ПОБЕДИТЕ НА ЦАР КАЛОЯН

Разсъждавайки върху българската политическа и кул- турна съдба, бележитият историк на българското средновеко­вие проф. Петър Мутафчиев изтъкна, че в българското разви­тие има нещо „болезнено и неестествено“, нещо „скорозрейно и нетрайно“. В историческия процес тези особености се проя­вяват под формата на периодично сменящи се възходи и паде­ния, обществени ентусиазми и покруси, победи и поражения, културни възходи и упадъци. Може би затова и българинът не проявява постоянство в отношението си към миналото: той ту е склонен да го величае, ту да го отрича. В общественото съз­нание периодите на еуфория от историческото наследство често се сменят с периоди на апатия, покруса и нихилизъм към ми­налото. Смея да твърдя, че отношението към настоящето и бъдещето е огледално отражение на настроенията спрямо ми­налото. И тук същата палитра от периоди на приповдигнатост и на апатия.

Управлението на цар Калоян, на което е посветена книгата, на Николай Овчаров, може да се приеме за типичен представи­тел на „периодите на възход“ в българското средновековие. В него има всичко, което българинът очаква да види в своето ми­нало: грандиозни военни победа, териториално разширение, си­лен авторитет на централната власт, активна външна политика, надхвърляща националните и регионалните граници и добила общоевропейско звучене. И за да бъде историческата емоция ггълна, българската археология преди повече от двадесет годи­ни излезе със сензационната новина, че в търновската църква

„Св. Четиридесет мъченици“ е открит гробът на цар Калоян!

Периодът на българското величие при управлението на тре­тия от братята Асеневци съвпада от своя страна с един много вълнуващ период в европейската история. Това е време на кру­шение на могъщата Византия под ударите на западните кръс­тоносци, време на изключителен авторитет на Апостоличес- кия престол, време, в което на Балканите прониква на широк фронт западното влияние, донесено от заселилите се тук учас­тници в Четвъртия кръстоносен поход. Казано накратко, исто­рическият материал от края на XII и началото на XIII в. прово­кира както историческия академизъм, така и историческото въ­ображение.
Книгата, която вие, уважаеми читателю, държите в ръцете си, не е нито продукт на сухия академизъм, нито на прекомер­ната историческа и национална емоция. Николай Овчаров е предпочел да излага увлекателно и прегледно историческата фактология, която сама по себе си е достатъчно увлекателна. В този смисъл той се придържа към принципа на историческа­та автентичност, бликаща от писанията на съвременниците на епохата. В същото време той нито за миг не забравя, че за разлика от други някои науки историята открай време има сво­ята муза Клио, която винаги е поощрявала благородното ис­торическо вдъхновение и никога псевдоакадемичната сухота и скучност.

Изложението, което вие, надявам се, ще прочетете с инте­рес, ще ви покаже, че периодът на подем при цар Калояновото управление е немислим без съчетаването на военните победи с дипломацията, на твърдостта с компромиса, на жестокостта с милосърдието, на вътрешната мобилизация с осигуряване на съюзници и благоприятна външнополитическа обстановка. Може само да се съжалява, че в по-новото българско истори­ческо битие принципът на съчетаване на благоприятните за на- ционалното развитие фактори бе до голяма степен изоставен
и това доведе до парадоксални ситуации, в които българските армии печелеха победа след победа, а българската диплома­ция търпеше поражение след поражение. Изглежда, българс­кият политически елит от времето, когато се решаваше нацио- налното обединение, бе прочел едностранчиво българската ис­тория и специално историята на цар Калояновото управление. Като че ли от цялото богатство на историческите примери те са останали с впечатлението, че всичко се решава с оръжието на войника, а не с кадифената ръкавица на дипломата. После­диците от това са ясни за всички.
Не се съмнявам, уважаеми читателю, че четенето на книга­та, която държиш в ръцете си, ще бъде удоволствие за теб. Не се съмнявам също така, че в нейните редове заедно с динами­ката и автентичния чар на събитията ти ще намериш достатъч- но поводи за размисъл и за по-общи оценки на българското минало. В зависимост от индивидуалната нагласа тези размис­ли и оценки ще засягат различни аспекти на повторяемостта или динамиката на историческата ни съдба.

Но ако Историята наистина е учителка на народите, то ис­торията на цар Калояновото управление може да бъде учител­ка и по национална психология. Защото всеки, който проекти­ра периода от 1197 до 1207 г. върху общия фон на българско­то историческо битие, не може да не си зададе поне няколко вечно актуални за б7>лгарите въпроси. Достатъчен ли е бъл­гарският потенциал, за да се справи самостоятелно с нацио­налните проблеми в геополитическите условия, които истори­ята ни е отредила?
Какво в случая означава „самостоятелно действие“: изола­ция от останалия свят, лавиране между по-силните или мо­ментно използване на благоприятната конюнктура? Защо ние бързо печелим, но и бързо губим постигнатото? Защо ентуси­азмът при постигането на дадена цел невинаги е придружен от упоритостта при преследването й за по-продължително вре­
ме? Защо в много случаи оценяваме по-високо момента на под­вига, а не продължителното, но по-незабележимо усилие? Все­ки, който съумее да намери отговора на тези въпроси, които епохата на цар Калоян поставя в изобилие, ще съумее да пог­ледне с по-ведър и правдив поглед и съвременното развитие на българското общество.

Проф. дин Христо Матанов

Автор: проф. Николай Овчаров
Година на издаване: 2000 г.
Брой страници: 113
Корици: меки
Език: български
Тегло: 104 гр.
Размери: 20×13 см.
ISBN: 95499420508