писмо от Цветлин Йовчев, началник на Кабинета на президента на Република България до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 140

III. 2. 4. 1. Приложение: писмо от чл.-кор. Николай Милушев, и.д. председател на БАН, до Кабинета на президента на Република България / 142

III. 2. 5. Интернет кореспонденция между проф. дин Илия Тодев, Галин Димитров и Димитър Димитров от ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 144

III. 3. Кореспонденция с институциите / 146

III. 3. 1. Писмо на ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ до държавни институции, учреждения, учебни заведения и посолства / 146

III. 3. 2. Адреси на получатели на писмото до институциите, входящи номера и обратни разписки (21–25.02.2013 г.) / 152

III. 3. 3. Писмо на Нели Дакова, и.д. директор на РИМ – Плевен, до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 154

III. 3. 4. Писмо на доц. д-р М. Бошнакова, ръководител на БАИ при НБКМ, до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ (изпратено по електронна поща) / 156

III. 3. 5. Писмо на доц. д-р Л. Вагалински, директор на Национален археологически институт с музей (НАИМ), до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 158

III. 3. 6. Писмо от проф. д.изк. Лозанка Пейчева, директор на ИЕФЕМ – БАН, до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 160

III. 3. 7. Писмо от проф. дин Илия Тодев, директор на Института за исторически изследвания (ИИстИ) – БАН, до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 162

III. 3. 7. 1. Приложение: Становище на ИИстИ относно текста на с. 20 в книгата „Турците в България“ (Ред. А. Георгиев и Д. Трънкова, Vagabond media Ltd. С., 2012) / 164

III. 3. 7. 2. Приложение: интернет сведения / 169

III. 3. 8. Писмо от Тангра ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ до проф. Илия Тодев / 172

III. 3. 9. Интернет кореспонденция между проф. дин Илия Тодев и проф. Махиел Кийл (1) / 174

III. 3. 10. Интернет кореспонденция между проф. дин Илия Тодев и Петко Колев, председател на ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 178

III. 3. 11. Интернет кореспонденция между проф. дин Илия Тодев и проф. Махиел Кийл (2) / 182

III. 3. 12. Писмо от доц. д-р Мартин Иванов, председател на Държавна агенция „Архиви“, до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 184

III. 3. 12. 1. Приложение: писмо от Мариела Йорданова, началник отдел „Държавен архив“ – Плевен, до Стефка Петрова, директор на дирекция „Централен държавен архив“ – София / 186

III. 3. 12. 2. Приложение: писмо от Светлин Радев, директор на дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново, до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 188

III. 3. 13. Писмо от Антони Георгиев, издател на книгата „Турците в България“, до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ / 190

III. 3. 13. 1. Приложение: факсимиле от „Ню Йорк Таймс“, 1889 г. / 192

III. 3. 13. 2. Приложение: превод на факсимилето от „Ню Йорк Таймс“, 1889 г. / 193

III. 3. 14. Писмо от проф. дин Илия Тодев до ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ

III. 3. 15. Окончателно становище на Института за исторически изследвания при БАН относно текста на с. 20 в книгата „Турците в България“ (Ред. А. Георгиев и Д. Трънкова. Vagabond Media Ltd. С., 2012) / 194

III. 3. 16. Final statement of the Institute of Historical Studies on the text on p. 20 in the book “The Turks of Bulgaria” (ed. A. Georgiev and D. Trankova. Vagabond Media Ltd. Sofia, 2012 ) / 201

III. 4. Отзиви в медиите / 205

III. 4. 1. News.bg: Наши историци сезират ДАНС за книгата „Турците в България“ – Николай Драганов / 205

III. 4. 2. Vagabond.bg: We’ve got mail / 207

III. 4. 3. Имаме поща / 209

III. 4. 4. Bghelsinki.org: „Турците в България“: Нацията като пеперуда от хербарий, нацията като жив организъм – Юлиана Методиева / 211

III. 4. 5. Vagabond. bg: Vagabond media „Thteatments“ National security / 216

III. 4. 6. Вагабонд медия „застрашава“ националната сигурност / 222

IV. Протестът срещу лъжата

IV. 1. Протестът срещу лъжата / 231

IV. 1. 1. Протестна подписка срещу лъжата в книгата „Турците в България“, (София: Вагабонд медия, 2012) / 232

IV. 2. Отзиви след протестната подписка / 249

IV. 2. 1. Plevenzapleven.bg: Скандал! Книга твърди, че труповете на турците, загинали в боевете край Плевен, били продадени за тор! – Радослав Христов / 249

IV. 2. 2. infoPleven.com: ВМРО – Плевен: Труповете на турските войници не са продадени за тор! – Даниела Дочева / 250

IV. 2. 3. Онлайн издание „Посредник“: ВМРО с подписка срещу книга / 251

IV. 2. 4. infoPleven.com: Историческа лъжа опровергаха видни учени на кръгла маса в Плевен – Даниела Дочева / 252

IV. 2. 5. В. „BG Север“: Учени от БАН опровергават грозна историческа лъжа, свързана с Плевен – Светлана Чамова / 253

IV. 2. 6. Plevenzapleven.bg: ВМРО Плевен започна битка за Плевенската епопея и историческата истина! – Иван Илиев / 255

IV. 2. 7. В. „Стандарт“: Оспориха твърденията за търговия с трупове на турски войници – Евгени Горанов / 256

IV. 2. 8. Pressa daily: ВМРО събира подписи срещу книга. Протестна подписка сред плевенчани срещу историческа лъжа, тиражирана в книгата „Турците в България“, започна местната структура на ВМРО / 256

IV. 2. 9. В. „Силистренски бряг“: Атакуват книга с подписка. „Турците в България“ трябва да се извинят публично, призоваха от ВМРО – Плевен / 257

IV. 2. 10. В. „Посоки“: Атакуват книга с подписка. Издателите на „Турците в България“ трябва да се извинят публично, призоваха от ВМРО – Плевен / 259

IV. 2. 11. В. „Посредник“: Проф. Илия Тодев: „Ако твърдението за турските кости беше вярно, то няма как да се е осъществило без знанието на Турция. Или как един анекдот се превърна в „исторически факт“ / 259

IV. 2. 12. Vmro.bg: ВМРО – Плевен с подписка срещу лъжа в книгата „Турците в България“ / 261

IV. 2. 13. Vmro.bg: Извинение за лъжата в „Турците в България“ поиска ВМРО / 262

IV. 2. 14. В. „Труд“: Как 30 хиляди трупа пътуват от Плевен до Лондон – Милена Бойчева / 263

IV. 2. 15. Marginalia.bg: Антони Георгиев: Българите не обичат интерпретации, които не ги величаят – Юлиана Методиева / 267

V. Заключение

V. 1. Интернет кореспонденция между проф. дин Илия Тодев и д-р Кейт Флийт, изпълнителен редактор на „Енциклопедия на исляма“ / 275

V. 2. Писмо от проф. дин Илия Тодев до акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН / 279

V. 3. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО – Акад. Георги Марков / 281

V. 4. A WARNING – Georgi Markov, Member of Bulgarian Academy of Sciences / 283

Творчески колектив на книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!“

Съставител: д-р Елена Алекова

Автори: д-р Елена Алекова, проф. дин Илия Тодев, акад. Георги Марков, доц. д-р Румяна Христиди, Мария Левкова-Мучинова, Димитър Христов, Стефан Димитров, Кръстьо Йорданов

Художник на корицата: Петър Добрев

Превод на английски език: Адриана Момчилова (на посочените страници)

Коректор: Снежана Бошнакова

Печат: „МУЛТИПРИНТ“ ООД

Детайли за книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!“

Име на книгата: „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа!“

ISBN: 978-954-378-124-9

Съставител: д-р Елена Алекова

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2015 год.

Език: български език, с превод на ключови глави от книгата на английски език

Корици: меки корици

Формат: 16/70 x 100

Размери: 16 x 23.3 см

Страници: 288 стр.

Тегло: 0.400 кг