През декември 1909 г. в България – в столицата, в големи и малки градове и села – се провеждат тържества по случай 100- годишнината на Уилям Гладстон. Те получават характер едва ли не на всенародно честване. Светият синод разпорежда на митро­политите във всички градски църкви на 16 декември (ст. стил) да бъдат отслужени панихиди за упокоение на душата на „чутовния български благодетел“. На тържество, посветено на Гладстон в столицата, присъстват цар Фердинанд, престолонаследникът княз Борис Търновски, членове на правителството, представители на висшето духовенство, офицери от софийския гарнизон и английс­кият пълномощен министър. Заседанието на Народното събрание на 16 декември започва с реч на Манол Златев за заслугите на Глад- стон за политическата независимост на България. В амфитеатрал- ната 45-а аудитория на Софийския университет е свикано търже­ствено събрание на професорите и студентите, на което реч про­изнася ректорът проф. Михаил Поповилиев. Политиката на Глад­стон се свежда до „равенство на всички държави във всесветското общество и права на народите“, посочва ораторът. Събранието праща телеграма до Гладстоновия син Хърбърт, в която се изразя­ва вечна признателност за „грамадните услуги, които е направил на българския народ в тежката му борба за свобода и човешки пра- =2“. С окръжно на Министерство на народното просвещение вме­сто учебни часове във всички училища на царството се изнасят беседи за личността на Гладстон и заслугите му за България. На 13 декември на събрание на либералната дружина в София, на което присъства Марко Балабанов – един от националните дейци, под- гържал лични връзки с Гладстон, – реч произнася партийният шеф I-р Васил Радославов. Либерални дружини от много градове в стра­жата изпращат телеграми до английския пълномощен министър, в гоито изразяват почитта си към „учителя на либерализма“ Глад­стон. Шефът на Народната партия Иван Евстр. Гешов, стар по­знайник на Глад стона, праща телеграма до сина му – известния политик Хърбърт Глад стон, министър на вътрешните работи в пра­вителството на Аскуит. На панихидата в „Свети Крал“ присъстват министрите Паприков, Николаев, Ляпчев, Кръстев, английският пълномощен министър Френсис Линдли, военният аташе полк. Нейпиър.

Особено представително е честването в Пловдив, организи­рано от комитет, състоящ се от кмета д-р Кесяков и учители от гимназиите. Богослужения са отслужени в църквата „Св. Богоро­дица“ – от митрополит Максим, и в протестантската църква – от пастор Фурнаджиев. На вечеринка във Военния клуб Кочо (Кон­стантин) Хаджикалчев разказва лични спомени от Гладстон като член на делегация в европейските столици по време на българска­та криза от 1886-1887 г. В много български градове – Варна, Русе, Видин, Разград, Казанлък и други – се изнасят беседи и се състоят публични събрания.

Тържествено честване е организирано на 11 декември и в аме­риканския Роберт колеж в Цариград, сред чиито възпитаници българите заемат важно място. На него присъства престарелият Едуин Пиърс, английски адвокат и кореспондент на английския вестник „Дейли нюз“, който изпраща през лятото на 1876 г. първа­та тревожна дописка за извършените над българското население кланета. Реч произнася д-р Стефан Панаретов, пратен от българс­кото правителство в Лондон през 1880 г. да търси подкрепа от Глад- стоновото правителство за евентуално съединение на двете Бълга­рин на север и юг от Балкана. Английското посолство е затрупано с писма и телеграми от окръжни управители, околийски начални­ци, кметове, учителски тела, обществени организации, професио­нални съюзи, юнашки дружества и всякакви други обществени тела, в които се изразява почит и признателност към Гладстон, с молба те да бъдат препратени на семейството на големия държавник, на министър-председателя на либералното правителство Хърбърт Аскуит. На тържествено заседание Учителският съвет на III мъжка гимназия в София взема решение тя да бъде наименована на „ве­ликия англичанин“, така щото в столицата на България „в знак на почит и благодарност към заслугите му да се издига един мону­ментален културен спомен“. Делегация, оглавена от директора Младен Панчев, връчва протокола на английския пълномощен министър Ф. Линдли.

Автори: проф. дин Андрей Пантев и доц. д-р Румен Генов
Година на издаване: 1999 г.
Брой страници: 200
Корици: меки
Език: български
Тегло: 185 гр.
Размери: 195х140
ISBN: 954-9717-08-9