ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО ЕТНИЧЕСКИЯ ПРОИЗХОД НА СОЛУНСКИТЕ БРАТЯ

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НЕПРЕДУБЕДЕНИЯ ЧИТАТЕЛ

Същинската причина за огласяването на текст с пространното заглавие “Загадките около етническия произход на солунските братя или на кое племе собствено принадлежат светците Кирил и Методий” е в отстояването на правото да се задават въпроси. Няма оконча­телно знание, няма проблем, разрешен от науката веднъж завинаги. Знанието е не толкова резултат, колкото процес на търсене. От изключително значение в това търсачество е човешкото любопитс­тво. Нов въпрос, а понякога и стар въпрос, но зададен по нов начин, би могъл да окаже оживителен тласък на знанието.

Задаването на въпроси предполага диалог, което ще рече на­личието най-малко на две страни (две личности, две състояния на една и съща личност). Обикновено се мисли за автор и читател. И това, разбира се, е най-обемният диалог. Но той е предшест­вуван от разновидности, една от които е вътрешният диалог между двете състояния на автора – състоянието, което отговаря на ус­военото от него рутинно знание, и състоянието на изкушеност да поставя въпроси. Между тези две състояния се разиграва конф­ликт, който има пряко отношение към разрушаването на утвър­дени стереотипи на мислене. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че конфликтът е драматичен. Той е драматичен за учения, който започва с рушене на собствения стереотип на мислене. Той е драматичен пак за него, защото му навлича ударите на критиката, призвана най-вече да съхранява статуквото на онова мислене, ко­ето е утвърдено в дадения момент като научно. Той е драматичен за автора и с оглед на читателя. Нещата опират до авторовата отговорност. Правилно ли е, морално ли е, добре ли е за читателя той да бъде хвърлян в неизбистрените води (разбирай такива, по които няма единодушно съгласие) на нови четива. Отрицателите на подобно доверие към читателя са загрижени не толкова за него. Те са загрижени за непредсказуемостта на читателската ми­съл, изоставена на неподправеното човешко любопитство. Истин­ската им загриженост е породена от усложненията при озаптяване на мисълта.

Авторката не споделя подобни страхове, защото вярва в инте­лигентността на българския читател. Тя се надява, че нейните въп­роси няма да предизвикат отрицание на познатите до този момент знания, а чрез усвояване на нови гледни точки ще поддържат жив интереса на читателя към тях.

Публичното задаване на въпроси по повод на утвърдени и необорими на пръв поглед истини, освен пряко отношение към знанието, има и отношение към много важни страни от поведе­нието на човека. Необходимо е откъсване от страховете – страх от критиката, страх от читателите, страх от това да отстояваш мислите си, независимо дали те се харесват на другите или не. Последният от страховете е особено опасен, тъй като той поражда автоцензурата, която, къде неосъзнато, къде осъзнато, деформира знанието, обезличава писането откъм мисъл и изказ и наред с щатната цензура (трансформирана, защото смени механизмите си на въздействие) е основната причина за т.нар. сив поток в книж­нината. Посивяването й започва още преди нейното написване и отпечатване. То се дължи също на страховете и на тоталната комплексираност на авторите.

Време е вече да се разбере, че мисленето не е престъпление. Нашата мисъл, която е част от триадата мисъл-слово-дело, опис­ваща всяко човешко проявление, е всъщност присъствието на вечната и неизтребима духовност у нас. Затова трябва да се отнасяме с по-голямо доверие към нея, с по-голямо уважение към нейния непосредствен, спонтанно-въпросен изказ. В този си вид тя няма да ни отдалечи от истината, а по-скоро ще ни отведе към големите тайни на човека и обществото изобщо и на българина и българите в частност.

Има ли някаква връзка между казаното дотук за истината, знанието на човека, посветил живота си на нея, и делото на нашите първоучители Кирил и Методий? Несъмнено има и тя е в доста- тъчна степен осъзната от нас българите, за което свидетелствува трайната ни празнична почит към светите братя. Именно празни­кът, който е винаги обредно-символна реакция на определена ет­ническа общност (в случая общността на българите) спрямо стой­ностните градива на културата и формите на тяхното земно овеществяване (букви, книги, учител – т.е. човек, изпълнен със знания) ни дава най-глъбинните измерения на значимостта им за българите.

Въпросът за етническия произход на солунските братя не е въпрос незначителен и второстепенен. Правилният му отговор би ни отвел към традиции в духовността, свързани с паметта, с изна- чалното знание относно етническата ни история и с неговото трайно закрепване. Като тръгват ретроспективно от най-младата в това от­ношение, само единадесетвековна традиция, неоспоримо свързана с имената на светите братя Кирил и Методий, тези традиции пресичат езикови и културни пластове, принадлежали на предшественици, ко­ито имат отношение към българския генезис. Въпросотворчеството по повод етническия произход на солунските братя няма за цел да противопоставя компонентите, които са влезли в състава на етноса, наричан днес български. То няма за цел да омаловажава едни, а да възвеличава други (както логиката на елементарното мислене би предпочела да възприеме казаното), а само да обърне внимание вър­ху прозорливостта и градивната роля на всички наши предци, които, преобразявайки се, успяват все пак да се съхранят и да оцелеят като българи.

Защото истинският смисъл на търсенето е не просто да до­ведем знанието до предходната езикова и културна граница, къ­дето да го закопаем с надписа, че е последната, неоспорима, всепризната и, разбира се, научна истина, а да обвържем това начинание (чрез нови въпроси и нови изследвания) с разплита­нето на онази нишка, която чрез тайнствата на знанието и въз­връщането на историческата памет би ни отвела далече назад във времето. До самото Начало. С единствената цел да улесни нашето, българското самопознание и, черпейки сили от него, да продължим с достойнство напред към бъдещето.

Авторката

Автор: дин Гатя Симеонова
Година на издаване: 1999 г.
Корици: меки
Език: български
ISBN: 954-9717-11-9