Скретиска – един път, един храм, един дворец и десет века история

Анотация на книгата „Скретиска – един път, един храм, един дворец и десет века история“

Книгата „Скретиска – един път, един храм, един дворец и десет века история“ е поредното изследване на доц. д-р Веселина Вачкова, посветено на античната и средновековната история на днешната българска столица. Този път обаче забележителното урбанистично развитие и изключителната културно-историческа роля на София биват наблюдавани, така да се каже, не от цитаделата на града, а от неговото най-луксозно предградие – Скретиска / Костинброд.

Легендарното и историческото минало на Костинброд, в т.ч. еволюцията във функциите на селището и промените на неговите имена, се проследяват групирани около трите основни културни феномена, определили неговата съдба: преминаването в близост на Диагоналния римски път, съществуването на древен грандиозен храм и култов комплекс и изграждането на блестяща късноримска императорска резиденция. С помощта на много археологически и писмени свидетелства се доказва, че някои от централните факти в историята на древна Сердика и средновековен Средец / София биха останали недокрай разбрани, ако не се отчитат събитията, случили се в Скретиска / Костинброд. Сред тези събития са например привързаността на император Константин Велики към Сердика, която определял като „свой Рим“, механизмите на свикването и дейността на Сердикийския събор от 343 г. или уникалната роля на локалната богомилска община.

Фактите и идеите в книгата се подкрепят както с многобройни писмени извори, така и с изключително богат илюстративен материал, оригинални карти, някои от които се изработват за пръв път, и триизмерни възстановки (дело на д-р Орлин Давчев и Атанас Димитров) на основните архитектурни забележителности на Костинброд и София.

Съдържание на книгата „Скретиска – един път, един храм, един дворец и десет века история“

Съдържание / 5

Надмогване на damnatio memoriae / 8

Въведение / 11

I. Пътят и градът / 21

II. Скретиска: nomen est omen (името е знание) / 37

II. 1. Етническа етимология, или за народите на предримска Скретиска и Сардика / 37

II. 2. Географска етимология, или за зависимостта между културната и физическата карта / 43

II. 3. Храмът Скретиска: между историята и мита / 49

II. 4. Ротондата-Скретиска, или за културната география и урбанистичното развитие / 58

III. От Сердика към Константиновия Рим и от Скретиска към Костинброд / 92

III. 1. Сердикийска област в навечерието на Домината / 92

III. 2. Аврелиан Сердикиецът и проконсулската резиденция в Скретиска / 101

III. 3. Сердика и Скретиска в административната система на Тетрархията / 116

IV. Галерий Сердикиецът и палатът Скретиска / 119

IV. 1. Гай Валерий Галерий Максимиан: гонителят, издал Едикта на толерантността / 119

IV. 2. Галериева Сердика / 127

V. Константиновият Рим и бродът на Константин / 160

V. 1. Премълчаният император Лициний / 160

V. 2. Защо наистина Константин Велики е наричал Сердика „Мой Рим“ / 167

V. 3. Константиновият дворец в Скретиска / 190

V. 4. Костинброд, или за Константиновото предсказание / 202

VI. Костинброд, или за „Константиновата орис“ и за дългия залез на Римската столична кариера на Сердика / 209

VI. 1. „Константиновата орис“ / 210

VI. 2. Паметта на Константин в „Константиновия Рим“ и в Костинброд / 217

VI. 3. Константиновият Рим след Константин: Вторият вселенски събор / 223

VI. 4. Последните владетели на двореца в Костинброд: август Ветранио, цезар Зинон, цезар Герман и принцеса Матасунта / 249

VII. Църквите и християните в Сердикийския диоцез и конкретно в областта Костинброд / 262

VII. 1. Епископията Сердика: първи предстоятели и църковен диоцез / 263

VII. 2. Църквата на Сердика – от „временен примат“ към постоянно дисидентство / 266

VII. 3. От дисидентство към дистанциране: „Не съдете и няма да бъдете съдени“ (Мат. 6:37) / 272

VII. 4. „Еретическите“ лидери в Сердика и Костинбродско / 273

Костинброд: Междата, отделяща Средец, „Който е в средата на цялото“, и покрайнината Мраката (вместо заключение) / 320

Бележки / 335

Речник / 364

Творчески колектив на книгата „Скретиска – един път, един храм, един дворец и десет века история“

Автор: доц. д-р Веселина Вачкова

Предговор: Валерия Фол

Коректор: Светла Иванова

Снимки: Веселина Вачкова, Марияна Шабаркова-Петрова, Бисерка Пенкова, Людмил Петров

3D реконструкции на монументите в Скретиска / Костинброд: Орлин Давчев

3D реконструкции на монументите в Сердика / София: Атанас Димитров

Графичен дизайн: Петър П. Добрев

Печат: „Мултипринт” ООД

Детайли за книгата „Скретиска – един път, един храм, един дворец и десет века история“

Име на книгата: „Скретиска – един път, един храм, един дворец и десет века история“

ISBN: 978-954-378-125-6

Автор: доц. д-р Веселина Вачкова

Издателство: ТАНГРА ТанНакРа

Година: 2015 год.

Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание

Език: български език

Корици: твърди корици

Размери: 23.5 x 30.5 см

Страници: 368 стр.

Тегло: 1.805 кг

Пакетиране: индивидуално

Представяне на доц. д-р Веселина Вачкова – автор на книгата „Скретиска – един път, един храм, един дворец и десет века история“

Доц. д-р Веселина Кирилова Вачкова е преподавател по история и история на културата в Националната класическа гимназия за древни езици и култури и лектор по средновековна история в Националната художествена академия. Автор, съавтор и издател е на множество сборници от научни конференции, студии, статии и монографии, сред които:

• „Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации“. С., 2013;
• „Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.)“ / „Serdica is my Rome. The Urban Image and the Role of Serdica (mid-3rd – mid-6th c. AD)”. Sofia, 2012;
• „Белите полета в българската културна памет“. С., 2010;
• „Симеон Велики – пътят към короната на Запада“. С., 2005;
• „Традиции на свещената война в Ранна Византия“. С., 2004;
• „Въображаеми и реални граници в Ранносредновековна Европа (3 – 10 в.)“ / „Les images et les realites des frontieres en Europe medievale (III – XI s.)”. , 2006;
• „Мистерията на българските стенописи. Да докоснеш Бога“ (съавтор Марияна Шабаркова-Петрова). С., 2014.