Съдбата и премеждията на един българин от Македония

Предислов на книгата „Съдбата и премеждията на един българин от Македония“

Върху панорамата на динамичната, съдбовна, изпълнена с бляскави победи и трагични сривове епоха от първата четвърт на миналия век се предпоставя националната ни съдба и досега. Много често забравяме или не си даваме сметка къде са корените на някои наши съвременни национални проблеми.

С много превратности и патила изживява живота си и едно скромно българско семейство – това на моите дядо и баба. Дълго се въздържах да изследвам и разказвам премеждията на дядо ми по майка – Сотир Ангелов Костов, чийто живот според едно отдавнашно клише „е достоен за роман“. Възпираше ме моето убеждение, че хилядите потомци на българи от Македония могат да разкажат различни, но може би по-сърцераздирателни или дори по-ужасяващи истории. Мотивираха ме продължаващите фалшификации на общата ни история от антибългарските македонисти. Чувствам се дълбоко наранена, оскърбена и възмутена. Смятам, че ние, потомците на българите от Македония – както преселници, така и бежанци, сме по-многобройни от населението на тъй наречената Република Северна Македония.

Ние трябва да защитаваме достойнството си. С какво право някакви фалшификатори се гаврят с костите на дедите ни? Те са проливали кръвта си за България, а тази кръв ние сме наследили. Те са наши предци и ние сме пазители на тяхната памет.

Лично аз се казвам Витошанска, защото прапрадядо ми Трайчо избягал от село Витоша, Щипско. Един турчин се опитал да изнасили прапрабаба ми. Взел Трайчо колкото имал жълтици, качил на коня младата си невяста (те били още младоженци) и избягал далече, чак в Дупница, в друга каза̀. Оставил след себе си къща и имоти, а бил заможен човек.

Друг прапрадядо избягал от Битоля в Бобошево, защото бил обвинен, че е „непокорен гяурин“. Неговият внук и мой прадядо – даскал Захари Бобошевски, открил и утвърдил българско училище в град Струмица. Изпратил го там Найден Геров, за да отговори на настойчивите молби на гражданите от Струмица, които изпращали писма и молели за български учител, за да престанат гъркоманите да погърчват децата им. Новопокръстеният даскал бил само на осемнайсет години, току-що завършил пловдивското училище „Св. св. Кирил и Методий“. Учел не само децата, но и възрастните на българско четмо и писмо. Затова гръцкият владика го оклеветил пред турските власти и той преживял една година в затвор в Цариград, освен че бил пребит.

Трудно е да се направи статистика колко съвременни българи имат такъв произход, но ние сме много.

Изоставям по-старинната история на бащиния си род и се заемам с тази, която лично помня – дядо ми Сотир Ангелов Костов, баща на майка ми, който още като дете ме научи тайно на забранената от комунистическия режим песен: „Изгрей, зора на свободата, зора на вечната борба…“

Всеки, който познава родната си история, знае, че това е химнът на македонските революционери, написан през 1925 г. от Александър Морфов, поет и композитор, български офицер, подполковник Морфов, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, носител на Орден за храброст.

Родът на майка ми е от тъй наречената Егейска Македония. Тези три геополитически понятия – Вардарска, Егейска и Пиринска Македония, се появяват след злощастната за България Междусъюзническа война. Всъщност това е част от българското етническо землище. А къде се е простирало то, е доказано поне от два официални документа – Фермана за учредяване на Българската екзархия и решенията на Европейската посланическа конференция. След близо петдесет години масова, всенародна легална борба за независима българска църква – важна насока на българското националноосвободително движение, на 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис издава ферман за учредяване на Българска екзархия. Епархиите са във всички географски области на българското етническо землище – Мизия, Добруджа (Северна и Южна), Тракия и Македония.

Вторият документ е международен. Това са решенията на така наречената Посланическа, или Цариградска конференция. Тя се провежда от 23 декември 1876 г. до 20 януари 1877 г. от посланиците на Великите сили, а именно: Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Германия и Италия. Тя потвърждава, общо взето, същите територии, на които живеят българите. Тези документи съществуват и никой не може да ги оспори, пък и не се е опитвал никой от истинските учени историци.

Доц. д-р Мария Витошанска

Съдържание на книгата „Съдбата и премеждията на един българин от Македония“

I. Предислов / 7

II. Българите отвъд Беласица в Османската империя/ 11

III. Нови господари, нови политици, нови страдания / 51

IV. Потомци / 91

V. Литература / 99

VI. За авторката / 101

Творчески колектив на книгата „Съдбата и премеждията на един българин от Македония“

Автор: доц. д-р Мария Витошанска

Коректор: Светла Иванова

Дизайн и текстообработка: Лиляна Карагьозова

Дизайн на корицата: Лиляна Карагьозова

Печат: „Дайрект сървисиз“ ООД

Детайли за книгата „Съдбата и премеждията на един българин от Македония“

Име на книгата: „Съдбата и премеждията на един българин от Македония“

ISBN: 978-619-91801-8-1

Автор: доц. д-р Мария Витошанска

Издателство: ТАНГРА ИК

Година: 2022 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: български език

Корици: твърди корици

Формат: 16/70x100

Размери: 16 x 24 см

Страници: 104 стр.

Тегло: 0.360 кг

Представяне на доц. д-р Мария Витошанска – автор на книгата „Съдбата и премеждията на един българин от Македония“

Доц. д-р Мария Захариева Витошанска е родена през 1938 г. Израства в Дупница, където завършва гимназия, а висшето си образование по история завършва в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно защитава докторат и доцентура. Започва педагогическа практика в средното училище, но продължава в местния учителски институт, наречен по-късно Педагогически колеж „Св. Иван Рилски“, където преподава тридесет години. От 1990 до 1994 г. е избрана от колегите си за директор на колежа. През 1995 – 1996 г. е избрана за председател на местното читалище „Зора“, но напуска, защото се преселва в София.

Изследователската ѝ работа е свързана с периода на Българското възраждане. Публикувала е голям брой статии и студии в научни списания и сборници, както и в популярни издания. Посвещава две книги на големия просветител и книжовник Христаки Павлович Дупничанин, както и на потомците му – художника Николай Павлович и съратника на Раковски д-р Димитър Павлович. Съдейства активно за откриване на паметник на големия просветител в родния му град Дупница. През 90-те години на XX век участва във възстановяването на ВМРО.

Издава книга, посветена на Стиляна Параскевова, ушила първообраза на българското национално знаме. След установяването си в София работи в сътрудничество с издателство ТАНГРА ТанНакРа, което издава книгите ѝ „Мидхат паша и българите. Митове и реалност“, „Захари Бобошевски – един от забравените просветители“, „Знаменоските“. Съавтор е в изданията „Българите и французите“ и „Българи и турци“.