Няколко думи от проф. дин Валерия Фол – автор на книгата „Тайни общества на траките | Thracian Secret Societies“
Тайните общества на траките е тема, която винаги възбужда интереса на любопитните да научат нещо повече за древния народ, населявал голяма територия в Югоизточна Европа и в Северозападна Мала Азия. Тази книга бе вдъхновена от любознателни жители от гр. Кърджали, които, след моя лекция в града, ми поставиха множество въпроси по тази тема. Тайни ли са тайните общества на траките, които неизменно се свързват с имената на Орфей и Залмоксис, или по-скоро са затворени аристократически общности, съхраняващи специални знания, които предават от поколение на поколение? На тези и на други въпроси се търси отговор в следващите редове. Може дори да се зададе въпросът дали, пишейки за тайните общества на траките, не се коментира въпросът за обучението на нобилитета на траките, които са призвани да водят народа си по стръмните и криволичещи пътища на историческото битие. Елитарното обучение на принцовете и на аристократическата върхушка се различава от обучението в древногръцките полиси. Знаем повече за този вид обучение от биографията на Александър, написана от Плутарх. Македонската династия, която целенасочено се стремяла към елинизация на царството, не отстъпила от монархическата традиция в обучението на принцовете, както разбираме от разказа на Плутарх. Александър бил вече в Азия, когато научил, че неговият учител Аристотел публикувал някои от ученията, които му преподавал. Написал писмо до Аристотел, в което казвал: „Александър желае всичко добро на Аристотел. Неправилно си постъпил, дето си издал ученията, предназначени само за слушане. Ами по какво ще се различавам от другите хора, ако науките, които съм учил, станат достояние на всички? Аз бих искал да се различавам от хората не по могъщество, а със знания и опит в най-ценното. Бъди здрав.“ Аристотел успокоил ученика си, като му отговорил, че „тези науки, макар и издадени, все пак не са издадени.“ Публикуваният текст е написан така, че „не би могъл да служи за учене и обучение, а само като помощно средство за тия, които вече са го изучили“. Всъщност този разказ обяснява значението на Учителя с главно У. В древността той е посветител в знание за света, хората, боговете и как да съхраним хармонията човек – общество – природа.
Много автори свързват тракийските тайни (затворени) общества с Питагор и питагорейството. „Според повечето автори Питагор не е елин, а е от варварски произход“, пише Климент Александрийски. Затова ще си позволя да разкажа едно сведение, което обяснява отношенията на питагорейците един към друг. Ямблих е философ, който посвещава много редове на техните добродетели. Особено внимание обръща на взаимопомощта, която те винаги си оказват. Една от разказаните от него истории е показателна за една от най-важните човешки същности – нравствеността. Един питагореец вървял по дълъг и безлюден път и вече много изтощен, отседнал в една странноприемница. Разболял се от тежка и продължителна болест. Средствата му свършили, но ханджията продължил да се грижи за него. Когато питагореецът усетил, че си отива от този свят, написал на дъска един символ, извикал ханджията и му дал дъсчицата със заръка да я сложи на видно място. Казал му, че този, който разпознае символа, ще му плати разходите, които е направил за него. Ханджията се погрижил и за погребението на питагорееца. Не вярвал на казаното от починалия, но удивен от думите му, изпълнил заръката и окачил дъсчицата със символа край пътя. След дълго време някакъв пътник – питагореец, разбрал и научил за човека, който поставил символа, разпитал за случилото се и изплатил на ханджията много повече сребро от разходите му. Последователите на Питагор и по времето на Платон се смятат за прочути с някакъв особен начин на живот, който наричат питагорейски. За етическите догми на Питагор Диоген Лаерций пише, че философът ги взел от Темистоклея, жрица в Делфи, където традицията е пазена от жреческия род Тракиди до избиването му. За тях ще стане дума по-нататък в текста. В книгата са публикувани бележки, в които се цитират писмени извори и научни изследвания, библиография. Надявам се, че тази книга поне малко ще обясни на читателите защо древните хора са вярвали, че знанието е сила.
Съдържание на книгата „Тайни общества на траките | Thracian Secret Societies“
I. Към читателите
II. Въведение
III. Носителите на специалното знание
IV. Тракийски тайни общества
V. Безсмъртните царе-жреци
VI. „Затворете вратите за непосветените“
VII. Посветените жреци
VIII. Свещената напитка
IX. Музика, помнене, припомняне и свещени постройки
X. Отиване в Отвъдното, или катабазисната посветителна обредност
XI. Отиване в Отвъдното, архитектура и музика
XII. Ехо от свещения език
XIII. Вместо заключение
XIV. Библиография
XV. Съкращения
Творчески колектив на книгата „Тайни общества на траките | Thracian Secret Societies“
Автор: проф. дин Валерия Фол
Преводач: Недялка Чакалова
Графичен дизайн: Петър Добрев
Детайли за книгата „Тайни общества на траките | Thracian Secret Societies“
Име на книгата: „Тайни общества на траките | Thracian Secret Societies“
ISBN: 978-619-91507-0-2
Автор: проф. дин Валерия Фол
Издателство: ТАНГРА ТанНакРа
Година: 2020 год.
Издание: богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание
Език: паралелен текст на български и английски език
Корици: твърди корици
Размери: 21.5 x 29 см
Страници: 216 стр.
Тегло: 1.200 кг
Пакетиране: индивидуално
Последно разгледани
Тайни общества на траките | Thracian Secret Societies