Македонският въпрос днес е един от най-важните политически въпроси на Балканския полуостров.
Първо – Македония заема сърцето на Балканския полуостров и граничи с четирите типично балкански страни, разделена е между три от тях, поради което македонският въпрос засяга тяхната политика.
Второ – историята на Македония е съществена част от цялата средновековна, новата и най-новата история на българския народ, на неговото културно развитие и формирането на българска нация.
Трето – Македония е най-големият дял от българските земи, останали извън пределите на българската държава.
Четвърто – за разлика от останалите заграбени български земи, в Македония и до днес живее близо един милион славянобългарско население, подхвърлено на национален гнет.
Пето – македонският въпрос е главният национален въпрос на Балканите и основна халка за разрешаване и на останалите териториални и национални въпроси.
Шесто – неразрешен, македонският въпрос е главният извор, който подхранва национализма на югославските ревизионисти и е източник на недоверие между балканските държави и напрежение в тази част на света.
Седмо – разрешаването на македонския въпрос в основни линии ще премахне корените на шовинистическите прояви сред балканските народи, а това ще бъде предпоставка за създаване на истински братски отношения между тях.
Осмо – с разрешаването на македонския въпрос ще се поправи една велика неправда спрямо българския народ и ще се умножат силите на социализма на Балканския полуостров. Това ще позволи да се завърнат най-сетне в Македония много чужди граждани от македонски произход, пръснати по различните краища на света.
ПРЕДГОВОР Автор: nроф. дин Трендафил Митев / 7
***
БЕЛЕЖКИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС (1962) Автор: Иван Александров
Предварителни пояснения / 51
I. Общи уводни бележки.
Македонският въпрос е най-сложният и заплетен национален въпрос в съвременна Европа / 55
II. По въпроса за „македонската нация“.
Оформящата се „македонска нация“ е последица от национален гнет над българското население в Македонската република / 59
III. По въпроса за „македонския литературен език“.
Официалният македонски език е средство за окончателно откъсване на македонците от българската нация / 81
IV. По въпроса за македонската държава.
Спасението на македонския народ е в образуването на отделна Македонска народнодемократична република или в нейното държавно единство с HP България / 95
V. За антибългарската линия в Югославия.
Националистическата политика на югославските ревизионисти е продължение на предишната великосръбска политика / 109
VI. Чий е македонският въпрос.
Македонският въпрос не е бил, не е и не може да бъде само югославски въпрос / 132
VII. За разкъсването на българските земи.
Българският народ е един от най-изстрадалите и най-ограбени народи в Европа / 150
VIII. За отношението на БКП към македонския въпрос.
БКП всякога е стояла на интернационалистически позиции и е проявявала отстъпчивост по македонския въпрос / 167
IX. По въпроса за нашата национална гордост.
Изучаването на националната и партийната история е важно средство за патриотично и интернационалистическо възпитание на младежта и народа / 183
X. Изводи и предложения.
Възстановяването на историческата истина и даването на твърд отпор на фалшификаторите е минимум програма в разрешаването на македонския въпрос / 195
Допълнителни пояснения / 203
***
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ? БЕЛЕЖКИ ПО БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС (1968) Автор: Иван Александров
I. За отношението към конгресните решения, насочени срещу националния нихилизъм / 219
II. По някои прояви на национален нихилизъм главно след Деветия конгрес на партията / 230
III. По особеностите на нашата национална съдба от Освобождението до днес / 264
IV. За балканското обкръжение на България и нашата балканска политика / 280
V. По някои страни на македонския въпрос – живец на българския национален въпрос / 290
VI. За Междусъюзническата война и за войните, които е водила България / 337
VII. Относно патриотичното възпитание на младежта и народа / 363
VIII. За някои организационни форми и практическата дейност по българския национален въпрос / 380
Приложение / 391
Автор: Иван Александров
Автор на предговора: проф. дин Трендафил Митев
Коректор: Светла Иванова
Дизайн и текстообработка: Лиляна Карагьозова
Художник на корицата: Петър Добрев
Печат: „Дайрект сървисиз“ ООД
Иван Александров (Иван Александров Иванов) е роден на 26 май 1921 г. в с. Долна Вереница, Фердинандска околия (дн. община Монтана). Произхожда от бедно селско семейство. Основно образование получава в родното си село, а гимназиално – в Берковица и Фердинанд. През 1938 г. става член на РМС и поради активната си дейност е арестуван и осъден по ЗЗД на три години затвор. От юни 1944 г. е партизанин в отряд „Христо Михайлов“, където е комисар на батальон. От 9 септември 1944 г. е член на Околийския комитет на РМС в градовете Фердинанд и Враца, а от 1945 г. – член на ЦК на РМС. От 1 януари 1947 г. преминава на работа в ЦК на БКП, отдел „Агитация и пропаганда“. Паралелно с дейността си следва задочно история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1948 – 1950 г. работи в НС на Отечествения фронт, отдел „Политическа просвета и културна дейност“. От 1 октомври 1950 г. преминава на работа в ЦК на БКП в сектор „Агитация“, Главно управление по въпросите на литературата и издателствата при Министерския съвет като политредактор, а след това и като началник на отдел „Книги и списания“. От 1956 г. работи в апарата на ЦК на БКП като политически помощник при Секретариата на Политбюро. По своя инициатива започва да се занимава с българския национален въпрос. През 1964 г. е сътрудник по въпросите на книгоиздаването в отдел „Пропаганда и агитация“. Същата година е преназначен за политически помощник на Борис Велчев и продължава изследванията си по националния въпрос. До 1969 г. работи интензивно по македонския въпрос и непрекъснато пише разработки и анализи. През 1972 г. е назначен за заместник-началник на отдел „Пропаганда и агитация“, като основната сфера на работата му е свързана с народностните групи и проблемите по националния въпрос. През 1981 г. оглавява група от нещатни сътрудници, която се занимава със събиране на архивни документи за българското националноосвободително движение в Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини и др. Пенсионира се през 1988 г., отдавайки 32 години от живота си на работа по националния въпрос в полза на България. Умира през 1998 г. В Държавен архив – Монтана, се съхраняват 925 архивни единици от личния фонд на Иван Александров под № 1370 в списъка на фондовете на ДА – Монтана, с неговите основни трудове, монографии, студии, статии, лекции, кореспонденции, спомени и лични бележки.
Проф. дин Трендафил Митев е роден в София. През 1972 г. завършва история, а от 1974 г. е асистент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1981 г. е доктор, през 1995 г. става доктор на историческите науки, от 2003 г. е професор. Автор е на 22 монографии, 160 студии и статии в авторитетни научни издания и над 250 популярни публикации. Водещ специалист е по история и теория на българския политически живот, идеологии и политическа практика на българските емигрантски организации в САЩ, Канада и Австралия. През 1990 г. участва във възстановяването на Македонския научен институт в София, от 1995 г. е негов заместник-председател, 2007 – 2014 г. – председател на института, 2014 – 2020 – заместник-председател. Главен редактор на сп. „Военноисторически сборник“ (1992 – 2000) и сп. „Македонски преглед“ (2007 – 2014). От 1995 г. е преподавател по политически науки в УНСС – София. Автор е на пет книги, преведени на английски език. Неговите основни монографии и множество научни статии са разпространени в над 60 водещи библиотеки по света. Специализирал е в Русия, Полша, Чехия. През 1988 г. печели стипендия на американската фондация „Фулбрайт“ и една академична година специализира в Южноилинойския университет и университета „Станфорд“ в Сан Франциско – САЩ (Институт „Хувър“). Съосновател и съпредседател е на сдружение „Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели“ със седалище в София.
НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ДО ГОСПОДИН ДИМИТЪР М. ДИМИТРОВ
УПРАВИТЕЛ НА ИК „ТАНГРА“
E-mail: [email protected]; [email protected]
Тел: +359 888 811 153
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,
Ръководството на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ сърдечно Ви благодари за дарените 29 (двадесет и девет) екземпляра от книгата „Възраждането на държавническата мисъл в България през 60-те години на XX век. Секретни документи от архива на Иван Александров“.
Те ще бъдат предоставени на регионалните библиотеки в страната:
Високо ценим Вашия дарителски жест, с който Националната библиотека има възможността да бъде посредник между българската издателска продукция и библиотеките в страната, за допринасяне превръщането им в съвременни центрове за четене и информираност.
Още веднъж изразяваме нашата искрена благодарност и Ви желаем успех.
С уважение,
Име на книгата: „Възраждането на държавническата мисъл в България през 60-те години на XX век. Секретни документи от архива на Иван Александров“
ISBN: 978-619-91801-7-4
Автори: Иван Александров и проф. дин Трендафил Митев
Издателство: ТАНГРА ИК
Година: 2022 год.
Език: български език
Корици: твърди корици
Формат: 16/70x100
Размери: 16 x 24 см
Страници: 400 стр.
Тегло: 0.850 кг
Възраждането на държавническата мисъл в България през 60-те години на XX век. Секретни документи от архива на Иван Александров