Меню
Меню
Покръстване и християнизация на българите
Книгата „Покръстване и християнизация на българите“

Покръстване и християнизация на българите

Книгата „Покръстване и християнизация на българите“ се състои от две органично свързани една с друга части. Първата е кратко изследване на домашните, гръцките, латинските и източните извори за покръстването с оглед главно на поместените тук. Втората включва преводи на неизвестни, малкоизвестни и отчасти вече използвани в научното дирене извори. Голяма част от тях за пръв път именно чрез тази антология стават достояние както на специалистите, така и на по-широк кръг читатели, проявяващи интерес към средновековното българско минало. С оглед на представянето на ранното проникване на християнството на Балканския полуостров през IV – VI в. са приведени редица гръцки и латински надписи от този период, открити най-вече в днешните български земи, а също така в Румъния, Сърбия, Македония и Гърция.

  • Език: български език, с резюме на английски език
  • Корици: меки корици
  • Размери: 16.5 x 23 см
  • Страници: 296 стр.
  • Автор: акад. Васил Гюзелев
  • Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Моля, първо изберете разновидност.
15,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност
В наличност

Книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ с издания на български и английски език

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 99 лв. | Онлайн книжарница ТАНГРАБезплатна доставка

Безплатна доставка за всички поръчки на стойност над 150 лв. и фиксирана цена на доставката от 6 лв. за всички останали поръчки (на територията на Република България).

Можете да заплатите Вашата поръчка по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод) | Онлайн книжарница ТАНГРАБързи и сигурни плащания

Вие избирате как да заплатите Вашата поръчка - по банков път или с наложен платеж (пощенски паричен превод).

14 дни право на връщане | Онлайн книжарница ТАНГРА14 дни право на връщане

Можете да върнете закупения от Вас продукт до 14 дни от датата на доставка. Продуктът трябва да бъде със запазен търговски вид.

Увод на книгата „Покръстване и християнизация на българите“

Преди четиридесет години започнах да изследвам историята на покръстването и християнизацията на българите. Първоначалният плод на моите научни занимания върху тази проблематика бе монографията ми, посветена на Покръстителя Борис I Михаил. Публикувана в Тираж 15 000 (нещо невероятно за научна книга в една малка страна като България), тя бе разграбена само за един месец. В следващите години по един или друг повод отново се връщах към тази проблематика. Въпреки отправените ми покани от различни издателства, отказвах да публикувам във второ издание своята монография. По принцип не смятам за целесъобразно преиздаването на изследвания години подир първоначалното им издаване, тъй като те отразяват равнището на извороведческа информираност, подход, умения за анализ и синтез и гледища, които се променят в хода на времето и търпят развитие.

Междувременно през последните години, особено след настъпилите радикални промени в развитието на България и цяла Източна Европа, интересът към изследванията, свързани с ранната история на християнизацията, се засили. Появиха се множество най-различни по идеен подход, степен на ерудираност и застъпени концепции изследвания. Излишни са цялостното им изброяване и преценка от гледна точка на строгата научна критика в едно встъпление към книга, която има съвсем друго предназначение. Все пак някои от тези изследвания заслужават да бъдат направени достояние не само на изследвачите, но и на по-широк кръг читатели, защото могат да бъдат окачествени като интересни и значими научни трудове, които очертават перспективи в интерпретирането на проблемите, свързани с ранната българска християнизация.

Няма събитие от цялата българска история, което да е било толкова често и толкова много обект на внимание не само в средновековната книжовна традиция, но и в модерната и съвременната историопис както покръстването. Това едва ли е случайно. Нестихващият интерес към него е сигурен и важен показател за безспорната му значимост.

Покръстването и последвалият като негово естествено продължение процес на християнизация променят посоката на историческо развитие на Средновековна България, приобщават я към християнизиращата се Европа. Ако през 865 г. покръстена България влиза в семейството на християнските народи, през 886 г. с приютяването на Кирило-Методиевите ученици тя се превръща в спасителка и люлка на славянската писменост и книжнина, във всепризнат духовен вожд на славянския свят. Въвеждането на славянския език в богослужението и книжовността не само задълбочава процеса на християнизация, но и ускорява процеса на формиране на българската народност. Единението между прабългари и славяни оттогава се изгражда не само върху възприетата християнска религия и обредност, а чрез един естествено наложен книжовен език – славянският. Християнизацията и славянизацията са двата основни и най-важни процеса, които активно протичат през втората половина на IX – X в. и в крайна сметка довеждат до създаването на единната българска етническа общност.

В два знаменити труда от втората половина на XIX в., публикувани в Германия и Русия, покръстването на българите и българският църковен въпрос през IX в. не случайно са обект на вниманието. Младият тогава руски учен Матвей Соколов за пръв път прави опит през 1879 г. да събере и преведе „известията на латинските и гръцките писатели“ за покръстването на българите. В своята своеобразна антология той включва: писмото на папа Николай I до констанцкия епископ Саламон от 864 г., Бертинските анали на Хинкмар Реймски, Фулденската и Ксантската летописи, хрониките на Регино и Сигиберт; енцикликата на патриарх Фотий от 867 г., житието на патриарх Игнатий от Никита Пафлагонски, известията в хрониките на Продължителя на Георги Амартола, Лъв Граматик, Генезий, Продължителя на Теофан Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Симеон Магистър Логотет и повествованието на Теофилакт Охридски за 17-те тивериу-полски мъченици. В неговото изследване кръгът на използваните извори е значително по-широк и те са подложени на задълбочен критичен анализ. Това всъщност е първото извороведческо изследване върху този важен проблем от българската средновековна история. Вторият по-голям опит за цялостно проучване на изворите за българското покръстване принадлежи на американския учен Р. Съливан. За съжаление неговото съдържателно изследване рядко е било обект на внимание от страна на българските изследвачи. Публикуването на гръцките и латинските извори като две серии на издаваната от Българската академия на науките поредица „Извори за българската история“ в периода 1954 – 2001 г. доведе до обогатяване и разширяване на информацията. Почти всички латински извори за покръстването на българите в кратки извадки са посочени в „Глосар (тълковен речник) за ранносредновековната история на Източна Европа“ – едно за съжаление недовършено мащабно издание на Университета в Мюнстер (Германия). Тук под глосите „Борис-Михаил“, „Българи“ и „България“ са ексцерптирани огромен брой сведения, които по най-убедителен начин показват, че покръстването на българите е било събитие, широко отразено в цяла средновековна Европа в периода на втората половина на IX - XV в.

Книгата „Покръстване и християнизация на българите“ се състои от две органично свързани една с друга части. Първата е кратко изследване на домашните, гръцките, латинските и източните извори за покръстването с оглед главно на поместените тук. Втората включва преводи на неизвестни, малкоизвестни и отчасти вече използвани в научното дирене извори. Голяма част от тях за пръв път именно чрез тази антология стават достояние както на специалистите, така и на по-широк кръг читатели, проявяващи интерес към средновековното българско минало. С оглед на представянето на ранното проникване на християнството на Балканския полуостров през IV – VI в. са приведени редица гръцки и латински надписи от този период, открити най-вече в днешните български земи, а също така в Румъния, Сърбия, Македония и Гърция.

Надявам се това извороведческо изследване и неговото приложение да послужат за основа на бъдещи изследвания, които да обхванат цялостната проблематика, свързана с ранното проникване на християнството на Балканския полуостров, първоначалната организация на християнската църква, покръстването и християнизацията на българския народ.

Акад. Васил Гюзелев

Съдържание на книгата „Покръстване и християнизация на българите“

Увод / 15

I. Дял първи. Извори за покръстването и християнизацията на българите / 19

1. „Богородице, помагай на своя раб, станалия монах Михаил, владетел на България“ (889 г.)

2. „При царуването на Михаил и Теодора българите дойдоха до богопознание" (XI в.) / 29

3. „Благодатни небесни струи към българския народ“ (Флодоард Реймски, X в.) / 37

4. „Българите са приели християнството 300 години след Хиждра“ (Ал-Бекри, XI в.) / 41

5. „Всички възлюбиха християнството, покръстиха се“ (старобългарски разказ от XIII – XIV в.) / 44

II. Дял втори. Приложение / 53

II. 1. Български (домашни) извори / 54

№ 1. Гръцки надписи върху печати и други предмети на български владетели и други представители на аристокрацията от VII – X в. / 54

№ 2. Надписи на гръцки език и билингви от втората половина на IX – X в. / 56

№ 3. Латински надпис от 867 г., намерен във Велики Преслав / 58

№ 4. Латински приписки към Чивидалското евангелие, записани под диктовката на българските пратеници, пребивавали в манастира край Аквилея през декември 867 г. / 59

№ 5. Надписи върху печати на висши духовници от втората половина на IX в. / 59

№ 6. Кирилски надписи от края на IX – X в. / 61

№ 7. „Стихове Добри Константинови“ от епископ Константин Преславски (между 884 – 892 г.) / 65

№ 8. Предисловие на епископ Константин Преславски към „Учително евангелие“ (886 – 893 г.) / 66

№ 9. Из „Беседа 43 – сказание на Исидор за евангелието от Лука“ в „Учително евангелие“ (889 – 893 ) от епископ Константин Преславски / 67

№ 10. Служба в „Памет на преподобния Методий, учител на славянския народ, брат на Кирил Философ“, от епископ Константин Преславски (между 884 – 896 г.) / 68

№ 11. Из старобългарския превод от края на IX в. на „Летописец Вскоре“ (кратка летопис) на цариградския патриарх Никифор (806 – 815) / 75

№ 12. Из „Пролог, съчинен от Йоан Презвитер, Екзарх Български, който е превел богословието на Йоан Дамаскин“ (края на IX – началото на X в.) / 75

№ 13. Пролог към „Шестоднев“ (началото на X в.) от Йоан Екзарх Български / 77

№ 14. Приписка на Презвитер Григорий към превода му на Стария Завет (началото на X в.) / 83

№ 15. Приписка на Тудор Доксов от 907 г. към превода на словата срещу Арианите от Атанасий Александрийски, извършен от епископ Константин Преславски / 83

№ 16. Послесловие към превода на житието на Антоний Велики, извършен от Презвитер Йоан ( началото на X в.) / 85

№ 17. „Прибавка от самия христолюбив цар Симеон“ към сборника „Златоструй (между 913 – 927 г.) / 85

№ 18. Похвала в чест на цар Симеон в стихове, написана от неизвестен автор (между 913 – 927 г.) / 87

№ 19. „Чудо на светия мъченик Георги с българина, когото Георги изведе и избави. Отче, благослови“ (X в.) / 89

№ 20. Добавка към превода на първото послание на Апостол Павел към солуняните в старобългарския христинополски апостол от първата половина на XII в. / 93

№ 21. Из проложно житие на Св. Еразъм Охридски (+303 г.) в успенския сборник (XII – XIII в.) / 93

№ 22. „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ (солунска легенда) от XIII в. / 93

№ 23. Из месецеслова на сръбски изборен апостол – Евангелие от края на XIII в. / 94

№ 24. Из „Борилов синодик“ (XIII – XIV в.) – Славословия / 95

№ 25. Из „Слово на Господа наш Исус Христос“ или „Разумник – Указ“ от края на XIII – началото на XIV в. / 96

№ 26. Старобългарски разказ за покръстването (края на XIII – началото на XIV в. / 97

№ 27. Из „Пролог“ на старобългарския книжовник Станислав Лесновски от 1330 г. / 98

№ 28. Из среднобългарския превод на „Тактикон“ от Никон Черногорец (1025 – началото на XII в.), извършен през XIV в. / 99

№ 29. Из среднобългарския превод (първата половина на XIV в.) на „История на света от създаването му и летовник, събран от различни летописци“ на византийския хронист и държавник Симеон Метафраст и Логотет (+987 г.) / 100

№ 30. Добавка за покръстването на българите в среднобългарския превод на Манасиевата летопис от 1364 – 1365 г. / 100

№ 31. Из „Паралипомен“ на Йоан Зонара (XII в.) според сръбския му препис от 1408 г. / 102

№ 32. Из Сарандопорския летопис (XV – началото на XVI в.) / 103

№ 33. Из „Повест за Литините“ в български антилатински смесен сборник от XV в. / 103

№ 34. Среднобългарски превод на разказа за 377-те византийски мъченици от „Синаксар на Цариградската църква“ (X в.) / 104

№ 35. Из разказа „За българския и сръбския патриарси“ (XV – XVI в.) / 105

II. 2. Вазантийски и поствизантийски извори / 107

№ 36. Епиграфски паметници на християнски църковни служители и мъченици от IV – VI в. / 108

№ 37. Гръцки надгробия на светски лица от IV – VI в. / 114

№ 38. „Служба за мъчениците, избити в България заради Христа" от Йосиф Студит (762 – 832) / 120

№ 39. „Канон за светите мъченици Петър, Мануил и другите, загинали заедно с тях в България заради Христа“ от Йосиф Студит / 122

№ 40. Из „Житие и чудеса на светия наш отец Евстратий (IX в.) / 129

№ 41. Из полезна история и опровержение на ереста на манихеите, които се наричат и павликяни, посветена на архиепископа на България“ от Петър Сицилийски, завършена през 872 г. / 129

№ 42. Из „Протоколи на осмия вселенски събор (869 – 870), свикан в Цариград / 130

№ 43. Из послание на епископа на Нова Кесария Стилиян до Папа Стефан V (886 или 887 г.)

№ 44. Комониториум (указание) на Папството от средата на 879 г. за провожданите на събора в Константинопол пратеници / 132

№ 45. Решения, взети на IV заседание (24 декември 879 г. на Фотиевия събор / 135

№ 46. Из протоколи и изяснение за Фотиевия събор / 136

№ 47. Пояснение относно свикването на Фотиевия събор през 879 – 880 г. в Цариград / 137

№ 48. Византийски надпис, намерен в Несебър, съставен между 879 и 886 г. / 139

№ 49. Из стария византийски съборник (886 – 887 г.) / 139

№ 50. Из житието на Св. Власий Аморийски, съставено през първата половина на X в. / 140

№ 51. Из житие на цариградския патриарх Игнатий от Никита Пафлагонски ( началото на X в.) / 142

№ 52. Пролог за доростолския мъченик Дазий (+303) в „Синаксар на Цариградската църква“ от X в. / 143

№ 53. Гръцки надписи на епископските тронове в абсидата на Патриаршеската катедрала „Св. Ахил“ на Преспанското езеро от първите десетилетия на XI в. / 144

№ 54. Из Византийска кратка хроника от XI в. / 144

№ 55. Из трактата „Как, защо и кога стана разграничаването и отделянето на италийците от правоверните“ (XI в.) / 145

№ 56. Из трактата на византийския богослов Нил Доксопатър „Редът на патриаршеските престоли“ (1143 г.) / 146

№ 57. Византийска обяснителна бележка от XII в. за каноничното положение на Първа Юстиниална (Архиепископията България) / 146

№ 58. Из тълкуване на Теодор Валсамон (+1195) на канон и на втория Вселенски Константинополски събор / 147

№ 59. Схолия към текста „За реда на патриарсите“ на Фотиевия номоканон на Теодор Валсамон (80-те години на XII в.) / 148

№ 60. Изброяване на българските архиепископи според Дюканжовия каталог (XIII в.) / 149

№ 61. Служба в памет на Св. Климент Охридски от Охридския архиепископ Димитър Хоматиян (1216 – 1234) / 151

№ 62. Приписка в гръцки кодекс от XIII в. за покръстването на българите и за първоучителите им / 156

№ 63. Летописна бележка – добавка към византийска кратка хроника от началото на XIV в. за покръстването на българите / 156

№ 64. Из „Църковна история“ на Никифор калист (1256 – 1335) / 156

№ 65. Из трактата на византийския богослов Нил Кавасила (1363) „За Светия и Вселенски събор, който възстанови Светейшия патриарх Фотий на цариградския престол и премахна споровете между двете църкви – Стария и Новия Рим“, написан в средата на XIV в. / 157

№ 66. Бележка в гръцки Миней за септември – февруари от XIV в. за Св. Климент Охридски / 158

№ 67. Интерполация към съчинение на късноантичния философ Порфирий (III в.) в ръкопис от XIV в. / 158

№ 68. Кратка версия на византийския „Разказ как българите станаха християни“ от XIV в. – препис в Синайски сборник от XV в. / 159

№ 69. Пространна версия на „Стар разказ за това, как българите станаха християни“ от XIV в. / 159

№ 70. Известие за покръстването на българите в късновизантийска хроника в препис от 1619 г. / 160

№ 71. Пространно житие на Св. Наум Охридски (+910 г.) от Георги Доместик, съставено през 1646 г. въз основа на протограф на Охридския архиепископ Константин Кавасила (Ок. 1256 – 1270) / 161

№ 72. Проложно житие на Св. Наум Охридски (+910 г.) от мосхополския монах Михаил Гора ( 1740 г.) / 170

№ 73. Служба за Светите седмочисленици от Григорий Константинидис (1740 г.) / 173

№ 74. Из гръцки разказ от XVIII в. за покръстването на русите / 176

II. 3. Западни извори / 177

№ 75. Латински християнски надписи от IV – VI в. / 178

№ 76. Из протокол на десетото заседание на вселенски събор, проведено на 28 февруари 870 г. в Цариград, според превода на Анастасий библиотекар (ок. 800 – 880) / 182

№ 77. Из Ксантенски анали от втората половина на IX в. / 184

№ 78. Из „Изложение към евангелието от Матея“ на Бургундския монах Кристиян Ставенски (+880 г.), съставено към 870 г. / 185

№ 79. Из „Алеманските анали“ (Първо сангалско продължение) от втората половина на IX в. / 185

№ 80. Из „История“ на Андрей от Бергамо, съставена през 877 г. / 185

№ 81. Из стихотворна възхвала за папа Формоза от Презвитер Ауксилий, написана около 908 – 912 г. / 186

№ 82. Из трактата на Презвитер Ауксилий „за назначенията на Папа Формоза“, писан между 908 – 912 г. / 186

№ 83. Възхвала за папа Николай I в стихотворна история на папите от Реймския каноник Флодоард (894 – 966) до средата на X в. / 186

№ 84. Из „хроника“ на игумена на Прюмския манастир (край Трир в Германия) Регино (+915), съставена през 906 г. / 188

№ 85. Из съчинението „Възмездие“ на Лангобардския държавник и историк Лиудпранд от средата на X в. / 189

№ 86. Из Кристиановата легенда или най-старото житие на Св. Вацлав и неговата баба Св. Людмила (992 – 994) / 189

№ 87. Из нравоучителен трактат на немския монах Манеголд, съставен между 1096 и 1098 г. / 190

№ 88. Из послание на френския епископ Марбод (1035 – 1123) от 90-те години на XI в. / 191

№ 89. Из писмо на неизвестен монах за живота на женените свещеници до архиепископа на Залцбург Конрад от 1110 – 1111 г. / 192

№ 90. Из „Хроника“ на монаха Бернолд от Констанц (1054 – 1100) / 192

№ 91. Из писмо под формата на диалог на Абата Герхох (1103 – 1169) от Залцбургската архиепископия до папа Инокентий II от 1131 г. / 192

№ 92. Из „Успение Еразмово“ от папа Геласий II (1118 – 1119) / 193

№ 93. Из „Понтификална книга според редакцията на Пиетро Гулиелмо и кардинал Пандолфо (XII в.) / 193

№ 94. Из „Хроника“ на Фландърския монах Хелинанд (1127 – 1204) / 194

№ 95. Из „Книга за времената и вековете“ на Алберто Милиоли (+1273 г.) / 195

№ 96. Из „Книга за времената и вековете“ на Алберто Милиоли (+1273 г.) / 195

№ 97. Из трактата на Доминиканския монах Юбер дьо Ромен „Триделно съчинение“, написан през 1274 г. във връзка с II Лионски събор / 196

№ 98. Из стихотворната хроника „Историческо огледало“ на холандския поет Якоб Ван Маерлант (XIII в.) / 199

№ 100. Из „Хроника на папи и патриарси“ (1270 г.) от монаха Мартин от Опава / 199

№ 101. Из „Жития на светци“ (1280 г.) от Хуан от Замора / 200

№ 102. Из „Книга за действителни истории“ на австрийския монах Йоан Викторски (първата половина на XIV в.) / 200

№ 103. Из чешката моралска легенда за Св. св. Кирил и Методий от първата половина на XIV в. / 201

№ 104. Из „Подробно изложена хроника“ на венецианския дож Андреа Дандоло (1343 – 1354), завършена през 1352 г. / 202

№ 105. Из „Епилог“ на Пиер Кало (+1348 г.) / 202

№ 106. Из „Хроника на римските папи“ на австрийския богослов и историк Томас Ебендорфер (1388 – 1464), съставена между 1458 – 1463 / 202

№ 107. Из немскоезичната вайхекштефанска хроника в преписа ѝ от 1474 г., извършен от Йорг фон Ерлбах / 204

№ 108. Из „Книза за живота на Христос и на всички папи“ от Бартоломео Саки, наречен Платина (1421 – 1481) / 205

№ 109. Из „Световна хроника“ на немския лекар-историк Хартман Шедел (1440 – 1514), издадена за пръв път през 1493 г. / 206

№ 110. Из „Книга за знатните мъже от Ордена на свети Бенедикт, а също така и за други благородници от двата пола“ на немския монах Петер Вагнер, абат на манастира „Св. Петър и Павел“ в Тирхаутен през 1502 – 1511 г. / 207

№ 111. Надпис под стенописно изображение на българския владетел Булгарус, представен като бенедиктински монах, в църквата във Верона, Италия (1505 – 1507) / 207

№ 112. Из менология на светците на Бенедиктинския орден (края на XVI в.) / 209

II. 4. Източни извори / 210

№ 113. Из „Хроника“ на епископа на Никиу (Египет) Йоан от VII в. според етиопския ѝ превод от 1602 г. / 211

№ 114. Из житие на грузинския светец Иларион Чудотворец (IX в.) / 212

№ 115. Из пътеписа на арабския автор Харун Ибн-Яхъя от началото на X в. / 213

№ 116. Из „Хроника“ на арабския историк Ал-Табари (839 – 923) / 214

№ 117. Из „Златни ливади“ на арабския писател Ал-Масуди (+957 г.) / 215

№ 118. Из съчинението „Известия от времето“ на анонимен арабски автор от X в. / 216

№ 119. Из еврейската световна хроника „Сефер Йозефон“ (X в.) / 219

№ 120. Из разказа на арабския писател Ал-Тануки „Освобождение след мъчение“

№ 121. Сведение за арабския пратеник Ибрахим Ибн-Якуб от 973 г., съдържащо се в хрониката на Ал-Бекри (XI в.) / 226

№ 122. Из „Всеобща история“ на арабския християнски писател Агапий Менбиджи (X в.) / 226

№ 123. Из житие на грузинския светец Георги Агиорит, живял през втората половина на X – началото на XI в., написано в средата на XI в. / 228

№ 124. Из „Хроника“ на якобитския (монофизитски) патриарх Михаил Сирийски (1166 – 1199) / 229

№ 125. Из историческо съчинение на арабския автор Ал-Умари (+1349 г.) / 230

 *

Обяснителни бележки / 232

Терминологичен речник / 279

Съкращения / 288

Conversion of the bulgarians to christianity (summary) / 281

Творчески колектив на книгата „Покръстване и християнизация на българите“

Автор: акад. Васил Гюзелев

Редактор: Божидар Михайлов

Коректор: Снежана Бошнакова

Предпечатна подготовка: ВАЛИТЕХ

Печат: ПК „Димитър Благоев“

Детайли за книгата „Покръстване и християнизация на българите“

Име на книгата: „Покръстване и християнизация на българите“

ISBN: 978-954-378-001-3

Автор: акад. Васил Гюзелев

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година на издаване: 2006 год.

Език: български език, с резюме на английски език

Корици: меки корици

Формат: 16/70x100

Размери: 16.5 x 23 см

Страници: 296 стр.

Тегло: 0.400 кг

Представяне на акад. Васил Гюзелев – автор на книгата „Покръстване и християнизация на българите“

Акад. Васил Гюзелев е изтъкнат специалист в областта на историята и културата на Средновековна България, Европа и Византия. В продължение на 45 години преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е гост-професор в редица европейски университети (Москва, Кьолн, Лайпциг и Виена) и е чел отделни лекции и доклади в различни страни на света. Автор е на 50 книги и около 250 студии и статии, публикувани у нас и в чужбина, между които:

  • „Славяни и прабългари в нашата история“ (С., 1966);
  • „Княз Борис Първи (България през втората половина на IX век)“ (С., 1969);
  • „Христоматия по история на България“ в два тома (С., 1978);
  • „Средновековна България в светлината на нови извори“ (С., 1981);
  • „Българската държавност в актове и документи“ (С., 1981);
  • „Самият Търновград ще разтръби победите. Средновековни поети за България“ (С., 1981);
  • „Училища, скриптории, библиотеки и знания в България през XIII – XIV в.“ (С., 1985);
  • „Изследвания върху историята на България през Средновековието“ (Виена, 1986);
  • „Средновековна България, Византийската империя, Черно море, Венеция и Генуа“ (Филах, 1988);
  • „България между Изтока и Запада. Основите на нейната духовна култура през XIII – XV в.“ (Виена, Кьолн, Маймар, 1993);
  • „Извори за средновековната история на България (XII – XV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви“ в два тома (С., 1994 – 2000);
  • „Венециански документи за историята на България и българите (XII – XV в.)“ (С., 2001);
  • „Апология на Средновековието“ (С., 2004);
  • „История на Добруджа, т. II. Средновековие“ (С., 2005) и др.
Покръстване и християнизация на българите

Покръстване и християнизация на българите

15,00 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
В наличност
Няма наличност
Сравнение на продукти

Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.

Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.

Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.