През декември 1909 г. в България – в столицата, в големи и малки градове и села – се провеждат тържества по случай 100- годишнината на Уилям Гладстон. Те получават характер едва ли не на всенародно честване. Светият синод разпорежда на митрополитите във всички градски църкви на 16 декември (ст. стил) да бъдат отслужени панихиди за упокоение на душата на „чутовния български благодетел“. На тържество, посветено на Гладстон в столицата, присъстват цар Фердинанд, престолонаследникът княз Борис Търновски, членове на правителството, представители на висшето духовенство, офицери от софийския гарнизон и английският пълномощен министър. Заседанието на Народното събрание на 16 декември започва с реч на Манол Златев за заслугите на Глад- стон за политическата независимост на България. В амфитеатрал- ната 45-а аудитория на Софийския университет е свикано тържествено събрание на професорите и студентите, на което реч произнася ректорът проф. Михаил Поповилиев. Политиката на Гладстон се свежда до „равенство на всички държави във всесветското общество и права на народите“, посочва ораторът. Събранието праща телеграма до Гладстоновия син Хърбърт, в която се изразява вечна признателност за „грамадните услуги, които е направил на българския народ в тежката му борба за свобода и човешки пра- =2“. С окръжно на Министерство на народното просвещение вместо учебни часове във всички училища на царството се изнасят беседи за личността на Гладстон и заслугите му за България. На 13 декември на събрание на либералната дружина в София, на което присъства Марко Балабанов – един от националните дейци, под- гържал лични връзки с Гладстон, – реч произнася партийният шеф I-р Васил Радославов. Либерални дружини от много градове в стражата изпращат телеграми до английския пълномощен министър, в гоито изразяват почитта си към „учителя на либерализма“ Гладстон. Шефът на Народната партия Иван Евстр. Гешов, стар познайник на Глад стона, праща телеграма до сина му – известния политик Хърбърт Глад стон, министър на вътрешните работи в правителството на Аскуит. На панихидата в „Свети Крал“ присъстват министрите Паприков, Николаев, Ляпчев, Кръстев, английският пълномощен министър Френсис Линдли, военният аташе полк. Нейпиър.
Особено представително е честването в Пловдив, организирано от комитет, състоящ се от кмета д-р Кесяков и учители от гимназиите. Богослужения са отслужени в църквата „Св. Богородица“ – от митрополит Максим, и в протестантската църква – от пастор Фурнаджиев. На вечеринка във Военния клуб Кочо (Константин) Хаджикалчев разказва лични спомени от Гладстон като член на делегация в европейските столици по време на българската криза от 1886-1887 г. В много български градове – Варна, Русе, Видин, Разград, Казанлък и други – се изнасят беседи и се състоят публични събрания.
Тържествено честване е организирано на 11 декември и в американския Роберт колеж в Цариград, сред чиито възпитаници българите заемат важно място. На него присъства престарелият Едуин Пиърс, английски адвокат и кореспондент на английския вестник „Дейли нюз“, който изпраща през лятото на 1876 г. първата тревожна дописка за извършените над българското население кланета. Реч произнася д-р Стефан Панаретов, пратен от българското правителство в Лондон през 1880 г. да търси подкрепа от Глад- стоновото правителство за евентуално съединение на двете Българин на север и юг от Балкана. Английското посолство е затрупано с писма и телеграми от окръжни управители, околийски началници, кметове, учителски тела, обществени организации, професионални съюзи, юнашки дружества и всякакви други обществени тела, в които се изразява почит и признателност към Гладстон, с молба те да бъдат препратени на семейството на големия държавник, на министър-председателя на либералното правителство Хърбърт Аскуит. На тържествено заседание Учителският съвет на III мъжка гимназия в София взема решение тя да бъде наименована на „великия англичанин“, така щото в столицата на България „в знак на почит и благодарност към заслугите му да се издига един монументален културен спомен“. Делегация, оглавена от директора Младен Панчев, връчва протокола на английския пълномощен министър Ф. Линдли.
Автори: проф. дин Андрей Пантев и доц. д-р Румен Генов
Година на издаване: 1999 г.
Брой страници: 200
Корици: меки
Език: български
Тегло: 185 гр.
Размери: 195х140
ISBN: 954-9717-08-9
УИЛЯМ ГЛАДСТОН И БЪЛГАРИТЕ - ПОЛИТИКА НА ПРАВЕДНА СТРАСТ
Телефон: 0879 142 112
Имейл: [email protected]
© 2023 Онлайн книжарница ТАНГРА. Всички права запазени.
Powered by CloudCart
При възникване на спор, свързан с покупка онлайн, можете да ползвате сайта ОРС
Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.
Моля, кликнете върху заглавията на отделните категории „бисквитки“, за да научите повече и да промените настройките по подразбиране.
Искаме да знаете, че използваме „бисквитките“ на основание чл. 4а от Закона за електронната търговия (ЗЕТ) и член 6, ал. 1, буква (е) от GDPR.
Ако не сте съгласни с това, можете да откажете съхраняването, като настроите браузъра си така, че да Ви информира, когато някой сайт иска да запамети на устройството Ви „бисквитки“, а Вие съответно да ги приемате или не.
Имайте предвид, че деактивирането на „бисквитките“ във Вашия браузър може да ограничи функционалността на нашия сайт за Вас.
Моля да имате предвид, че някои от „бисквитките“ са „строго необходими“. Това означава, че със зареждането на сайта ни във Вашия браузър Вие вече сте ги приели, защото те са нужни за функционалността на платформата ни и не могат да бъдат изключени в нашата система. Конкретно, използваните на нашия сайт „строго необходими“ бисквитки са:
Тези бисквитки ни позволяват да отчитаме посещения и източници на трафик, за да можем да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни помагат да разберем кои страници са най-популярни и най-малко популярни и да видим как посетителите се движат из сайта. Цялата информация, която тези бисквитки събират, е обобщена и следователно анонимна. Ако не разрешите тези бисквитки, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт.
Тези бисквитки позволяват предоставянето на подобрена функционалност и персонализация, като видеоклипове и чатове на живо. Те могат да бъдат зададени от нас или от доставчици на трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези бисквитки, тогава някои или всички тези функции може да не функционират правилно.
Тези бисквитки се задават чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да се използват от тези компании за изграждане на профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те работят, като идентифицират уникално вашия браузър и устройство. Ако не разрешите тези бисквитки, няма да изпитате нашата целева реклама на различни уебсайтове.
Сайтът на онлайн книжарница ТАНГРА използва „бисквитки“. Това са са малки текстови файлове, които се зареждат в браузъра ви и се съхраняват на вашето устройство (компютър, лаптоп, телефон, таблет и др.). Използваме ги, за да осигурим нормалната работа на сайта, за да съхраняваме информация за вашите предпочитания, за да ви предложим персонализирано съдържание и реклами, за да можете да използвате функционалности и услуги, предлагани от нашите партньори, за да анализираме посещенията (трафика) на сайта ни и др.
Натиснете бутона „Приемам всички бисквитки“, за да разрешите използването на всички бисквитки, или използвайте бутона „Нacтpoйки на бисквитките“, за да зададете вашите предпочитания.
Научете повече за използваните от нас „бисквитки“ в Политиката ни за поверителност и Политиката ни за използване на „бисквитки“.